Наум Кайчев пред Dir.bg: Странно е решението за посещението на българския премиер в Скопие
Доц. Наум Кайчев е заместник-съпредседател на Съвместната екпертна комисия по исторически и просветителни въпроси сред България и Република Северна Македония. Той е началник на катедра " История на Византия и балканските нации " в СУ " Св. Климент Охридски " и заместник-председател на Македонския теоретичен институт. Бил е общоприет консул на България в Торонто, Канада (1999-2002) и Битоля, Република Македония (2007-2010). Автор на редица монографии, сред които " Македонийо, възжелана: армията, учебното заведение и градежът на нацията в Сърбия и България (1878-1912) ", " Илирия от Варна до Вилах: хърватското национално възобновление, сърбите и българите (до 1848 г.) ", " Маски долу! Национализмът на Балканите през ХХ век " (в съавторство).
- Беше ли належащо това съвещание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента? И каква беше задачата му - да сложи още по-ясно релсите пред визитата на премиера Кирил Петков или да отговорим още един път обществено и единно на натиска извън?
- Безспорно е имало нужда от провеждането на подобен КСНС. Вероятно има някои външни прични, за които не знаем, само че при всички положения, с оглед съществуването на ново държавно управление и нов парламент, имаше нужда да се препотвърдят, да се продължат позициите, които са построени в страната ни при предходните ръководещи през 2019 година Така че беше доказан континуитетът и общата позиция на всички съществени политически партии и фактори в страната.
- Стана ясно от кухнята на съвещанието, че е имало някакви опити за смяна на позицията ни, които са претърпели крах.
- Възможно е. Продължителността на съвещанието подсказва, че е имало разнообразни отзиви и хрумвания. Това е и обикновено за всяка една страна, още повече с присъединяване на разнообразни политически партии и от опозицията, а и самата ръководеща коалиция е многосъставна. Нормално е да има разнообразни гласове, само че значим е крайният резултат - че има единение, има една консолидация за продължение на много ясната позиция на България във връзка с интеграцията на Западните Балкани.
- Направи ми усещане, че в изказването на президента, което обобщава консенсуса от КСНС, не чух нищо за историята, а най-вече за правата на македонските българи? А вашата смесена комисия е основана точно с цел да реши разногласията за общата ни история в предишното и за проблемите в учебниците?
- Няма нужда във всеки един документ да се акцентират някои неща непрекъснато. В декларацията беше очебийно, че основата на нашите връзки почива върху на Договора за другарство, добросъседство и съдействие от 2017 година Там доста ясно е казано какво е смисъла на нашата обща история. Също по този начин има препратки към Рамковата позиция на държавното управление и декларацията на Народно събрание от октомври 2019 година, които са доста изчерпателни в това отношение.
- А обиди ли ви това, че не беше поканен представител на Смесената комисия или ръководителят?
- Това е решение на политическия връх. По статут в КСНС ясно е дефинирано кой взе участие и право е на свикващите го да преценяват кого да поканят в допълнение. В това отношение най-малко аз персонално нямам искания за присъединяване в подобен формат.
- Още повече пък, че ви се размина карантината, като не ви поканиха. Въпреки всичко, министър председателят ще направи визитата в Скопие след приключването на карантината. Според Вас, той ли трябваше да отиде първи в Скопие, или министър председателят на страната, която желае да стане член на Европейски Съюз, трябваше да пристигна у нас?
- Това е въпрос на протокол. От една страна е необичайно това решение, още повече, че президентът на нашата югозападна съседка господин Стево Пендаровски две-три години не е благоволил да посети нашата страна, само че в последна сметка не това е най-важното. Важна е същността на диалозите и на идващите стъпки, които ще бъдат обрисувани, тъй че моите упования са да бъде удължен разговорът с Република Северна Македония въз основа на Договора сред двете ни страни, само че и въз основа на всички други решения - и на КСНС, и на българския парламент, да бъде удължен разговорът с нашите съседи на югозапад.
- След този КСНС към този момент можем ли да сме сигурни, че няма да бърза министър председателят да сме подготвени с решение за 6 месеца?
- Това е въпрос на преценка. По принцип някакви съответни периоди аз не чух, само че беше ясно казано в решението на КСНС, че се чакат резултати, а не осъществяване на някакви периоди. Всъщност, това е логиката - нашите две страни би трябвало да извървят своя път на съдействие, да бъдат проявени резултати в другите области на взаимоотношение и едвам тогава, когато в действителност се види смяна на климата, съгласие в редица области - едвам тогава към този момент да се върви към някакви по-сериозни крачки напред.
- Министърът на европейската интеграция Никола Димитров загуби поста си в новото държавно управление, а той изрече удовлетворение, че в заключенията на Европейска комисия, потвърждаващи готовността на страната му да стартира договаряния с Европейски Съюз, на никое място не се загатва условието на България българите там да бъдат записани в конституцията на Република Северна Македония.
- В момента тече преструктуриране и сформиране на бъдещото държавно управление на Република Северна Македония, което ще бъде гласувано най-вероятно на 16 януари. По принцип въпросът с правата на българите в Република Северна Македония е обвързван с критериите за съблюдаване на правата на индивида. И в тази връзка е право на жителите с българско схващане на Република Северна Македония да желаят да бъдат вписани в Конституцията на страната по този начин, както са вписани останалите 7 народа до момента, които са избрани в нея. Това беше декларирано и от редица български организации оттова.
- Има ли риск пък това да провокира реципрочно искане от тяхна страна българите у нас, които живеят югозападната част на България, те пък да бъдат оповестени за някакво македонско малцинство?
- Нашата Конституция е много ясна - тя не прави разлики сред жителите на Република България въз основа на техните особени групови права по етническа самостоятелност. Разбира се, всеки жител има право да има своите самостоятелни права, било по вяра, било по етническа принадлежност.
- Вашата комисия не е ли в задънена улица, доколкото в образованието от тяхна страна резултат няма, няма поправяне на уроците в учебниците?
- До огромна степен от 2,5 година нашата комисия работи на луфт, нямаме решения, които да придвижат разбирателството, намирането на тези места от общата история, които свързват двете страни. За страдание, това се дължи на позицията, на първо място, на сътрудниците от Република Северна Македония, които не се вслушват и преценяват с ясните исторически свидетелства за разнообразни столетия, по-конкретно за характера на страната на цар Самуил и неговите наследници, за характера на въстанията за обновяване на българската страна през ХІ век - въстанията на Петър Делян, на Георги Войтех. отхвърлят да се вслушат и да уважат ясната българска народностна волеизява на Гоце Делчев.
- В този смисъл, откакто буксува тази двустранна комисия, каквото и да вършим с инфраструктурата, връзките, жп линията, аероплан до Скопие, кулоар номер 8, ние няма да решим казуса, защото незаровената томахавка е в учебниците?
- По принцип всички въпроси са взаимосвързани и въпреки всичко има вяра, че в един по-различен климат, при едно по-трезво отношение на първо място от страна на политиците в Република Северна Македония и опция да се вършат крачки напред, в това число най-сетне да се разгласяват и да се приложат решенията на нашата Съвместна историческа комисия, които бяха реализирани през 2018-2019 година, само че незнайно за какво не са нито оповестени, нито приложени.
- Имате съвещание в края на февруари. Какво ще обсъждате тогава?
- Очакванията са в същата посока - най-вече разискване на рекомендации към учебниците за седмо поделение в Република Северна Македония, които касаят средновековния интервал, започвайки от времето на цар Самуил. И, несъмнено, ще се надяваме да продължим разискването на персони, които да честваме взаимно.
- На 15 януари се навършват 30 година от признаването на Македония от нашата страна. Като теглим чертата, сме създали много жестове към тях, само че от отсрещната страна няма и едно " благодаря ".
- Това е отражение на комплицираните връзки, които съществуват сред нашите страни. България е направила значително за поддръжка на независимостта и държавността в предишното - на Република Македония, през днешния ден - за Република Северна Македония. То е от натурален интерес, а пък и видяно исторически даже, автономията на Македония и Одринско, по-късно концепцията за самостоятелност на Македония, е била българска концепция.
Така че България почита своя комшия на югозапад и поддържа неговата самостоятелност и автономия. И ще разчита за в бъдеще, аз персонално най-малко разгадавам, на едно последователно узряване, струпване на опит на държавността на Република Северна Македония, което ще й разреши доста по-уверено и по-зряло да гради своите връзки с България. Което на собствен ред ще й разреши да има по-добро място и в района, и на европейската карта, в това число в подтекста на Европейски Съюз.
- Преди това узряване мислите ли, че ще имат задоволително мощ нашите държавници да устоят на натиска извън?
- Аз мисля, че това е мощно пресилено говорене по медиите. И мисля, че за всеки един проблем ще се намира и съответното решение. Сега нашите медии малко се драматизират и преекспонират нещата. В недалечното минало е имало къде къде по-драматични проблеми, имам поради войната в някогашна Югославия, след това Косовската рецесия през 1999 година, в която Република Македония беше доста тежко наранена. Тогава България доста съществено й оказва помощ. Преди това и ембаргото от север и от юг от Гърция. По-късно въоръженият спор 2001 година, вътрешният конфликт сред албанското малцинство и болшинството. Далеч по-тежки проблеми е имало на югозапад, тъй че, спрямо тях сегашната обстановка е надалеч по-стабилна и по-предсказуема. Още повече, че и с помощта на България през 2020 година Република Северна Македония стана пълновръстен член на НАТО.
- Въпреки че е член на НАТО, една част от политическите сили и обществото, главно от Демократична България, изричат страхове Скопие да не попадне под съветско въздействие Скопие и по тази причина молят да я приемем по-бързо в Европейски Съюз? Състоятелни ли са такива терзания?
- Именно, страната дружно с Албания и Черна гора е член на Северноатлантическия пакт. За мен тези терзания не са състоятелни и няма заплаха от някакъв необикновен пробив от изток, какъвто се привижда на доста от тези анализатори, т.е. - за някакво увеличение на съветското и даже на китайското въздействие.
- С езика какво ще вършим, би трябвало ли медиите да не престават да пишат надписи, най-малко националните малките екрани това вършат, когато приказва жител на Република Северна Македония?
- Конституционните езици на двете страни - в България се назовава български, а в Северна Македония - македонски, са взаимноразбираеми, ние доста добре се разбираме. Нямаме потребност от превод. За мен няма потребност от надписи. В някои случаи, когато има малко по-сложни диалектни текстове, за облекчение се дава някой текст изпод, само че по принцип няма потребност от субтитриране на тирада, която идва от Република Северна Македония. И тук е добре от ден на ден ние да имаме достъп до медиите там, тъй като освен български медии би трябвало да се излъчват в Република Северна Македония, само че и ние би трябвало да имаме достъп посредством нашите кабелни оператори до малките екрани от Северна Македония, с цел да познаваме по-добре тамошното общество. И от това идват част от проблемите - че незадоволително се познаваме.
- Беше ли належащо това съвещание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента? И каква беше задачата му - да сложи още по-ясно релсите пред визитата на премиера Кирил Петков или да отговорим още един път обществено и единно на натиска извън?
- Безспорно е имало нужда от провеждането на подобен КСНС. Вероятно има някои външни прични, за които не знаем, само че при всички положения, с оглед съществуването на ново държавно управление и нов парламент, имаше нужда да се препотвърдят, да се продължат позициите, които са построени в страната ни при предходните ръководещи през 2019 година Така че беше доказан континуитетът и общата позиция на всички съществени политически партии и фактори в страната.
- Стана ясно от кухнята на съвещанието, че е имало някакви опити за смяна на позицията ни, които са претърпели крах.
- Възможно е. Продължителността на съвещанието подсказва, че е имало разнообразни отзиви и хрумвания. Това е и обикновено за всяка една страна, още повече с присъединяване на разнообразни политически партии и от опозицията, а и самата ръководеща коалиция е многосъставна. Нормално е да има разнообразни гласове, само че значим е крайният резултат - че има единение, има една консолидация за продължение на много ясната позиция на България във връзка с интеграцията на Западните Балкани.
- Направи ми усещане, че в изказването на президента, което обобщава консенсуса от КСНС, не чух нищо за историята, а най-вече за правата на македонските българи? А вашата смесена комисия е основана точно с цел да реши разногласията за общата ни история в предишното и за проблемите в учебниците?
- Няма нужда във всеки един документ да се акцентират някои неща непрекъснато. В декларацията беше очебийно, че основата на нашите връзки почива върху на Договора за другарство, добросъседство и съдействие от 2017 година Там доста ясно е казано какво е смисъла на нашата обща история. Също по този начин има препратки към Рамковата позиция на държавното управление и декларацията на Народно събрание от октомври 2019 година, които са доста изчерпателни в това отношение.
- А обиди ли ви това, че не беше поканен представител на Смесената комисия или ръководителят?
- Това е решение на политическия връх. По статут в КСНС ясно е дефинирано кой взе участие и право е на свикващите го да преценяват кого да поканят в допълнение. В това отношение най-малко аз персонално нямам искания за присъединяване в подобен формат.
- Още повече пък, че ви се размина карантината, като не ви поканиха. Въпреки всичко, министър председателят ще направи визитата в Скопие след приключването на карантината. Според Вас, той ли трябваше да отиде първи в Скопие, или министър председателят на страната, която желае да стане член на Европейски Съюз, трябваше да пристигна у нас?
- Това е въпрос на протокол. От една страна е необичайно това решение, още повече, че президентът на нашата югозападна съседка господин Стево Пендаровски две-три години не е благоволил да посети нашата страна, само че в последна сметка не това е най-важното. Важна е същността на диалозите и на идващите стъпки, които ще бъдат обрисувани, тъй че моите упования са да бъде удължен разговорът с Република Северна Македония въз основа на Договора сред двете ни страни, само че и въз основа на всички други решения - и на КСНС, и на българския парламент, да бъде удължен разговорът с нашите съседи на югозапад.
- След този КСНС към този момент можем ли да сме сигурни, че няма да бърза министър председателят да сме подготвени с решение за 6 месеца?
- Това е въпрос на преценка. По принцип някакви съответни периоди аз не чух, само че беше ясно казано в решението на КСНС, че се чакат резултати, а не осъществяване на някакви периоди. Всъщност, това е логиката - нашите две страни би трябвало да извървят своя път на съдействие, да бъдат проявени резултати в другите области на взаимоотношение и едвам тогава, когато в действителност се види смяна на климата, съгласие в редица области - едвам тогава към този момент да се върви към някакви по-сериозни крачки напред.
- Министърът на европейската интеграция Никола Димитров загуби поста си в новото държавно управление, а той изрече удовлетворение, че в заключенията на Европейска комисия, потвърждаващи готовността на страната му да стартира договаряния с Европейски Съюз, на никое място не се загатва условието на България българите там да бъдат записани в конституцията на Република Северна Македония.
- В момента тече преструктуриране и сформиране на бъдещото държавно управление на Република Северна Македония, което ще бъде гласувано най-вероятно на 16 януари. По принцип въпросът с правата на българите в Република Северна Македония е обвързван с критериите за съблюдаване на правата на индивида. И в тази връзка е право на жителите с българско схващане на Република Северна Македония да желаят да бъдат вписани в Конституцията на страната по този начин, както са вписани останалите 7 народа до момента, които са избрани в нея. Това беше декларирано и от редица български организации оттова.
- Има ли риск пък това да провокира реципрочно искане от тяхна страна българите у нас, които живеят югозападната част на България, те пък да бъдат оповестени за някакво македонско малцинство?
- Нашата Конституция е много ясна - тя не прави разлики сред жителите на Република България въз основа на техните особени групови права по етническа самостоятелност. Разбира се, всеки жител има право да има своите самостоятелни права, било по вяра, било по етническа принадлежност.
- Вашата комисия не е ли в задънена улица, доколкото в образованието от тяхна страна резултат няма, няма поправяне на уроците в учебниците?
- До огромна степен от 2,5 година нашата комисия работи на луфт, нямаме решения, които да придвижат разбирателството, намирането на тези места от общата история, които свързват двете страни. За страдание, това се дължи на позицията, на първо място, на сътрудниците от Република Северна Македония, които не се вслушват и преценяват с ясните исторически свидетелства за разнообразни столетия, по-конкретно за характера на страната на цар Самуил и неговите наследници, за характера на въстанията за обновяване на българската страна през ХІ век - въстанията на Петър Делян, на Георги Войтех. отхвърлят да се вслушат и да уважат ясната българска народностна волеизява на Гоце Делчев.
- В този смисъл, откакто буксува тази двустранна комисия, каквото и да вършим с инфраструктурата, връзките, жп линията, аероплан до Скопие, кулоар номер 8, ние няма да решим казуса, защото незаровената томахавка е в учебниците?
- По принцип всички въпроси са взаимосвързани и въпреки всичко има вяра, че в един по-различен климат, при едно по-трезво отношение на първо място от страна на политиците в Република Северна Македония и опция да се вършат крачки напред, в това число най-сетне да се разгласяват и да се приложат решенията на нашата Съвместна историческа комисия, които бяха реализирани през 2018-2019 година, само че незнайно за какво не са нито оповестени, нито приложени.
- Имате съвещание в края на февруари. Какво ще обсъждате тогава?
- Очакванията са в същата посока - най-вече разискване на рекомендации към учебниците за седмо поделение в Република Северна Македония, които касаят средновековния интервал, започвайки от времето на цар Самуил. И, несъмнено, ще се надяваме да продължим разискването на персони, които да честваме взаимно.
- На 15 януари се навършват 30 година от признаването на Македония от нашата страна. Като теглим чертата, сме създали много жестове към тях, само че от отсрещната страна няма и едно " благодаря ".
- Това е отражение на комплицираните връзки, които съществуват сред нашите страни. България е направила значително за поддръжка на независимостта и държавността в предишното - на Република Македония, през днешния ден - за Република Северна Македония. То е от натурален интерес, а пък и видяно исторически даже, автономията на Македония и Одринско, по-късно концепцията за самостоятелност на Македония, е била българска концепция.
Така че България почита своя комшия на югозапад и поддържа неговата самостоятелност и автономия. И ще разчита за в бъдеще, аз персонално най-малко разгадавам, на едно последователно узряване, струпване на опит на държавността на Република Северна Македония, което ще й разреши доста по-уверено и по-зряло да гради своите връзки с България. Което на собствен ред ще й разреши да има по-добро място и в района, и на европейската карта, в това число в подтекста на Европейски Съюз.
- Преди това узряване мислите ли, че ще имат задоволително мощ нашите държавници да устоят на натиска извън?
- Аз мисля, че това е мощно пресилено говорене по медиите. И мисля, че за всеки един проблем ще се намира и съответното решение. Сега нашите медии малко се драматизират и преекспонират нещата. В недалечното минало е имало къде къде по-драматични проблеми, имам поради войната в някогашна Югославия, след това Косовската рецесия през 1999 година, в която Република Македония беше доста тежко наранена. Тогава България доста съществено й оказва помощ. Преди това и ембаргото от север и от юг от Гърция. По-късно въоръженият спор 2001 година, вътрешният конфликт сред албанското малцинство и болшинството. Далеч по-тежки проблеми е имало на югозапад, тъй че, спрямо тях сегашната обстановка е надалеч по-стабилна и по-предсказуема. Още повече, че и с помощта на България през 2020 година Република Северна Македония стана пълновръстен член на НАТО.
- Въпреки че е член на НАТО, една част от политическите сили и обществото, главно от Демократична България, изричат страхове Скопие да не попадне под съветско въздействие Скопие и по тази причина молят да я приемем по-бързо в Европейски Съюз? Състоятелни ли са такива терзания?
- Именно, страната дружно с Албания и Черна гора е член на Северноатлантическия пакт. За мен тези терзания не са състоятелни и няма заплаха от някакъв необикновен пробив от изток, какъвто се привижда на доста от тези анализатори, т.е. - за някакво увеличение на съветското и даже на китайското въздействие.
- С езика какво ще вършим, би трябвало ли медиите да не престават да пишат надписи, най-малко националните малките екрани това вършат, когато приказва жител на Република Северна Македония?
- Конституционните езици на двете страни - в България се назовава български, а в Северна Македония - македонски, са взаимноразбираеми, ние доста добре се разбираме. Нямаме потребност от превод. За мен няма потребност от надписи. В някои случаи, когато има малко по-сложни диалектни текстове, за облекчение се дава някой текст изпод, само че по принцип няма потребност от субтитриране на тирада, която идва от Република Северна Македония. И тук е добре от ден на ден ние да имаме достъп до медиите там, тъй като освен български медии би трябвало да се излъчват в Република Северна Македония, само че и ние би трябвало да имаме достъп посредством нашите кабелни оператори до малките екрани от Северна Македония, с цел да познаваме по-добре тамошното общество. И от това идват част от проблемите - че незадоволително се познаваме.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ