Древноеипетската е една от най-древните и богати цивилизации, които някога

Древноеипетската е една от най-древните и богати цивилизации, които в миналото са съществували на Земята. Често преглеждаме пирамидите и величествения Сфинкс, само че нормално забравяме за друга доста значима част от техния културен живот, която е издържала всички проби на времето – египетските рисунки.

1. Египетски танц

Танците заемали значима роля в културата на античен Египет. Ритмичните звучи били в кръвта им, а служащите постоянно вършели работата си с придвижвания под звуците на песни. В египетската ера стартира началото на уличните танцьори, а танците им са разграничени в три категории според от участниците и мотива за танца.

Тази рисунка изобразява танцуваща двойка дами и обособена група, която свири. Танците по двойки нормално включвали двама мъже или две дами, които танцували по същия метод, както е показано на рисунката – близо един до различен, като телата им постоянно се преплитали. Изключително любопитни са били древноегипетските фестивали, защото танците за всеки от тях били изцяло разнообразни.

2. Мумифициране

Мумифицирането е значима част от цялата идея на задгробния живот за египтяните. Един отговарящ обред по мумифициране давал спокойствието на хората, че на мъртвеца му е обезпечено възкресение в бъдеще, в случай че завоюва милостта на египетските богове.

През интервала на Новото царство в Египет (1580-1070 година пр.н.е) хората към този момент изцяло се усъвършенствали в осъществяването на ритуали по мумифициране – най-хубавата техника отнемала 70 дни и включвала вътрешните органи и мозъка. През Старото царство (2686-2181 година пр.н.е) хората вярвали, че господ Анубис се грижи за погребенията на царете, само че скоро той бил заместен от Озирис (през интервала на Средното царство – 2040-1780 година пр.н.е)

3. Египетските богове

Древните египтяни имали политеистични вярвания – т.е. почитали и вярвали в доста богове. Те имали доста религии, всяка от които имала свои лични божества, ритуали и вярвания, както и непрекъснат брой почитатели. Различните градове даже вярвали в свои богове, разнообразни от останалите.

4. Рисунките в гробниците

Египтяните превръщали гробниците на фараоните си в невероятни творби на изкуството. Обикновено в гробниците имало по няколко рисунки, които отразявали живота на умрелия, само че кралските гробници били още по-описателни, защото показвали освен живота на умрелия, само че и пътуването му към отвъдното и живота му след гибелта.

5. Книгата на мъртвите

Книгата на мъртвите се състои от редица заклинания, които се допуска, че би трябвало да оказват помощ на мъртвеца при пътуването му през подземното царство. Някои от заклинанията датират от 3000 година пр.н.е, а новите са добавени по-късно, като последните са написани през към 11-7 век пр.н.е.

6. Задгробният живот

Египтяните вярвали твърдо в задгробния живот. Вместо цялостно преустановяване, гибелта се приемала като краткотрайно спиране на живота, тъй като съгласно техните вярвания безконечният живот е вероятен с помощта на милостта на боговете, както и посредством мумифцирането. Именно това е повода фараоните да вършат огромни подготовки за погребението си, твърдейки се, че в задгробния си живот ще разполагат с всички нужни неща, които са имали приживе.

7. Картушът на Тутанкамон

Картушът (овалът, който огражда името на фараона при изписването му) на Тутанкамон показан нагоре с изключение на всички други събития, изобразява и момента на раждането му. С такива овали се ограждали единствено кралските имена. Картушът на Тутанкамон демонстрира както рожденото му, по този начин и тронното му име.

8. Битката при Нубия

Рамзес взел участие в голям брой борби, само че най-важното е, че в множеството от тях е излизал като победител и по този метод прави благосъстоянието на египетската империя още по-голямо. Той е считан за най-славният и най-могъщ фараон в цялата история на Египет.

Битката на Рамзес против нубийците е добре разказана под формата на папирусова живопис. Той е изобразен сега на началото на борбата, качен във военна каляска, до момента в който двамата му млади синове са зад него, също в колесници. На една от стените в гробницата на Рамзес написа, че при една от борбите му при Нубия той трябвало да се бори с тях напълно самичък, без помощта на бойците си.