Доц. Петър Шурулинков: Изследванията на птици трябва да са регулярни и експертни
Доц. доктор Петър Шурулинков е орнитолог (изследовател на птици) към Националния природонаучен музей към Българската академия на науките (НПМ-БАН). През последния миграционен сезон той провежда дружно със своя холандски сътрудник Патрик Бергкамп доброволчески лагер за опръстеняване на птици и наблюдаване на миграцията им край Дуранкулашкото езеро (повече за лагера виж тук).
Той е и член на природозащитната организация Сдружение за дива природа " Балкани ", която е част от екокоалицията " За да остане природа в България ". За " Дневник " доцент Шурулинков споделя за задачите на доброволческото опръстеняване и развиването на орнитологичните проучвания в България.
Тази година от НПМ-БАН и Сдружение за дива природа " Балкани " проведохте дружно с холандски специалист двумесечен мониторинг в предпазена зона за птиците " Дуранкулашко езеро ". Защо решихте да го извършите?
- Имахме три съществени цели. Първо, чисто научната цел - да проучим тези езера, тъй като те са доста богати на птици, основно на пойни и водолюбиви птици. Това са Дуранкулашкото езеро, Шабленското езеро и Шабленската Тузла. В предишното сме ловили птици частично и за малко, само че не сме правили цялостни наблюдения върху есенната миграция.
Втора цел беше да засилим малко опръстеняването и изследването на птиците у нас, които през последните години са в един застой. За да реализираме това в действителност си поставихме една по-конкретна трета цел - да притеглен нови хора, нови доброволци, които да образоваме и те да могат да ползват орнитологичните способи. Да ги запалителен за обич към птиците като начало, а след това и за природозащитата.
© Вера Стаевска, Личен списък
Доброволци от лагера за наблюдаване на прици на Дуранкулак, септември 2019 година
Лагерът край Дуранкулашкото езеро беше изцяло непринуден. Няма ли целеви средства за наблюдения на терен на птиците?
- За страдание, няма.
Тази зона е включена в европейската мрежа " Натура 2000 " по Директивата за птиците - за какво е значима за птиците в Европа?
- Тази зона е доста значима за птиците, тъй като лежи на европейския миграционен път Виа Понтика. Тя е съществена спирка на доста водолюбиви и пойни птици сред делтата на Дунав и Бургаските езера. Фактически сред делтата на Дунав и Бургаските езера има доста малко други места, където птиците могат да стопират и да се хранят, особено водолюбивите. Затова Дуранкулашкият езерен комплекс - Дуранкулашкото и Шабленското езеро и Тузлата - е толкоз значим. Защото много на север, на юг и на запад от него няма други езера предлагащи оптимални местообитания за мигриращите птици.
Като приказваме за Виа Понтика, - през България минават два миграционните пътища, Виа Понтика и Виа Аристотелис. На фона на световната карта на миграцията на птиците каква е тяхната значителност?
- В западната Палеарктика - това е в действителност Европа, Северна Африка и Близкият Изток - Виа Понтика, който е по западните крайбрежия на Черно море, е вторият най-мощен миграционен път. На първо място е Кавказкият път, който е източно от Черно море. Така Виа Понтика е втори европейски път, по брой типове и количество на мигриращите птици. Другите са по-малко обилни - пътят, който е през Апенините, пътят, който е през Гибралтар. Макар че несъмнено зависи за кой тип птици приказваме - за всеки тип другите пътища имат друго значение. Но общо се смята, че Виа Понтика е вторият по значителност миграционен път в Европа. За България, несъмнено, е най-значим.
Другият път в България е Виа Аристотелис. Той пресича страната по долината на Струма и през Софийското поле. Той също се употребява от огромен брой типове птици, само че количествата тук са доста по-малки.
През страната минават и други по-малки миграционни пътища, които нямат имена. Там мигрантите са в по-тесен фронт. Но като цяло би трябвало да се знае, че миграцията минава през цялата територия на България - няма региони, над които да не минава миграция.
Конкретно за лагера на Дуранкулак - какви са резултатите, удовлетворени ли сте и има ли задоволително данни?
- Ами, да, удовлетворени сме. Успяхме да осезаем 9344 птици от 84 типа, което изцяло покрива оптимистичните ни упования. Надеждите ни бяха за резултат към 10 000 птици, тъй като в действителност бяхме на терен единствено 52 дни. Тоест, приблизително имаме по към 180 птици дневно, което е доста добър резултат.
А като типове птици имаше ли нещо, което да ви изненада?
- Видовият състав като цяло не ме изненада. Но имаше някои типове птици, за които не чакахме да се заловен в такива количества.
Но и някои типове бяха изненада - като жълтоглавата стърчиопашка. Очаквах да хванем вероятно една, най-вече две. А в действителност уловихме пет, което е много доста за този необичаен тип. В Румъния, където ловят годишно по делтата на Дунав, нямат нито една уловена за последните 6-7 години.
Също по този начин успяхме да хванем редица типове, които доста рядко се хващат - ливаден дърдавец, огромна и междинна пъструшка, два късопръсти ястреба, дребен ястреб. Доста типове, които рядко попадат в мрежите за опръстеняване. Имахме и 20 синьогушки - тип, който рядко въобще улавяме в България.
Като казвате, че би трябвало да се ускори работата по опръстеняването у нас, по какъв начин се вписва България в картата на проучванията за птиците в Европа?
© Вера Стаевска, Личен списък
Опръстеняване - слагане на пръстен с идентификационен номер на крачето на птица, с цел да може миграционният ѝ път да бъде проследен при последващо хващане. Доброволци от лагера за наблюдаване на прици на Дуранкулак, септември 2019 година
- Като цяло в нашия район - освен за България, само че въобще Балканите - тези проучвания - както опръстеняването, по този начин и въобще орнитологичните проучвания - са по-изостанали. В съпоставяне със междинното европейско равнище. Причините са в липса на задоволително хора и липса на задоволително средства.
И на Запад, и в Средна и Централна Европа има доста запалени по птиците хора. И експерти, и непрофесионалисти - само че доста положителни непрофесионалисти, които вземат участие във всевъзможни действия. Докато тук на Балканите ползата към птиците е доста по-малък. Например, в Англия всеки четвърти човек познава птиците, в Германия - всеки десети. Докато в България общият брой на хората, които познават добре птиците, едвам надвишава 300.
В Румъния също са като нас - и като изявления, и като теренни действия. Само че имат годишно опръстеняване на делтата на Дунав. Но има много други способи с изключение на опръстеняването в орнитологията, за които България не е изостанала по отношение на Румъния - теренни изследвания на гнездова интензивност, върху зимуващите, слагане на сателитни трансмитери, на геолокатори на пойните птици. В някои връзки покритието e по-добро в България, тъй като Румъния има доста по-голяма територия и има по-слабо изследвани региони.
Защо е значимо наблюденията да се повтарят всяка година?
- Важно е, с цел да можем да съпоставим по какъв начин се променят популациите на мигриращите птици. С единично наблюдаване постоянно може резултатите да отразяват някакво моментно изключение при всеобщо мигриращите птици, повлияно от атмосферните узловия, от хранителната база. При регулярен мониторинг би трябвало да имаме повече години наблюдения, с цел да можем да проследим какви са трендовете. Когато имаш няколко сезона наблюдения един пик на миграцията е към този момент несъмнено открит. Трябва най-малко 5-6 години годишно, стандартизирано по един и същи метод да бъде ловено на едно и също място.
Има ли годишни наблюдения, които да са представителни за всички зони от " Натура 2000 "?
- Не, в България няма такива проучвания. Всъщност годишни наблюдения има единствено в някои зони и те не бих споделил, че са стандартизирани.
Ежегодни наблюдения има на избрани типове, за които годишно се преброява цялата популация. Това са основно грабливи и водолюбиви птици. Голяма част от тези типове са в зони от " Натура 2000 ". Но действително няма типов мониторинг на " Натура 2000 ".
Щом няма годишни стандартизирани данни, какви данни употребява Министерството на околната среда, с цел да взима решения?
- Министерството взима каквото е налично като данни и го дава на определени от тях ескперти, На базата на тяхната интерпретация на данните министерството рапортува положението на " Натура 2000 " на Европейската комисия, според член 12 от Директивата за приците и въз основа на това изготвя и управнически ограничения.
Тоест, концепциите за рагулярен мониторинг във времето, било на мигриращи или зимуващи птици, не се осъществят и данни не се събират годишно. Единственото, което се осъществя годишно у нас, това е среднозимното броене на водолюбивите птици. То се прави още от 1988г., в очти всички влажни зони в България. Прави се най-вече непринудено, от министерството дават единствено разноски за пътешестване. Доброволците са главно от Българското сдружение за отбрана на птиците (БДЗП) и съдружие " Зелени Балкани ".
Имате ли наблюдения върху формалните данни за докладването към Европейската комисия, които България показва за " Натура 2000 " зоните за птиците тази година?
- Нямам наблюдения върху последното докладване. Имам подробна информация върху предходните данни - от 2014 година
За новото, което в този момент би трябвало да се предстваи за положението на зоните от " Натура 2000 " за птиците не съм осведомен, още няма информация.
Как би трябвало да се вършат тези проучвания, с цел да се взимат верни политически решения за опазването на предпазените зони?
- Първо, би трябвало да са финансирани добре. Второ, би трябвало да се ползват стандартизирани методики за мониторинг, годишно по същия метод, с цел да се разпознават вярно трендовете. И да се употребява експертният капацитет от всички кадърни орнитолози у нас - експерти и непрофесионалисти. Те не са многo и е безспорна нелепост и разточителство да не бъдат употребявани за такива действия. В случая, нямаш задоволително хора, само че отново не ги включваш в една извънредно виновна активност, която би трябвало да вършиш по тяхната компетентност.
Кого имате поради?
- В това докладване, което ще се прави в този момент, не са включени 90% от българските орнитолози.
В Българска академия на науките има Българска орнитологична централа. От 22 октомври стартира и новият сезон на Школата по орнитология, която тя провежда. Каква е ролята на орнитологичната централа за проучванията на птиците в България?
- Дълга е историята на Българската орнитологическа централа. Създадена е 1928 година към царския природонаучен музей. Отговаря още от този момент за опръстеняването и изследването на миграцията на птиците. А след това и за проучванията на птиците в България.
По-късно минава към природнаучния музей на Българска академия на науките, след това към Института по зоология, а в този момент е към Инситута по биоразнообразие и екосистемни проучвания на Българска академия на науките (ИБЕИ). В момента се управлява от доцент доктор Борис Николов.
Дълги години началник на Орнитологичната централа беше проф. Нанкинов, който сътвори към 1986 -1987 година Школата пр орнитология и природозащита. Целта беше да образова младежите. В основата й бяха хора, които преди този момент бяха в един кръжок в зоопарка и които по-късно се трансферираха в тази Школа.
И аз бях в тази Школа. от 1989ги бях наколко години подред на лекциите. В нея се разглеждта подред всички типове птици, които се срещат в България - с рисунки на диапозитиви и фотоси с компютърни презентации.За всеки тип лекторът, който е ръководителяъ на Орнитоцентралат - преди проф. Нанкинов, в този момент доцент Николов - показва особеностите от биологията му, от миграциата му, храненето, таксономията и въобще всичко детайлности за него. И по този начин се преглеждат всичките към 430 типа птици открити в България в границите на една година - от октомври до юни.
Има ли теренни визити?
- Не, в Школата има лекции в зала. А теренните визити - най-малко преди, през 1990-те години - ги проведоха по-възрастните членове на Школата, които образоваха по-младите на теренна работа. И в този момент в действителност доста хора от Школата се включиха в нашите теренни наблюдения на Дуранкулак. Има и някои проведени екскурзии до избрани богати на птици места, в които се включват членовете на Школата.
Целта е същата, като на опръстенителния годишен лагер - да се обучат нови хора?
- Да, тъй като би трябвало когато ние си отидием, да има нови хора, които да продължат проучванията. И в случай че може, да ги разширят. Целта ни постоянно е била - най-малко моята - проучванията да се ускоряват, да обгръщат нови типове и територии. Защото от българската орнитофауна от 430 типа птици добре проучениса не повече от 10-15%.
Затова и ние- от Природонаучния музей, Орнитологичната централа и холандския ни сътрудник орнитолог - планираме лагерът на Дуранкулак за опръстеняване да продължи годишно още най-малко 5 години. Следващата година да бъде най-малко 2 месеца - от 15 август до 15 октомври. А напролет ще проведем няколко опръстенителни акции в Софийско - да вземем за пример, Драгоманското тресавище, само че освен -в които ще образоваме доброволците.
И това, макар че орнитологията е изключително известна?
- Да, на фона на другите биологични науки, и даже на зоологичните, орнитологията притегля най-вече хора у нас. И освен у нас,а и по света. Защото птиците са доста на брой, красиви и имам доста от тях, които да се изследват - имат много комплицирано държание, умни животни са.
Затова доста хора се увличат. А с цел да станеш добър и разгорещен природозащитник, би трябвало първо да си обикнал някоя част от природата, за която да се застъпваш с цялото си сърце. Както ние за птиците.
- Има ли за Вас цели за опазването на птиците в България?
- За мен предпочитано е най-сетне да се дадат средства - и средствата да се ръководят вярно - както за зоните от " Натура 2000 ", по този начин и за националните предпазени територии - националните паркове, естествените паркове и резерватите. Да бъде засилена тяхната защита, да бъдат засилени изследванията в тях. И да се извършват Плановете за ръководство на предпазени територии и Плановете за деяние за предпазените типове, които са признати на хартия. Те би трябвало да се финансират, с цел да се извършват заложените в тях ограничения. Аз съм взел участие в създаването на доста от тези проекти, в които залагаме съответни ограничения, цели и стратегии, които остават неизпълнени заради липсва на финансиране.
Крайно време е страната да финансира предпазените територии с по-големи средства, с цел да могат птиците в тях да се опазват - и зоните от " Натура 2000 ", които са оставени на самотек към този момент, общо взето.
Всичко, което би трябвало да знаете за: НАТУРА 2000 в България (158)
Той е и член на природозащитната организация Сдружение за дива природа " Балкани ", която е част от екокоалицията " За да остане природа в България ". За " Дневник " доцент Шурулинков споделя за задачите на доброволческото опръстеняване и развиването на орнитологичните проучвания в България.
Тази година от НПМ-БАН и Сдружение за дива природа " Балкани " проведохте дружно с холандски специалист двумесечен мониторинг в предпазена зона за птиците " Дуранкулашко езеро ". Защо решихте да го извършите?
- Имахме три съществени цели. Първо, чисто научната цел - да проучим тези езера, тъй като те са доста богати на птици, основно на пойни и водолюбиви птици. Това са Дуранкулашкото езеро, Шабленското езеро и Шабленската Тузла. В предишното сме ловили птици частично и за малко, само че не сме правили цялостни наблюдения върху есенната миграция.
Втора цел беше да засилим малко опръстеняването и изследването на птиците у нас, които през последните години са в един застой. За да реализираме това в действителност си поставихме една по-конкретна трета цел - да притеглен нови хора, нови доброволци, които да образоваме и те да могат да ползват орнитологичните способи. Да ги запалителен за обич към птиците като начало, а след това и за природозащитата.
© Вера Стаевска, Личен списък
Доброволци от лагера за наблюдаване на прици на Дуранкулак, септември 2019 година
Лагерът край Дуранкулашкото езеро беше изцяло непринуден. Няма ли целеви средства за наблюдения на терен на птиците?
- За страдание, няма.
Тази зона е включена в европейската мрежа " Натура 2000 " по Директивата за птиците - за какво е значима за птиците в Европа?
- Тази зона е доста значима за птиците, тъй като лежи на европейския миграционен път Виа Понтика. Тя е съществена спирка на доста водолюбиви и пойни птици сред делтата на Дунав и Бургаските езера. Фактически сред делтата на Дунав и Бургаските езера има доста малко други места, където птиците могат да стопират и да се хранят, особено водолюбивите. Затова Дуранкулашкият езерен комплекс - Дуранкулашкото и Шабленското езеро и Тузлата - е толкоз значим. Защото много на север, на юг и на запад от него няма други езера предлагащи оптимални местообитания за мигриращите птици.
Като приказваме за Виа Понтика, - през България минават два миграционните пътища, Виа Понтика и Виа Аристотелис. На фона на световната карта на миграцията на птиците каква е тяхната значителност?
- В западната Палеарктика - това е в действителност Европа, Северна Африка и Близкият Изток - Виа Понтика, който е по западните крайбрежия на Черно море, е вторият най-мощен миграционен път. На първо място е Кавказкият път, който е източно от Черно море. Така Виа Понтика е втори европейски път, по брой типове и количество на мигриращите птици. Другите са по-малко обилни - пътят, който е през Апенините, пътят, който е през Гибралтар. Макар че несъмнено зависи за кой тип птици приказваме - за всеки тип другите пътища имат друго значение. Но общо се смята, че Виа Понтика е вторият по значителност миграционен път в Европа. За България, несъмнено, е най-значим.
Другият път в България е Виа Аристотелис. Той пресича страната по долината на Струма и през Софийското поле. Той също се употребява от огромен брой типове птици, само че количествата тук са доста по-малки.
През страната минават и други по-малки миграционни пътища, които нямат имена. Там мигрантите са в по-тесен фронт. Но като цяло би трябвало да се знае, че миграцията минава през цялата територия на България - няма региони, над които да не минава миграция.
Конкретно за лагера на Дуранкулак - какви са резултатите, удовлетворени ли сте и има ли задоволително данни?
- Ами, да, удовлетворени сме. Успяхме да осезаем 9344 птици от 84 типа, което изцяло покрива оптимистичните ни упования. Надеждите ни бяха за резултат към 10 000 птици, тъй като в действителност бяхме на терен единствено 52 дни. Тоест, приблизително имаме по към 180 птици дневно, което е доста добър резултат.
А като типове птици имаше ли нещо, което да ви изненада?
- Видовият състав като цяло не ме изненада. Но имаше някои типове птици, за които не чакахме да се заловен в такива количества.
Но и някои типове бяха изненада - като жълтоглавата стърчиопашка. Очаквах да хванем вероятно една, най-вече две. А в действителност уловихме пет, което е много доста за този необичаен тип. В Румъния, където ловят годишно по делтата на Дунав, нямат нито една уловена за последните 6-7 години.
Също по този начин успяхме да хванем редица типове, които доста рядко се хващат - ливаден дърдавец, огромна и междинна пъструшка, два късопръсти ястреба, дребен ястреб. Доста типове, които рядко попадат в мрежите за опръстеняване. Имахме и 20 синьогушки - тип, който рядко въобще улавяме в България.
Като казвате, че би трябвало да се ускори работата по опръстеняването у нас, по какъв начин се вписва България в картата на проучванията за птиците в Европа?
© Вера Стаевска, Личен списък
Опръстеняване - слагане на пръстен с идентификационен номер на крачето на птица, с цел да може миграционният ѝ път да бъде проследен при последващо хващане. Доброволци от лагера за наблюдаване на прици на Дуранкулак, септември 2019 година
- Като цяло в нашия район - освен за България, само че въобще Балканите - тези проучвания - както опръстеняването, по този начин и въобще орнитологичните проучвания - са по-изостанали. В съпоставяне със междинното европейско равнище. Причините са в липса на задоволително хора и липса на задоволително средства.
И на Запад, и в Средна и Централна Европа има доста запалени по птиците хора. И експерти, и непрофесионалисти - само че доста положителни непрофесионалисти, които вземат участие във всевъзможни действия. Докато тук на Балканите ползата към птиците е доста по-малък. Например, в Англия всеки четвърти човек познава птиците, в Германия - всеки десети. Докато в България общият брой на хората, които познават добре птиците, едвам надвишава 300.
В Румъния също са като нас - и като изявления, и като теренни действия. Само че имат годишно опръстеняване на делтата на Дунав. Но има много други способи с изключение на опръстеняването в орнитологията, за които България не е изостанала по отношение на Румъния - теренни изследвания на гнездова интензивност, върху зимуващите, слагане на сателитни трансмитери, на геолокатори на пойните птици. В някои връзки покритието e по-добро в България, тъй като Румъния има доста по-голяма територия и има по-слабо изследвани региони.
Защо е значимо наблюденията да се повтарят всяка година?
- Важно е, с цел да можем да съпоставим по какъв начин се променят популациите на мигриращите птици. С единично наблюдаване постоянно може резултатите да отразяват някакво моментно изключение при всеобщо мигриращите птици, повлияно от атмосферните узловия, от хранителната база. При регулярен мониторинг би трябвало да имаме повече години наблюдения, с цел да можем да проследим какви са трендовете. Когато имаш няколко сезона наблюдения един пик на миграцията е към този момент несъмнено открит. Трябва най-малко 5-6 години годишно, стандартизирано по един и същи метод да бъде ловено на едно и също място.
Има ли годишни наблюдения, които да са представителни за всички зони от " Натура 2000 "?
- Не, в България няма такива проучвания. Всъщност годишни наблюдения има единствено в някои зони и те не бих споделил, че са стандартизирани.
Ежегодни наблюдения има на избрани типове, за които годишно се преброява цялата популация. Това са основно грабливи и водолюбиви птици. Голяма част от тези типове са в зони от " Натура 2000 ". Но действително няма типов мониторинг на " Натура 2000 ".
Щом няма годишни стандартизирани данни, какви данни употребява Министерството на околната среда, с цел да взима решения?
- Министерството взима каквото е налично като данни и го дава на определени от тях ескперти, На базата на тяхната интерпретация на данните министерството рапортува положението на " Натура 2000 " на Европейската комисия, според член 12 от Директивата за приците и въз основа на това изготвя и управнически ограничения.
Тоест, концепциите за рагулярен мониторинг във времето, било на мигриращи или зимуващи птици, не се осъществят и данни не се събират годишно. Единственото, което се осъществя годишно у нас, това е среднозимното броене на водолюбивите птици. То се прави още от 1988г., в очти всички влажни зони в България. Прави се най-вече непринудено, от министерството дават единствено разноски за пътешестване. Доброволците са главно от Българското сдружение за отбрана на птиците (БДЗП) и съдружие " Зелени Балкани ".
Имате ли наблюдения върху формалните данни за докладването към Европейската комисия, които България показва за " Натура 2000 " зоните за птиците тази година?
- Нямам наблюдения върху последното докладване. Имам подробна информация върху предходните данни - от 2014 година
За новото, което в този момент би трябвало да се предстваи за положението на зоните от " Натура 2000 " за птиците не съм осведомен, още няма информация.
Как би трябвало да се вършат тези проучвания, с цел да се взимат верни политически решения за опазването на предпазените зони?
- Първо, би трябвало да са финансирани добре. Второ, би трябвало да се ползват стандартизирани методики за мониторинг, годишно по същия метод, с цел да се разпознават вярно трендовете. И да се употребява експертният капацитет от всички кадърни орнитолози у нас - експерти и непрофесионалисти. Те не са многo и е безспорна нелепост и разточителство да не бъдат употребявани за такива действия. В случая, нямаш задоволително хора, само че отново не ги включваш в една извънредно виновна активност, която би трябвало да вършиш по тяхната компетентност.
Кого имате поради?
- В това докладване, което ще се прави в този момент, не са включени 90% от българските орнитолози.
В Българска академия на науките има Българска орнитологична централа. От 22 октомври стартира и новият сезон на Школата по орнитология, която тя провежда. Каква е ролята на орнитологичната централа за проучванията на птиците в България?
- Дълга е историята на Българската орнитологическа централа. Създадена е 1928 година към царския природонаучен музей. Отговаря още от този момент за опръстеняването и изследването на миграцията на птиците. А след това и за проучванията на птиците в България.
По-късно минава към природнаучния музей на Българска академия на науките, след това към Института по зоология, а в този момент е към Инситута по биоразнообразие и екосистемни проучвания на Българска академия на науките (ИБЕИ). В момента се управлява от доцент доктор Борис Николов.
Дълги години началник на Орнитологичната централа беше проф. Нанкинов, който сътвори към 1986 -1987 година Школата пр орнитология и природозащита. Целта беше да образова младежите. В основата й бяха хора, които преди този момент бяха в един кръжок в зоопарка и които по-късно се трансферираха в тази Школа.
И аз бях в тази Школа. от 1989ги бях наколко години подред на лекциите. В нея се разглеждта подред всички типове птици, които се срещат в България - с рисунки на диапозитиви и фотоси с компютърни презентации.За всеки тип лекторът, който е ръководителяъ на Орнитоцентралат - преди проф. Нанкинов, в този момент доцент Николов - показва особеностите от биологията му, от миграциата му, храненето, таксономията и въобще всичко детайлности за него. И по този начин се преглеждат всичките към 430 типа птици открити в България в границите на една година - от октомври до юни.
Има ли теренни визити?
- Не, в Школата има лекции в зала. А теренните визити - най-малко преди, през 1990-те години - ги проведоха по-възрастните членове на Школата, които образоваха по-младите на теренна работа. И в този момент в действителност доста хора от Школата се включиха в нашите теренни наблюдения на Дуранкулак. Има и някои проведени екскурзии до избрани богати на птици места, в които се включват членовете на Школата.
Целта е същата, като на опръстенителния годишен лагер - да се обучат нови хора?
- Да, тъй като би трябвало когато ние си отидием, да има нови хора, които да продължат проучванията. И в случай че може, да ги разширят. Целта ни постоянно е била - най-малко моята - проучванията да се ускоряват, да обгръщат нови типове и територии. Защото от българската орнитофауна от 430 типа птици добре проучениса не повече от 10-15%.
Затова и ние- от Природонаучния музей, Орнитологичната централа и холандския ни сътрудник орнитолог - планираме лагерът на Дуранкулак за опръстеняване да продължи годишно още най-малко 5 години. Следващата година да бъде най-малко 2 месеца - от 15 август до 15 октомври. А напролет ще проведем няколко опръстенителни акции в Софийско - да вземем за пример, Драгоманското тресавище, само че освен -в които ще образоваме доброволците.
И това, макар че орнитологията е изключително известна?
- Да, на фона на другите биологични науки, и даже на зоологичните, орнитологията притегля най-вече хора у нас. И освен у нас,а и по света. Защото птиците са доста на брой, красиви и имам доста от тях, които да се изследват - имат много комплицирано държание, умни животни са.
Затова доста хора се увличат. А с цел да станеш добър и разгорещен природозащитник, би трябвало първо да си обикнал някоя част от природата, за която да се застъпваш с цялото си сърце. Както ние за птиците.
- Има ли за Вас цели за опазването на птиците в България?
- За мен предпочитано е най-сетне да се дадат средства - и средствата да се ръководят вярно - както за зоните от " Натура 2000 ", по този начин и за националните предпазени територии - националните паркове, естествените паркове и резерватите. Да бъде засилена тяхната защита, да бъдат засилени изследванията в тях. И да се извършват Плановете за ръководство на предпазени територии и Плановете за деяние за предпазените типове, които са признати на хартия. Те би трябвало да се финансират, с цел да се извършват заложените в тях ограничения. Аз съм взел участие в създаването на доста от тези проекти, в които залагаме съответни ограничения, цели и стратегии, които остават неизпълнени заради липсва на финансиране.
Крайно време е страната да финансира предпазените територии с по-големи средства, с цел да могат птиците в тях да се опазват - и зоните от " Натура 2000 ", които са оставени на самотек към този момент, общо взето.
Всичко, което би трябвало да знаете за: НАТУРА 2000 в България (158)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ