Достоверността на мемоарите на Бисмарк, озаглавени “Спомени и размисли, многократно

Достоверността на записките на Бисмарк, озаглавени “Спомени и размишления ”, неведнъж е била поставяна под подозрение, само че все пак мнозина го възприемат като основател на Германската империя, за какъвто се показва и той самият, напомня швейцарският всекидневник " Нойе Цюрхер Цайтунг ” (НЦЦ). Една от главните аргументи е, че младата и нестабилна немска страна е изпитвала острата потребност от национални герои. Бисмарк се е конкурирал за тази роля с император Вилхелм Първи и с началника на Генералния щаб Хелмут декор Молтке. Но нито Вилхелм Първи, нито Молтке са били по този начин дейни в търсенето на обществено самопризнание като едновремешния канцлер. 

В консервативните среди и до през днешния ден го почитат като основател на империята, до момента в който отляво го подлагат на критика, че е повел Германия по неверен път, довел в последна сметка до злополуката с националсоциализма. Но съгласно историци нито един от тези два облика на Ото декор Бисмарк не е достоверният, написа швейцарското издание. Източниците от това време потвърждават, че като министър-председател на Прусия Бисмарк не е считал, че основаването на обща национална страна е без конкуренция, както самият той стартира да твърди по-късно. Освен това Бисмарк е единствено един от доста играчи, съдействали за  обединяването на раздробената до тогава Германия.

Три войни са основни за основаването на единна Германия

Три войни катализират този развой, напомня НЦЦ. Първата е Германо-датската война от 1864 година, когато Дания желае да причисли Шлезвиг-Холщайн към своята територия, а Австрия се обръща към Прусия с апел за общи дейности против датчаните. Съюзът сред тях надвива, само че ръководството на Шлезвиг-Холщайн се трансформира в ябълка на раздора сред Виена и Берлин. То води до Германската война от 1866 година, която Прусия печели.

Снимка: picture-alliance / akg-images

Но Прусия печели войната не посредством, а макар Бисмарк, разяснява създателят на публикацията в НЦЦ Кристоф Нон. В своята книга Бисмарк твърди, че той е убедил Вилхелм Първи да подписа бързо мир с австрийците. Всъщност решаващата роля е изиграл престолонаследникът Фридрих. 

Дори и след войната Бисмарк не стартира да работи за реализирането на концепцията за немско единение с включването на Южна Германия. През 1869 година той споделя, че единството към момента е „ неузрял плод “. Обединението се оказва допустимо едвам след Френско-германската война от 1870-1871 година. Според известното разбиране Бисмарк е предизвикал тази война. Но и това не е тъкмо по този начин, показва швейцарското издание. Бисмарк в действителност дълги години се е опитвал да потуши напрежението с Франция. 

Заслугите на Бисмарк

Като пруски министър-председател, райхсканцлер и външен министър Бисмарк е съчетавал извънредно доста власт. Той постанова всеобщо и равно изборно право за мъжете. Един от присъщите детайли на неговата политика е била строго антикатолическата ѝ устременост. В поредност от закони Бисмарк постанова гражданския брак в райха и в Прусия, държавен контрол над учебните заведения, държавен съд по църковните каузи, необятна възбрана на католическите ордени в Германия, а с по този начин наречения „ канцлерски параграф “ и закон за неутралитет в църковната проповед.

По-късно негов главен конкурент във вътрешната политика стават социалдемократите, които бързо укрепват като партия заради увеличаващата се работническа класа в хода на индустриализацията в Германия. Бисмарк обаче се пробва да отчужди работническата класа от социалдемокрацията освен с репресивни ограничения.

Осигуряването за болест и неработоспособност, което до тогава се е уреждало съвсем извънредно от частното право, дава подтик на законите за общо здравно обезпечаване на служащите (1883 г.) и най-после на обезпечаването за напреднала възраст и неработоспособност от 1889 година - първото съвременно държавно пенсионно обезпечаване. Полагането на главния камък на актуалната обществена страна евентуално е най-трайното достижение на Бисмарк - наред с основаването на Германския райх, отбелязва немската фондация „ Конрад Аденауер “ в собствен разбор.

Външнополитически Бисмарк се пробва да следва балансираща линия, в която Германският райх да играе ролята на " почтен медиатор ". В няколко  обстановки той фактически съумява да потуши рискови рецесии посредством ходатайство. В проектите на Бисмарк салдото на силите в Европа е трябвало да бъде структуриран по подобен метод, че всички страни да зависят от съдействието с райха, а коалиция против Германия да не е допустима.

Канцлерът се пробва да осъществя тази идея в поредност от контракти - двоен съюз с Австрия, троен съюз с Русия и Австрия, наред с  скришен контракт за презастраховане с Русия, с цел да не бъде въвлечена Германия в руско-австрийски спор. Цялата тази комплицирана мрежа от контракти е била поддържана от Бисмарк, който се изявява като извънредно кадърен и безсъвестен външнополитически деятел.

Политиката е неговата пристрастеност, саморекламата - огромният му гений

80-ият рожден ден на Бисмарк на 26 март 1895 във Фридрихсру (снимка от 1895 год.)Снимка: picture-alliance/IMAGNO/Austrian Archives

Оценките за Бисмарк се трансформират с течение на времето. Особено по време на Първата международна война и през 1920-те години Бисмарк е бил представян като народен светия. Издигнати са безчет негови монументи, улици в разнообразни градове са кръстени на негово име, написа немската социална медия rbb. Първоначално и националсоциалистите възприемат култа към него. Но те го употребяват, с цел да го заменят последователно с фетиш към Хитлер. 

След 1945 година, в разграничена Германия, обликът на Бисмарк се възприема по друг метод. В някогашната Германска демократична република смъкват неговите монументи, а във Федералната република паметта за имперския канцлер изначало не играе значима роля - чак до до 60-те и 70-те години на ХХ век. По-късно това се трансформира. В последните години Бисмарк е подложен на критика на първо място по отношение на тъмните страни в историята на немския колониализъм.

Политиката фактически е била огромната пристрастеност на Ото декор Бисмарк, само че съгласно някои негови критици той въобще не е бил занаятчия в тази дисциплинираност. Ото декор Бисмарк обаче сигурно е занаятчия в нещо друго - в саморекламата. И таман тази самореклама и до през днешния ден дефинира значително визиите за канцлера, заключава НЦЦ.

****

Разгледайте и тази снимкова изложба на Дъждовни води: