Дойде ли време за личния фалит в България
Дойде време да се одобри законодателно решение за персонален банкрут – българските семейства не престават да се задъхват под тежестта на необслужвани и невъзможни за обслужване заеми. Едновременно с това, финансиращите институции също изпитват съществени усложнения в изчистване на портфейлите си от „ неприятни кредити”, разяснява финансовият специалист Десислав Данов.
Днес казусът беше разискван на кръгла маса - „ Личен банкрут и предлаганите промени на Директива 2012/30/ЕС”, в която взе участие и омбудсманът Мая Манолова.
Защо ниските заплати са разрушителни за България
Българите са точни в заплащането на тока и ипотеките, другото отсрочват
Докога заемът в България ще е доживотна присъда?
Брутните необслужвани заеми са 12.1% от всички отпуснати заеми и задатъци, което е три пъти повече от междинното равнище за Европейски Съюз ‐ 4.6%, демонстрира работен отчет на Европейската комисия, публикуван в края на предходната седмица. При неприятните заеми в частния бранш ситуацията е още по‐тревожно. България е трета ‐ с 19.2%, изпреварена единствено от Гърция и Кипър.
Възможно решение на този проблем е приемането в незабавен порядък на законодателство, което въз основа на уравновесен метод сред ползите на кредитори и длъжници, да разреши финансовата система да бъде „ отпушена” и да се даде опция за минимизиране на пагубните обществени последствия от съществуващата досега обстановка.
В Директивата на Европейски Съюз, която сега се утвърждава от европейските държави-членки, категорично е записано, че би било добре да се одобряват законодателни промени в региона на персоналния банкрут. Тя третира главно банкрута на компании, само че в нея се споделя, че същото може и е добре да се приложи и за физическите лица.
На базата на тъкмо тази Директива е целесъобразно България да одобри закон за банкрут на физическите лица. Въпросът е дали има воля за това, тъй като дружно с Румъния сме последните европейски страни, в които този въпрос към момента не е организиран.
Директивата предлага да се одобряват в националните законодателства на обособените страни ограничения, в които акцентът е върху реинтеграцията на длъжниците. Изключително значимо за обществото тези хора още веднъж да получат късмет още веднъж да влязат в стопанския оборот. Докато методът до момента в България е углавен. От една страна длъжникът се третира съвсем като нарушител, а въпреки това е налице дори един тип стигматизация. Той търпи извънредно отрицателни последствия от това, че е дебитор и че не е съумял да си върне задълженията.
Има редица образци по какъв начин може да се реши този проблем. Например, във Англия можеш да фалираш като подадеш отдалечено документи, която услуга коства към 600 паунда и парите могат да се платят разсрочено. Самата процедура лишава към година и след този интервал ти си освободен от отговорностите си. Опасността от безконечния дебитор е, че той няма друго избавление, с изключение на да влезе в сивата и даже черната стопанска система.
В България имаш ли проблеми с банки, финансови институции и най-общо – кредитори, единственото решение е влизането в сивата стопанска система, а в един миг даже да емигрираш от страната. Законодателството сега подтиква емиграцията на работна мощ, на тези българи, които имат финансови проблеми, отвън страната.
Директивата е опит да се хармонизира законодателството на европейско равнище, само че всяка държава-членка на Европейски Съюз има лични правила за банкрут на физическите лица. Решенията са в много необятен диапазон – във Англия всичко е облекчено и е в интерес на длъжника, до момента в който в Германия и в Ирландия правосъдното произвеждане може да се влачи 6-8 години, до момента в който длъжниците не бъдат изстискани откъм средства оптимално. Въпросът е, че сега имаме основа – Директива 2012/30/ЕС и в този момент би трябвало да се подходи рационално, а не да се затлачва казуса със основаването на работни групи по въпроса – сигурен метод нищо да не се получи най-после.
Според Десислав Данов по-добре е напряко да се пристъпи към законопроект с омекотен вид за длъжниците. Проучвания също има и то не малко по въпроса – и от тях към този момент няма потребност, тъй като казусът е пределно явен. Цялата работа е да се вземе най-хубавото работещо законодателно решение от друга европейска страна и да се приспособява към българската реалност. И това да стане оптимално бързо.
Днес казусът беше разискван на кръгла маса - „ Личен банкрут и предлаганите промени на Директива 2012/30/ЕС”, в която взе участие и омбудсманът Мая Манолова.
Защо ниските заплати са разрушителни за България
Българите са точни в заплащането на тока и ипотеките, другото отсрочват
Докога заемът в България ще е доживотна присъда?
Брутните необслужвани заеми са 12.1% от всички отпуснати заеми и задатъци, което е три пъти повече от междинното равнище за Европейски Съюз ‐ 4.6%, демонстрира работен отчет на Европейската комисия, публикуван в края на предходната седмица. При неприятните заеми в частния бранш ситуацията е още по‐тревожно. България е трета ‐ с 19.2%, изпреварена единствено от Гърция и Кипър.
Възможно решение на този проблем е приемането в незабавен порядък на законодателство, което въз основа на уравновесен метод сред ползите на кредитори и длъжници, да разреши финансовата система да бъде „ отпушена” и да се даде опция за минимизиране на пагубните обществени последствия от съществуващата досега обстановка.
В Директивата на Европейски Съюз, която сега се утвърждава от европейските държави-членки, категорично е записано, че би било добре да се одобряват законодателни промени в региона на персоналния банкрут. Тя третира главно банкрута на компании, само че в нея се споделя, че същото може и е добре да се приложи и за физическите лица.
На базата на тъкмо тази Директива е целесъобразно България да одобри закон за банкрут на физическите лица. Въпросът е дали има воля за това, тъй като дружно с Румъния сме последните европейски страни, в които този въпрос към момента не е организиран.
Директивата предлага да се одобряват в националните законодателства на обособените страни ограничения, в които акцентът е върху реинтеграцията на длъжниците. Изключително значимо за обществото тези хора още веднъж да получат късмет още веднъж да влязат в стопанския оборот. Докато методът до момента в България е углавен. От една страна длъжникът се третира съвсем като нарушител, а въпреки това е налице дори един тип стигматизация. Той търпи извънредно отрицателни последствия от това, че е дебитор и че не е съумял да си върне задълженията.
Има редица образци по какъв начин може да се реши този проблем. Например, във Англия можеш да фалираш като подадеш отдалечено документи, която услуга коства към 600 паунда и парите могат да се платят разсрочено. Самата процедура лишава към година и след този интервал ти си освободен от отговорностите си. Опасността от безконечния дебитор е, че той няма друго избавление, с изключение на да влезе в сивата и даже черната стопанска система.
В България имаш ли проблеми с банки, финансови институции и най-общо – кредитори, единственото решение е влизането в сивата стопанска система, а в един миг даже да емигрираш от страната. Законодателството сега подтиква емиграцията на работна мощ, на тези българи, които имат финансови проблеми, отвън страната.
Директивата е опит да се хармонизира законодателството на европейско равнище, само че всяка държава-членка на Европейски Съюз има лични правила за банкрут на физическите лица. Решенията са в много необятен диапазон – във Англия всичко е облекчено и е в интерес на длъжника, до момента в който в Германия и в Ирландия правосъдното произвеждане може да се влачи 6-8 години, до момента в който длъжниците не бъдат изстискани откъм средства оптимално. Въпросът е, че сега имаме основа – Директива 2012/30/ЕС и в този момент би трябвало да се подходи рационално, а не да се затлачва казуса със основаването на работни групи по въпроса – сигурен метод нищо да не се получи най-после.
Според Десислав Данов по-добре е напряко да се пристъпи към законопроект с омекотен вид за длъжниците. Проучвания също има и то не малко по въпроса – и от тях към този момент няма потребност, тъй като казусът е пределно явен. Цялата работа е да се вземе най-хубавото работещо законодателно решение от друга европейска страна и да се приспособява към българската реалност. И това да стане оптимално бързо.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ