В последния миг отказах да платя сватбата на дъщеря си. Звучи ужасно, но ще ме разберете
Доведеният татко приел доведената си щерка като своя. Подкрепял я прочувствено, психически и финансово. Винаги, когато имала потребност от помощ, вторият й татко незабавно решавал всички проблеми! Но тогава един ден…
„ Дъщеря ми трябваше да се омъжи на 3 ноември тази година. Подготовката за церемонията лиши голямо количество време. Не съм женен за майката на доведената ми щерка, само че живеем дружно от съвсем 10 години.
Миналата година щерка ми приключи университет. Платих цялото й образование. Тя не работеше и живееше с нас през всичките тези години, до момента в който учеше. Освен това й купих кола, с цел да не се тревожи по какъв начин да стигне до университета.
От време на време в живота й се появяваше биологичният й татко, с който прекарваше известно време. Той не способства с нито лев за нейното обучение или ежедневни разноски, само че щерка му продължи да го обича.
Разбирам го и го одобрявам за напълно обикновено. Все отново са една кръв.
Решено бе на сватбата да бъдат поканени най-много 250 души. Дадох на моята жена и доведената ми щерка лист с десетина души, които желаех да участват на тази женитба. Мои близки другари, с които желаех да споделя значимия за мен момент. Семейството ми ме увери, че ще се погрижат за всичко.
Няколко дни преди сватбата се срещнах с един от моите другари, който беше в този лист. Попитах го дали ще пристигна на сватбата, само че приятелят ми отговори, че не е получил никаква покана.
Проверих, в действителност го нямаше. Освен това в поканите не беше моето име, а името на биологичния татко на доведената ми щерка.
Няколко дни по-късно научих, че нито едно име от моя лист не е включено в окончателния лист от 250 посетители. Беше същински пестник в лицето ми.
Но това, което ме довърши, беше напълно различен факт. Връщайки се от работа вечерта, видях в дома си бъдещия си шурей и членовете на фамилията му. Беше като дребна загрявка. Знаете ли какво ме ядоса? Не ме предизвестиха за тази вечеря и цялото внимание беше ориентирано към биологичния татко на доведената ми щерка.
Разбира се, че ми беше тъжно и болно! Какво бе направил той за организацията на събитието?
Взех една чаша и споделих:
„ Вдигам тост. За мен беше огромно наслаждение да бъда част от това семейство. Наслаждавах се на всеки ден, прекаран измежду тези прелестни хора. Но в този момент желая да благодаря на напълно други хора: биологичния татко на доведената ми щерка, нейния избраник и всички членове на фамилията му. Вие ми отворихте очите за доста неща. Най-накрая разбрах, че аз съм банкоматът в това семейство. За всичко, което научих през последните няколко дни – за листата с посетители, за тази вечеря и така нататък – Тържествено декларирам, че отхвърлям да платя тази женитба. Да пием за щастливата двойка и за бащата, който имаше достойнството да поеме цялото финансиране! Да, и още нещо! Махайте се от вкъщи ми незабавно! “
Мислите го за егоистично? Не е въобще! Човекът бил подготвен да заплати 30-40 хиляди за тази женитба! И какво получил в подмяна? Неблагодарност. Мисля, че индивидът е страховит и е постъпил както е редно.
