Антоний Гълъбов: На дневен ред е бюджетът, не оставки
Доц. Антоний Найденов Гълъбов е социолог и политолог. Работил в Института по социология към Българска академия на науките. Преподавател в Департамент Политически науки на Нов български университет. Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) в Париж. Основател и член на Българско общество за самостоятелна независимост БОИС (2003). Председател на УС на Института за обществени политики и партньорство. Автор на монографии и студии.
-Автентично ли е напрежението в страната от последните седмици, или е подклаждано целеустремено от опозицията?
-Не считам, че има нещо достоверно в напрежението. То е по-сложно като феномен, защото в първите редици на митингите за цената на горивата виждаме лица, които наблюдавахме и към проблеми като оня с козите на баба Дора. Става дума за комплицирана система от политически и корпоративни ползи. Със сигурност групите, които бяха извадени на напред във времето, с цел да блокират пътищата и с цел да търсят провокации с полицията, не са нито жители с лимитирани приходи, нито хора, които директно носят тежестта на настоящото българско общество. Да, митингът бива използван. Това е огромният проблем, защото на мястото на достоверния цивилен митинг все по-често виждаме планиране на така наречен групи за напън.
-Ще съумеят ли ръководещите да овладеят обстановката?
-Управляващата коалиция и държавното управление са две разнообразни неща. И за жалост изгубиха време. След края на европредседателството ни имаше набрана инерция, добър темп на работа на администрацията. Това беше моментът бързо да се стартират нови цели. Изгуби се време, в което в действителност се разпростряха тези сюжети с митингите. Всяко ръководещо болшинство, всяко държавно управление би трябвало да основава явен небосвод за идните си дейности, с цел да разшири публичната поддръжка. Това е единственият път, с цел да бъдат обезвредени както непринудено зараждащи недоволства, по този начин и проведени сюжети.
-Това ли е потребният ход за ръководещите? Ще се случи ли прословутата оставка на вицепремиера Валери Симеонов?
-Управляващото болшинство следва ясно да съобщи, че отвън чисто моралния аспект на нещата това, което заслужава или не заслужава оставка, са дейности, а не думи. Вече е изцяло явно е, че се изчерпва сюжетът с репликата на Валери Симеонов, която беше напълно друга, само че беше сплескана и сведена до две изречения. В момента под паника дейности в посока оставка биха били контрапродуктивни.
Нека да кажем нещата такива, каквито действително са в едно демократично общество. В момента вървят три законопроекта, които би трябвало да дадат логичен и повсеместен отговор на този проблем. Едва ли някой съществено се съмнява, че българското общество има тежък проблем с хората с увреждания, със обществената самотност и изолацията, с неналичието на фрагменти. А тези три законопроекта по друг метод способстват за общо решение на наболели проблеми. Защо никой не желае да разяснява тези законодателни решения?! Очевидно е, че няма концепция по какъв начин да се реши този проблем и тъкмо оттова идва чувството за лицемерие. Симулирането на отвращение обаче е много досадно на фона на неналичието на действително отношение към хората с увреждания.
-Има ли в действителност сериозна настройка у хората за смяна? Наистина ли предварителните избори чукат на вратата?
-Едни и същи хора приказват това от две години. Оттогава много порти се отвориха, други се затвориха. Важно е да не влезем в този неправилен диалог, който водихме в края на 2013-а и началото на 2014 година, когато някакви " цивилен дейни субекти " ни предлагаха да пишат конституция по интернет. Разговорът в този момент се води, най-малко от едната страна, почти от същите центрове на въздействие. Надявам се да не стигнем до обикновени пояснения какво написа в конституцията.
В момента всевъзможен тип прибързани решения са неверни. Много значимо е да бъде признат бюджетът, да бъде обезпечена главната институционална рамка на страната. А опозицията би трябвало да работи в Народното събрание върху законопроекти, вместо да бойкотира съвещанията.
-Готова ли е тази изключително нападателна в последно време Българска социалистическа партия действително да ръководи?
-Не, личните фигури на Българска социалистическа партия са наясно, че не желаят избори. Те не се готвят за предварителни парламентарни избори, даже заобикалят да мислят за постоянните избори за Европейски парламент през май следващата година. Очевидно при отсъствието на предпочитание да бъдат провокирани предварителни избори говоренето за тях цели единствено да отмести вниманието от други значими неща.
Основният въпрос за Българска социалистическа партия като най-голямата опозиционна мощ е в посоката на придвижване - дали Българска социалистическа партия остава европейска левица, или се трансформира в националсоциалистическа групировка, дали Българска социалистическа партия ще продължи да се конкурира с националистическите партии, или ще се завърне към общата линия на развиване на европейската левица сега. Това е огромният въпрос, на който и отминалият пленум на Българска социалистическа партия не даде отговор. Това е и въпросът, от който ще зависят резултатите на Българска социалистическа партия на европейските и на идващите ги локални избори.
Основният риск за Българска социалистическа партия е в загубата на личния образ, в загубата на европейската ориентировка. Разкъсана сред един обществен популизъм и един народен популизъм, Българска социалистическа партия се отдалечава от европейската левица и това се вижда от всички. Българска социалистическа партия е единствената партия в Европа, която, губейки избори, се пробва да се оприличи на националпопулистките партии и придвижвания, като губи личния си политически образ.
-Алтернатива ли е в действителност Корнелия Нинова на Бойко Борисов, както водачът на Българска социалистическа партия твърди?
-Нинова е опция на Мая Манолова и противоположното. Но от позиция на управническия капацитет, от позиция на дарба за ръководство на комплицирани процеси не виждам по кое време и по какъв начин госпожа Нинова е потвърдила сходна подготвеност.
-Говори се за тайни схеми към президента, който в действителност влиза в много дейна популистка роля. Има ли в действителност сходни схеми?
-Опасявам се, че към президента има хора, които биха желали да се видят в ролята на партийни функционери в някаква нова партия - доминирана, лидирана от него или под негов патронаж. Надявам се, че президентът няма да се поддаде на това.
Много обезпокоителни са негови изявления като това, че е в края на законодателния развой - то значи, че той не познава ролята на Народното събрание. Президентът има право на отлагателно несъгласие, само че окончателното решение е на Народното събрание.
При сходно равнище на диалог явно е, че имаме проблем, тъй като президентската институция е доста значим детайл от конституционния ред на България. И когато президентът реши да застане в ролята на политически деятел, това нарушава общата структура на страната.
Президентската институция е място за реализиране на единодушие по значими въпроси. Ако президентът стартира да се трансформира в страна по един спор, той не е в положение да реализира единодушие сред другите страни. Точно по тази причина и институцията на Консултативния съвет за национална сигурност - значим инструмент за реализиране на единодушие сред политическите партии, сега е блокирана.
Президентът не е политическа фигура, а детайл на страната. И всяко нарушение на този баланс рано или късно се отразява върху способността на страната да ръководи рецесии, в това число и остра политическа борба.
-Очаквате ли натрупването на напрежение в обществото да провокира безусловно появяването на нови играчи?
-Най-вероятно ще проверим това още на идните европейски избори. Аз персонално не виждам сходна опция. Но тезата за новите лица постоянно е била употребена за лансирането на популистки планове и може би има капацитет за готовност в тази посока.
-Десните вършат поръчка за завръщане в идващ парламент. Имат ли действителен капацитет партиите, които сега са отвън Народното събрание?
-Моментът е подобаващ, в случай че е налице нужната политическа зрялост. Десните обединения биха могли да се явят с обща листа на европейските избори, защото по-важно от разликите сред тях е единството им във връзка с европейския път на България. Ако това бъде реализирано, десните обединения и десните гласоподаватели, които биха подкрепили сходна единна листа, биха могли освен да запазят този един мандат, който имат сега в Европейския парламент, а даже да реализират два. Но в противоположния случай, който за жалост ми наподобява по-вероятен, може да се окаже, че и този един техен мандат в Екологичен потенциал ще бъде изгубен.
-Предстоят ли изненади на политическото поле преди изборите следващата година?
-О, ще бъдем очевидци на голям брой провокации и увеличаване на тона. Но в идващите две седмици това ще стартира да стихва, защото всички си дават сметка, че нито софтуерно, нито по какъвто и да е различен метод е допустимо да се реализира освен това сега. Това не значи, че няма да продължи пропагандната война. Това е най-неприятното, защото всяка ескалация на борбата разрушава публичния морал, основава чувство за опасност, за загуба на ориентировка. За което, най-малко сега, не виждам основателни аргументи.
-Избори две в едно през май следващата година - до каква степен евентуален е сходен сюжет?
-Технологично това изисква минимум 4-5 месеца време, което значи, че в действителност прозорецът за сходен сюжет към този момент се затваря. Точно по тази причина сме очевидци на тази експанзия. По-опасният сюжет е различен - при неуверени, неубедителни резултати на европейските избори да стигнем до обстановка, в която да проведем локални и парламентарни избори по едно и също време идната есен. Именно след европейските избори през 2014 година Движение за права и свободи отдръпна отчасти поддръжката си за кабинета Орешарски и отидохме на парламентарни избори. След една година това би било рисково, тъй като би означавало цялостна промяна на властта по едно и също време - на парламентарно болшинство и на болшинство в локалната власт. В условия на нападателен популизъм сходна промяна може да дестабилизира трайно страната.
-Каква е вероятността от сходно рисково придвижване?
-Много значимо е политическите партии да се извърнат към гласоподавателите си, да влязат в тона на извънредно сериозния европейски спор, който тече сега. Ако политическите ни партии основат изясненост за гласоподавателите по какъв начин ще се отрази техният избор върху бъдещето на Европейски Съюз, ще имаме ясни изборни резултати за Европейски парламент, които може би ще стабилизират политическата обстановка. Ако обаче партиите не престават взаимните нападки и обвинявания, неглижирайки европейските проблеми, можем да чакаме неубедителни резултати на изборите, които да дадат съображение за търсене на по-трайно решение във вътрешен политически проект.
Ние дружно с Европа сме на един и същи кръстопът. Голямата вреда, която допуснахме през миналите години, беше нещо, което сме отстоявали постоянно, от Възраждането до развиването на демократична България: че родолюбец и европеец не са две разнообразни неща. Българският родолюбец е европеец, ние сме европейски жители и би трябвало да решаваме общата ни орис в Европейски Съюз. Жалко, че в последните три десетилетия народна власт придвижването ни не беше нито единно, нито еднопосочно, нито задоволително интензивно. И по тази причина сме тук, където сами се докарахме.
-Автентично ли е напрежението в страната от последните седмици, или е подклаждано целеустремено от опозицията?
-Не считам, че има нещо достоверно в напрежението. То е по-сложно като феномен, защото в първите редици на митингите за цената на горивата виждаме лица, които наблюдавахме и към проблеми като оня с козите на баба Дора. Става дума за комплицирана система от политически и корпоративни ползи. Със сигурност групите, които бяха извадени на напред във времето, с цел да блокират пътищата и с цел да търсят провокации с полицията, не са нито жители с лимитирани приходи, нито хора, които директно носят тежестта на настоящото българско общество. Да, митингът бива използван. Това е огромният проблем, защото на мястото на достоверния цивилен митинг все по-често виждаме планиране на така наречен групи за напън.
-Ще съумеят ли ръководещите да овладеят обстановката?
-Управляващата коалиция и държавното управление са две разнообразни неща. И за жалост изгубиха време. След края на европредседателството ни имаше набрана инерция, добър темп на работа на администрацията. Това беше моментът бързо да се стартират нови цели. Изгуби се време, в което в действителност се разпростряха тези сюжети с митингите. Всяко ръководещо болшинство, всяко държавно управление би трябвало да основава явен небосвод за идните си дейности, с цел да разшири публичната поддръжка. Това е единственият път, с цел да бъдат обезвредени както непринудено зараждащи недоволства, по този начин и проведени сюжети.
-Това ли е потребният ход за ръководещите? Ще се случи ли прословутата оставка на вицепремиера Валери Симеонов?
-Управляващото болшинство следва ясно да съобщи, че отвън чисто моралния аспект на нещата това, което заслужава или не заслужава оставка, са дейности, а не думи. Вече е изцяло явно е, че се изчерпва сюжетът с репликата на Валери Симеонов, която беше напълно друга, само че беше сплескана и сведена до две изречения. В момента под паника дейности в посока оставка биха били контрапродуктивни.
Нека да кажем нещата такива, каквито действително са в едно демократично общество. В момента вървят три законопроекта, които би трябвало да дадат логичен и повсеместен отговор на този проблем. Едва ли някой съществено се съмнява, че българското общество има тежък проблем с хората с увреждания, със обществената самотност и изолацията, с неналичието на фрагменти. А тези три законопроекта по друг метод способстват за общо решение на наболели проблеми. Защо никой не желае да разяснява тези законодателни решения?! Очевидно е, че няма концепция по какъв начин да се реши този проблем и тъкмо оттова идва чувството за лицемерие. Симулирането на отвращение обаче е много досадно на фона на неналичието на действително отношение към хората с увреждания.
-Има ли в действителност сериозна настройка у хората за смяна? Наистина ли предварителните избори чукат на вратата?
-Едни и същи хора приказват това от две години. Оттогава много порти се отвориха, други се затвориха. Важно е да не влезем в този неправилен диалог, който водихме в края на 2013-а и началото на 2014 година, когато някакви " цивилен дейни субекти " ни предлагаха да пишат конституция по интернет. Разговорът в този момент се води, най-малко от едната страна, почти от същите центрове на въздействие. Надявам се да не стигнем до обикновени пояснения какво написа в конституцията.
В момента всевъзможен тип прибързани решения са неверни. Много значимо е да бъде признат бюджетът, да бъде обезпечена главната институционална рамка на страната. А опозицията би трябвало да работи в Народното събрание върху законопроекти, вместо да бойкотира съвещанията.
-Готова ли е тази изключително нападателна в последно време Българска социалистическа партия действително да ръководи?
-Не, личните фигури на Българска социалистическа партия са наясно, че не желаят избори. Те не се готвят за предварителни парламентарни избори, даже заобикалят да мислят за постоянните избори за Европейски парламент през май следващата година. Очевидно при отсъствието на предпочитание да бъдат провокирани предварителни избори говоренето за тях цели единствено да отмести вниманието от други значими неща.
Основният въпрос за Българска социалистическа партия като най-голямата опозиционна мощ е в посоката на придвижване - дали Българска социалистическа партия остава европейска левица, или се трансформира в националсоциалистическа групировка, дали Българска социалистическа партия ще продължи да се конкурира с националистическите партии, или ще се завърне към общата линия на развиване на европейската левица сега. Това е огромният въпрос, на който и отминалият пленум на Българска социалистическа партия не даде отговор. Това е и въпросът, от който ще зависят резултатите на Българска социалистическа партия на европейските и на идващите ги локални избори.
Основният риск за Българска социалистическа партия е в загубата на личния образ, в загубата на европейската ориентировка. Разкъсана сред един обществен популизъм и един народен популизъм, Българска социалистическа партия се отдалечава от европейската левица и това се вижда от всички. Българска социалистическа партия е единствената партия в Европа, която, губейки избори, се пробва да се оприличи на националпопулистките партии и придвижвания, като губи личния си политически образ.
-Алтернатива ли е в действителност Корнелия Нинова на Бойко Борисов, както водачът на Българска социалистическа партия твърди?
-Нинова е опция на Мая Манолова и противоположното. Но от позиция на управническия капацитет, от позиция на дарба за ръководство на комплицирани процеси не виждам по кое време и по какъв начин госпожа Нинова е потвърдила сходна подготвеност.
-Говори се за тайни схеми към президента, който в действителност влиза в много дейна популистка роля. Има ли в действителност сходни схеми?
-Опасявам се, че към президента има хора, които биха желали да се видят в ролята на партийни функционери в някаква нова партия - доминирана, лидирана от него или под негов патронаж. Надявам се, че президентът няма да се поддаде на това.
Много обезпокоителни са негови изявления като това, че е в края на законодателния развой - то значи, че той не познава ролята на Народното събрание. Президентът има право на отлагателно несъгласие, само че окончателното решение е на Народното събрание.
При сходно равнище на диалог явно е, че имаме проблем, тъй като президентската институция е доста значим детайл от конституционния ред на България. И когато президентът реши да застане в ролята на политически деятел, това нарушава общата структура на страната.
Президентската институция е място за реализиране на единодушие по значими въпроси. Ако президентът стартира да се трансформира в страна по един спор, той не е в положение да реализира единодушие сред другите страни. Точно по тази причина и институцията на Консултативния съвет за национална сигурност - значим инструмент за реализиране на единодушие сред политическите партии, сега е блокирана.
Президентът не е политическа фигура, а детайл на страната. И всяко нарушение на този баланс рано или късно се отразява върху способността на страната да ръководи рецесии, в това число и остра политическа борба.
-Очаквате ли натрупването на напрежение в обществото да провокира безусловно появяването на нови играчи?
-Най-вероятно ще проверим това още на идните европейски избори. Аз персонално не виждам сходна опция. Но тезата за новите лица постоянно е била употребена за лансирането на популистки планове и може би има капацитет за готовност в тази посока.
-Десните вършат поръчка за завръщане в идващ парламент. Имат ли действителен капацитет партиите, които сега са отвън Народното събрание?
-Моментът е подобаващ, в случай че е налице нужната политическа зрялост. Десните обединения биха могли да се явят с обща листа на европейските избори, защото по-важно от разликите сред тях е единството им във връзка с европейския път на България. Ако това бъде реализирано, десните обединения и десните гласоподаватели, които биха подкрепили сходна единна листа, биха могли освен да запазят този един мандат, който имат сега в Европейския парламент, а даже да реализират два. Но в противоположния случай, който за жалост ми наподобява по-вероятен, може да се окаже, че и този един техен мандат в Екологичен потенциал ще бъде изгубен.
-Предстоят ли изненади на политическото поле преди изборите следващата година?
-О, ще бъдем очевидци на голям брой провокации и увеличаване на тона. Но в идващите две седмици това ще стартира да стихва, защото всички си дават сметка, че нито софтуерно, нито по какъвто и да е различен метод е допустимо да се реализира освен това сега. Това не значи, че няма да продължи пропагандната война. Това е най-неприятното, защото всяка ескалация на борбата разрушава публичния морал, основава чувство за опасност, за загуба на ориентировка. За което, най-малко сега, не виждам основателни аргументи.
-Избори две в едно през май следващата година - до каква степен евентуален е сходен сюжет?
-Технологично това изисква минимум 4-5 месеца време, което значи, че в действителност прозорецът за сходен сюжет към този момент се затваря. Точно по тази причина сме очевидци на тази експанзия. По-опасният сюжет е различен - при неуверени, неубедителни резултати на европейските избори да стигнем до обстановка, в която да проведем локални и парламентарни избори по едно и също време идната есен. Именно след европейските избори през 2014 година Движение за права и свободи отдръпна отчасти поддръжката си за кабинета Орешарски и отидохме на парламентарни избори. След една година това би било рисково, тъй като би означавало цялостна промяна на властта по едно и също време - на парламентарно болшинство и на болшинство в локалната власт. В условия на нападателен популизъм сходна промяна може да дестабилизира трайно страната.
-Каква е вероятността от сходно рисково придвижване?
-Много значимо е политическите партии да се извърнат към гласоподавателите си, да влязат в тона на извънредно сериозния европейски спор, който тече сега. Ако политическите ни партии основат изясненост за гласоподавателите по какъв начин ще се отрази техният избор върху бъдещето на Европейски Съюз, ще имаме ясни изборни резултати за Европейски парламент, които може би ще стабилизират политическата обстановка. Ако обаче партиите не престават взаимните нападки и обвинявания, неглижирайки европейските проблеми, можем да чакаме неубедителни резултати на изборите, които да дадат съображение за търсене на по-трайно решение във вътрешен политически проект.
Ние дружно с Европа сме на един и същи кръстопът. Голямата вреда, която допуснахме през миналите години, беше нещо, което сме отстоявали постоянно, от Възраждането до развиването на демократична България: че родолюбец и европеец не са две разнообразни неща. Българският родолюбец е европеец, ние сме европейски жители и би трябвало да решаваме общата ни орис в Европейски Съюз. Жалко, че в последните три десетилетия народна власт придвижването ни не беше нито единно, нито еднопосочно, нито задоволително интензивно. И по тази причина сме тук, където сами се докарахме.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ