Драмата снощи побъркала италианците в Белгия
Драмата сред Белгия и Италия нощес е хвърлила в ужас доста италианци в страната лице на Европейския съюз.
Ако приказваме за белгийци с италиански корени, тогава има към 300 хиляди от тях.
За кого бяха белгийските италианци? Гуидо Лампис, притежател на италианския ресторант Arte в Антверпен реши алтернативата, само че с огромни компликации. Роденият в Каляри ресторантьор е на 63 години, 48 от които живее и работи в Белгия.
" За мен този мач е като дуел сред двама братя. Нищо няма да ме направи по-щастлив от победа за Италия, само че в случай че Белгия завоюва, ще се веселя за нея до края " споделя Лампис преди мача.
Пепе Джакомамаца, ефирен водещ и готвач на ресторант La Botte в Генк, обаче не може да избере: " Твърде мъчно е. Аз съм италианец, само че в това време имам мощна връзка с Белгия, роден съм тук и персонално познавам доста „ червени дяволи “. Нека победи най-силният, а по-късно завоюва Европейското състезание ".
Млади италианци пристигнали в Белгия след Втората международна война: нямало задоволително работа вкъщи и по тази причина те решили да работят като миньори във Валония.
В средата на предишния век главните залежи на въглища в Белгия са били ситуирани във Валония, промишлен район в южната част на страната. След Втората международна война белгийската минна система била в крах и не можела да устои на конкуренцията от прилежащите страни.
През 1946 година Белгия подписва съглашение с Италия, където работната мощ била в обилие, и се съгласила да приема две хиляди души седмично. Основни условия към служащите: положително здраве и възраст до 35 години. Всеки, който се е съгласил, е трябвало да работи пет следващи години в минния бранш в Белгия.
Между другото, служащи са идвали в Белгия от Италия и преди: даже през втората половина на 19 век техният приток е бил породен от развиването на стоманената промишленост в Лиеж и Шарлероа. В Белгия мигрантите основават културни институции и преподават италиански език - да вземем за пример през 1905 година в Лиеж се появява обществото на Данте Алигиери, написа Марица..
Ако приказваме за белгийци с италиански корени, тогава има към 300 хиляди от тях.
За кого бяха белгийските италианци? Гуидо Лампис, притежател на италианския ресторант Arte в Антверпен реши алтернативата, само че с огромни компликации. Роденият в Каляри ресторантьор е на 63 години, 48 от които живее и работи в Белгия.
" За мен този мач е като дуел сред двама братя. Нищо няма да ме направи по-щастлив от победа за Италия, само че в случай че Белгия завоюва, ще се веселя за нея до края " споделя Лампис преди мача.
Пепе Джакомамаца, ефирен водещ и готвач на ресторант La Botte в Генк, обаче не може да избере: " Твърде мъчно е. Аз съм италианец, само че в това време имам мощна връзка с Белгия, роден съм тук и персонално познавам доста „ червени дяволи “. Нека победи най-силният, а по-късно завоюва Европейското състезание ".
Млади италианци пристигнали в Белгия след Втората международна война: нямало задоволително работа вкъщи и по тази причина те решили да работят като миньори във Валония.
В средата на предишния век главните залежи на въглища в Белгия са били ситуирани във Валония, промишлен район в южната част на страната. След Втората международна война белгийската минна система била в крах и не можела да устои на конкуренцията от прилежащите страни.
През 1946 година Белгия подписва съглашение с Италия, където работната мощ била в обилие, и се съгласила да приема две хиляди души седмично. Основни условия към служащите: положително здраве и възраст до 35 години. Всеки, който се е съгласил, е трябвало да работи пет следващи години в минния бранш в Белгия.
Между другото, служащи са идвали в Белгия от Италия и преди: даже през втората половина на 19 век техният приток е бил породен от развиването на стоманената промишленост в Лиеж и Шарлероа. В Белгия мигрантите основават културни институции и преподават италиански език - да вземем за пример през 1905 година в Лиеж се появява обществото на Данте Алигиери, написа Марица..
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ