Другари пробвали да го изкарат луд, за да го спасят

Другари пробвали да го изкарат вманиачен, с цел да го спасят от бесило, само че героят самичък се признал на воевода Неволно изпусната цигара ослепява поп Харитон
" Тоз ден обесиха Бача ви Кира -вече забравих коя бе година -другите, с него що бяха,стотина,се отърваха. Ех, то се схваща! "

Из стихотворението " Бачо Киро " на Петко Славейков

На 28 май се навършват 145 години от обесването на Бачо Киро. Личност, известна освен като участник в Априлското въстание, само че и национален будител и образован деятел. Киро Петров Занев е роден в село Горни Турчета (Бяла черква) Търновско на 7 юли 1835 година Баща му е пастир и умира когато дребният Киро е на шест години. Това принуждава детето да стартира работа, с цел да подкрепя фамилията, като в началото той също е пастир. Едновременно учи и в селското килийно учебно заведение. През 1847 година майка му го изпраща в Батошевския манастир да се учи на четмо и писмо. По това време манастирът е известно просветителско средище. След година младежът съумява да получи значително познания и става даскал в селата Коевци и Вишовград. След две години още веднъж се връща в Батошевския манастир, с цел да довърши " следването " си. Когато е на 18 години се дами, след което

има пет деца

През 1857 година се завръща в родното си село Горни Турчета, където учителства до гибелта си.  По това време поради даскалуването, макар младата си възраст поражда и прозвището му - Бачо. Същата година Киро подхваща пътешестване до Света гора, където ориста го сблъсква с Матей Преображенски - Миткалото. Тази среща оказва огромно въздействие върху житейското му израстване. От този миг нататък животът му е напълно отдаден на просвещаването на българите и националното им избавление.През 1866 година двамата с Миткалото отиват до Русе и оттова донасят екземпляри на Рибния буквар на Петър Берон и " Горски пасажер " на Георги Раковски. Бачо Киро вкарва взаимоучителната метода и таблиците за умножение. Работи за патриотичното образование на младите като вкарва честването на празника на славянските просветители светите Кирил и Методий. Младият преподавател

написа стихове, отдадени на ориста на поробена България

и приканва към протест и независимост. През 1869 година основава първото селско читалище в България - " Селска обич ", а на идната година основава и първият селски читалищен спектакъл. Издават се книги, като читателите се абонират за тях авансово и по този начин спонсорират печатането им. Бачо Киро се включва интензивно и в битката за църковна самостоятелност, което е повода на два пъти да лежи в пандиза - през 1861 година и през 1864. В началото на 70-те години на 19 век се среща с Васил Левски. С него обикаля из страната и му оказва помощ в революционната активност. Лично Апостола го прогласява за " Главния селски преподавател ". Близък другар е с друга видна фигура на националноосвободителните битки - Христо Иванов-Големия. През февруари 1872 година е учреден Горнотурченския частен революционен комитет с ръководител Бачо Киро Петров. Сред създателите са Ангел Кънчев и отец Матей Преображенски. В идващите години постоянно пътува до Букурещ, където взима присъединяване в съвещанията на БРЦК. В навечерието на Априлското въстание Бачо Киро стартира да " вербува " младежите от Горни Турчета за революционната идея. Така в края на април 1876 година след него потеглят над 100 мъже от родното му село. Той е и един от основните уредници на въстанието в Търновски революционен окръг.  След вестта за началото на въстанието

Бачо Киро провежда чета

и с нея се насочва към сборния пункт в село Мусина, където е образувана по-голяма чета отпред под командването на поп Харитон Халачев. На 29 април четата наброяваща над 200 въстаници идва в Дряновския манастир " Свети Архангел Михаил ", като първичният проект е бил да се отбият за малко в светата обител, с цел да вземат хранителни запаси. По това време святото място от дълго време към този момент е средище на бунтовна активност. Още през 1871 година Васил Левски и Матей Преображенски основават там революционен комитет. По време на подготовката на въстанието там са складирани обилни количества храна, оръжия и амуниции. След като попълнят запасите си въстаниците трябвало да продължат пътя си към Габрово, с цел да се обединят с дружината на Цанко Дюстабанов. Преди да изоставен обаче, въстаниците осъзнали че са обградени от турска армия и башибозук. Поп Харитон незабавно провежда защитата и праща човек до Дряново да докара тамошните въстаници, не знаейки че управляващите към този момент са осуетили активността им. Така стартира най-дългото стълкновение от Априлското въстание - траяло цели 9 дни. На втория ден на разсъмване подсилени от габровски подкрепления турците нападат, само че са отблъснати.  На 1 май офанзивите стартират още на разсъмване. Османците заемат позиции под скалите и откъм река Сини вир. Към обяд турците свирят отбой и призоват бранителите на манастира да се предадат.Следващият ден почнал без нормалните гърмежи и въстаниците влезнали в църквата да почетат св. Борис-Михаил, който се тачел на този ден. В една от манастирските стаи поп Харитон и поп Гавраил правели фишеци за оръжията.Горнооряховският въстаник Тодор Генчев отишъл при тях да им донесе сведение и от почитание към войводата се опитал да скрие запалената си цигара. За злощастие я изпуснал и се възпламенил барутът в стаята. Водачът на въстаниците поп Харитон ослепял. За нов пълководец на четата бил определен Петър Пармаков, който единствен имал военна подготовка.  На 3 май въстаниците открили че игуменът на манастира Пахомий го е напуснал, откакто упорито убеждавал предната вечер монасите да сторят същото. Желанието му било да потърси метод да избави светата обител от заличаване. Липсата на игумена всяла ужас измежду някои от въстаниците, само че Бачо Киро изнесъл пламенна тирада, с която повдигнал още веднъж бойния дух. Битката продължавала, като турците докарали огромни камъни от Момерините пещери, които търкаляли до стените на обителта за да ги повредят, само че резултатът бил негативен.На шестия ден офанзивата почнала рано сутринта, като още веднъж бил изработен опит да се разрушат манастирските стени, само че още веднъж бил безрезултатен.На 5 май турците получили свежи подкрепления и непрестанно обстрелвали пространството сред стаите и кладенеца, прекъсвайки достъпа на въстаниците до вода. Но, българите намерили ново решение - пълнели вода напряко от реката, която минавала до манастирските стени.

Турците разполагали и даже с един топ

само че той не нанесъл обилни вреди. В късния следобяд няколко от положителните въстаници се качили на покрива на манастира и с точна пукотевица унищожили отделението, обслужващо оръдието.  На осмия ден от Шумен дошъл Фазлъ паша, бригаден военачалник от османската войска, а с него и още две оръдия. Турците проводили още веднъж делегат с писмо, подписано от Дряновските първенци, с упътвания да се предадат и че турците нищо няма да им сторят. Въстаниците отхвърлили съвета на чорбаджиите и поискали среща с първенците и турските командири. Но, такава среща не се осъществила.На 7 май денят почнал с писмо до въстаниците от Фазлъ паша с разпореждане да сложат оръжие, което било отхвърлено. Час по-късно турците подхванали нова офанзива. Разположили още оръдия, с които обстрелвали манастира. Гюлетата им почнали да разрушават стените, горящ и пожар. През нощта командирът Пармаков събрал оживелите, като ги разделил на групи от по 10-20 души. Всяка група трябвало да тръгне в друга посока. Ослепелият поп Харитон останал в манастира да прикрива отдръпването с думите: " Юнаци мои! Не като баби, само че като лъвове се изринете от тая пещ, и който остане жив, да спомня! А мене заведете при входа и аз тамо ще умра, както си мога! ". Въстаниците се дали прошка с него, завели го до входа на манастира и тръгнали да се избавят. Войводата умрял там с оръжие в ръка, намушкан от турски щикове.Групата на войводата Пармаков навлязла в манастирското лозе, без да подозира, че тъкмо там е ситуиран турският щаб. В завързалото се стълкновение починали 80 въстаници, в това число и войводата им Петър Пармаков. Някои от въстаниците обаче съумели да избягат. Сред тях бил и Бачо Киро, който се прибрал в родното си село. Но, след изменничество бил хванат и откаран във Велико Търново, където е изправен пред изключително съдилище.По време на процеса Бачо Киро се държи извънредно почтено и не издава никого. Търновският отличник Етхем бей прави опит посредством бранителя на Бачо Киро, Джовани Икономов да избави учителя, представяйки го за вманиачен, защото съгласно турския закон лудите не трябвало да бъдат осъждани на гибел. Но в този миг на чист и прекрасен турски език великият българин изрича:

" Аз един Бачо Киро съм, (Бен бир Бачо Киро им,) без боязън от турчин комита съм. (тюркен коркмаз комита им.)Пушка на рамо турих, (Шишкане умузума тактъм,)Дряновски манастир открих. (Дренова монастира булдум.)Правдата си да следа излязох, (Хакъм арамаа бен чиктъм,) въжето си на врата самичък метнах! (ипи де бойнума тактъм.) "

Обесен е на 28 май във Велико Търново. След Освобождението

щерка му придвижва тленните му остатъци

в родното му село, към този момент наречено Бяла църква. От всичките въстаници, защитавали Дряновския манастир, оцеляват 47, с цел да опишат на идващите генерации за героизма и жертвата на съратниците си.
Скалите отразявали гласа на поп Харитон
За Харитон Станчев Халачев няма данни за точната дата на рождението му. Знае се единствено че е родом от Габрово, където приключва първичното учебно заведение и се захваща с чехларство. През 1857 година става послушник в Преображенския манастир, където през 1860 година е подстриган за духовник. Отец Сергий, който бил по времето на Харитон в манастира, го разказва по този начин: " Като калугер отец Харитон имаше изключително добър, сладостен и висок глас. Когато пееше в църквата, скалите извън отразяваха гласа му. Четеше доста чисто. Когато малко се намерваше празен, хващаше шишането и тръгваше из гората на лов... " След свада с локален турски дерибей, поп Харитон отива в добруджанското село Конгас, като обгрижвал и селата Фрикацей и Долно Чамурлий. Според други откриватели на делото му, той е служил в село Капанкой. През 1875 година по искане на духовните управляващи е трябвало да бъде заточен в Мъглижкия манастир, само че пътьом съумява да избяга. По-късно се трансферира през Дунав в румънския град Браила, където влиза по отношение на българските революционни дейци. Известен от Гюргевския революционен комитет за готвеното въстание на 28 март 1876 година дружно с тайфа влиза в България при Свищов и по секрети пътища се насочва към Самоводене и Горна Оряховица, където работи за бъдещото въстание, като обикаля из близките села да буди народа. След преждевременното оповестяване на въстанието в Търновския революционен окръг след изменничество са хванати апостолите Георги Измирлиев и Иван Пандов и излиза наяве че няма да може да се провежда търновска и горнооряховски чети. Поп Харитон научава, че северозападния завършек на региона с център Горни Турчета има образувана чета от Бачо Киро и че е разгласен събирателен пункт в село Мусина, накъдето се насочва с отряд въстаници. По-нататък животът и гибелта му са свързани с епичната епопея на Дряновския манастир.