Доц. д-р Щерю Ножаров: Три прости политики ще изстрелят икономиката ни на втория етаж
Доц. доктор Щерьо Ножаров е доцент по икономическа политика и макроикономика, магистър по финанси и магистър по право. Той е постоянен учител в УНСС и теоретичен секретар на катедра " Икономикс ". Доц. Ножаров е стопански консултант на Българската стопанска камара /БСК/ от 2021 година
Има запас за редуциране на разноските - служителите са с 2500 повече, 264 са държавните компании, някои са губещи Според държавното управление, всяка облага над 3% е свръхпечалба Неприемливо е увеличение с близо 50% на корпоративната тежест През 2022 година инфлацията се усили, тъй като имаше разнобой в ограниченията на Българска народна банка и кабинета 40% от страните в Европейски Съюз имат диференцирани ставки по Данък добавена стойност, енергийните обезщетения би трябвало да се модифицират, споделя доцент доктор Щерю Ножаров в особено изявление за вестник Стандарт
- Доц. Ножаров, какъв е Вашият коментар за предизвестието на финансовото министерство, че в случай че не се вземат незабавни ограничения за преодоляване на недостига, той ще бъде 6-7% до края на годината и ще се задържи толкоз и през идващите години?
-->
- Има политики, които са с автоматизирана индексация, част от разноските няма по какъв начин да бъдат лимитирани. Например при пенсиите швейцарското предписание ще докара до към 12,7% автоматизирано нарастване на разноските. Има и други такива политики. От друга страна има задатък, който дава опция да бъдат лимитирани разноските. Например в администрацията. При намаляло население с 800 000 души за последните 10 година, централната държавна администрация се е нараснала с към 2500 индивида, до 57 000 души. Освен това няма знак, който да демонстрира, дали тя си извършва задачите, т.е. не можем да мерим нейната успеваемост.
Освен това имаме 264 държавни компании с 27 милиарда капитал, някои от тях са губещи. Там също има огромен капацитет за стесняване на разноските.
Има доста благоприятни условия. Но в случай че не го създадем, разходната част на бюджета даже ще нарасне.
А що се отнася до приходите - там няма несъбираемост, само че по-скоро приходите, които се събират, даже и при преизпълнение, не са съответни на автоматизираната индексация и на капацитета на индексация на признатите политики за нарастване на разноските. Притесненията на финансовия министър частично са основателни. Но за кратковременен интервал имаме буфери и може да бъде конструиран бюджет единствено с 3% недостиг. Което ще докара до стягане на коланите в някои сфери, само че може да стане. В средносрочен интервал обаче България е обречена на бюджети с дефицити, които надвишават 3%, в случай че не си променим бюджетната и икономическата политика. А стопанската система не е в положително положение, явно.
- Какво е мнението Ви за оферти налог " свръхпечалба "?
- Данък " свръхпечалба " не е съответен. От стратегическа позиция той се приема сякаш като еднократен. Такива неща обаче не се вършат. Сега привличаме едвам към 2,5% директни непознати вложения. Въвеждането на нов налог от средата дава неприятен сигнал към задграничните вложители, че постоянно може да се случи сходно нещо. И ще има отзив може би за 10 година напред.
Второ, този налог е конструиран несъответстващо. Оказва се, че предплатен налог свръхпечалба би трябвало да платят и компаниите, които ще бъдат на загуба през 2023 година Защото предплатените вноски се пресмятат съгласно облагата за 2022 година А през 2024 година, когато се регистрира облагата за 2023 година, ще има уравняване. Това значи, че през 2024 година може да стане ясно, че същата компания, която е внесла налог свръхпечалба предплатено, изчислен върху финансовия резултат от 2022 година, може през 2023 година да е на загуба и през 2024 година данъчната администарция ще се занимава с възобновяване на платени предплатени вноски.
Трето. Излиза, че съгласно държавното управление, свръхпечалбата за българския бизнес е всяка облага над 3%. На пръв взор за него свръхпечалба е 20%. Но имаме инфлация от 16,9%, тъй като действително тази свръхпечалба пристигна по-скоро от нея, а не от по-голямо произвеждане - в стопанската система нищо не се е трансформирало. И в случай че извадим инфлацията от 16,9%, от 20% се получава, че всичко, което е над 3,1%, за държавното управление е свръхпечалба. Което несъмнено е по този начин в Куба или в Северна Корея. Това също е неуместно.
Четвърто, този налог води до нарастване на данъчната тежест с 48%. Ако от корпоративен налог събират към 4,7 милиарда, от новия се чакат 2,3 милиарда - нарастването е с 48%. Това значи нарастване на директната корпоративна тежест върху компаниите с близо 50%, което е доста неприятен сигнал. Има риск доста български компании да си реалокират седалището в Румъния, да вземем за пример. Това не е обвързвано с разноски, в случай че е в границите на Европейски Съюз.
Има и още нещо - може ли служебно държавно управление да прави промени в данъчната политика? тъй като налог свръхпечалба е въвеждане за първи път в българската история на нов вид налог. По принцип промени в данъчната политика би трябвало да се вършат от постоянно държавно управление. Но това е юридически въпрос.
- Трябва ли да остане диференцираната ставка на Данък добавена стойност за секторите, за които бе въведена като антикризисна мярка?
- 70% от страните в Европейски Съюз имат диференцирани ставки по Данък добавена стойност. Целите са от една страна подкрепяне на бизнеса, а от друга - събаряне на цените за крайните консуматори на чувствителни категории артикули. В доста страни фармацевтиката е с 0 Данък добавена стойност, да вземем за пример.
- Но в заведенията за хранене да вземем за пример не виждаме понижение на цените откакто бе понижено Данък добавена стойност.
- То не се вижда от неикономисти. Но икономистите виждат - индустриалната инфлация беше приблизително 40% предходната година, а инфлацията при крайните цени е 16,9%. За да не бъде крайната инфлация 40%, една от аргументите е тази.
- Т.е. подкрепяте оставането на диференцираните ставки на Данък добавена стойност?
- За бизнеса е по-добре да има такива ограничения. За някои категории самото министерство на финансите предлага да се запазят ограниченията. Това е въпрос на политика, народните представители ще преценяват. Но при изискване, че над 70% от страните имат такава диференциация и това работи, задача на държавното управление е браншовете да са във висока конкуренция. Имаме Комисия за защита на конкуренцията, имаме КЗП - в случай че те работят, подобен вид диференциация ще дава резултат както в останалите страни. Само една мярка не дава цялостния резултат. Съчетанието сред диференциация и висока конкуренция би свалило цените. Но това е работа на Комисия за защита на конкуренцията и КЗП да има и висока конкуренция.
- Трябва ли да останат обезщетенията на бизнеса заарди високите цени на електрическата сила?
- Англия удължава тази мярка до април 2024 година Европейски Съюз пък модифицира разпоредбите си. Наистина, тези ограничения могат да бъдат удължени, само че предвид на постигането на съответни цели, като понижаване на въглеродния интензитет на стопанската система, увеличение на силата от ВЕИ. След като Европейски Съюз го направи, евентуално и в България мярката ще се модифицира. Тази мярка, в случай че се диференцира и таргетира по отношение на обвързваните с понижаване на въглеродните излъчвания и увеличение на зелената сила, за подкрепяне на нуждаещи се браншове, които са структурообразуващи или пък дребен бизнес - би трябвало да се резервира, тъй като и Европейски Съюз я позволява. Но в най-общ тип - разпределяне на пари " на калпак ", мярката е изчерпана. Трябва да бъде продължена в модифицирания вид.
- Имаше диференцирана ставка на Данък добавена стойност и за избрани горива за събаряне на цените. Трябва ли да остане или към този момент няма потребност?
- Ние към момента сме в двуцифрена инфлация, а горивата са най-проинфлационният фактор. Трябва да се резервира до момента в който инфлацията спадне.
- А по какъв начин може да спадне инфлацията? Каквото и да се прави, тя си остава двуцифрена и толкоз постепенно понижава, че не се усеща.
- Миналата година инфлацията в България се усили, тъй като Българска народна банка имаше рестриктивна политика с повдигането на лихвения %, а в това време Народното събрание имаше експанзивна държавна политика - раздаваше пари. И този разнобой остави проинфлационните фактори, окито идват от чужбина, без резултат и ограничаване. В България постоянно се приказва по какъв начин да понижим инфлацията с магическа пръчка, незабавно. За мен това става средносрочно, със средносрочна политика. Бих предложил три неща:
Увеличаване на качеството на образованието, тъй че хората да имат подготвеност за високотехнологична стопанска система.Инвестиции в нововъведения - т.е. промяна на стопанската система към работни места с по-висока добавена стойност. Миналата година ние свихме обществените вложения, с цел да се понижи дефицитът. Другите страни вършат тъкмо противоположното, те дори ги усилват.Реформи, които да доведат до отбрана на праавта на благосъстоятелност. Тук се включва правосъдната система, само че освен наказателната част, както и всички други органи като Комисия за защита на конкуренцията, КЗП, които могат да работят надалеч по-добре и в последно време доста се приказва за това. Реформи, свързани със отбрана на правата на благосъстоятелност - правосъдна система, администрация, и всички други.
Ако тези три неща се създадат в средносрочен проект, ще получим най-хубавото противопоставяне на инфлацията - икономическият растеж. Тези три неща звучат обикновено, само че аз се обзалагам, че в случай че се създадат, икономическият напредък ще се удвои - в този момент в случай че е 3,8%, ще стане към 8 на 100. Ние към момента сме страна в прехода, в случай че се създадат тези промени, стопанската система ни ще скочи на втория етаж.
- Но по какъв начин - без постоянно държавно управление, с парламенти, които имат временен живот...
- Това към този момент е въпрос на новите депутати.
Има запас за редуциране на разноските - служителите са с 2500 повече, 264 са държавните компании, някои са губещи Според държавното управление, всяка облага над 3% е свръхпечалба Неприемливо е увеличение с близо 50% на корпоративната тежест През 2022 година инфлацията се усили, тъй като имаше разнобой в ограниченията на Българска народна банка и кабинета 40% от страните в Европейски Съюз имат диференцирани ставки по Данък добавена стойност, енергийните обезщетения би трябвало да се модифицират, споделя доцент доктор Щерю Ножаров в особено изявление за вестник Стандарт
- Доц. Ножаров, какъв е Вашият коментар за предизвестието на финансовото министерство, че в случай че не се вземат незабавни ограничения за преодоляване на недостига, той ще бъде 6-7% до края на годината и ще се задържи толкоз и през идващите години?
-->
- Има политики, които са с автоматизирана индексация, част от разноските няма по какъв начин да бъдат лимитирани. Например при пенсиите швейцарското предписание ще докара до към 12,7% автоматизирано нарастване на разноските. Има и други такива политики. От друга страна има задатък, който дава опция да бъдат лимитирани разноските. Например в администрацията. При намаляло население с 800 000 души за последните 10 година, централната държавна администрация се е нараснала с към 2500 индивида, до 57 000 души. Освен това няма знак, който да демонстрира, дали тя си извършва задачите, т.е. не можем да мерим нейната успеваемост.
Освен това имаме 264 държавни компании с 27 милиарда капитал, някои от тях са губещи. Там също има огромен капацитет за стесняване на разноските.
Има доста благоприятни условия. Но в случай че не го създадем, разходната част на бюджета даже ще нарасне.
А що се отнася до приходите - там няма несъбираемост, само че по-скоро приходите, които се събират, даже и при преизпълнение, не са съответни на автоматизираната индексация и на капацитета на индексация на признатите политики за нарастване на разноските. Притесненията на финансовия министър частично са основателни. Но за кратковременен интервал имаме буфери и може да бъде конструиран бюджет единствено с 3% недостиг. Което ще докара до стягане на коланите в някои сфери, само че може да стане. В средносрочен интервал обаче България е обречена на бюджети с дефицити, които надвишават 3%, в случай че не си променим бюджетната и икономическата политика. А стопанската система не е в положително положение, явно.
- Какво е мнението Ви за оферти налог " свръхпечалба "?
- Данък " свръхпечалба " не е съответен. От стратегическа позиция той се приема сякаш като еднократен. Такива неща обаче не се вършат. Сега привличаме едвам към 2,5% директни непознати вложения. Въвеждането на нов налог от средата дава неприятен сигнал към задграничните вложители, че постоянно може да се случи сходно нещо. И ще има отзив може би за 10 година напред.
Второ, този налог е конструиран несъответстващо. Оказва се, че предплатен налог свръхпечалба би трябвало да платят и компаниите, които ще бъдат на загуба през 2023 година Защото предплатените вноски се пресмятат съгласно облагата за 2022 година А през 2024 година, когато се регистрира облагата за 2023 година, ще има уравняване. Това значи, че през 2024 година може да стане ясно, че същата компания, която е внесла налог свръхпечалба предплатено, изчислен върху финансовия резултат от 2022 година, може през 2023 година да е на загуба и през 2024 година данъчната администарция ще се занимава с възобновяване на платени предплатени вноски.
Трето. Излиза, че съгласно държавното управление, свръхпечалбата за българския бизнес е всяка облага над 3%. На пръв взор за него свръхпечалба е 20%. Но имаме инфлация от 16,9%, тъй като действително тази свръхпечалба пристигна по-скоро от нея, а не от по-голямо произвеждане - в стопанската система нищо не се е трансформирало. И в случай че извадим инфлацията от 16,9%, от 20% се получава, че всичко, което е над 3,1%, за държавното управление е свръхпечалба. Което несъмнено е по този начин в Куба или в Северна Корея. Това също е неуместно.
Четвърто, този налог води до нарастване на данъчната тежест с 48%. Ако от корпоративен налог събират към 4,7 милиарда, от новия се чакат 2,3 милиарда - нарастването е с 48%. Това значи нарастване на директната корпоративна тежест върху компаниите с близо 50%, което е доста неприятен сигнал. Има риск доста български компании да си реалокират седалището в Румъния, да вземем за пример. Това не е обвързвано с разноски, в случай че е в границите на Европейски Съюз.
Има и още нещо - може ли служебно държавно управление да прави промени в данъчната политика? тъй като налог свръхпечалба е въвеждане за първи път в българската история на нов вид налог. По принцип промени в данъчната политика би трябвало да се вършат от постоянно държавно управление. Но това е юридически въпрос.
- Трябва ли да остане диференцираната ставка на Данък добавена стойност за секторите, за които бе въведена като антикризисна мярка?
- 70% от страните в Европейски Съюз имат диференцирани ставки по Данък добавена стойност. Целите са от една страна подкрепяне на бизнеса, а от друга - събаряне на цените за крайните консуматори на чувствителни категории артикули. В доста страни фармацевтиката е с 0 Данък добавена стойност, да вземем за пример.
- Но в заведенията за хранене да вземем за пример не виждаме понижение на цените откакто бе понижено Данък добавена стойност.
- То не се вижда от неикономисти. Но икономистите виждат - индустриалната инфлация беше приблизително 40% предходната година, а инфлацията при крайните цени е 16,9%. За да не бъде крайната инфлация 40%, една от аргументите е тази.
- Т.е. подкрепяте оставането на диференцираните ставки на Данък добавена стойност?
- За бизнеса е по-добре да има такива ограничения. За някои категории самото министерство на финансите предлага да се запазят ограниченията. Това е въпрос на политика, народните представители ще преценяват. Но при изискване, че над 70% от страните имат такава диференциация и това работи, задача на държавното управление е браншовете да са във висока конкуренция. Имаме Комисия за защита на конкуренцията, имаме КЗП - в случай че те работят, подобен вид диференциация ще дава резултат както в останалите страни. Само една мярка не дава цялостния резултат. Съчетанието сред диференциация и висока конкуренция би свалило цените. Но това е работа на Комисия за защита на конкуренцията и КЗП да има и висока конкуренция.
- Трябва ли да останат обезщетенията на бизнеса заарди високите цени на електрическата сила?
- Англия удължава тази мярка до април 2024 година Европейски Съюз пък модифицира разпоредбите си. Наистина, тези ограничения могат да бъдат удължени, само че предвид на постигането на съответни цели, като понижаване на въглеродния интензитет на стопанската система, увеличение на силата от ВЕИ. След като Европейски Съюз го направи, евентуално и в България мярката ще се модифицира. Тази мярка, в случай че се диференцира и таргетира по отношение на обвързваните с понижаване на въглеродните излъчвания и увеличение на зелената сила, за подкрепяне на нуждаещи се браншове, които са структурообразуващи или пък дребен бизнес - би трябвало да се резервира, тъй като и Европейски Съюз я позволява. Но в най-общ тип - разпределяне на пари " на калпак ", мярката е изчерпана. Трябва да бъде продължена в модифицирания вид.
- Имаше диференцирана ставка на Данък добавена стойност и за избрани горива за събаряне на цените. Трябва ли да остане или към този момент няма потребност?
- Ние към момента сме в двуцифрена инфлация, а горивата са най-проинфлационният фактор. Трябва да се резервира до момента в който инфлацията спадне.
- А по какъв начин може да спадне инфлацията? Каквото и да се прави, тя си остава двуцифрена и толкоз постепенно понижава, че не се усеща.
- Миналата година инфлацията в България се усили, тъй като Българска народна банка имаше рестриктивна политика с повдигането на лихвения %, а в това време Народното събрание имаше експанзивна държавна политика - раздаваше пари. И този разнобой остави проинфлационните фактори, окито идват от чужбина, без резултат и ограничаване. В България постоянно се приказва по какъв начин да понижим инфлацията с магическа пръчка, незабавно. За мен това става средносрочно, със средносрочна политика. Бих предложил три неща:
Увеличаване на качеството на образованието, тъй че хората да имат подготвеност за високотехнологична стопанска система.Инвестиции в нововъведения - т.е. промяна на стопанската система към работни места с по-висока добавена стойност. Миналата година ние свихме обществените вложения, с цел да се понижи дефицитът. Другите страни вършат тъкмо противоположното, те дори ги усилват.Реформи, които да доведат до отбрана на праавта на благосъстоятелност. Тук се включва правосъдната система, само че освен наказателната част, както и всички други органи като Комисия за защита на конкуренцията, КЗП, които могат да работят надалеч по-добре и в последно време доста се приказва за това. Реформи, свързани със отбрана на правата на благосъстоятелност - правосъдна система, администрация, и всички други.
Ако тези три неща се създадат в средносрочен проект, ще получим най-хубавото противопоставяне на инфлацията - икономическият растеж. Тези три неща звучат обикновено, само че аз се обзалагам, че в случай че се създадат, икономическият напредък ще се удвои - в този момент в случай че е 3,8%, ще стане към 8 на 100. Ние към момента сме страна в прехода, в случай че се създадат тези промени, стопанската система ни ще скочи на втория етаж.
- Но по какъв начин - без постоянно държавно управление, с парламенти, които имат временен живот...
- Това към този момент е въпрос на новите депутати.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ