Дойде ли денят детето да прекрачи прага на училището и

Дойде ли денят детето да прекрачи прага на учебното заведение и образователната година да го повлече като августовско черноморско течение в дълбините на целодневното образование, идва времето и родителите да се приобщят към учебния живот. Ако учебното заведение е малко, някак нещата се канализират бързо. Чистачката им запомня имената и още в двора на учебното заведение се прави продан на информация и забравени предмети и се покриват всички потребности, заради които майките и бащите напират да влязат в храма на учението. Обаче в случай че учебното заведение е огромно, не малко майки и бащи заживяват по разнообразни аргументи в коридорите и класните стаи.

За ръчичка до учебно заведение

 Безразсъдно смели родители си пускат децата в двора на учебното заведение, а някои и на тротоара начело и учениците поемат невъобразимия риск да преминат 15 метра сами, с цел да потънат в учебната постройка! Други родители, рационалните родители, избират да влязат в учебно заведение, макар, че май не би трябвало, да стигнат до класната стая, да огледат шкафчето на детето, „ А, но това не е твоето шкафче! Яяя, но това май е твоята писалка, кой ти я е откраднал?! “, да сбутат чантата на другото дете на чина мааалко по в страни, щото не е почтено разпределена общата седалка, да подредят учебници, тетрадки, 2 молива, гумичка и острилка и да се отдадат на 15 минутна сърцераздирателна стратегия за разлъка с детето. То, горкото, би трябвало да е квалифицирано, че мама ще го вземе чак към 19 ч.

 Има смели бащи и майки, които благодарение на лакът-два заран разбутват еднопосочния човекопоток, с цел да си проправят път и да излязат първи от учебно заведение. 100 влизат, двама излизат, борбата е свирепа! Със зъби и нокти, плътната колона вид но демократична опашка, би трябвало да бъде накълцан, да се появи междина, безоблачен лъч да погали родителското лице, тъй като е избрало да влезе в учебно заведение, само че и да излезе в оня миг, когато стотици желаят да влязат.

Купонната система

 Продаването и пазаруването на купони е постоянно недомислено от учебните управляващи. Никой не е удовлетворен от това по какъв начин се случва този развой, тъй като има опашка. Все още не е въведена нововъведението в учебно заведение в понеделник заран продавачката от стола да излиза и като булката букета, да хвърля на хората с шепи купони, а те по едно и също време да се снабдяват с тях и да не чакат отегчително в редица, като че ли банани по левче ще взимат. Купончетата сякаш би трябвало да се надписват, само че множеството родители не носят писалка, тъй като работят на компютър. Часът е почнал, само че обядът е над всичко, мама/татко влиза, сепнато пропуща да огледа учителката, минава през образователния развой, шест чина и десетки опулени очички, подава заветната записка на скъпоценното детенце и излиза като топлото през отворен прозорец в студен януарски ден.

Служебните бележки

 Този така значим документ, оправящ фамилния бюджет с общителното подпомагане на обществените служби, се взима постоянно в последния вероятен ден. Майки идват обезпокоени, че нямат време, изпускат периода, банкрутират фамилията. Бележката би трябвало да бъде издадена най-късно до приключването на идващите 30 секунди. Учебният развой е без значение, учителката би трябвало да направи информация за отсъствията, времето лети, математиката остава на половина нерешена. Приоритетите на хората са разнообразни, само че заветната записка би трябвало да стигне до обществените преди обедната отмора. Учителката е в шах, обмисля всеки собствен ход, дали и по кое време да преподаде четвърта задача от учебника или да запретне ръкави и да отброява с акуратност наличия, отсъствия, номер и страница на книга за подлежащи… Майката е нервна, че някой си разрешава да й губи 15-те минути, оставащи до обедната на обществените, проклина себе си, че животът й я е събрал с толкоз мудна и смотана класна, пристъпва от крайник на крайник с ритъма на фламенкото и към този момент реди своята тирада за пред шефа, в която ще разнищи бавноразвиващата се даскалица.

Когато забият камбаните

 Голямото междучасие (очевидно) е измислено за връзка с децата, за снабдяване на забравени движимости и старателно обгрижване във връзка с всички пропуснати грижи за деня вкъщи. Анцугът за часа по физическо, четката с боичките, две писалки или просто ей по този начин, майки и татковци се щурат по коридорите, с цел да си открият децата. Голямото междучасия е време, в което децата изобщо не стоят в класните стаи, а доближават до бленувани дестинации като лавки, тоалетни, столове, книжарници, библиотеки, приятелчета от прилежащи стаи и необятния учебен двор. Просълзени родители оглеждат участниците в спринтовите дисциплини по коридорите, а всяка минала минута без детето стартира да личи на изстрадалото родителско лице. Някои от тях не знаят в коя класна стая учи детето и това носи нови талази злощастие в майчиното или бащино сърце. Коравосърдечни учители в коридорите поправят тетрадки и се вършат, че не виждат тези клети физиономии.

Мама е в стола

 Има майки, които би трябвало да преброят какъв брой лъжици чорба е сипана в купичката на благото им отроче. Най-смелите и виновни, несъмнено, съумяват да се промъкнат до мястото, в което десетки дечица се мъчат над железна паница с мусака. Там те си откриват „ моя Гошко “ и завчас разперват двуметрови криле над него. Детето поглежда своята блага майчица с голямо почитание, а през това време топли ситни картофчета минават съвсем цели през мъничкото гърло. Започва лекция по етикет при храненето, по 6 маси в радиус хващат лъжиците съгласно методиката, лактите се смъкват от масите като под строй, прибират се компактно до тялото, салфетки се затъкват като лигавници, децата търсят ножове, тъй като десните им ръце са свободни. Гошковата майка тества всяка четвърта вилица с мусака, с цел да направи няколко типа разбори на храната, прави оценка затопленост, соленост, подправки, усет, аромат на каймата, качество по БДС, картофите коя годишна продукция са, валяло ли е нея година, чубрицата ронена ли е. Разбира се, половината качествени индикатори не дават отговор на нейните условия за 2.10 лв/ порция обяд и повдига дебат във връзка с това дали солта е хималайска, за какво има глутен в картофите и до по кое време няма да се употребява студенопресована лой. Обещава да викне малките екрани, две приятелки-журналистки от районни седмичници и вуйна Тинче от втория етаж на прилежащия вход, която ще разпердушини този проблем в целия квартал.

Баби и дядовци в помощ на фамилията

 Обедно време, когато едни си потеглят, а други идват да се учат, орди пенсионери съпровождат и дирижират това отговорно дело. Всяка уважаваща се баба знае, че внучето се изпраща или до чина, до закачалката за якето, до тоалетната и последно – до чина още веднъж или най-малко е длъжна да опита дали ще надхитри защитата. Ако успее за първото, ще е изпълнила и този ден своята заветна цел и на мира след това ще изгледа какво ще я сполетят Ананди и шарената й компания. Обаче в случай че не е съумяла най-малко да закачи собственоръчно якенцето на внучката на дребните закачалки в дъното на стаята, всичко се обръща с краката нагоре – я ще си не помни ключовете в супермаркета, я ще настъпи някое мазно кучешко леке, я ще загуби телефона на Маг Вселена, която трябваше да предскаже Кольо и Венчето ще се съберат ли отново…

 Преданите баби също обичат да диктуват ред и дисциплинираност на внучето, само че и на всичките му съученици в стаята. Те знаят, че са единствените, които ще научат утрешното бъдеще на майка България на морал. За 5 минути в класната стая една баба може да разкрие света на злото, да изрецитира 10-те Божи заповеди и да изрече проклинание срещу уроки. Междувременно се е скарала на осем деца, че приказват нелепости, на пет – че не употребяват книжовна тирада, на три им излиза наяве, че Правилникът за реда в учебно заведение е фиктивен от историческата персона пред тях, а едно се лишава от триъгълника си, тъй като е същият като на внучката. Някой запява новия шлагер на Гери-Никол, бабата се подготвя да пикира като истински боен изтребител, само че за благополучие класната влита в стаята и съумява да приземи бабешкия порив към съвършенство и святост в този клас.

Родителите на изпроводяк

 Стотици присвити от обич сърца заемат стратегически позиции във фоайето, по стълбите и на двора на учебното заведение. Този дребен сектор е надвишаващ с хора, отправили внимателен взор към дверите на школото. Наситеният от родители сектор гълтам дребните възпитаници и те стават невидими заради това, че дребните се губят измежду огромните. Най-мъничките не могат да си намерят майките, само че и не си харесват от десетките налични. Някои бащи не откриват раниците на децата им, тъй като не се сещат по какъв начин наподобяват. Две баби търсят яке по изложение на първокласник, като в полезрението им попадат всички модели с цветове от светлокафяво до мрачно оранжево, които подробно са изследват на кого са. Накрая двете баби са събрали 18 якета, само че се оказва, че нито едно от тези, не е търсеното. Десет деца също си търсят якетата, някои не си спомнят с кое яке са пристигнали на учебно заведение през днешния ден.

 Снажен баща идва до учителката и, захласнат в диалога с нея, пожелава лека вечер и си потегля без сина си. Естествено, на третия светофар се сеща, че го е не запомнил и се връща. Четири майки подпалват телефона на класната, с цел да й кажат, че закъсняват. Една от тях ще мине да напазарува небрежно през хипермаркета, само че ще гледа да пристигна до час, най-вече два. Друга влиза в изключителна среща и няма по какъв начин да се телепортира нито преди, нито след края на работната оперативка. Трета е изпаднала в плен на трафика и не знае съгласно часовника или съгласно календара ще успее да доближи учебното заведение. Четвъртата не изпада в пояснения, тъй като арсеналът от истории е приключил още през ноември месец.

Един астрономически час след последния учебен…

 Три деца чакат някой да ги прибере вкъщи. Седнали на столчета, които за деня са били учебни раници. Съдържанието в столчето е прегънато на две. Самотна учителка се взира в мрака в очакване на затичан контур, изпускайки мижавите си проекти за вечерта. Родители в учебното заведение няма… някое друго дете и преподавател към момента се намират.

Инфо: www.lubovdaskalova.wordpress.com