,fit(480:270))
Нараняват ме най-близките и приятелите. Да се обиждам или да им прощавам? По женски
Този въпрос е един от постоянно задаваните на психолозите от хора, които не знаят по какъв начин да се оправят с подобен проблем. За страдание в България постоянно най-близките са най- безмилостни.
Когато сме засегнати, е мъчно да останем безразлични и да пренебрегваме възприятията си, изключително в случай че оскърблението е нанесено от някой непосредствен до нас. Повечето хора са много чувствителни към такива отрицателни реакции. Задържат се на тях дълго време, афектирани са. Постоянно се чудят за какво се държат с тях по този метод, когато не им предизвикват същото. Несправедливо е. Но нищо не се трансформира. Вие сте засегнати, до момента в който хората си не престават напред, постоянно без даже да осъзнават, че са те обидили. Наранените държат всичко в себе си, неспособни непосредствено да кажат какво не е наред. Но може да стане доста по-лесно. Ето какво оказва помощ:
1. Осъзнайте, че всеки човек е доста друг – като образование, като метод на живот, на мислене – всичко е друго, тъй че другият не може да се държи по този начин, както ние желаеме. Всеки е пленник на личните си вярвания и привички. Действа както знае и счита, че е вярно и може да не е изцяло наясно със личните си неточности (не умишлено).
2. Спрете да градите упования към другите хора. Те са такива, каквито са, и няма смисъл да измисляте по-добри сюжети за себе си. Никой в никакъв случай няма да работи съгласно тях по този начин или другояче! Важно е да разберете с какъв човек сте. И или го приемате, или се дистанцирате от него, с цел да не ви наранява повече.
3. Започнете непосредствено да им казвате какво не харесвате и какво ви е обидило. Ако изразите мислите и страстите си незабавно или с течение на времето, негодуванието вътре във вас ще бъде доста по-малко. И тогава оставяте индивида с дейностите му и не го поемате върху себе си.
4. Започнете да позволявате на другите да живеят както намерят за добре, без да се пробвате да мерите всички по съгласно някакви идеални стандарти. Дори да са ви обидили и да не са се извинили това е избор на индивида, такава е негова норма и това не работи за вас. Можете да избирате реакциите си. Защо да се обиждате на някого, който не ви цени или почита? Дали да простите или не, зависи от вас. Решете за себе си, че нямате потребност от тази болежка и възмущение защото те са разрушителни. Приемете и прощавайте. Не постоянно е елементарно, само че се опитвайте, поучават психолози.
Като премахнете упованията си и приемете света подобен, какъвто е, животът става доста по-лесен. Всичко към вас действа съгласно личните си закони, а не съгласно нашите стремежи. Неприятно е, само че това е истината!
Не се самоунищожавайте с възмущение!
Източник: b17 Снимки: Freepik
Когато сме засегнати, е мъчно да останем безразлични и да пренебрегваме възприятията си, изключително в случай че оскърблението е нанесено от някой непосредствен до нас. Повечето хора са много чувствителни към такива отрицателни реакции. Задържат се на тях дълго време, афектирани са. Постоянно се чудят за какво се държат с тях по този метод, когато не им предизвикват същото. Несправедливо е. Но нищо не се трансформира. Вие сте засегнати, до момента в който хората си не престават напред, постоянно без даже да осъзнават, че са те обидили. Наранените държат всичко в себе си, неспособни непосредствено да кажат какво не е наред. Но може да стане доста по-лесно. Ето какво оказва помощ:
1. Осъзнайте, че всеки човек е доста друг – като образование, като метод на живот, на мислене – всичко е друго, тъй че другият не може да се държи по този начин, както ние желаеме. Всеки е пленник на личните си вярвания и привички. Действа както знае и счита, че е вярно и може да не е изцяло наясно със личните си неточности (не умишлено).
2. Спрете да градите упования към другите хора. Те са такива, каквито са, и няма смисъл да измисляте по-добри сюжети за себе си. Никой в никакъв случай няма да работи съгласно тях по този начин или другояче! Важно е да разберете с какъв човек сте. И или го приемате, или се дистанцирате от него, с цел да не ви наранява повече.
3. Започнете непосредствено да им казвате какво не харесвате и какво ви е обидило. Ако изразите мислите и страстите си незабавно или с течение на времето, негодуванието вътре във вас ще бъде доста по-малко. И тогава оставяте индивида с дейностите му и не го поемате върху себе си.
4. Започнете да позволявате на другите да живеят както намерят за добре, без да се пробвате да мерите всички по съгласно някакви идеални стандарти. Дори да са ви обидили и да не са се извинили това е избор на индивида, такава е негова норма и това не работи за вас. Можете да избирате реакциите си. Защо да се обиждате на някого, който не ви цени или почита? Дали да простите или не, зависи от вас. Решете за себе си, че нямате потребност от тази болежка и възмущение защото те са разрушителни. Приемете и прощавайте. Не постоянно е елементарно, само че се опитвайте, поучават психолози.
Като премахнете упованията си и приемете света подобен, какъвто е, животът става доста по-лесен. Всичко към вас действа съгласно личните си закони, а не съгласно нашите стремежи. Неприятно е, само че това е истината!
Не се самоунищожавайте с възмущение!
Източник: b17 Снимки: Freepik
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ