103 години Азербайджанска демократическа република
ДОЦ. Д-Р ТЕОДОР ДЕЧЕВ, особено за СТАНДАРТ
Руската гражданска война, избухнала през месец февруари 1917 година и болшевишкият прелом от октомври 1917 година стават причина за радикални политически промени в Закавказието. Като се регистрира извънредно комплицираната обстановка в Закавказието в интервала 1918-1919 година е изумително, какъв брой бързо строителите на Първата Азербайджанска Република са съумели да изградят нейните институции.
Азербайджанските водачи са били поредни федералисти, само че те е трябвало да имат непрекъснато пред тип публичното мнение и безусловно действителната болшевишка опасност. След кървавите „ Мартенски дни ” и погромът над азербайджанците в Баку напролет на 1918 година, всички илюзии във връзка с Съветската власт и болшевиките изчезват. Погромите, проведени от болшевиките Степан Шаумян и Григорий Корганов са осъществени с директната поддръжка и военнна помощ на секцията на „ Дашнакцутюн ” в Баку.
Независимо от извънредно прочувствената атмосфера и от шока от погромите и кланетата в Баку, представителите на мюсюлманските азербайджански фракции в Закавказкия Сейм не престават да сътрудничат с останалите партии и с депутатите от другите народности в Сейма.
На 13 (26) май 1918 година Закавказкият сейм афишира саморазпускането си. В решението за саморазпускането е записано:
„ Поради това, че по въпроса за войната и мира се откриха коренни разминавания сред народите, основали Закавказката самостоятелна република и заради което стана невероятно действието на една авторитетна власт, която да приказва от името на Закавказието, Сеймът установи обстоятелството на разпадането на Закавказието и снема пълномощията си ”. На същия ден Грузия едностранно афишира самостоятелност. На единното Закавказие е поставена точка.
На 27 май 1918 година, членовете на мюсюлманските партийни фракции от Закавказкия сейм организират взаимно съвещание и се афишират за Временен Национален съвет на Азербайджан. Те взимат решение да провъзгласят независимостта на Азербайджан. За ръководител на Временния Национален съвет на Азербайджан е определен Мамед Емин Расулзаде.
На 28 май 1918 година (по нов стил) Временният Национален съвет на Азербайджан афишира независимостта и основаването на Азербайджанската демократична република.
Независимостта на Закавказието и основаването на Азербайджанската Демократична Република значително са краен резултат на геополитически и регионлани процеси на развиване. Младият азербайджански политически хайлайф показва забележителна дарба „ да се учи в придвижване ” на държавно строителство и на дипломация за доста къс интервал. Затова би трябвало да бъде отдадено дължимото на ролята на мюсюлманските азербайджански фракции в Закавказкия Сейм в процеса на построяването на външната политика на Азербайджан.
От позиция на построяването на институциите, азербайджанците се оказват извънредно ефикасни, без значение от големите проблеми с болшевишката експанзия, разликите сред демократично насочените на азербайджански депутати в Закавказкия Сейм и позициите заемани от представителите на доста авторитетната в района Отоманска империя и макар несъгласията с арменските и грузинските водачи.
Появата на Азербайджанската Демократична Република на картата на Закавказието и на света, единствено по себе си е голям триумф на демократичното мислене и прогресивния метод към политиката.
Руската гражданска война, избухнала през месец февруари 1917 година и болшевишкият прелом от октомври 1917 година стават причина за радикални политически промени в Закавказието. Като се регистрира извънредно комплицираната обстановка в Закавказието в интервала 1918-1919 година е изумително, какъв брой бързо строителите на Първата Азербайджанска Република са съумели да изградят нейните институции.
Азербайджанските водачи са били поредни федералисти, само че те е трябвало да имат непрекъснато пред тип публичното мнение и безусловно действителната болшевишка опасност. След кървавите „ Мартенски дни ” и погромът над азербайджанците в Баку напролет на 1918 година, всички илюзии във връзка с Съветската власт и болшевиките изчезват. Погромите, проведени от болшевиките Степан Шаумян и Григорий Корганов са осъществени с директната поддръжка и военнна помощ на секцията на „ Дашнакцутюн ” в Баку.
Независимо от извънредно прочувствената атмосфера и от шока от погромите и кланетата в Баку, представителите на мюсюлманските азербайджански фракции в Закавказкия Сейм не престават да сътрудничат с останалите партии и с депутатите от другите народности в Сейма.
На 13 (26) май 1918 година Закавказкият сейм афишира саморазпускането си. В решението за саморазпускането е записано:
„ Поради това, че по въпроса за войната и мира се откриха коренни разминавания сред народите, основали Закавказката самостоятелна република и заради което стана невероятно действието на една авторитетна власт, която да приказва от името на Закавказието, Сеймът установи обстоятелството на разпадането на Закавказието и снема пълномощията си ”. На същия ден Грузия едностранно афишира самостоятелност. На единното Закавказие е поставена точка.
На 27 май 1918 година, членовете на мюсюлманските партийни фракции от Закавказкия сейм организират взаимно съвещание и се афишират за Временен Национален съвет на Азербайджан. Те взимат решение да провъзгласят независимостта на Азербайджан. За ръководител на Временния Национален съвет на Азербайджан е определен Мамед Емин Расулзаде.
На 28 май 1918 година (по нов стил) Временният Национален съвет на Азербайджан афишира независимостта и основаването на Азербайджанската демократична република.
Независимостта на Закавказието и основаването на Азербайджанската Демократична Република значително са краен резултат на геополитически и регионлани процеси на развиване. Младият азербайджански политически хайлайф показва забележителна дарба „ да се учи в придвижване ” на държавно строителство и на дипломация за доста къс интервал. Затова би трябвало да бъде отдадено дължимото на ролята на мюсюлманските азербайджански фракции в Закавказкия Сейм в процеса на построяването на външната политика на Азербайджан.
От позиция на построяването на институциите, азербайджанците се оказват извънредно ефикасни, без значение от големите проблеми с болшевишката експанзия, разликите сред демократично насочените на азербайджански депутати в Закавказкия Сейм и позициите заемани от представителите на доста авторитетната в района Отоманска империя и макар несъгласията с арменските и грузинските водачи.
Появата на Азербайджанската Демократична Република на картата на Закавказието и на света, единствено по себе си е голям триумф на демократичното мислене и прогресивния метод към политиката.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ