2021: Пътуване към Утопията или Тъмните времена
Достигнахме финалната точка, пандемията ще се окаже причина за по-голям исторически прелом от Първата международна война или разпадането на руската система
Надничайки към бъдещето, не е неприятно да си напомним старите прогнози от предишното. За страдание или не, само че прогнозите ни в " Стандарт " се сбъдваха една след друга, дано да напомним единствено заглавията: " 2017 година - Задава се нов, чужд и обезпокоителен свят " ; " 2018 година - Прелитат черни лебеди " ; " 2019 година - " Перестройка " на международния ред ".
Да, през 2020 година светът бе към този момент станал чужд и тревожен; да, черният лебед на SARS-CoV-2 бе трагично кацнал; да, несистематизираното преустрояване на международния ред е в цялостен ход.
Припомняме тези прогнози не тъй като си заслужава да злорадстваме, а тъй като международната динамичност има ясна вътрешна логичност, за разлика от логиката на предсказанията на астролозите (астрология и логичност в действителност са антиподи) или на прогнозите на Saxo Bank.
Вглеждайки се още по-назад във времето, Първата международна война е можело да бъде предсказана на основата на деликатна преценка на насъбраните преди нея интернационалните противоречия; Втората международна война - по същия метод, като артикул на голямо количество насъбрани остри диспропорции; рухването на Съюз на съветските социалистически републики и социалистическия лагер - аналогично, като натурален край на Третата международна война. Утрешният ден в никакъв случай не идва непредвиден, той е роден още през вчерашния ден.
След три десетилетия на (уж) " свободни пазари " и (игра на) " народна власт " в международен мащаб се оказахме в свят, простичко казано, който сега се отличава с особена трудност и компликация за прогнозиране. Но това не значи, че анатомията и физиологията на световното общество не могат да очертаят бъдещето.
Както в химията, посредством един лакмус може да се потвърди, че нещо е основа, а друго - киселина, по този начин и в световната система знаците алармираха,че смедостигнали финалната точка, която се назовава дистопия. Икономическите системи, функциониращи на база облага (а не справедливи човешки нужди), освен това - на конкурентна (а не на солидарна) основа, за броени десетилетия опостушиха световната естествена система; трансфораха обществата в антагонистични и порционни - на единия %, който владее голямата част от благосъстоянието, и останалите, които претърпяват ден за ден. Стабилната система на интернационалния ред, дефинирана от Великите сили, внезапно се оказа исполин (начело със Съединени американски щати и НАТО) на глинени крайници, против който, ненадейно или не, надигнаха глави освен титанът Китай и острозъбата Русия, само че дори и " приятелят " Ердоган. Самият Европейски съюз също постулира очевидно или неявно нуждата от същностна смяна както във връзка с външната си политика, по този начин и във връзка изострящата се вътрешна конкуренция сред другите страни, рефлектираща в първия (Br)Exit. Накрая, в България след десетилетие къде сполучливо ръководство, къде не, Борисов и неговата джипка запердашиха към историята, най-вероятно, само че на хоризонта още не се вижда заместникът. За един галактически наблюдаващ, преминаващ небрежно около планетата Земя, моментната картина в действителност илюстрира един противен дистопичен свят, който е най-добре да се подмине.
Дистопията обаче не е крайната точка на човечеството. Да напомним, че когато се доближи (уж) " крайната точка ", след нея постоянно стартира ново начало с разнообразни други възможности пред бъдещето.
Пандемията от 2020 година евентуално ще се окаже главната причина за по-голям исторически прелом през ХХI век, в сравнение с са били експлоадирането на Първата международна война или разпадането на руската система за ХХ век. Именно пандемията разкри пред целия свят непримиримата икономическа, обществена и морална бездна, която разделя частния блян към облага от най-съществените потребности на преобладаващото болшинство от човечеството. Всъщност дребните, само че значими първи проблясъци на едно по-добро бъдеще, можеха да се следят в борбата против вируса.
По-добре и по-бързо проведените страни и системи от страни съумяха да лимитират разпространяването на болестта и през днешния ден те се любуват на минимално количество инфектирани и умряли. Екстремалните карантинни и медицински ограничения, доставките на храни, ЛПС и медикаменти бяха осъществени освен в Китай, само че на държавно равнище и в целия далекоизточен регион, включващ Южна Корея, Япония, Сингапур, Тайван, Тайланд. Примерът им бе последван от Австралия и Нова Зеландия.
Обратно, страната, която искаше още веднъж да стане " велика ", която отделя най-вече средства за въоръжаване и която е обраснала по-голямата част от света със свои военни елементи, се оказа трагично неподготвена да посрещне предизвикването на пандемията. Проклятието начетворния дисбаланс на доверието, присъщ за дистопичните общества: съмнение в науката, съмнение в държавното управление, съмнение в здравната система и съмнение в системата за обществена отбрана, се отрази пагубно на Съединени американски щати. Именно там " свободният пазар " на самостоятелни частници се провали с гръм и тропот, които отекнаха във всички точки на планетата: нито ЛПС, нито съответна здравна помощ, нито добра съгласуваност на ограниченията за карантиниране; " демокрацията " също се орезили, когато Тръмп предложи да се пие белина. Не доста по-различна бе обстановката в самия Европейски съюз, който при започване на рецесията неофициално се разпадна на друго реагиращи страни със затворени граници, както и без съответен брюкселски " централен мозък ". С каквито и прилагателни да се назовава Китай, той се оправи по-успешно в рецесията от Съединени американски щати и Европейски Съюз, с каквито и прилагателни да се окичваме ние. Да не забравяме, че положителните образци са рисково заразителни!
Политиците на всички места по света осъзнаха, че колкото и великански и съвременно въоръжени да са армиите, те са съвсем парализирани и безполезни в обстановка на пандемия, както и при офанзива с биологични оръжия. Този извод би трябвало да значи доста за Великите сили, които се пъчат с фантастични изобретения за всеобщо поразяване, по-убийствени от показаните в сериите " Междузвездни войни ". За какво са ни всичките бойни самолети и оръдия, в случай че на хоризонта се задават COVID-20, COVID-21 и така нататък Не е ли по-добре да обмислим по какъв начин да живеем в свят, в който армиите от XX и XXI век са безполезни и мъчително скъпи?!
Казано другояче, дистопията, която не ни харесва, или би трябвало да бъде оставена да ни подбутва към нови Тъмни времена с прецакано бъдеще (с " велики " и " невелики " страни, с остра вътрешновидова конкуренция по формулите на неолиберализма, с " разцепени " общества от свръхбогати и свръхбедни и т.н.), или би трябвало да дефинираме нова Утопия за по-добро бъдеще на всички жители на планетата Земя. Впрочем, тезата, че " всички хора се раждат равни ", не е ли точно нашата велика Идея? Защо от банална фраза, която е повече религиозна, в сравнение с действителна, тя да не се трансформира в ежедневна процедура?! За тази цел са нужни мечтатели-революционери, а не хора със " здрав разсъдък ", които претърпяват със статуквото. Така мислеше и Джордж Бърнард Шоу, който твърдеше че рационалният човек се приспособява към света, до момента в който неразумният продължава да се пробва да приспособява света към себе си. Следователно целият прогрес зависи от неразумния човек.
Хората със " здравия разсъдък " ще не престават да обосновават изгодата от " свободните пазари ", при които " всеки има късмет ", по тази причина по законите на " невидимата ръка " някои стават мултимилиардери, а други тънат в мизерия; изгодата от поддържане на бедността, безработицата и ниските заплати, тъй като другояче хората ще бъдат мързеливи и няма да свършат никаква работа; изгодата от това, " всеки да си заплаща за всичко " от личния джоб. Мечтателите-революционери, " новите утописти ", назад, към този момент обосновават нуждата от работа за всеки и почтено възнаграждение съгласно труда, от публично проведени опазване на здравето и обучение, от категоричен базов приход, от " социализъм на включването ", от преход от " Аз " към " Ние " ; от " Печалбата над хората " към " Благоденствие за всички " ; от " Свободен пазар " към " Свободни персони ", от " Диктатура на болшинството " (демокрация) към " Обществен консенсус " ; от " Партийна партизанщина " към " Нереципрочно държание " и така нататък
Всъщност би трябвало да помислим " по какъв начин да вървим по нов метод напред ", вместо да се заблуждаваме, че е допустимо " да се върнем към остарялото обикновено ". Старото обикновено е към този момент история, " новото обикновено " към този момент се е родило, просто би трябвало да го развиваме.
И тъй като хиляди пъти се загатва понятието " стаден имунитет ", в действителност ли разбираме дълбокия смисъл на неговото наличие?
Ако -организирано или не - може да развием сполучливо стаден имунитет към дребния вирус-злодей, то какво ни пречи да развием сходен имунитет към неразумното ни експлоатиране на природата, към световното стопляне, към войнолюбците, към диктатурите, към неравенството, към корупцията, към всичко това, което ни пречи да се назоваваме HomoSapiens?!
Пак в този порядък на мисли, в случай че Съединени американски щати във времената на Байдън-Харис желаят още веднъж да станат " велики ", то величието им в " новото обикновено " ще може да е артикул единствено на морално и умно водачество, на ролята им на " първа цигулка " в световния оркестър, а не на поредното използване на вехтия принцип на " тоягата и моркова ", присъщ за еднополюсния свят. Но на първо място, на ловко срастване на пропуканото от несъгласия американско общество. Ще се оправи ли новият дует с тежката задача? Или ще правят отстъпка водачеството на други?!
" Друг ", който би могъл да поеме лидерската щафета в новите времена, е Китай. Демографският колос е към този момент и стопански колос, който не се лимитира единствено с производството на маратонки и коледни играчки (само те в износа през 2019 година бяха на стойност 6,5 милиарда $!). Китай е новата суперсила, която има сметка да трансформира световния ред, с цел да прокара личните си ползи и да усъвършенства още повече имиджа си. Суперсилата е към този момент одобрен водач в Азия, а посредством своите значителни външни вложения се утвърждава и на други континенти. Справянето на Китай с рецесията с COVID-19 го подредиха и измежду дребното страни с " положителни практики " в опазването на здравето. Създаването на Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (RCEP), което обгръща част от света с население от 2,2 милиарда души и 29% от международната стопанска система, и в което се включиха страните-членки на АСЕАН (Виетнам, Тайланд, Филипините, Лаос, Камбоджа, Мианмар, Малайзия, Сингапур, Индонезия и Бруней) и Австралия, Китай, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея, също е с център на въздействие в Пекин. Всичките тези насъбрани триумфи значат едно - Китай няма повече да взе участие в световния ред само при изискванията на своите противници, най-много под диктата на Съединени американски щати.
В комплицирания и друг свят и Европейският съюз ще потърси своето ново място. " Най-доброто място за живеене ", както обичаме да го назоваваме, ще би трябвало да постави доста, доста старания, да вложи мисъл, пот и сълзи, с цел да остане в действителност най-хубавото място за живеене. Но това надали ще е задоволително, изключително при създаване на архитектурата на новия международен порядък. В това отношение Европейски Съюз се нуждае от нова доза равноправност от Съединени американски щати, който обича да " глоби " и да демонстрира " вярната посока ". Съюзът може да си разреши да има освен един, а цяла поредност от другари - както остарели, по този начин и нови. Общ предстоящ дом се гради освен от един, а от всички, които ще го населяват. Затова Европейски Съюз не може да изключи от обсега на бъдещата дружба и Русия, която е велика мощ, способна да назначава президенти на Съединени американски щати (Тръмп), само че която не може да се оправи със Скрипал и Навални, в случай че разбираме от посредствени вицове. Но най-много Европейският съюз би трябвало да се оправи със личния си комплекс замалоценност (винаги в сянката на САЩ), с илюзията за " Велики сили " в самия Европейски Съюз (Германия и Франция), с трайното недооценяване на проблемите на периферията (Румъния и България). Въпреки че не може да си представим Европейски Съюз без Меркел, време е да развием фантазията си.
2021 година за България ще е още веднъж изключително трагична. За разлика от сполучливите страни, които се оправиха и с пандемията, и с икономическия напредък, нашата родина остана в зоната на " проблематичните ". Поддържането на икономическата кома става или с следващи финансови инжекции от Европейски Съюз, или с поглъщането на нови заеми. Шега или не, само че България, както и доста други страни от съюза, в случай че бяха елементарни търговски компании, от дълго време щяха да са оповестили фалит. Едва ли " промяната на караула " в Народното събрание и в президентството ще бъдат решаващи, тъй като и тук е в ход проклятието на четворния дисбаланс на доверието. Освен това, щастливите парламентарни политически сили редовно си гласоподават това, от което подло се дистанцират, когато стане дума за обособените жители - ББД (безусловен базов доход), 8 лева на гласоподавател. Така че богатите парламентарни партии на новобогаташите надали ще изненадат някого, в случай че завоюват лъвския къс от електоралния оборот. Както споделяше преди век германо-американецът Оскар Амерингер, " политиката е финото изкуство да се получават гласове от бедните и средства за предизборни акции от богатите, като се дава обещание да се пазят един от различен ", тук не е по-различно. Въпросът на въпросите е както дали Борисов ще последва житейската орис на Костов (но без академичната му кариера), по този начин и дали Радев ще поддържа Българска социалистическа партия (а не дали Българска социалистическа партия ще поддържа Радев). Но че през новата 2021 година ще би трябвало да се променим значително, това се схваща от единствено себе си. И тъй като " първоначално бе словото ", може да стартираме със " довиждане на света от през вчерашния ден "!
Надничайки към бъдещето, не е неприятно да си напомним старите прогнози от предишното. За страдание или не, само че прогнозите ни в " Стандарт " се сбъдваха една след друга, дано да напомним единствено заглавията: " 2017 година - Задава се нов, чужд и обезпокоителен свят " ; " 2018 година - Прелитат черни лебеди " ; " 2019 година - " Перестройка " на международния ред ".
Да, през 2020 година светът бе към този момент станал чужд и тревожен; да, черният лебед на SARS-CoV-2 бе трагично кацнал; да, несистематизираното преустрояване на международния ред е в цялостен ход.
Припомняме тези прогнози не тъй като си заслужава да злорадстваме, а тъй като международната динамичност има ясна вътрешна логичност, за разлика от логиката на предсказанията на астролозите (астрология и логичност в действителност са антиподи) или на прогнозите на Saxo Bank.
Вглеждайки се още по-назад във времето, Първата международна война е можело да бъде предсказана на основата на деликатна преценка на насъбраните преди нея интернационалните противоречия; Втората международна война - по същия метод, като артикул на голямо количество насъбрани остри диспропорции; рухването на Съюз на съветските социалистически републики и социалистическия лагер - аналогично, като натурален край на Третата международна война. Утрешният ден в никакъв случай не идва непредвиден, той е роден още през вчерашния ден.
След три десетилетия на (уж) " свободни пазари " и (игра на) " народна власт " в международен мащаб се оказахме в свят, простичко казано, който сега се отличава с особена трудност и компликация за прогнозиране. Но това не значи, че анатомията и физиологията на световното общество не могат да очертаят бъдещето.
Както в химията, посредством един лакмус може да се потвърди, че нещо е основа, а друго - киселина, по този начин и в световната система знаците алармираха,че смедостигнали финалната точка, която се назовава дистопия. Икономическите системи, функциониращи на база облага (а не справедливи човешки нужди), освен това - на конкурентна (а не на солидарна) основа, за броени десетилетия опостушиха световната естествена система; трансфораха обществата в антагонистични и порционни - на единия %, който владее голямата част от благосъстоянието, и останалите, които претърпяват ден за ден. Стабилната система на интернационалния ред, дефинирана от Великите сили, внезапно се оказа исполин (начело със Съединени американски щати и НАТО) на глинени крайници, против който, ненадейно или не, надигнаха глави освен титанът Китай и острозъбата Русия, само че дори и " приятелят " Ердоган. Самият Европейски съюз също постулира очевидно или неявно нуждата от същностна смяна както във връзка с външната си политика, по този начин и във връзка изострящата се вътрешна конкуренция сред другите страни, рефлектираща в първия (Br)Exit. Накрая, в България след десетилетие къде сполучливо ръководство, къде не, Борисов и неговата джипка запердашиха към историята, най-вероятно, само че на хоризонта още не се вижда заместникът. За един галактически наблюдаващ, преминаващ небрежно около планетата Земя, моментната картина в действителност илюстрира един противен дистопичен свят, който е най-добре да се подмине.
Дистопията обаче не е крайната точка на човечеството. Да напомним, че когато се доближи (уж) " крайната точка ", след нея постоянно стартира ново начало с разнообразни други възможности пред бъдещето.
Пандемията от 2020 година евентуално ще се окаже главната причина за по-голям исторически прелом през ХХI век, в сравнение с са били експлоадирането на Първата международна война или разпадането на руската система за ХХ век. Именно пандемията разкри пред целия свят непримиримата икономическа, обществена и морална бездна, която разделя частния блян към облага от най-съществените потребности на преобладаващото болшинство от човечеството. Всъщност дребните, само че значими първи проблясъци на едно по-добро бъдеще, можеха да се следят в борбата против вируса.
По-добре и по-бързо проведените страни и системи от страни съумяха да лимитират разпространяването на болестта и през днешния ден те се любуват на минимално количество инфектирани и умряли. Екстремалните карантинни и медицински ограничения, доставките на храни, ЛПС и медикаменти бяха осъществени освен в Китай, само че на държавно равнище и в целия далекоизточен регион, включващ Южна Корея, Япония, Сингапур, Тайван, Тайланд. Примерът им бе последван от Австралия и Нова Зеландия.
Обратно, страната, която искаше още веднъж да стане " велика ", която отделя най-вече средства за въоръжаване и която е обраснала по-голямата част от света със свои военни елементи, се оказа трагично неподготвена да посрещне предизвикването на пандемията. Проклятието начетворния дисбаланс на доверието, присъщ за дистопичните общества: съмнение в науката, съмнение в държавното управление, съмнение в здравната система и съмнение в системата за обществена отбрана, се отрази пагубно на Съединени американски щати. Именно там " свободният пазар " на самостоятелни частници се провали с гръм и тропот, които отекнаха във всички точки на планетата: нито ЛПС, нито съответна здравна помощ, нито добра съгласуваност на ограниченията за карантиниране; " демокрацията " също се орезили, когато Тръмп предложи да се пие белина. Не доста по-различна бе обстановката в самия Европейски съюз, който при започване на рецесията неофициално се разпадна на друго реагиращи страни със затворени граници, както и без съответен брюкселски " централен мозък ". С каквито и прилагателни да се назовава Китай, той се оправи по-успешно в рецесията от Съединени американски щати и Европейски Съюз, с каквито и прилагателни да се окичваме ние. Да не забравяме, че положителните образци са рисково заразителни!
Политиците на всички места по света осъзнаха, че колкото и великански и съвременно въоръжени да са армиите, те са съвсем парализирани и безполезни в обстановка на пандемия, както и при офанзива с биологични оръжия. Този извод би трябвало да значи доста за Великите сили, които се пъчат с фантастични изобретения за всеобщо поразяване, по-убийствени от показаните в сериите " Междузвездни войни ". За какво са ни всичките бойни самолети и оръдия, в случай че на хоризонта се задават COVID-20, COVID-21 и така нататък Не е ли по-добре да обмислим по какъв начин да живеем в свят, в който армиите от XX и XXI век са безполезни и мъчително скъпи?!
Казано другояче, дистопията, която не ни харесва, или би трябвало да бъде оставена да ни подбутва към нови Тъмни времена с прецакано бъдеще (с " велики " и " невелики " страни, с остра вътрешновидова конкуренция по формулите на неолиберализма, с " разцепени " общества от свръхбогати и свръхбедни и т.н.), или би трябвало да дефинираме нова Утопия за по-добро бъдеще на всички жители на планетата Земя. Впрочем, тезата, че " всички хора се раждат равни ", не е ли точно нашата велика Идея? Защо от банална фраза, която е повече религиозна, в сравнение с действителна, тя да не се трансформира в ежедневна процедура?! За тази цел са нужни мечтатели-революционери, а не хора със " здрав разсъдък ", които претърпяват със статуквото. Така мислеше и Джордж Бърнард Шоу, който твърдеше че рационалният човек се приспособява към света, до момента в който неразумният продължава да се пробва да приспособява света към себе си. Следователно целият прогрес зависи от неразумния човек.
Хората със " здравия разсъдък " ще не престават да обосновават изгодата от " свободните пазари ", при които " всеки има късмет ", по тази причина по законите на " невидимата ръка " някои стават мултимилиардери, а други тънат в мизерия; изгодата от поддържане на бедността, безработицата и ниските заплати, тъй като другояче хората ще бъдат мързеливи и няма да свършат никаква работа; изгодата от това, " всеки да си заплаща за всичко " от личния джоб. Мечтателите-революционери, " новите утописти ", назад, към този момент обосновават нуждата от работа за всеки и почтено възнаграждение съгласно труда, от публично проведени опазване на здравето и обучение, от категоричен базов приход, от " социализъм на включването ", от преход от " Аз " към " Ние " ; от " Печалбата над хората " към " Благоденствие за всички " ; от " Свободен пазар " към " Свободни персони ", от " Диктатура на болшинството " (демокрация) към " Обществен консенсус " ; от " Партийна партизанщина " към " Нереципрочно държание " и така нататък
Всъщност би трябвало да помислим " по какъв начин да вървим по нов метод напред ", вместо да се заблуждаваме, че е допустимо " да се върнем към остарялото обикновено ". Старото обикновено е към този момент история, " новото обикновено " към този момент се е родило, просто би трябвало да го развиваме.
И тъй като хиляди пъти се загатва понятието " стаден имунитет ", в действителност ли разбираме дълбокия смисъл на неговото наличие?
Ако -организирано или не - може да развием сполучливо стаден имунитет към дребния вирус-злодей, то какво ни пречи да развием сходен имунитет към неразумното ни експлоатиране на природата, към световното стопляне, към войнолюбците, към диктатурите, към неравенството, към корупцията, към всичко това, което ни пречи да се назоваваме HomoSapiens?!
Пак в този порядък на мисли, в случай че Съединени американски щати във времената на Байдън-Харис желаят още веднъж да станат " велики ", то величието им в " новото обикновено " ще може да е артикул единствено на морално и умно водачество, на ролята им на " първа цигулка " в световния оркестър, а не на поредното използване на вехтия принцип на " тоягата и моркова ", присъщ за еднополюсния свят. Но на първо място, на ловко срастване на пропуканото от несъгласия американско общество. Ще се оправи ли новият дует с тежката задача? Или ще правят отстъпка водачеството на други?!
" Друг ", който би могъл да поеме лидерската щафета в новите времена, е Китай. Демографският колос е към този момент и стопански колос, който не се лимитира единствено с производството на маратонки и коледни играчки (само те в износа през 2019 година бяха на стойност 6,5 милиарда $!). Китай е новата суперсила, която има сметка да трансформира световния ред, с цел да прокара личните си ползи и да усъвършенства още повече имиджа си. Суперсилата е към този момент одобрен водач в Азия, а посредством своите значителни външни вложения се утвърждава и на други континенти. Справянето на Китай с рецесията с COVID-19 го подредиха и измежду дребното страни с " положителни практики " в опазването на здравето. Създаването на Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (RCEP), което обгръща част от света с население от 2,2 милиарда души и 29% от международната стопанска система, и в което се включиха страните-членки на АСЕАН (Виетнам, Тайланд, Филипините, Лаос, Камбоджа, Мианмар, Малайзия, Сингапур, Индонезия и Бруней) и Австралия, Китай, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея, също е с център на въздействие в Пекин. Всичките тези насъбрани триумфи значат едно - Китай няма повече да взе участие в световния ред само при изискванията на своите противници, най-много под диктата на Съединени американски щати.
В комплицирания и друг свят и Европейският съюз ще потърси своето ново място. " Най-доброто място за живеене ", както обичаме да го назоваваме, ще би трябвало да постави доста, доста старания, да вложи мисъл, пот и сълзи, с цел да остане в действителност най-хубавото място за живеене. Но това надали ще е задоволително, изключително при създаване на архитектурата на новия международен порядък. В това отношение Европейски Съюз се нуждае от нова доза равноправност от Съединени американски щати, който обича да " глоби " и да демонстрира " вярната посока ". Съюзът може да си разреши да има освен един, а цяла поредност от другари - както остарели, по този начин и нови. Общ предстоящ дом се гради освен от един, а от всички, които ще го населяват. Затова Европейски Съюз не може да изключи от обсега на бъдещата дружба и Русия, която е велика мощ, способна да назначава президенти на Съединени американски щати (Тръмп), само че която не може да се оправи със Скрипал и Навални, в случай че разбираме от посредствени вицове. Но най-много Европейският съюз би трябвало да се оправи със личния си комплекс замалоценност (винаги в сянката на САЩ), с илюзията за " Велики сили " в самия Европейски Съюз (Германия и Франция), с трайното недооценяване на проблемите на периферията (Румъния и България). Въпреки че не може да си представим Европейски Съюз без Меркел, време е да развием фантазията си.
2021 година за България ще е още веднъж изключително трагична. За разлика от сполучливите страни, които се оправиха и с пандемията, и с икономическия напредък, нашата родина остана в зоната на " проблематичните ". Поддържането на икономическата кома става или с следващи финансови инжекции от Европейски Съюз, или с поглъщането на нови заеми. Шега или не, само че България, както и доста други страни от съюза, в случай че бяха елементарни търговски компании, от дълго време щяха да са оповестили фалит. Едва ли " промяната на караула " в Народното събрание и в президентството ще бъдат решаващи, тъй като и тук е в ход проклятието на четворния дисбаланс на доверието. Освен това, щастливите парламентарни политически сили редовно си гласоподават това, от което подло се дистанцират, когато стане дума за обособените жители - ББД (безусловен базов доход), 8 лева на гласоподавател. Така че богатите парламентарни партии на новобогаташите надали ще изненадат някого, в случай че завоюват лъвския къс от електоралния оборот. Както споделяше преди век германо-американецът Оскар Амерингер, " политиката е финото изкуство да се получават гласове от бедните и средства за предизборни акции от богатите, като се дава обещание да се пазят един от различен ", тук не е по-различно. Въпросът на въпросите е както дали Борисов ще последва житейската орис на Костов (но без академичната му кариера), по този начин и дали Радев ще поддържа Българска социалистическа партия (а не дали Българска социалистическа партия ще поддържа Радев). Но че през новата 2021 година ще би трябвало да се променим значително, това се схваща от единствено себе си. И тъй като " първоначално бе словото ", може да стартираме със " довиждане на света от през вчерашния ден "!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ