Ректорът на СУ: Младите хора познават демокрацията, пътували са и са видели много
Удължителният закон за бюджета самичък по себе си не е най-голямото предизвикателство пред българското обучение. По-сериозният проблем е неналичието на изясненост какъв брой дълго страната ще остане в режим на краткотрайни решения и по кое време ще бъде признат постоянен бюджет. Това съобщи ректорът на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ проф. Георги Вълчев в ефира на Нова.
По думите му образованието е една от сферите, в които са жизненоважни предвидимостта, приемствеността и поредните политики. „ Никой не може да каже какво ще стане след предварителните избори и точно това основава напрежение ”, добави ректорът.
Той напомни, че в предходния проектобюджет са били планувани доста по-високи средства за висшето обучение - с към 10%. Именно тази част от бюджета е получила поддръжката на синдикатите, макар че като цяло документът не е бил признат. „ В година, в която имаме комплицирани процеси към приемането на еврото и настройването на разнообразни системи, не могат да се чакат чудеса. Това, което ни липсваше и в предходния бюджет, са средствата за финансови разноски във висшето обучение ”, уточни Вълчев.
Според него вярата е след прекосяването през сложната 2026 година ще бъдат обезпечени повече запаси за възстановяване на материалната база на университетите.
Ректорът на СУ означи, че днешните студенти са първото потомство, което няма спомен за живота преди демократичните промени. „ Това са младежи, които са живели напълно във време, в което се опитваме да изградим демократично общество. Те могат свободно да пътуват, да съпоставят и да виждат, че светът не е утопично място за реализация ”, каза Вълчев.
По думите му все по-ясно се откроява устойчива наклонност. Младите стартират да виждат бъдещето си в България. „ Те желаят естествена, сигурна и подкрепяща среда, вместо още веднъж да избират пътя на емиграцията. Затова е изцяло естествено да упорстват за естествена демократична страна ”, добави той.
Относно студентските митинги Вълчев означи, че сходни форми мъчно формулират систематични претенции, само че посланието им е ясно – налично и качествено обучение. „ Ние нямаме огромен демографски капацитет и би трябвало да дадем опция на всеки младеж, който желае да се развива, да получи положително обучение и да бъде потребен на себе си и на обществото ”, акцентира ректорът.
Той подчертава и върху ролята на финансирането като инструмент за осъществяване на политики. По думите му през последните години са направени значими стъпки – увеличение на стипендиите в стратегически посоки, освобождение от такси за част от специалностите и по-активно присъединяване на бизнеса.
Като образец Вълчев уточни стратегиите на Софийския университет посредством Института по изкуствен интелект и Факултета по математика и информатика, където студентите получават стипендии от по 2000 лв., с цел да могат да учат, без да бъдат принудени да работят. „ Няма универсално решение. Трябват естествени политики, които да дават отговор по едно и също време на потребностите на младежите и на потребностите на страната ”, съобщи той.
По думите му образованието е една от сферите, в които са жизненоважни предвидимостта, приемствеността и поредните политики. „ Никой не може да каже какво ще стане след предварителните избори и точно това основава напрежение ”, добави ректорът.
Той напомни, че в предходния проектобюджет са били планувани доста по-високи средства за висшето обучение - с към 10%. Именно тази част от бюджета е получила поддръжката на синдикатите, макар че като цяло документът не е бил признат. „ В година, в която имаме комплицирани процеси към приемането на еврото и настройването на разнообразни системи, не могат да се чакат чудеса. Това, което ни липсваше и в предходния бюджет, са средствата за финансови разноски във висшето обучение ”, уточни Вълчев.
Според него вярата е след прекосяването през сложната 2026 година ще бъдат обезпечени повече запаси за възстановяване на материалната база на университетите.
Ректорът на СУ означи, че днешните студенти са първото потомство, което няма спомен за живота преди демократичните промени. „ Това са младежи, които са живели напълно във време, в което се опитваме да изградим демократично общество. Те могат свободно да пътуват, да съпоставят и да виждат, че светът не е утопично място за реализация ”, каза Вълчев.
По думите му все по-ясно се откроява устойчива наклонност. Младите стартират да виждат бъдещето си в България. „ Те желаят естествена, сигурна и подкрепяща среда, вместо още веднъж да избират пътя на емиграцията. Затова е изцяло естествено да упорстват за естествена демократична страна ”, добави той.
Относно студентските митинги Вълчев означи, че сходни форми мъчно формулират систематични претенции, само че посланието им е ясно – налично и качествено обучение. „ Ние нямаме огромен демографски капацитет и би трябвало да дадем опция на всеки младеж, който желае да се развива, да получи положително обучение и да бъде потребен на себе си и на обществото ”, акцентира ректорът.
Той подчертава и върху ролята на финансирането като инструмент за осъществяване на политики. По думите му през последните години са направени значими стъпки – увеличение на стипендиите в стратегически посоки, освобождение от такси за част от специалностите и по-активно присъединяване на бизнеса.
Като образец Вълчев уточни стратегиите на Софийския университет посредством Института по изкуствен интелект и Факултета по математика и информатика, където студентите получават стипендии от по 2000 лв., с цел да могат да учат, без да бъдат принудени да работят. „ Няма универсално решение. Трябват естествени политики, които да дават отговор по едно и също време на потребностите на младежите и на потребностите на страната ”, съобщи той.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ