Колос в науката и духовната култура на България
Доц. д.ф.н. Гено МАТЕЕВ
В съзнанието ни битува убеждението, че няма незаменими персони. Това не е правилно, в случай че съдим по личността на Асен Златаров. Ще го каже всеки откривател на творчеството и живота му и всеки от неговите ученици, забележителни учени, преподаватели и общественици.
Асен Златаров е роден на 4(16) февруари 1885 година в Хасково. Дават му името Иван-Асен, в памет на цар Иван Асен II, победил през 1230 година при Клокотница и утвърдил могъществото на България. Бащата на Асен Златаров - Христо Златаров, е чирпанлия, търговец, участник в национално-освободителните битки. Майката Теофана х. Иванчо Минчева е образована жена, родена във видна възрожденска хасковска фамилия.
Отначало Асен Златаров учи в действителна гимназия в Пловдив, само че се реалокира в София с цялото семейство, приключва междинното си обучение през 1903 година Искал е да следва медицина, само че по здравословни аргументи записва химия в Софийския университет, а от 1904 година следва химия в Женева, Швейцария, където приключва през 1907 година През това време посещава лекции по физика, философия и литература. Защитава дисертация и става лекар по химия и физика в университета в Гренобъл, Франция. През 1909-1910 година специализира химия на храненето и питателните артикули в Мюнхен, Германия.
След такава подготовка по химия и физика, овладял добре немски и френски език, с богата просвета по философия, литература, Асен Златаров се отдава на научна и преподавателска работа. През образователната 1909-1910 година е преподавател в Мъжката гимназия в Пловдив, след което става помощник в Катедрата по органична химия в Софийски университет. От 1920 година е доцент по физиологична химия в Медицинския факултет на Софийския университет и частен доцент по биохимия, през 1922 година е определен за постоянен доцент по химия на храненето. От 1935 година Златаров е постоянен професор и началник на Катедрата по органична химия във Физико-математическия факултет на Софийския университет. Израства като почитан и прочут химик органик и биохимик, публицист, оратор, трибун, уверен демократ, хуманист, държавник по предопределение.
През 1910 година Асен Златаров основава семейство с Евдокия Атанасова - щерка на офицера от Бесарабия Никола Атанасов, взел участие в Освободителната руско-турска война 1877-1878 година Оглеждат двама синове - Асен и Светозар. Имах опция да беседвам с доктор Светозар Златаров през 1986 година Запомних неговата добрина и социална ангажираност.
Асен Златаров е прочут и като публицист, стихотворец и занаятчия на разкази и драми. С псевдонима Аура издава " Под сенките на облаците ", " Безсъници ", " Песен за нея ", " Цветя за него ", " Трагедията на Яворов ", " Градът на любовта " и други С огромно себераздаване, с неимоверно натоварване се посвещава на популяризирането на знанията измежду популацията в цялата страна. За своя къс живот е изнесъл над 1000 сказки. Читалищните салони се запълват доста преди идването му, публиката го посреща с аплодисменти.
Атанас Далчев обръща внимание на универсалността в творчеството на проф. Златаров: " Сред всичките ни модерни хора на културата Асен Златаров се отличава с широтата на своите духовни ползи и с разнообразието на своето творчество. Той има знания из всички области... "
Проф. Асен Златаров е
учредител на биохимията в България
Председател е на Съюза на химиците в България от 1929 година до кончината си на 22.12.1936 година Редактор е на сп. " Химия и промишленост ". Изследвал е хранителната и калорийна стойност на питателните артикули. Ценни са проучванията му за храненето у нас и за глада.
Изучил е обширно метода на подготвяне и потребление на храната в българската национална кухня. Работил е по проучване на ензимохимията на тежките метали, стимулацията на поникването и растежа на растенията. Открил е специфична реакция на нитратните йони за качеството на питейната вода, наречено на негово име в научната литература. Анализира потреблението на розата, соята и японската гъба. Някои от научните му писания са издадени на немски език. Проф. Вера Павлова и акад. Асен Хаджиолов безапелационно потвърждават, че през 1920 година, още преди канадците Брантинг и Бести, Златаров е добил инсулиноподобно вещество, извлечено от екстрактите на спанака, което в действителност е сходство на актуалния инсулин. Според проф. Вера Павлова той е " академик със международно име и историческа роля и значение за развиването на нашата просвета и просвета ".
Акад. Михаил Арнаудов е написал: " Асен Златаров беше освен същински академик, само че и същински човек. Като академик той демонстрираше най-ценни качества на откривател и мислител; жадност за сродяване с истината. Велико сърце, велика добрина,
велико нравствено безкористие
той раздаваше навсякъде неизчерпаеми съкровища на мисълта и любовта си. "
През 1926 година Асен Златаров посещава Париж и неуморно учи достиженията в интересуващите го области на знанието. Утвърждава се като академик от интернационална големина. Завръщайки се в София, издава 14 разработки, от които 5 научно-популярни, а 9 са на химическа тема. От тях 3 са издадени на френски език и 2 на немски.
През 1935 година Асен Златаров празнува своята 50- годишнина, става постоянен професор и завеждащ Катедрата по химия в Софийския университет. Същата година взе участие интернационален конгрес по физиология в Ленинград и Москва. Докосва се до съветската просвета, поддържа връзка с учени, стават близки с акад. Николай Державин. У нас написва книга " В страната на препоръките ", в която отразява новия социалистически живот без капиталисти, с достъп на трудещите се до обучение, просвета, до ръководството.
Пак през 1935 година проф. Златаров е поканен в Белград на Конгреса на лекарите. Говори ослепително за един от най-упоритите врагове на човечеството - рака. След това в университета " Коларчеви " тематиката му е битката със старостта. Акад. Ташо Ташев е написал за него: " Асен Златаров беше богато талантлив, всестранно просветен и с интерес към всички клонове на науката, литературата, изкуството и историята на човечеството. Той се прояви като
енциклопедист на XX век
и като късен представител на нашите възрожденци... "
Акад. Кирил Братанов, който е бил негов студент, си спомня: " Той беше за мен най-скъпият, най-любимият професор. Проф. Асен Златаров не четеше своите лекции, а говореше. Едната катедра му беше олтарът. В неговите лекции имаше просвета, това беше главното, само че имаше и философия, имаше и лирика, доста ловко намираше място за лек комизъм. "
По природа и по разбиране Асен Златаров е демократ, хуманист и герой за независимост и истина. Издава листовка " Демокрация ", " Изкуството да се живее " и други Проявява се като самоуверен герой за мир, само че когато през 1912 година стартира освободителната война за Одринска Тракия, става доброволец.
Още с появяването на хитлеризма издига глас за заплахата от фашизма. Пише материали и приказва за расизма, за неговата ненаучност и назадничавост.
През 1930 година проф. Златаров основава лична радиостанция " Родно радио ", работила до 1935 година Заедно с поета Сирак Скитник има огромна заслуга за откриването на Националното радио. Основоположник е на Въздържателното сдружение в България.
Асен Златаров написа за срещата си с Жан Жорес и следва заветите му. По разбиране е социалист. Златаров се бори срещу алчността, завистта, користта, високомерието и политическия разврат. Като морално извисена персона образува блян към истината, свободата, любовта, демокрацията и сиянието на хуманизма. Изнася сказки за Ботев и Левски. Пламенно приказва за приятеля си Яворов, за Вазов, Антон Страшимиров, Т.Г. Влайков, Пенчо Славейков, Мара Белчева.
През 1936 година проф. Златаров заболява тежко и при започване на декември отива на лекуване във Виена. В наследство до жена си я поучава да бъде деликатна с децата и да влиза с усмивка, тъй като " смехът е озонът на живота ". Вторият завет е до младежите - да обичат България и в случай че желаят да вървят напред, да отгледат три добродетели: " обич към труда, обич към истината и обич към народа ".
След интервенция от рак на стомаха, проф. Асен Златаров напуща този свят в 8 часа на 22 декември 1936 година във Виена. Скръбната новина се разнася в София и в страната. Първият погребален протест е в кв. " Коньовица ", пред читалище " Аура ". След това, носейки ковчега, младежи минават през София. Над 50 000 вземат участие в процесията. Опелото е отслужено от митрополит Стефан. В цялата страна са спуснати черни флагове в памет на огромния българин, оповестяват европейски вестници.
В съзнанието ни битува убеждението, че няма незаменими персони. Това не е правилно, в случай че съдим по личността на Асен Златаров. Ще го каже всеки откривател на творчеството и живота му и всеки от неговите ученици, забележителни учени, преподаватели и общественици.
Асен Златаров е роден на 4(16) февруари 1885 година в Хасково. Дават му името Иван-Асен, в памет на цар Иван Асен II, победил през 1230 година при Клокотница и утвърдил могъществото на България. Бащата на Асен Златаров - Христо Златаров, е чирпанлия, търговец, участник в национално-освободителните битки. Майката Теофана х. Иванчо Минчева е образована жена, родена във видна възрожденска хасковска фамилия.
Отначало Асен Златаров учи в действителна гимназия в Пловдив, само че се реалокира в София с цялото семейство, приключва междинното си обучение през 1903 година Искал е да следва медицина, само че по здравословни аргументи записва химия в Софийския университет, а от 1904 година следва химия в Женева, Швейцария, където приключва през 1907 година През това време посещава лекции по физика, философия и литература. Защитава дисертация и става лекар по химия и физика в университета в Гренобъл, Франция. През 1909-1910 година специализира химия на храненето и питателните артикули в Мюнхен, Германия.
След такава подготовка по химия и физика, овладял добре немски и френски език, с богата просвета по философия, литература, Асен Златаров се отдава на научна и преподавателска работа. През образователната 1909-1910 година е преподавател в Мъжката гимназия в Пловдив, след което става помощник в Катедрата по органична химия в Софийски университет. От 1920 година е доцент по физиологична химия в Медицинския факултет на Софийския университет и частен доцент по биохимия, през 1922 година е определен за постоянен доцент по химия на храненето. От 1935 година Златаров е постоянен професор и началник на Катедрата по органична химия във Физико-математическия факултет на Софийския университет. Израства като почитан и прочут химик органик и биохимик, публицист, оратор, трибун, уверен демократ, хуманист, държавник по предопределение.
През 1910 година Асен Златаров основава семейство с Евдокия Атанасова - щерка на офицера от Бесарабия Никола Атанасов, взел участие в Освободителната руско-турска война 1877-1878 година Оглеждат двама синове - Асен и Светозар. Имах опция да беседвам с доктор Светозар Златаров през 1986 година Запомних неговата добрина и социална ангажираност.
Асен Златаров е прочут и като публицист, стихотворец и занаятчия на разкази и драми. С псевдонима Аура издава " Под сенките на облаците ", " Безсъници ", " Песен за нея ", " Цветя за него ", " Трагедията на Яворов ", " Градът на любовта " и други С огромно себераздаване, с неимоверно натоварване се посвещава на популяризирането на знанията измежду популацията в цялата страна. За своя къс живот е изнесъл над 1000 сказки. Читалищните салони се запълват доста преди идването му, публиката го посреща с аплодисменти.
Атанас Далчев обръща внимание на универсалността в творчеството на проф. Златаров: " Сред всичките ни модерни хора на културата Асен Златаров се отличава с широтата на своите духовни ползи и с разнообразието на своето творчество. Той има знания из всички области... "
Проф. Асен Златаров е
учредител на биохимията в България
Председател е на Съюза на химиците в България от 1929 година до кончината си на 22.12.1936 година Редактор е на сп. " Химия и промишленост ". Изследвал е хранителната и калорийна стойност на питателните артикули. Ценни са проучванията му за храненето у нас и за глада.
Изучил е обширно метода на подготвяне и потребление на храната в българската национална кухня. Работил е по проучване на ензимохимията на тежките метали, стимулацията на поникването и растежа на растенията. Открил е специфична реакция на нитратните йони за качеството на питейната вода, наречено на негово име в научната литература. Анализира потреблението на розата, соята и японската гъба. Някои от научните му писания са издадени на немски език. Проф. Вера Павлова и акад. Асен Хаджиолов безапелационно потвърждават, че през 1920 година, още преди канадците Брантинг и Бести, Златаров е добил инсулиноподобно вещество, извлечено от екстрактите на спанака, което в действителност е сходство на актуалния инсулин. Според проф. Вера Павлова той е " академик със международно име и историческа роля и значение за развиването на нашата просвета и просвета ".
Акад. Михаил Арнаудов е написал: " Асен Златаров беше освен същински академик, само че и същински човек. Като академик той демонстрираше най-ценни качества на откривател и мислител; жадност за сродяване с истината. Велико сърце, велика добрина,
велико нравствено безкористие
той раздаваше навсякъде неизчерпаеми съкровища на мисълта и любовта си. "
През 1926 година Асен Златаров посещава Париж и неуморно учи достиженията в интересуващите го области на знанието. Утвърждава се като академик от интернационална големина. Завръщайки се в София, издава 14 разработки, от които 5 научно-популярни, а 9 са на химическа тема. От тях 3 са издадени на френски език и 2 на немски.
През 1935 година Асен Златаров празнува своята 50- годишнина, става постоянен професор и завеждащ Катедрата по химия в Софийския университет. Същата година взе участие интернационален конгрес по физиология в Ленинград и Москва. Докосва се до съветската просвета, поддържа връзка с учени, стават близки с акад. Николай Державин. У нас написва книга " В страната на препоръките ", в която отразява новия социалистически живот без капиталисти, с достъп на трудещите се до обучение, просвета, до ръководството.
Пак през 1935 година проф. Златаров е поканен в Белград на Конгреса на лекарите. Говори ослепително за един от най-упоритите врагове на човечеството - рака. След това в университета " Коларчеви " тематиката му е битката със старостта. Акад. Ташо Ташев е написал за него: " Асен Златаров беше богато талантлив, всестранно просветен и с интерес към всички клонове на науката, литературата, изкуството и историята на човечеството. Той се прояви като
енциклопедист на XX век
и като късен представител на нашите възрожденци... "
Акад. Кирил Братанов, който е бил негов студент, си спомня: " Той беше за мен най-скъпият, най-любимият професор. Проф. Асен Златаров не четеше своите лекции, а говореше. Едната катедра му беше олтарът. В неговите лекции имаше просвета, това беше главното, само че имаше и философия, имаше и лирика, доста ловко намираше място за лек комизъм. "
По природа и по разбиране Асен Златаров е демократ, хуманист и герой за независимост и истина. Издава листовка " Демокрация ", " Изкуството да се живее " и други Проявява се като самоуверен герой за мир, само че когато през 1912 година стартира освободителната война за Одринска Тракия, става доброволец.
Още с появяването на хитлеризма издига глас за заплахата от фашизма. Пише материали и приказва за расизма, за неговата ненаучност и назадничавост.
През 1930 година проф. Златаров основава лична радиостанция " Родно радио ", работила до 1935 година Заедно с поета Сирак Скитник има огромна заслуга за откриването на Националното радио. Основоположник е на Въздържателното сдружение в България.
Асен Златаров написа за срещата си с Жан Жорес и следва заветите му. По разбиране е социалист. Златаров се бори срещу алчността, завистта, користта, високомерието и политическия разврат. Като морално извисена персона образува блян към истината, свободата, любовта, демокрацията и сиянието на хуманизма. Изнася сказки за Ботев и Левски. Пламенно приказва за приятеля си Яворов, за Вазов, Антон Страшимиров, Т.Г. Влайков, Пенчо Славейков, Мара Белчева.
През 1936 година проф. Златаров заболява тежко и при започване на декември отива на лекуване във Виена. В наследство до жена си я поучава да бъде деликатна с децата и да влиза с усмивка, тъй като " смехът е озонът на живота ". Вторият завет е до младежите - да обичат България и в случай че желаят да вървят напред, да отгледат три добродетели: " обич към труда, обич към истината и обич към народа ".
След интервенция от рак на стомаха, проф. Асен Златаров напуща този свят в 8 часа на 22 декември 1936 година във Виена. Скръбната новина се разнася в София и в страната. Първият погребален протест е в кв. " Коньовица ", пред читалище " Аура ". След това, носейки ковчега, младежи минават през София. Над 50 000 вземат участие в процесията. Опелото е отслужено от митрополит Стефан. В цялата страна са спуснати черни флагове в памет на огромния българин, оповестяват европейски вестници.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ