ДПС-ДПС се оттегля, но правителството остава
ДПС-ДПС приключва поддръжката си за държавното управление на Росен Желязков. Това обаче не значи, че се обрисува нова политическа обстановка в страната, тъй като най-малко на този стадий кабинетът не е заплашен.
За да бъде свалено държавното управление, е належащо против него да гласоподават 121 народни представители. Такава догадка сега е доста малко евентуална, в това число и с мандатите на ДПС-ДПС.
Решението на хората на Доган следва да се преглежда най-много в подтекста на напрежението сред тях и групировката на Делян Пеевски. Така обаче Пеевски получава даже повече шансове да разшири ролята на своята партия както в Народното събрание, по този начин и пред държавното управление.
Сега той към този момент може даже намерено да слага претенции и да показва искания към държавните политики.
Пеевски е по-гъвкав от Доган и разполага с по-големи запаси. Способен е в по-голяма степен да образува и отстоява позиции. Ако ДПС-ДПС изпаднат в обстановка, в която просто застават на противоположната позиция на Пеевски, то това е най-сигурния път към обезличаването.
По-логичното решение на Доган би било оставане в парламентарното болшинство и продължение на преследването на задачите, с които ДПС-ДПС се включиха там при неговото образуване. Сега групировката на Доган е отвън ръководството, само че и мъчно ще си откри място измежду опозицията, което я слага във висящо състояние.
Иначе антисистемните обединения в 51-то Народно заседание наподобява са пристрастени към внасянето на вотове на съмнение против държавното управление на Росен Желязков.
Броени дни откакто МЕЧ, " Величие " и " Възраждане " нападнаха кабинета по въпросите на външната политика, те взеха решение, че могат да създадат същото, като този път казусът е корупцията. Отново ще се мине през същата процедура - спор по тематиката на вота и гласоподаване на идващия ден.
Трите партии вносителки даже оповестиха, че ще внасят по един избор на съмнение на всеки две седмици.
По принцип вотът е парламентарен инструмент. Отговорното му потребление обаче би било обвързвано с повлияване и промяна на някои от аспектите на държавните политики. Поне по този начин би го употребила съпротива, която има построено и поредно отношение към парламентаризма.
Или казано с други думи, такова би било държанието на една систематична съпротива, която има концепция за ръководството на страната и на тази основа се пробва да промени и усъвършенства част от управническите решения на изпълнителната власт. Внасянето на вотове на съмнение пък с общи и непрецизирани тематики ясно демонстрира, че вносителите са неспособни да употребяват този парламентарен инструмент по градивен метод или пък не желаят да го вършат.
Това удостоверява антисистемния темперамент на трите обединения (МЕЧ, " Величие " и " Възраждане " ). Те освен, че се опълчват на трайно построените консенсуси в българското общество и българската политическа класа, само че и демонстрират податливост към потреблението на инструментите на парламентаризма против самия парламентаризъм.
Непрекъснатото внасяне на вотове на съмнение разстройва действието на Народното събрание и дебалансира работата на депутатите. Такъв вид деяние, от страна на парламентарно показани обединения, е искрено ориентирано против самата парламентарна система. Кабинетът не е заплашен, той оцелява без проблем. Парламентарното болшинство (макар и към този момент без ДПС-ДПС) го поддържа, поддържа го и по-голямата част от систематичната съпротива. Или минимум не е против него.
Стремежът към еврозоната резервира политическата непоклатимост в страната. Засега
Много ясно пролича разделянето в Народното събрание на систематични и антисистемни партии
Парламентът обаче работи мъчно. Поне половината от парламентарното време отива за диспути и гласоподаване на импортираните вотове на съмнение.
Така се лимитира опцията на депутатите да работят по същностните тематики от дневния ред на страната и обществото. Важни закони не могат да се одобряват в точния момент, транспонирането на европейски наставления също се бави и всичко това има отрицателен резултат върху страната. Качественото законодателство е в основата на положителното ръководство и цялостното действие на институционалната уредба на страната.
Ако по време на непрекъснатите предварителни парламентарни избори главната заплаха пред страната ни беше обвързвана с неналичието на работещ парламент (особено преди конституционните промени, свързани с института на служебното правителство), то в този момент сериозна опасност може да произтече от блокирането от вътрешната страна на парламентарната институция.
Опити за блокиране е имало и в предходни мандати на Народното събрание. И тогава от антисистемни и полусистемни обединения, само че не посредством процедурни злоупотреби, а чрез надалеч по-слабо пречистен метод - спиране на кабели, заглушаване на микрофони и възпрепятстване на достъпа до парламентарната естрада. Сегашният метод обаче е по-проблемен, тъй като противодействието против него е по-трудно, а и интервалът, в който се намира страната ни от позиция на влизането в еврозоната, е надалеч по-решаващ.
И този избор, както предходния (за външната политика), има като съществена цел да попречва пътя на България към еврозоната.
Очевидно МЕЧ, " Величие " и " Възраждане " преглеждат влизането ни в еврозоната като част от външната политика на страната. И също така евентуално са считали, че могат да повлияят на Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия, които най-малко до наскоро имаха разнообразни схващания за външната политика спрямо тези на ГЕРБ и на ПП-ДБ (системната опозиция).
В момента обаче групировката на Слави Трифонов и социалистите са много сдържани по външнополитическата тема. А що се отнася до еврото, новият ръководител на Българска социалистическа партия и сегашен вицепремиер Атанас Зафиров съобщи, че неговото приемане е стратегическа цел на настоящия кабинет. Така опитът да се попречи на влизането ни в еврозоната, посредством разрушение на властовата конструкция вътре в страната, пропадна.
Колата на демокрацията ни още скърца след четири години на аварийна гума
Виждаме, че рецесията не се отнася единствено до Народното събрание и държавното управление, а въздейства отрицателно на безусловно всички институции и техните връзки
Сега вотът на съмнение е за корупция, което отново показва стремежът на МЕЧ, " Величие " и " Възраждане " за възпрепятстване на влизането ни в еврозоната, само че по друг метод. Този път антисистемната съпротива се пробва да даде знак към европейските ни съдружници, че в България има прекалено много корупция, с цел да бъде позволена в еврозоната.
Освен това тематиката за корупцията е най-благодатна за развиване на популизъм. Тя е извънредно комфортна за потребление от антисистемни обединения и от такива, които няма какво да предложат за възстановяване на общественото ръководство. Винаги щом се заприказва за корупция, това върви с образци и обвинявания, само че по този начин и не се появяват хрумвания какво да се направи, с цел да се откри решение на казуса.
И в този момент няма да е по-различно. Антисистемните ще подлагат на критика систематичните и ще настояват, че в случай че те са на власт корупция няма да има. Твърдение, което няма и не може да има нищо общо с действителността.
ПП-ДБ най-вероятно ще последват същия вид държание, което имаха и при предходния избор. Те явно не желаят непосредствено да гласоподават за държавно управление, доминирано от ГЕРБ, само че също по този начин не биха позволили страната да остане без постоянно ръководство в един толкоз решителен миг.
Най-вероятно и този път ПП-ДБ няма да вземат участие в гласуването на импортирания избор, само че такова решение в актуалната обстановка по-скоро би било израз на поддръжка към кабинета. Те към този момент имат направен метод за тези случаи, който просто могат да възпроизвеждат и по този начин да пазят по едно и също време и партийния, и националния интерес.
Много евентуално е въпреки всичко при този избор ПП-ДБ да попаднат под словесните офанзиви на вносителите. Тази групировка най-вече е подлагала на критика предходни ръководства на ГЕРБ по линия на корупцията, а в този момент няма да поддържа избор на съмнение тъкмо за корупция. Това неизбежно ще бъде изтъкнато от МЕЧ, " Величие " и " Възраждане ".
Пътят към еврозоната минава тъкмо сред ръководещи и съпротива
И, несъмнено, най-печеливши ще бъдат от ГЕРБ
Още преди дебата по предходния избор Кирил Петков и Николай Денков обявиха, че ще внесат собствен избор на съмнение откакто страната ни получи конвергентния отчет. Очаква се това да стане към края на юни или началото на юли. Най-вероятно и в този момент те ще отговорят по този метод на съвсем сигурната антисистемна офанзива. Това по всяка възможност ще е и най-интересния тактически въпрос в границите на сегашния избор.
Иначе след приемането на отчета в страната може и да се оформи нова политическа обстановка.
Стабилността обаче е добре да се резервира най-малко още към година, с цел да може еврото да бъде въведено при започване на 2026 година и хората умерено да свикнат с потреблението му в своето всекидневие.
За да бъде свалено държавното управление, е належащо против него да гласоподават 121 народни представители. Такава догадка сега е доста малко евентуална, в това число и с мандатите на ДПС-ДПС.
Решението на хората на Доган следва да се преглежда най-много в подтекста на напрежението сред тях и групировката на Делян Пеевски. Така обаче Пеевски получава даже повече шансове да разшири ролята на своята партия както в Народното събрание, по този начин и пред държавното управление.
Сега той към този момент може даже намерено да слага претенции и да показва искания към държавните политики.
Пеевски е по-гъвкав от Доган и разполага с по-големи запаси. Способен е в по-голяма степен да образува и отстоява позиции. Ако ДПС-ДПС изпаднат в обстановка, в която просто застават на противоположната позиция на Пеевски, то това е най-сигурния път към обезличаването.
По-логичното решение на Доган би било оставане в парламентарното болшинство и продължение на преследването на задачите, с които ДПС-ДПС се включиха там при неговото образуване. Сега групировката на Доган е отвън ръководството, само че и мъчно ще си откри място измежду опозицията, което я слага във висящо състояние.
Иначе антисистемните обединения в 51-то Народно заседание наподобява са пристрастени към внасянето на вотове на съмнение против държавното управление на Росен Желязков.
Броени дни откакто МЕЧ, " Величие " и " Възраждане " нападнаха кабинета по въпросите на външната политика, те взеха решение, че могат да създадат същото, като този път казусът е корупцията. Отново ще се мине през същата процедура - спор по тематиката на вота и гласоподаване на идващия ден.
Трите партии вносителки даже оповестиха, че ще внасят по един избор на съмнение на всеки две седмици.
По принцип вотът е парламентарен инструмент. Отговорното му потребление обаче би било обвързвано с повлияване и промяна на някои от аспектите на държавните политики. Поне по този начин би го употребила съпротива, която има построено и поредно отношение към парламентаризма.
Или казано с други думи, такова би било държанието на една систематична съпротива, която има концепция за ръководството на страната и на тази основа се пробва да промени и усъвършенства част от управническите решения на изпълнителната власт. Внасянето на вотове на съмнение пък с общи и непрецизирани тематики ясно демонстрира, че вносителите са неспособни да употребяват този парламентарен инструмент по градивен метод или пък не желаят да го вършат.
Това удостоверява антисистемния темперамент на трите обединения (МЕЧ, " Величие " и " Възраждане " ). Те освен, че се опълчват на трайно построените консенсуси в българското общество и българската политическа класа, само че и демонстрират податливост към потреблението на инструментите на парламентаризма против самия парламентаризъм.
Непрекъснатото внасяне на вотове на съмнение разстройва действието на Народното събрание и дебалансира работата на депутатите. Такъв вид деяние, от страна на парламентарно показани обединения, е искрено ориентирано против самата парламентарна система. Кабинетът не е заплашен, той оцелява без проблем. Парламентарното болшинство (макар и към този момент без ДПС-ДПС) го поддържа, поддържа го и по-голямата част от систематичната съпротива. Или минимум не е против него.
Стремежът към еврозоната резервира политическата непоклатимост в страната. Засега
Много ясно пролича разделянето в Народното събрание на систематични и антисистемни партии
Парламентът обаче работи мъчно. Поне половината от парламентарното време отива за диспути и гласоподаване на импортираните вотове на съмнение.
Така се лимитира опцията на депутатите да работят по същностните тематики от дневния ред на страната и обществото. Важни закони не могат да се одобряват в точния момент, транспонирането на европейски наставления също се бави и всичко това има отрицателен резултат върху страната. Качественото законодателство е в основата на положителното ръководство и цялостното действие на институционалната уредба на страната.
Ако по време на непрекъснатите предварителни парламентарни избори главната заплаха пред страната ни беше обвързвана с неналичието на работещ парламент (особено преди конституционните промени, свързани с института на служебното правителство), то в този момент сериозна опасност може да произтече от блокирането от вътрешната страна на парламентарната институция.
Опити за блокиране е имало и в предходни мандати на Народното събрание. И тогава от антисистемни и полусистемни обединения, само че не посредством процедурни злоупотреби, а чрез надалеч по-слабо пречистен метод - спиране на кабели, заглушаване на микрофони и възпрепятстване на достъпа до парламентарната естрада. Сегашният метод обаче е по-проблемен, тъй като противодействието против него е по-трудно, а и интервалът, в който се намира страната ни от позиция на влизането в еврозоната, е надалеч по-решаващ.
И този избор, както предходния (за външната политика), има като съществена цел да попречва пътя на България към еврозоната.
Очевидно МЕЧ, " Величие " и " Възраждане " преглеждат влизането ни в еврозоната като част от външната политика на страната. И също така евентуално са считали, че могат да повлияят на Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия, които най-малко до наскоро имаха разнообразни схващания за външната политика спрямо тези на ГЕРБ и на ПП-ДБ (системната опозиция).
В момента обаче групировката на Слави Трифонов и социалистите са много сдържани по външнополитическата тема. А що се отнася до еврото, новият ръководител на Българска социалистическа партия и сегашен вицепремиер Атанас Зафиров съобщи, че неговото приемане е стратегическа цел на настоящия кабинет. Така опитът да се попречи на влизането ни в еврозоната, посредством разрушение на властовата конструкция вътре в страната, пропадна.
Колата на демокрацията ни още скърца след четири години на аварийна гума
Виждаме, че рецесията не се отнася единствено до Народното събрание и държавното управление, а въздейства отрицателно на безусловно всички институции и техните връзки
Сега вотът на съмнение е за корупция, което отново показва стремежът на МЕЧ, " Величие " и " Възраждане " за възпрепятстване на влизането ни в еврозоната, само че по друг метод. Този път антисистемната съпротива се пробва да даде знак към европейските ни съдружници, че в България има прекалено много корупция, с цел да бъде позволена в еврозоната.
Освен това тематиката за корупцията е най-благодатна за развиване на популизъм. Тя е извънредно комфортна за потребление от антисистемни обединения и от такива, които няма какво да предложат за възстановяване на общественото ръководство. Винаги щом се заприказва за корупция, това върви с образци и обвинявания, само че по този начин и не се появяват хрумвания какво да се направи, с цел да се откри решение на казуса.
И в този момент няма да е по-различно. Антисистемните ще подлагат на критика систематичните и ще настояват, че в случай че те са на власт корупция няма да има. Твърдение, което няма и не може да има нищо общо с действителността.
ПП-ДБ най-вероятно ще последват същия вид държание, което имаха и при предходния избор. Те явно не желаят непосредствено да гласоподават за държавно управление, доминирано от ГЕРБ, само че също по този начин не биха позволили страната да остане без постоянно ръководство в един толкоз решителен миг.
Най-вероятно и този път ПП-ДБ няма да вземат участие в гласуването на импортирания избор, само че такова решение в актуалната обстановка по-скоро би било израз на поддръжка към кабинета. Те към този момент имат направен метод за тези случаи, който просто могат да възпроизвеждат и по този начин да пазят по едно и също време и партийния, и националния интерес.
Много евентуално е въпреки всичко при този избор ПП-ДБ да попаднат под словесните офанзиви на вносителите. Тази групировка най-вече е подлагала на критика предходни ръководства на ГЕРБ по линия на корупцията, а в този момент няма да поддържа избор на съмнение тъкмо за корупция. Това неизбежно ще бъде изтъкнато от МЕЧ, " Величие " и " Възраждане ".
Пътят към еврозоната минава тъкмо сред ръководещи и съпротива
И, несъмнено, най-печеливши ще бъдат от ГЕРБ
Още преди дебата по предходния избор Кирил Петков и Николай Денков обявиха, че ще внесат собствен избор на съмнение откакто страната ни получи конвергентния отчет. Очаква се това да стане към края на юни или началото на юли. Най-вероятно и в този момент те ще отговорят по този метод на съвсем сигурната антисистемна офанзива. Това по всяка възможност ще е и най-интересния тактически въпрос в границите на сегашния избор.
Иначе след приемането на отчета в страната може и да се оформи нова политическа обстановка.
Стабилността обаче е добре да се резервира най-малко още към година, с цел да може еврото да бъде въведено при започване на 2026 година и хората умерено да свикнат с потреблението му в своето всекидневие.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ