Достатъчно се мразехме, време е да се обичаме. С този

Достатъчно се мразехме, време е да се обичаме. С този апел политическият пиар Нидал Алгафари се обърна към политическите водачи, а и към всички българи. Достатъчно сме се гълчили, псували и чегъртали, стигайки до крайности, написа той във Фейбук. И посочи, че в този момент е време да си оказваме помощ. Алгафари е някогашен политически пиар на Българска социалистическа партия. Синът му Николай обаче на последните избори бе в гражданската квота на ГЕРБ в София

Ето апела на Нидал Алгафари:

" Приятели,

задоволително време се гълчахме, попръжвахме, псувахме, чегъртахме, обиждахме, че стигахме и до крайности. Показахме, какъв брой можахме, неприятната страна на другия. Къде правилно, къде не толкоз обвинявахме в оня против нас, че е по-черен от черното.

Човек, застанал в профил какво ще чуе за нас? Корумпирани, крадци, сметкаджии, сиви кардинали, некадърници, неопитни, подмолни, фалшификатори, лъжци, чалгаджии, простаци, невежи, службогонци, джуджета, гноми, дебели задници, болонки на каишка, грозни и така нататък Това ли сме българите?

Това ли е, ще е доста тъжно и тъпо.

Убеден съм, че не сме това. Дали не е време да открием в другия положителното, красивото, почтеното и най-много, че е човек и всичко човешко не ни е непознато на всички.

Дайте да сменим положителните ни планове с които постиламе пътя към пъкъла с положителни действия, които да ни отведат в другата посока. Сигурен съм, че Радев, Борисов, Нинова, Иванов, Манолова, Бабикян, Трифонов, техните капитани, редови войници и поддръжници носят в себе си толкоз добрина, колкото и проклетия.

До в този момент всички хранехме отрицанието, време да е нахраним и приемането. Да правят отстъпка всички крачка настрана и да дадат път на необременените от тежестите на миналите в разпри и пердах. Не да ги изчегъртаме, а от страни да оказват помощ в първите стъпки на идващите ги.

Достатъчно време се мразехме, време е да се обичаме. Защото омразата и обичта протичат по еднакъв път, само че с противоположен знак. И двете са отношение към другия.

По-страшното е, в случай че допуснем да изчезне възприятието и станем безразлични. Като при кривата с която се мери сърдечния темп. Има горе и има долу. Изправи ли се тази крива е окончателен край. "