Славни открития на Перперикон. Какво извадиха археолозите
Дойде краят на тазгодишния археологически сезон на скалния град Перперикон, а това е време за равносметка за сполучливата работа на археолозите, заяви проф. Николай Овчаров.
През 2003-2004 година бе оголен величественият олтар на тракийския Дионис, който се намира в голяма и без покрив зала, издялана напълно в скалите. В центъра й се извисява висок 3 м изсечен в масива олтар с форма на съвършен кръг с диаметър 2 м. Неговата повърхнина е обгорена от неведнъж палени огньове.
" Всичко това ни сподели, че сме попаднали на фамозния храм на тракийския Дионис, разказан още от " бащата на историята " Херодот, сравнил го с известното на всички антични хора светилище в Делфи ", споделя проф. Овчаров. В него имало прорицателка, която гадаела бъдещето посредством изтичане на свещено вино и по височината на паления върху олтара огън. Според по-късни римски създатели като Светоний и Макробий, в светилището на Перперикон са идвали, с цел да получат предсказване такива персони като Александър Велики и бащата на първия римски император Октавиан Август, Гай Октавий.
С идването на римляните през I в. край античния тракийски олтар се появяват доста нови храмове. До този миг са разкрити храм на тракийския конник, на източното провидение Митра и светилище на предците наоколо до мавзолея с 12 каменни саркофази в западната част на Двореца-светилище. Разцветът на всички тези свещени места е през III-IV в., директно преди навлизането на новата християнска религия в свещената планина Родопа.
След разкопките през 2022 година, единствено на двадесетина метра от олтара на Дионис и останалите светилища се появи нов езически храм от III-IV в. И то необикновено съхранен на височина тук-там до 3 м, добавя проф. Овчаров. По думите му това го прави най-добре непокътнатият езически храм в Родопите, а може би и изобщо по днешните български земи. Както е особено за скалната архитектура на античния Перперикон, долните елементи на стените и подът на постройката са издялани в скалите. Самите стени са иззидани от блокове в четвъртита форма.
Планът на новооткрития храм е квадрат със стена 8,20 м (над 65 кв. м ). Цялото светилище е насочено юг-север, като от южната страна се влиза през необятно преддверие. Входът е завършен тържествено, а към вътрешността води завършен особено изсечен в скалния масив път. Над постройката е имало покрив от добре изпечени антични керемиди.
Според проф. Овчаров най-интересни са неповторимо непокътнатите уреди навътре в паметната постройка. Още пред вратата в скалите е издялан плитък басейн с дупка за подуване - евентуално на кръвта на принесено в жертва животно. В притвора е изсечен различен басейн, където по всяка възможност богомолците са измивали ръцете си, преди да влязат в централната част. Там се открива цяла серия от три дълбоки и долепени до северната стена вани, както и улеи за приключване на течността от тях. Нагоре в стената пък е иззидана огромна ниша, където е стояло изображението на езическо провидение. Тепърва ще гадаем кое е било то, споделя ученият.
По думите му дълбоките вани надали са били предопределени за кървави жертвоприношения. По-вероятно става дума за правене на свещено вино, което е обвързвано с култа към Дионис, или, както е признато да бъдат наричани шарапани. Тази процедура е установена и на други места на Перперикон, и в по-широк проект - в Източните Родопи. Предполага се, че във ваните е мачкано гроздето, а течността е събирана посредством улеите, издълбани в каменния масив.
Находките от храма не са многочислени, само че са доста показателни. По пода на храма се намират монети, като всички са от втората половина на IV в. С паметните действия са свързани и други предмети от бронз и сребро.
Както е известно, християнството в Родопите стартира да се постанова след огромната мисионерска акция на свещеник Никита Ремесиански през 393-398 година Преди няколко години в акропола на Перперикон бе открита най-ранната в Родопите черква от началото на V в., където евентуално е служел самият кръстител. А по това време старите езически храмове в скалния град са умишлено разрушени, употребявани за хранилища или превърнати в църкви. Същото се е случило и с новооткрития езически храм, споделя проф. Овчаров. В полуразрушената сграда през VI в. са заровени огромни делви за запазване на зърно, което се следи и при други антични езически светилища в скалния град. През XIII-XIV в. високо стърчащите зидове са били употребявани от тогавашните поданици на средновековния Перперикон, които са построили там свои жилища.
През 2003-2004 година бе оголен величественият олтар на тракийския Дионис, който се намира в голяма и без покрив зала, издялана напълно в скалите. В центъра й се извисява висок 3 м изсечен в масива олтар с форма на съвършен кръг с диаметър 2 м. Неговата повърхнина е обгорена от неведнъж палени огньове.
" Всичко това ни сподели, че сме попаднали на фамозния храм на тракийския Дионис, разказан още от " бащата на историята " Херодот, сравнил го с известното на всички антични хора светилище в Делфи ", споделя проф. Овчаров. В него имало прорицателка, която гадаела бъдещето посредством изтичане на свещено вино и по височината на паления върху олтара огън. Според по-късни римски създатели като Светоний и Макробий, в светилището на Перперикон са идвали, с цел да получат предсказване такива персони като Александър Велики и бащата на първия римски император Октавиан Август, Гай Октавий.
С идването на римляните през I в. край античния тракийски олтар се появяват доста нови храмове. До този миг са разкрити храм на тракийския конник, на източното провидение Митра и светилище на предците наоколо до мавзолея с 12 каменни саркофази в западната част на Двореца-светилище. Разцветът на всички тези свещени места е през III-IV в., директно преди навлизането на новата християнска религия в свещената планина Родопа.
След разкопките през 2022 година, единствено на двадесетина метра от олтара на Дионис и останалите светилища се появи нов езически храм от III-IV в. И то необикновено съхранен на височина тук-там до 3 м, добавя проф. Овчаров. По думите му това го прави най-добре непокътнатият езически храм в Родопите, а може би и изобщо по днешните български земи. Както е особено за скалната архитектура на античния Перперикон, долните елементи на стените и подът на постройката са издялани в скалите. Самите стени са иззидани от блокове в четвъртита форма.
Планът на новооткрития храм е квадрат със стена 8,20 м (над 65 кв. м ). Цялото светилище е насочено юг-север, като от южната страна се влиза през необятно преддверие. Входът е завършен тържествено, а към вътрешността води завършен особено изсечен в скалния масив път. Над постройката е имало покрив от добре изпечени антични керемиди.
Според проф. Овчаров най-интересни са неповторимо непокътнатите уреди навътре в паметната постройка. Още пред вратата в скалите е издялан плитък басейн с дупка за подуване - евентуално на кръвта на принесено в жертва животно. В притвора е изсечен различен басейн, където по всяка възможност богомолците са измивали ръцете си, преди да влязат в централната част. Там се открива цяла серия от три дълбоки и долепени до северната стена вани, както и улеи за приключване на течността от тях. Нагоре в стената пък е иззидана огромна ниша, където е стояло изображението на езическо провидение. Тепърва ще гадаем кое е било то, споделя ученият.
По думите му дълбоките вани надали са били предопределени за кървави жертвоприношения. По-вероятно става дума за правене на свещено вино, което е обвързвано с култа към Дионис, или, както е признато да бъдат наричани шарапани. Тази процедура е установена и на други места на Перперикон, и в по-широк проект - в Източните Родопи. Предполага се, че във ваните е мачкано гроздето, а течността е събирана посредством улеите, издълбани в каменния масив.
Находките от храма не са многочислени, само че са доста показателни. По пода на храма се намират монети, като всички са от втората половина на IV в. С паметните действия са свързани и други предмети от бронз и сребро.
Както е известно, християнството в Родопите стартира да се постанова след огромната мисионерска акция на свещеник Никита Ремесиански през 393-398 година Преди няколко години в акропола на Перперикон бе открита най-ранната в Родопите черква от началото на V в., където евентуално е служел самият кръстител. А по това време старите езически храмове в скалния град са умишлено разрушени, употребявани за хранилища или превърнати в църкви. Същото се е случило и с новооткрития езически храм, споделя проф. Овчаров. В полуразрушената сграда през VI в. са заровени огромни делви за запазване на зърно, което се следи и при други антични езически светилища в скалния град. През XIII-XIV в. високо стърчащите зидове са били употребявани от тогавашните поданици на средновековния Перперикон, които са построили там свои жилища.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ