УСПЕХ: Японско-европейската мисия БепиКоломбо посети и засне за втори път Меркурий!
Достигането на Меркурий е доста мъчно – даже по-трудно от това да полетиш до Сатурн или да излезеш от Слънчевата система, което изяснява относително редките задачи до планетата. “БепиКоломбо ” е едвам третият галактически уред, изследвал Меркурий, след задачите на НАСА “Маринър 10 ” (1973-1975 г.) и “Месинджър ” (2004-2015 г.). Причината за компликацията се корени във обстоятелството, че планетата е доста покрай Слънцето (най-близката от всички планети в Слънчевата система) и звездата ни форсира идващите апарати. Ето за какво те първо би трябвало да забавят скоростта си, преди да навлязат в околомеркурианска орбита (досега само “Месинджър ” е реализирал това, “Маринър 10 ” е провеждал единствено къси облитания). При “БепиКоломбо ” това се реализира посредством общо девет гравитационни маневри чрез облитания на планети – едно на Земята, две на Венера и шест на Меркурий. Окончателното идване в околомеркурианска орбита e планувано за 2025-та година.
По време на днешното, второ посещаване на Меркурий, “БепиКоломбо ” снима горното изображение посредством камера, инсталирана към така наречен Меркуриански трансферен модул – длъжностен модул, който краткотрайно и преди идването в орбита свързва двата съставния елемент на автоматизираната междупланетна станция, европейския “Бепи ” и японския “Мио ”. Снимката, с изключение на повърхността и кратерите на планетата, демонстрира и част от “БепиКоломбо ” – долу вдясно се намира една от антените, а дългата мачта вляво е съставен елемент на магнитометъра на “Бепи ”. Сред огромните кратери се вижда и една забележителна групировка с диаметър 200 километра, състояща се от голям брой пръстени, която е отчасти закрита от магнитометъра.
За повече информация: ЕКА