Кратер на Марс е пълен със скъпоценни камъни, намеквайки за възможен микробен живот
Древно, пресъхнало езерно дъно на Марс евентуално гъмжи от скъпоценни камъни и опали, сочат нови данни от марсохода на НАСА Mars Curiosity. Освен че придават полускъпоценен искра на напуканата повърхнина на марсианския кратер Гейл, тези опали могат да бъдат доказателство, че водата и скалата са взаимодействали под марсианската повърхнина доста по-скоро, в сравнение с се смяташе до момента, подобрявайки вероятностите, че в миналото там е живял микробен живот, съгласно изследване, оповестено на 19 декември в Journal of Geophysical Research: Planets.
Учените постоянно се концентрират върху водата, когато търсят признаци на извънземен живот, тъй като тя е от решаващо значение за живота, какъвто го познаваме. Но защото водата към този момент не тече на Марс, учените би трябвало да търсят геоложки признаци на водата, която в миналото е съществувала там. Тези признаци участват в скалите и почвата на Червената планета, където избрани минерали и структури се образуват единствено там, където скалата и водата са си взаимодействали.
Изследователите виждат един подобен знак през последните няколко години към пукнатини в марсианската повърхнина. Около някои от тези фрактури има „ ореоли “ от по-светла канара, за които откривателите са разкрили, че евентуално са богати на опал. За да се образува опал, богатите на силициев диоксид скали би трябвало да взаимодействат с водата. Сега откривателите са се разровили в големия списък от изображения на марсохода Curiosity и са разкрили, че тези богати на опали ореоли не са изолирани. По-скоро наподобява, че съществуват из целия кратер Гейл, необятно 96 благи (154 километра) антично езерно легло, което Curiosity изследва от началото на задачата си през 2012 година
„ Нашият нов разбор на архивни данни сподели поразително подобие сред всички ореоли на фрактури, които наблюдавахме доста по-късно в задачата “, сподели в изказване водещият създател на проучването Травис Габриел, физик откривател в Геоложката работа на Съединени американски щати. „ Виждайки, че тези мрежи от фрактури са толкоз необятно публикувани и евентуално цялостни с опал, беше необикновено. “
Габриел и сътрудниците му изучаваха остарели изображения от прехода на Curiosity към кратера Гейл и видяха в изображение, направено доста по-рано в задачата, ярък ореол от канара, заобикалящ строшаване. Този ореол изглеждаше съвсем тъкмо като ореолите, открити неотдавна. Данни от инструмента ChemCam на Curiosity, който проучва скали благодарение на изображения и спектрометрия, сподели, че тези неотдавна изследвани леки скали евентуално съдържат богати на силициев диоксид опали. За да удостовери химията на тези скали, екипът на Габриел организира спомагателен разбор на различен набор от ореоли на фрактури на друго място в кратера, наречено сондажна площадка Лубанго. Тук екипът употребява инструмента за динамично албедо на неутроните (DAN) на Curiosity, който мери неутроните, които са изхвърлени от марсианската повърхнина от галактически лъчи, високоенергийни частици отвън слънчевата система, които непрекъснато бомбардират Марс. Тези отскачащи неутрони се забавят в наличието на водород, който е един от главните съставни елементи на водата. Когато DAN открие по-голям дял постепенно движещи се неутрони, това значи, че има повече водоносни скали (като опал) в дадена област.
В обекта Лубанго резултатите от DAN потвърдиха, че по-светлите ореоли на земята в действителност съдържат опал, тъкмо както други места към кратера Гейл. Тези данни, дружно със фотосите на ореоли на фрактури от доста по-рано в задачата, споделят на откривателите, че вода би трябвало да е съществувала в целия кратер Гейл в по-новата история. „ Като се имат поради необятно публикуваните мрежи от фрактури, открити в кратера Гейл, рационално е да се чака, че тези евентуално обитаеми подповърхностни условия се разгръщат и в доста други райони на кратера Гейл, а може би и в други райони на Марс “, сподели Габриел. „ Тези следи биха се образували дълго след пресъхването на античните езера в кратера Гейл. “
Това ново осъзнаване, че водата би трябвало да е оживяла в кратера Гейл дълго откакто езерото се е изпарило, значи, че животът е можел да се задържи там малко по-дълго, споделиха откривателите – евентуално даже в актуалния геоложки интервал на Марс, почнал преди 2,9 милиарда години. (Смята се, че възрастта на Марс е почти 4,6 милиарда години.) Тези резултати прибавят доказателства, че водата в миналото е била необятно публикувана на Марс. За да схванат по-добре водното минало на планетата, създателите на проучването оферират богатите на опали пукнатини в кратера Гейл като нова дестинация за събиране на геоложки проби или за евентуални човешки проучвателни задачи.
