Възкръсналият свидетел
Доц. Стоян Влайков
Едно 4-5-годишно момченце върви по улицата и държи в ръката си питомен гълъб. Спира го немски боец и желае да му вземе гълъбчето. Момченцето не си го дава и го притиска до гърдите си. Тогава представителят на " европейската най-висша и най-цивилизована немска раса " пуска патрон в главата му. Детето пада, само че продължава да стиска гълъбчето. И след гибелта си съветското момченце не дава обичаната си птица на изверга.
Случаят е станал в гр. Ростов на Дон на 29 ноември 1941 година Този факт е показан от основния руски обвинител Роман Руденко на Нюрнбергския развой (20 ноември 1945-1 октомври 1946) за съдене на хитлеристката военна върхушка за закононарушения против човечеството.
За Нюрнбергския арбитражен съд е писано доста, отразяван е от самото начало от печатните издания и радиостанциите в целия свят, написани са доста книги, основани са филми. Психиатърът на процеса Джон Джилбърт деликатно следи държанието на подсъдимите военнопрестъпници и незабавно след края му издава книга (Nurenberg Diary, New York, 1947). Известно е доста за трибунала, само че не всичко. Има случки и парадокси, за които малко се знае. А и времето посипва давност върху хитлеристките закононарушения и виновници, оневинявани или прикривани от настъпващите през днешния ден неонацизъм и неофашизъм.
На процеса са изнесени случаи, умопомрачителни по план и звероподобни по осъществяване. Заслужава си да ги напомним. Малкият Макс, наследник на коменданта на концентрационния лагер " Дахау ", чествал рождените си дни не със запалени свещи на торта, а с... разстрел на лагерници. Колкото години навършвал, толкоз лагерници разстрелвал. Свидетел на обвиняването на процеса споделя, че на 12-ия си рожден ден синчето разстреляло персонално 12 лагерници. На 13-ия Макс умъртвил 13 мъже. Искал да простреля още един, само че строгият и грижлив баща не му разрешил: " Не си навършил още 14 години ". Не стигат думи да се разяснява случката.
В с. Кузнецово на 28 октомври 1943 година нахлуват пияни немски бойци, събират жителите, натикват ги в колхозната администрация и подпират вратата с прът. След това възпламеняват селото от четирите страни. Горящите хора пищят, а немските бойци се забавляват. Подобно нещо правят хитлерови бойци и във френското село Орадур на Глан (Oradour sur Glane). Мъжете са затворени в една плевня и са запалени, дамите и децата са натикани в черквата и са задушени с газ, само че за по-сигурно немците хвърлят вътре и няколко гранати. Палачите са млади момчета от бронираната SS-дивизия " Дас Райх ", преди малко станали бойци и в това спокойно френско село получават " бойното си кръщение ". Това се случва няколко дни след откриването на Втория фронт от американски и британски войскови елементи (6 юни 1944). Година по-късно ген. Шарл де Гол афишира с. Орадур за национално гробище и музей.
Никога няма да се не помнят човеконенавистническите изтребления в Бабий Яр. Това е бездънен и дълъг натурален дол, в който хитлеристите са нахвърляли телата на разстреляните. Докарвали са мирни поданици от всички краища на Съюз на съветските социалистически републики, от разнообразни националности и възрасти, най-вече дами и деца, и най-много евреи. Изправяли ги пред дълбоката бездна и ги разстрелвали с картечници. По групи от стотици едновременно. Всеки вторник и петък, от 29 септември 1941 година до 30 септември 1943 година в продължение на 103 седмици са разстреляни общо 300 000 дами, деца и старци в Бабий Яр, Киев, Сирецкий лагер и 800 душевно заболели в клиниката за психологични разстройства.
На процеса участват публицисти съвсем от всички страни на света. Доказателствата са толкоз доста и съвсем идентични - всеобщи разстрели, убийства на дами и деца, палежи на цели селища, изтезания и умъртвяване на пленници, изгаряния в пещите на концлагерите и доста други, че репортерите стартират да привикват с тях и влизат все по-рядко в правосъдната зала. Но един ден през месец март 1946 година, когато кокичетата и минзухарите са разцъфтели, рано преди началото на процеса всички публицисти се втурват към правосъдната палата. Няма места за всички. Какво е станало? Американският в. " Звезди и черти " е написал: " Трагично произшествие в съда. Съветският обвинител ген. Руденко стреля по Херман Гьоринг ". В дописката се споделя, че Роман Руденко не издържал на безочливостта на райхсмаршал Гьоринг, извадил револвера си и го прострелял на място. И в този момент всички публицисти тръпнат в догадки какво ще последва от това. Но когато виждат по какъв начин нахално изпъченият Гьоринг влиза и заема мястото си при подсъдимите, носейки одеялото, с което завива краката си, всички схващат, че това е следващата американска имитация. Тогава един британски публицист споделя:
- У нас има една поговорка: " Бикът е рисков начело, конят - откъм гърба, а американският сътрудник - от всички страни ". Няколко дни по-късно в. " Звезди и черти " разяснява, че не става дума за физическо ликвидиране, а за това, че " руският обвинител морално е прострелял райхсмаршал Гьоринг ", само че била изпусната съответната дума. Вдигат престижа на Руденко.
И в идващите дни упълномощените публицисти не могат да си поeмат мирис от сензации и изненади. Главният руски обвинител Роман Руденко афишира пред съда писмените показания на фелдмаршал Фридрих декор Паулус, взел участие директно в създаването и осъществяването на проекта " Барбароса ", формиран особено за нахлуването в Съюз на съветските социалистически републики. Защитниците на обвинените - доктор Щамер и адв. Заутер, надават зов:
- Това е невероятно. Паулус е мъртъв. Искаме да бъде извикан пред съда персонално очевидецът Паулус.
Ген. Фридрих декор Паулус е командващ 300-хилядната хитлеристка войска за завладяването на Сталинград. След 6-месечни боеве Паулус заповяда капитулация и гладните и измръзнали немски бойци се предават на руското командване. Паулус е нараснал в чин " фелдмаршал ", с постъпката си той избавя от гибел към 100-120 хиляди бойци и офицери. Хитлер заповядал да се скрие това проваляне, Паулус е бил разгласен за героичен умрял като същински немски боец. Уредено му е било охолно заравяне, на което самият Хитлер участвал и държал тирада. Лично той положил върху празния ковчег най-високата премия за немски воин. Бил е разгласен тридневен народен печал, хитлеристките флагове са били свалени до половината, камбаните биели, в църквите били отслужени траурни литургии.
Но в този момент изведнъж мъртвият фелдмаршал упреква с убийствени показания! Защитниците Щамер и Заутер си вършат сметката, че даже да е жив Паулус, до момента в който руснаците го докарат, може да осуетят чуването му или процесът ще свърши. Председателят на правосъдния състав сър Джефри Лоурънс, макар английското си студенокръвие и тежък аристократизъм, също е заинтересован и пита руския обвинител:
- Какво е Вашето мнение за ходатайството на отбраната?
Цялата зала е смълчана. Всички чакат Руденко да се откаже. Но той твърдо произнася:
- Съветското обвиняване не възразява, Ваша чест.
- Колко време ще е належащо, с цел да се докара тук очевидецът Паулус?
Отново мъртва тишина. Очакват седмици, месец.
- Не повече от пет минути, Ваша чест - със спокоен глас дава отговор Руденко. - Свидетелят е тук, среща се в пространствата на руската делегация.
Подсъдимите са втрещени. Гьоринг стартира да крещи нещо, другите подсъдими приказват развълнувано между тях. Защитниците Щамер и Заутер по едно и също време се втурват на трибуната и се надвикват:
- Не! Не! Защитата не упорства за извикването на очевидеца пред съда! Писмените заявки ни задоволяват.
Но непоколебимият правист и неподвластен на страсти сър Джефри Лоурънс твърдо афишира:
- Съдът извиква очевидеца декор Паулус.
В залата влиза висок слаб човек в граждански костюм, стои му доста добре на военната стойка. Бавно, със спокойна крачка, изправен и с достолепие, Паулус се изкачва на свидетелската естрада. Заклева се и стартира да приказва решително и твърдо, не отхвърля присъединяване си в създаването на проекта " Барбароса ", в който задача №1 е да се завладяват Москва, Ленинград, цяла Украйна, Кавказ с петролните извори и да се излезе на линията Архангелск-Астрахан. Фелдмаршалът не отхвърля и жестокостите на немските офицери и бойци.
От изобличенията подсъдимите онемяват, навеждат глави и застиват по този начин. Защитниците им контраатакуват. Питат: в случай че Вие сте Паулус, посочете кои от лицата на подсъдимата пейка са основни виновници за войната. Надяват се, че очевидецът няма да ги познае. Паулус ги показва и изговаря: Гьоринг, Кайтел и Йодл. След съвещанието на фелдмаршал Паулус е уредено рандеву с неговия наследник и родственици (съпругата му е починала), която продължава целия след обед. Той е бил доста признателен за този жест.
Едно 4-5-годишно момченце върви по улицата и държи в ръката си питомен гълъб. Спира го немски боец и желае да му вземе гълъбчето. Момченцето не си го дава и го притиска до гърдите си. Тогава представителят на " европейската най-висша и най-цивилизована немска раса " пуска патрон в главата му. Детето пада, само че продължава да стиска гълъбчето. И след гибелта си съветското момченце не дава обичаната си птица на изверга.
Случаят е станал в гр. Ростов на Дон на 29 ноември 1941 година Този факт е показан от основния руски обвинител Роман Руденко на Нюрнбергския развой (20 ноември 1945-1 октомври 1946) за съдене на хитлеристката военна върхушка за закононарушения против човечеството.
За Нюрнбергския арбитражен съд е писано доста, отразяван е от самото начало от печатните издания и радиостанциите в целия свят, написани са доста книги, основани са филми. Психиатърът на процеса Джон Джилбърт деликатно следи държанието на подсъдимите военнопрестъпници и незабавно след края му издава книга (Nurenberg Diary, New York, 1947). Известно е доста за трибунала, само че не всичко. Има случки и парадокси, за които малко се знае. А и времето посипва давност върху хитлеристките закононарушения и виновници, оневинявани или прикривани от настъпващите през днешния ден неонацизъм и неофашизъм.
На процеса са изнесени случаи, умопомрачителни по план и звероподобни по осъществяване. Заслужава си да ги напомним. Малкият Макс, наследник на коменданта на концентрационния лагер " Дахау ", чествал рождените си дни не със запалени свещи на торта, а с... разстрел на лагерници. Колкото години навършвал, толкоз лагерници разстрелвал. Свидетел на обвиняването на процеса споделя, че на 12-ия си рожден ден синчето разстреляло персонално 12 лагерници. На 13-ия Макс умъртвил 13 мъже. Искал да простреля още един, само че строгият и грижлив баща не му разрешил: " Не си навършил още 14 години ". Не стигат думи да се разяснява случката.
В с. Кузнецово на 28 октомври 1943 година нахлуват пияни немски бойци, събират жителите, натикват ги в колхозната администрация и подпират вратата с прът. След това възпламеняват селото от четирите страни. Горящите хора пищят, а немските бойци се забавляват. Подобно нещо правят хитлерови бойци и във френското село Орадур на Глан (Oradour sur Glane). Мъжете са затворени в една плевня и са запалени, дамите и децата са натикани в черквата и са задушени с газ, само че за по-сигурно немците хвърлят вътре и няколко гранати. Палачите са млади момчета от бронираната SS-дивизия " Дас Райх ", преди малко станали бойци и в това спокойно френско село получават " бойното си кръщение ". Това се случва няколко дни след откриването на Втория фронт от американски и британски войскови елементи (6 юни 1944). Година по-късно ген. Шарл де Гол афишира с. Орадур за национално гробище и музей.
Никога няма да се не помнят човеконенавистническите изтребления в Бабий Яр. Това е бездънен и дълъг натурален дол, в който хитлеристите са нахвърляли телата на разстреляните. Докарвали са мирни поданици от всички краища на Съюз на съветските социалистически републики, от разнообразни националности и възрасти, най-вече дами и деца, и най-много евреи. Изправяли ги пред дълбоката бездна и ги разстрелвали с картечници. По групи от стотици едновременно. Всеки вторник и петък, от 29 септември 1941 година до 30 септември 1943 година в продължение на 103 седмици са разстреляни общо 300 000 дами, деца и старци в Бабий Яр, Киев, Сирецкий лагер и 800 душевно заболели в клиниката за психологични разстройства.
На процеса участват публицисти съвсем от всички страни на света. Доказателствата са толкоз доста и съвсем идентични - всеобщи разстрели, убийства на дами и деца, палежи на цели селища, изтезания и умъртвяване на пленници, изгаряния в пещите на концлагерите и доста други, че репортерите стартират да привикват с тях и влизат все по-рядко в правосъдната зала. Но един ден през месец март 1946 година, когато кокичетата и минзухарите са разцъфтели, рано преди началото на процеса всички публицисти се втурват към правосъдната палата. Няма места за всички. Какво е станало? Американският в. " Звезди и черти " е написал: " Трагично произшествие в съда. Съветският обвинител ген. Руденко стреля по Херман Гьоринг ". В дописката се споделя, че Роман Руденко не издържал на безочливостта на райхсмаршал Гьоринг, извадил револвера си и го прострелял на място. И в този момент всички публицисти тръпнат в догадки какво ще последва от това. Но когато виждат по какъв начин нахално изпъченият Гьоринг влиза и заема мястото си при подсъдимите, носейки одеялото, с което завива краката си, всички схващат, че това е следващата американска имитация. Тогава един британски публицист споделя:
- У нас има една поговорка: " Бикът е рисков начело, конят - откъм гърба, а американският сътрудник - от всички страни ". Няколко дни по-късно в. " Звезди и черти " разяснява, че не става дума за физическо ликвидиране, а за това, че " руският обвинител морално е прострелял райхсмаршал Гьоринг ", само че била изпусната съответната дума. Вдигат престижа на Руденко.
И в идващите дни упълномощените публицисти не могат да си поeмат мирис от сензации и изненади. Главният руски обвинител Роман Руденко афишира пред съда писмените показания на фелдмаршал Фридрих декор Паулус, взел участие директно в създаването и осъществяването на проекта " Барбароса ", формиран особено за нахлуването в Съюз на съветските социалистически републики. Защитниците на обвинените - доктор Щамер и адв. Заутер, надават зов:
- Това е невероятно. Паулус е мъртъв. Искаме да бъде извикан пред съда персонално очевидецът Паулус.
Ген. Фридрих декор Паулус е командващ 300-хилядната хитлеристка войска за завладяването на Сталинград. След 6-месечни боеве Паулус заповяда капитулация и гладните и измръзнали немски бойци се предават на руското командване. Паулус е нараснал в чин " фелдмаршал ", с постъпката си той избавя от гибел към 100-120 хиляди бойци и офицери. Хитлер заповядал да се скрие това проваляне, Паулус е бил разгласен за героичен умрял като същински немски боец. Уредено му е било охолно заравяне, на което самият Хитлер участвал и държал тирада. Лично той положил върху празния ковчег най-високата премия за немски воин. Бил е разгласен тридневен народен печал, хитлеристките флагове са били свалени до половината, камбаните биели, в църквите били отслужени траурни литургии.
Но в този момент изведнъж мъртвият фелдмаршал упреква с убийствени показания! Защитниците Щамер и Заутер си вършат сметката, че даже да е жив Паулус, до момента в който руснаците го докарат, може да осуетят чуването му или процесът ще свърши. Председателят на правосъдния състав сър Джефри Лоурънс, макар английското си студенокръвие и тежък аристократизъм, също е заинтересован и пита руския обвинител:
- Какво е Вашето мнение за ходатайството на отбраната?
Цялата зала е смълчана. Всички чакат Руденко да се откаже. Но той твърдо произнася:
- Съветското обвиняване не възразява, Ваша чест.
- Колко време ще е належащо, с цел да се докара тук очевидецът Паулус?
Отново мъртва тишина. Очакват седмици, месец.
- Не повече от пет минути, Ваша чест - със спокоен глас дава отговор Руденко. - Свидетелят е тук, среща се в пространствата на руската делегация.
Подсъдимите са втрещени. Гьоринг стартира да крещи нещо, другите подсъдими приказват развълнувано между тях. Защитниците Щамер и Заутер по едно и също време се втурват на трибуната и се надвикват:
- Не! Не! Защитата не упорства за извикването на очевидеца пред съда! Писмените заявки ни задоволяват.
Но непоколебимият правист и неподвластен на страсти сър Джефри Лоурънс твърдо афишира:
- Съдът извиква очевидеца декор Паулус.
В залата влиза висок слаб човек в граждански костюм, стои му доста добре на военната стойка. Бавно, със спокойна крачка, изправен и с достолепие, Паулус се изкачва на свидетелската естрада. Заклева се и стартира да приказва решително и твърдо, не отхвърля присъединяване си в създаването на проекта " Барбароса ", в който задача №1 е да се завладяват Москва, Ленинград, цяла Украйна, Кавказ с петролните извори и да се излезе на линията Архангелск-Астрахан. Фелдмаршалът не отхвърля и жестокостите на немските офицери и бойци.
От изобличенията подсъдимите онемяват, навеждат глави и застиват по този начин. Защитниците им контраатакуват. Питат: в случай че Вие сте Паулус, посочете кои от лицата на подсъдимата пейка са основни виновници за войната. Надяват се, че очевидецът няма да ги познае. Паулус ги показва и изговаря: Гьоринг, Кайтел и Йодл. След съвещанието на фелдмаршал Паулус е уредено рандеву с неговия наследник и родственици (съпругата му е починала), която продължава целия след обед. Той е бил доста признателен за този жест.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ