Досущ като своята майка – голямата наша хуманистка и общественичка

Досущ като своята майка – огромната наша хуманистка и общественичка Донка Паприкова, Зоя е посветила времето си на възрастните хора и тяхното благоденствие. „ Мисля, че майка ми е желала някой да продължи стартирано от нея дело ”, споделя тя, а положителните й планове постоянно са спохождани от нечакана поддръжка – от благодетели с по-големи благоприятни условия и от хора с дребни благоприятни условия, само че огромни сърца. Зоя Паприкова дълги години работи в „ Българска енциклопедия ” в Българска академия на науките и като изкуствовед завежда отделите, свързани с етнография, просвета и изкуство. Прави й усещане, какъв брой ограничен става кръгът на другарство на интелектуалците, които след пенсионирането си остават като че ли в изолираност. Идеята й да сътвори едно ново място за повече срещи посред им, довежда до раждането на клуб „ Сребърна есен ”, който съществува към този момент 19 години. Разположен на първия етаж от къща в центъра на София, това интелектуално средище събира в уютното си пространство хора, посветили живота си на изкуството, музиката, литературата, въпреки и някои с други специалности. И не наложително хора с висше обучение, а такива, образовани свише. За възпитаването в положителното, фамилните обичаи и връзката сред остарели и млади, диалог със Зоя Паприкова – Крутилин.

(Зоя и Донка Паприкови)

Посветила сте времето и напъните си на това да вършиме положително. Трудно ли е положителното дело?

За мен то е една фамилна традиция. Аз и моите съидейници имаме вяра, че положителното отношение към по-възрастните би трябвало да се възпитава. И дружно да си градим живота. Защото патриархалната традиция е нещо доста хубаво, само че в забързаното ни всекидневие, изключително в огромния град, е почнала да изчезва.   Въпреки това мисля, че и възрастните, и по-младите можем да си оказваме помощ по някакъв метод, да се допълваме – младите с тяхната сила, възрастните с насъбрания житейски опит. Майка ми беше насочила грижите и напъните си към възрастните хора. Но още през 90-те години, беше сърбала един необятен кръг от създатели, писатели, психолози и педагози, и биеше камбаната за възходящата експанзия. Тогава още въобще не говорехме за експанзия, само че още тогава тя споделяше, че би трябвало да има час по морал, час по вяра. Майка ми беше доста набожен човек и твърдо държеше на това, че ние сме православен народ и би трябвало да отстояваме християнските полезности, макар че тя самата беше католичка – само че вярата ни е една. Мисля си, че би трябвало да има часове по морални полезности. Децата би трябвало да се възпитават от дребни, в гимназията към този момент е късно. То, възпитанието, би трябвало да почне от раждането. Но не всяко дете попада в семейство, в което може да получи това. И тук към този момент идва ролята на обществото и учебното заведение.

Живеем измежду голяма липса на морал, образование, а експанзията е на всички места. Кое ви държи всеки ден да вършиме дребни стъпки и да сте потребна на хората?

Майка ми ме е научила, че дребните неща вършат живота. Има едно превъзходно стихотворение на Жива Кюлджиева за дребните неща. Там е казано тъкмо това.

„ Безкрайно признателна съм на Бога
не за пари, шанс и хубост,
а за това, че с Божа помощ мога
да съм щастлива с дребните неща… ”

Така, че дребните стъпки и дребните неща са значими. Много постоянно човек си споделя -  не мога да  оказа помощ на всички... ами помогни единствено на един човек, това е задоволително. Мака ми споделяше, не е нужно безусловно да помагаш в някаква организация. Огледай се към себе си, виж дали съседа има потребност от помощ или даже някой, който е на улицата...

Вие на какъв брой хора сте помогнала?

Не знам…, просто когато някой има потребност от мен и мога да оказа помощ, несъмнено - оказвам помощ. Но има и случаи, когато не можеш да окажеш помощ. В интерес на истината има и хора, които употребяват. Понякога и една добра дума в поддръжка, може да помогне. Много съм била около моята майка, а тя беше доста безрезервен човек. Израснала е в семейство с още четири девойки. Баба ми Траяна и дядо ми Павел са ги възпитали по този начин - да си оказват помощ. Дядо е имал дребна книжарничка. Той е първи братовчед на Владимир Димитров - Майстора, който доста е помагал на фамилията. В книжарничката са правили картички, мартеници, по този начин са изгледани пет девойки – типично Възрожденско семейство. Родът ни е огромен, и до ден сегашен се събираме, оказваме помощ си. Много ми е мъчително, че тая традиция в доста от фамилиите като че ли се не помни и би било добре да се опитаме да я съхраним. Колко е хубаво по празници да се съберат всички, само че освен с мисълта какво ще има на масата, а духовно да поддържат връзка поколенията.

Как се роди концепцията за Клуба за възрастни интелектуалци „ Сребърна есен ”?

Идеята ми се роди, до момента в който работех в Българска академия на науките и виждах едни доста духовни възрастни хора, които нямат огромна среда за другарство. Децата са ангажирани с работата и фамилиите си, остават все по малко другари. Постепенно започнаха да се провеждат клубове на дейците на културата, на артистите, писателите, художниците и други. Създадоха се клубове за здраве, проведени от спортисти-ветерани. Някогашните пенсионерски клубове започнаха да се възраждат. Аз пък взех решение, за какво да не създадем един клуб на възрастните хора с ползи към музиката, литературата, изкуството и културата. В началото европейски план ни поддържа финансово да създадем ремонт на етажа и да го обзаведем за клуб. Библиотеката ни е от един лекар, книгите пристигнаха от разнообразни хора и стартирахме. Започнахме с към 200 членове, множеството от които дами. Мъжете просто си отиват по-рано от този свят, а и някак по-трудно се приспособяват, когато останат сами. Междувременно виждам, че към 80 индивида към този момент ги няма измежду нас. Тези хора остаряват пред очите ми, и е тъжно, когато си ги опознал и си ги изгубил.

(Малката Донка Паприкова, отдясно до татко си Павел, с майка си Траяна и 4-те си сестри)

(Портрет на младата Донка Паприкова, дело на Владимир Димитров – Майстора)

Кой ви оказва помощ?

Най-различни хора и организации – с Фондация „ Лале ” си сътрудничим доста, има и хора, които ни оказват помощ с разнообразни средства. Имаше един дядо, който ни пращаше от провинцията всеки месец по 5 лева.  Представям си, за неговата пенсия тези 5 лв. са били цяло положение. Много почитам такива хора. Ние нямаме огромни спонсори, само че на всички, които оказват помощ от душа и сърце с дребни средства сме им доста признателни. Жената на проф. Баларев, да вземем за пример, ни е абонирала за вестник Стършел – да четем и да се смеем. В „ Сити Марк Арт Център ” можем да гледаме спектакли с огромни отстъпки, за което сме признателни на господин Киров. Нов симфоничен оркестър с създател госпожа Юлия Христова, още от самото основаване на клуба ни поддържа с предложения за хората от музикалната група. Благодарение на това сме имали опцията да присъстваме на прелестни концерти. Също и в Операта вървим с отстъпка. Знаете ли, българинът е доста съпричастен, доста радушен и съчувствен, само че би трябвало някак да го предизвикваш. Аз не зная по какъв начин схващат гражданското общество през днешния ден, само че за мен това е ние всички дружно да си градим страната.

Как наподобява днешното българско общество във вашите очи?

Още сме на равнище митинги. Вероятно си минаваме по естествените стъпки като общество. Майка ми доста хубаво обясняваше, по какъв начин австрийците след войната – с повече пари и благоприятни условия, са дарявали на страната да се възвърне. В подмяна са получавали по един стоманен пръстен – като знак на признателност. Жената на австрийски дипломат в България, до момента в който мама беше жива, госпожа Потика, имаше подобен стоманен пръстен. Това може би би трябвало да наваксаме и аз имам вяра, че ще се случи. Просто да се прави положително.

Интересното е, че при нас помощта идва напълно ненадейно, като че ли свише. Неотдавна ми се обади една учителка от кв. „ Дружба ” и ми сподели, че имат курс по готвене в учебно заведение, а децата доста желаят да оказват помощ някъде. Попита ме, дали може ли да дойдат с колежката и децата при нас, да ни сготвят нещо и да ни попеят. Какво да ви кажа – пристигнаха децата, направиха баница, пяха песни в национални носии. Възрастните им се радваха, децата си приказваха с тях – в клуба имаме писателки, подариха книжки на децата. Получи се необикновен контакт, и нямате визия, какъв брой прелестно преживяване имахме. Децата бяха в 3-ти клас. Ами за какво децата да не схващат, че има възрастните хора, че има заболявания, че има напреднала възраст?  Ние българите имаме малко един подобен нрав – да предпазваме децата си от проблемите. Е, за какво? Напротив - дано да знае, дано да помогне. И с това учебно заведение към този момент втора година имаме срещи. Заедно с учениците дори ходихме на Витоша – възрастните и децата почиствахме с ръкавици и чували планината. Аз адмирирам такива учителки, които отделят време от почивните си дни, да вършат положителни неща. Учат децата да обичат природата и хората. И друго се сещам - децата правили сладки и картички за благотворителен базар и ни се обаждат да ни кажат, че с парите от тях желаят да поканят няколко възрастни дами на опера. И ходихме да гледаме дружно „ Амал и нощните гости ”.  Нямаме доста доброволци, само че аз разбирам младежите – те работят прекалено много и нямат време. Но за доброволческата работа ни оказват помощ от Фондация „ Лале ” – от IT компания пристигнаха едни млади момчета – питаме ги какво могат да вършат, а те викат - каквото ни кажете. И ние ги помолихме да ни измият прозорците, тъй като ни е мъчно като възрастни хора да стигаме толкоз високо. Ако ви кажа по какъв начин ги измиха – ние останахме втрещени. Прекрасно беше. После тия момчета разказали на други техни сътрудници и от тях пристигна ново предложение – да дойдат дружно с колежките да ни създадат един обяд и дружно да се почерпим. А след това ни демонстрираха фотоси с местата, където са пътували по света. Всеки може да помогне в това, да се погрижим възрастните хора да се усещат добре в старите си години.

Каква е вашата философия – като пенсионер, който не е завършил с живота?

Философията ми е такава – първо да не одобряваме живота в черни краски. Аз мисля, че животът е доста прекрасен, доста хубав, без значение от всичко. Всеки си има проблеми, никой не отхвърля това, само че ние сякаш доста обичаме да насочваме цялото си внимание единствено към проблемите, а не към това, че като сме дружно можем да си помогнем. В дребната общественост това е скъпото – то е като семейство. Аз по тази причина не обичам огромните институции за възрастни хора, те изискват различен ред. На това още не сме се научили в по-малките „ гнезда ” - да вършим хубави неща. Ще му пристигна времето.

Мисля, че традициите ни са най-хубавото, което имаме. Вярвам, че в случай че се вгледаме в положителните неща, ще ни е по-хубав живота. Просто би трябвало по-позитивно да гледаме и на възрастта си и на младежите и на бъдещето.

От каква помощ имате най-голяма потребност?

Най-трудно ни е със средствата за режийните. Радваме се, когато някой ни подари обяд, да вземем за пример. И доброволческата работа е добре пристигнала при нас – има искащи, само че те са работещи хора и са свободни в събота и неделя, а ние се събираме по ярко време през седмицата. Нещата се случват, ние дори доста рядко ги планираме. Идва някой и споделя – да ви оказа помощ, да дойда, имам чаршафи, калъфки, памперси – те са ни нужни за хората за които се грижим. В клуба пък ще се радваме, в случай че някой може да ни спонсорира за екскурзия из страната. Помагаме и в провинцията, когато имаме опция, посещаваме един дом за възрастни незрящи хора в Пирдоп. Поддържаме тази връзка към този момент трета година. Отиваме там с дребни дарове за някои от празниците и певицата Бони Милчева. Тя е реализатор на остарели градски песни. Ако знаете какъв брой ни се радват. Тях ги гледат доста добре в дома, само че нашето наличие при тях ги разнообразява и радва. Изобщо не бихме желали съответно да молим за каквото и да било. Нека всеки, който желае да ни помогне да направи това съгласно неговите усеща, разбирания и благоприятни условия.

Мария  Тонева

Източник: jenatadnes.com/
Снимки: Зоя Паприкова – Крутилин @ Личен списък