Румен Драганов: Имаме база за здравен туризъм, но при 3 условия
Доц. Румен Драганов е шеф на Института за разбори и прогнози на осведомителната среда в туризма. Заема академичната служба доцент в катедра Културно-историческо завещание и туризъм в Университета по библиотекознание и осведомителни технологии. Преподава в Международно висше бизнес учебно заведение, член на контролния съвет на Националния ръб по туризъм, член на УС на Фондацията за промяна в локалното самоуправление, член на УС на Българската федерация по колоездене и член на съвета на шефовете на Асоциацията за здравна предварителна защита, Висбаден, Германия.
Опашките на Граничен контролно-пропусквателен пункт Кулата ще изчезнат като влезем в Шенген Над 5 млн. българи ще бъдат на родното море, 630 000 ще изберат гръцкото, споделя доцент Румен Драганов в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
-->
- Доц. Драганов, какви са Вашите прогнози за летния туристически сезон и ще стигнем ли по брой резервации препандемичната 2019 година?
- От началото на годината се движим с доста положително движение. За шестмесечието ще приключим с 5 900 000 задгранични гости, влезнали в страната, което е с близо 1 милион повече от тези, които са влезнали през 2019 година Това значи, че имаме растеж от 18% и в случай че този ритъм се резервира, за цялата 2023 година ще надхвърлим 13 милиона задгранични гости, влезнали в страната за туризъм. А общо влезлите в страната дружно с директните пасажери, дипломатите, военните и другите, които не се регистрират от националната статистика, ще надхвърлим тези 13 милиона.
- По какъв брой пъти пътува през лятото българинът в страната и чужбина?
- Българите, които пътуват, са малко над 4 милиона и те пътуват приблизително към 6,4 пъти годишно, като най-интензивни са пътуванията през лятото - някои наши сънародници съвсем всеки уикенд пътуват до морето, изключително тези в южната част. Има и такива, които всяка събота и неделя пътуват до чужбина. Тези, които ще пътуват в чужбина, са към 1 700 000 души.
- Чуждестранни туристи от кои страни избират повече самостоятелни пътувания у нас и кои такива с туроператори?
- Европейските страни са преди всичко във връзка с пътуванията, които са самостоятелни, защото те употребяват дигитализацията и посредством интернет взимат самолетни билети, хотелско настаняване и получават цялата информация от разнообразни приложения за културните събития. Ако ги съпоставим с туристи от Израел, които в огромната си част идват проведено посредством туроператори, ще забележим разликата.
- Как може информацията, че водата в нашето черноморие не е нечиста, да доближи най-бързо до задграничните туристи?
- Това изобщо не е належащо. Чуждестранните туристи доста добре знаят, че в случай че има каквато и да е опасност за водата на нашето Черноморие, формалните управляващи на Молдова, Румъния, България, Турция и другите черноморски страни незабавно ще вземат ограничения да лимитират всякакво влизане в морската вода, само че такова нещо не се случва.
- Можете ли да ориентирате средностатистическия българин къде ще бъде най-евтино за отмора, като се има поради съотношението на цена и качество?
- Това да изучаваш туризма не е по-различно от ученето на български, математика, британски. Всеки би трябвало да научи урока си по туризъм, а това е да влезе в интернет да направи инспекция за мястото, където желае да бъде да съпостави цените в другите места за настаняване, да ревизира в " Tripadvisor " или която и да е друга търсачка мнението на останалите, които са били преди него по тези места за настаняване и да вземе своето решение. Всеки си преценя самичък.
- Падна ли митът за евтиното гръцко море? Защо толкоз доста години нашенци избират да почиват в южната ни съседка?
- Около 5 100 000 българи ще бъдат това лято по българското море. Както загатнах, някои от тях ще бъдат там приблизително по 6 пъти, тези, които ще отидат в Гърция, са 630 000. Така че изобщо няма място за съпоставяне.
- Кои задгранични дестинации притеглят най-вече българите?
- Близките дестинации. Вече споменахме Гърция, само че в случай че би трябвало да приказваме с цифри, преди всичко е Турция, тъй като там има доста шопинг, а поради него интензивни пресичания на границата всеки уикенд. Също Сърбия и Румъния, само че означаваме спад към Северна Македония.
- Опашките на Граничен контролно-пропусквателен пункт Кулата - Промахон изтезават пътуващите. Очаква ли се те да продължат до края на сезона и какво може да се направи?
- Да влезем в Шенген! Опашките идват от там, че имаме доста туристи от прилежащите страни - от Румъния, Унгария, Словакия, Чехия - всички от север минават през България, плюс комерсиалния превоз. Те натоварват граничните пунктове. Ако сме членове на Шенген, тогава ще се пътува като сред София и Пловдив - без ограничаване в прекосяването.
- Предлагат се от ден на ден пакети за Албания. Какви са плюсовете и минусите на тази относително нова за българина дестинация?
- Албания е прелестна туристическа дестинация, която се развива доста добре и единственият минус е превозът. Нямаме директна самолетна връзка, а пътят, който минаваме през Северна Македония, Косово и Албания, е доста добър. Там има нова автомагистрала в ждрелото, което е доста картинно, само че въпреки всичко пътуването лишава време.
- Реши ли се казусът с българските туристи в Мексико?
- Проблемът не се е решил. Това е проблем, който е обвързван с миграцията в Мексико, която е голяма. Вие знаете за пресата на американо-мексиканската граница. Българите, които са потърпевши там, са такива, които не са получили или нямат американска виза. Мексиканските управляващи преглеждат всеки един, който е на територията на Мексико, като евентуален бежанец на Съединени американски щати. Двете страни имат съглашение да пресичат този път на миграцията. Най-добре е тези, които желаят да посетят Мексико, да си уредят и американска виза и по този метод няма да имат проблем.
- Защо на българските пристанища не стопират огромни круизни кораби и какво може да се направи?
- Българските пристанища са пригодени за прекъсване на круизни кораби, несъмнено, не от най-големите. Причината е Босфорът и навлизането в акваторията на Черно море. Ние имаме години, в които имаме извънредно огромен брой на круизни пътувания и такива, в които има спад. Пандемията ограничи пътуванията на всевъзможен тип кораби, само че считам, че в този момент, след тяхното възобновяване, ние още веднъж ще възстановим круизните пътувания към България.
- С какво България би била привлекателна за здравния туризъм, какъвто приоритет уточни новият министър Зарица Динкова?
- В България има доста развъртян здравен туризъм. Най-силно развъртян е вътрешният здравен туризъм. Ако влезете в която и да е софийска болница, ще разберете, че над 80% от лежащите заболели са от провинцията. Това значи, че те получават своите заплати в провинцията и ги харчат в София. По формулировка за думата екскурзиант това ги прави такива. Това, което би трябвало да се направи като тактика, е да бъдат привлечени задгранични туристи. Има такива за дентална помощ, да си вършат очила или пък идват по всевъзможен вид стратегии, в това число " Balneo Spa and Wellness ". Тук би трябвало да се създадат няколко неща. Едното е документ за това, че имаме организация и туроператори за здравен туризъм. Това значи, че техният личен състав би трябвало да премине през специфична подготовка, с цел да прави всички операции във връзка с избавяне на човешки живот. Това би трябвало да бъде обвързвано с самолетна компания, която да има здравен документ, автомобил - лека кола или рейс, а шофьорът му да има документ и да прави изкуствено дишане сърдечен масаж и целият личен състав по маршрута да има подобен документ. Когато получим статут на туроператори за здравен туризъм, можем да се свържем с европейски и извъневропейски туроператори за здравен туризъм. Това е развито доста в Съединени американски щати и Европа. По този метод хората знаят, че в случай че нещо се случи с тях, има кой да им окаже първа помощ.
Има и второ. Ако имаме лежащо болен, съпътстващото го лице би трябвало да го придружи до съответното място за настаняване. В някои европейски страни това са обособени етажи от болничното заведение. Те биват употребявани и за хотел.
Третото е, че самите лечебни заведения би трябвало да употребяват функционалностите " Balneo Spa and Wellness " и всичките следоперационни операции да се правят в самата болница. Това се случва на запад. Иначе разполагаме с задоволително добре подготвен медицински личен състав и софтуерно лечебните заведения ни са на доста високо равнище.
Опашките на Граничен контролно-пропусквателен пункт Кулата ще изчезнат като влезем в Шенген Над 5 млн. българи ще бъдат на родното море, 630 000 ще изберат гръцкото, споделя доцент Румен Драганов в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
-->
- Доц. Драганов, какви са Вашите прогнози за летния туристически сезон и ще стигнем ли по брой резервации препандемичната 2019 година?
- От началото на годината се движим с доста положително движение. За шестмесечието ще приключим с 5 900 000 задгранични гости, влезнали в страната, което е с близо 1 милион повече от тези, които са влезнали през 2019 година Това значи, че имаме растеж от 18% и в случай че този ритъм се резервира, за цялата 2023 година ще надхвърлим 13 милиона задгранични гости, влезнали в страната за туризъм. А общо влезлите в страната дружно с директните пасажери, дипломатите, военните и другите, които не се регистрират от националната статистика, ще надхвърлим тези 13 милиона.
- По какъв брой пъти пътува през лятото българинът в страната и чужбина?
- Българите, които пътуват, са малко над 4 милиона и те пътуват приблизително към 6,4 пъти годишно, като най-интензивни са пътуванията през лятото - някои наши сънародници съвсем всеки уикенд пътуват до морето, изключително тези в южната част. Има и такива, които всяка събота и неделя пътуват до чужбина. Тези, които ще пътуват в чужбина, са към 1 700 000 души.
- Чуждестранни туристи от кои страни избират повече самостоятелни пътувания у нас и кои такива с туроператори?
- Европейските страни са преди всичко във връзка с пътуванията, които са самостоятелни, защото те употребяват дигитализацията и посредством интернет взимат самолетни билети, хотелско настаняване и получават цялата информация от разнообразни приложения за културните събития. Ако ги съпоставим с туристи от Израел, които в огромната си част идват проведено посредством туроператори, ще забележим разликата.
- Как може информацията, че водата в нашето черноморие не е нечиста, да доближи най-бързо до задграничните туристи?
- Това изобщо не е належащо. Чуждестранните туристи доста добре знаят, че в случай че има каквато и да е опасност за водата на нашето Черноморие, формалните управляващи на Молдова, Румъния, България, Турция и другите черноморски страни незабавно ще вземат ограничения да лимитират всякакво влизане в морската вода, само че такова нещо не се случва.
- Можете ли да ориентирате средностатистическия българин къде ще бъде най-евтино за отмора, като се има поради съотношението на цена и качество?
- Това да изучаваш туризма не е по-различно от ученето на български, математика, британски. Всеки би трябвало да научи урока си по туризъм, а това е да влезе в интернет да направи инспекция за мястото, където желае да бъде да съпостави цените в другите места за настаняване, да ревизира в " Tripadvisor " или която и да е друга търсачка мнението на останалите, които са били преди него по тези места за настаняване и да вземе своето решение. Всеки си преценя самичък.
- Падна ли митът за евтиното гръцко море? Защо толкоз доста години нашенци избират да почиват в южната ни съседка?
- Около 5 100 000 българи ще бъдат това лято по българското море. Както загатнах, някои от тях ще бъдат там приблизително по 6 пъти, тези, които ще отидат в Гърция, са 630 000. Така че изобщо няма място за съпоставяне.
- Кои задгранични дестинации притеглят най-вече българите?
- Близките дестинации. Вече споменахме Гърция, само че в случай че би трябвало да приказваме с цифри, преди всичко е Турция, тъй като там има доста шопинг, а поради него интензивни пресичания на границата всеки уикенд. Също Сърбия и Румъния, само че означаваме спад към Северна Македония.
- Опашките на Граничен контролно-пропусквателен пункт Кулата - Промахон изтезават пътуващите. Очаква ли се те да продължат до края на сезона и какво може да се направи?
- Да влезем в Шенген! Опашките идват от там, че имаме доста туристи от прилежащите страни - от Румъния, Унгария, Словакия, Чехия - всички от север минават през България, плюс комерсиалния превоз. Те натоварват граничните пунктове. Ако сме членове на Шенген, тогава ще се пътува като сред София и Пловдив - без ограничаване в прекосяването.
- Предлагат се от ден на ден пакети за Албания. Какви са плюсовете и минусите на тази относително нова за българина дестинация?
- Албания е прелестна туристическа дестинация, която се развива доста добре и единственият минус е превозът. Нямаме директна самолетна връзка, а пътят, който минаваме през Северна Македония, Косово и Албания, е доста добър. Там има нова автомагистрала в ждрелото, което е доста картинно, само че въпреки всичко пътуването лишава време.
- Реши ли се казусът с българските туристи в Мексико?
- Проблемът не се е решил. Това е проблем, който е обвързван с миграцията в Мексико, която е голяма. Вие знаете за пресата на американо-мексиканската граница. Българите, които са потърпевши там, са такива, които не са получили или нямат американска виза. Мексиканските управляващи преглеждат всеки един, който е на територията на Мексико, като евентуален бежанец на Съединени американски щати. Двете страни имат съглашение да пресичат този път на миграцията. Най-добре е тези, които желаят да посетят Мексико, да си уредят и американска виза и по този метод няма да имат проблем.
- Защо на българските пристанища не стопират огромни круизни кораби и какво може да се направи?
- Българските пристанища са пригодени за прекъсване на круизни кораби, несъмнено, не от най-големите. Причината е Босфорът и навлизането в акваторията на Черно море. Ние имаме години, в които имаме извънредно огромен брой на круизни пътувания и такива, в които има спад. Пандемията ограничи пътуванията на всевъзможен тип кораби, само че считам, че в този момент, след тяхното възобновяване, ние още веднъж ще възстановим круизните пътувания към България.
- С какво България би била привлекателна за здравния туризъм, какъвто приоритет уточни новият министър Зарица Динкова?
- В България има доста развъртян здравен туризъм. Най-силно развъртян е вътрешният здравен туризъм. Ако влезете в която и да е софийска болница, ще разберете, че над 80% от лежащите заболели са от провинцията. Това значи, че те получават своите заплати в провинцията и ги харчат в София. По формулировка за думата екскурзиант това ги прави такива. Това, което би трябвало да се направи като тактика, е да бъдат привлечени задгранични туристи. Има такива за дентална помощ, да си вършат очила или пък идват по всевъзможен вид стратегии, в това число " Balneo Spa and Wellness ". Тук би трябвало да се създадат няколко неща. Едното е документ за това, че имаме организация и туроператори за здравен туризъм. Това значи, че техният личен състав би трябвало да премине през специфична подготовка, с цел да прави всички операции във връзка с избавяне на човешки живот. Това би трябвало да бъде обвързвано с самолетна компания, която да има здравен документ, автомобил - лека кола или рейс, а шофьорът му да има документ и да прави изкуствено дишане сърдечен масаж и целият личен състав по маршрута да има подобен документ. Когато получим статут на туроператори за здравен туризъм, можем да се свържем с европейски и извъневропейски туроператори за здравен туризъм. Това е развито доста в Съединени американски щати и Европа. По този метод хората знаят, че в случай че нещо се случи с тях, има кой да им окаже първа помощ.
Има и второ. Ако имаме лежащо болен, съпътстващото го лице би трябвало да го придружи до съответното място за настаняване. В някои европейски страни това са обособени етажи от болничното заведение. Те биват употребявани и за хотел.
Третото е, че самите лечебни заведения би трябвало да употребяват функционалностите " Balneo Spa and Wellness " и всичките следоперационни операции да се правят в самата болница. Това се случва на запад. Иначе разполагаме с задоволително добре подготвен медицински личен състав и софтуерно лечебните заведения ни са на доста високо равнище.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ