Българин отиде на море в Албания и откри...Слънчака на Жоро Илиев
Доста бях чувал за по този начин наречената Албанска ривиера. Като че ли стана съвременно за много българи през последните 1-2 години да вървят на лятна отмора в Албания и евентуално неслучайно слушах от другари, другари на мои другари и всевъзможни други познати и непознати какъв брой хубаво е там.
Логично бях заинтересован като човек, който обича да пътува. Особено в случай че става въпрос за нови, разнообразни и относително непознати места.
-->
Затова и взех решение тази година да посетя южното йонийско крайбрежие на Албания и по-специално известния курорт Ксамил. Там прекарах няколко дни, като първичните ми упования бяха за тюркоазено сини води, красиви плажове, налични цени и вкусна храна на едно ексцентрично място. Реалността обаче е друга.
Ксамил се оказа много по-близо до България, в сравнение с съм си мислил, само че не поради споделеното комунистическо минало.
Всъщност бих могъл да кажа, че направих едно пътешестване обратно във времето и като че ли се озовах в Слънчев бряг някъде преди 15-20 години, когато бе най-големият мутро-бароков строителен взрив по Черноморието ни.
Разликата е може би в мащабите. Просто в Ксамил и покрайнините няма пространство за градеж на грандомански хотели като при нас, само че за сметка на това се залага на цялостна оптимизация на наличното пространство.
Видях добре познатите ми градежи на лъскави хотели и вили на фона на нечистотия и ужасна инфраструктура. Между всяка лъскава или не чак толкоз лъскава постройка могат да се видят неподдържани площи. Мръсотията е на всички места, а контейнери за боклук с отпадъци към тях са честа и изцяло естествена панорама, на която никой не обръща внимание.
Очевидно по някакъв метод албанците са взели някои от най-лошите характерности, които карат значително българи да се отхвърлят от нашето море. И тук не става въпрос единствено за толеранса към мръсотията.
Из обществените мрежи могат да бъдат открити безчет напудрени фотоси и клипове на прелестните плажове в региона. Само че в реалност става въпрос най-много за дребни и тесни плажни линии. Дори в някои случаи са основани изцяло изкуствени плажове върху бетонни площадки с насипан от горната страна пясък или камъчета.
А в духа на " най-хубавите " български обичаи безусловно всеки един вероятен квадратен метър е употребен, с цел да бъдат ситуирани платени чадъри и шезлонги към питейни заведения и заведения за хранене. При това на цени, пред които даже нашите тук наподобяват евтини.
Стандартно два шезлонга с чадър на плажовете в Ксамил вървят сред 10 и 30 евро. Предполагам, че привилегията за балдахинови шатри, отделени на пристан във водата на лъскавия централен плаж, са още по-скъпи. До тях обаче не посмях да стигна.
Все отново се озовах на 20 метра от там, където платих 30 евро, с цел да бъда на първа линия на шезлонг тъкмо до водата. Уви, малко по-късно разбрах, че плажът въпреки и да е много стеснен, в действителност е разграничен на зони, като аз явно бях попаднал във VIP пространството. Буквално на метри по-навътре към този момент беше по този начин наречената " естествена зона ", където и цената бе по-различна.
Така и не разбрах обаче каква беше разликата сред двете пространствата, с изключение на няколкото спестени метра вървене до водата.
По отношение на цените, може да се каже, че би трябвало да се не помни всяка заблуда за пестелив туризъм. Или най-малко по-евтин, в сравнение с в България. Цените са единствено към една концепция по-ниски спрямо намиращия се в непосредствена непосредственост гръцки остров Корфу.
Само дето на Корфу не са доста местата, където ще ви вземат толкоз пари за шезлонг.
Единствено настаняването може да излезе преференциално, защото в Airbnb има в действителност положителни места за към 100 лв. нощувката. На място обаче всичко останало е на цени, съвсем съпоставими с тези в прилежаща Гърция.
Валутата е албански лек, само че човек умерено може да употребява и евро. Препоръчително е въпреки всичко да се разчита на леки, защото локалните за по-удобно обръщат по курс 100 леки за 1 евро, което несъмнено не е в интерес на туристите.
Все отново една не изключително разточителна вечеря за двама в ресторант може да влезе в границите на 3000-4000 леки, което се равнява на 30-40 евро.
Иначе във връзка с самите заведения за хранене най-малко аз не срещнах място, където храната и обслужването да не са на положително равнище. Очевидно в кухнята има доста съществено италианско и гръцко въздействие, тъй като на всички места менютата бяха сходни и залагаха най-много на пасти, пици, ризото и морски блага в гръцки жанр.
Дори на едно от местата под графата с " Традиционни ястия " стояха тип лазаня, мусака с патладжан и най-обикновени кюфтета с доматен сос. В случая единственото по-специфично и ексцентрично от познатото ни тук е предлагането в друг тип на овче и козе месо.
Със сигурност Ксамил е живо място. Дори повече, в сравнение с би трябвало, може би.
Нощният живот кипи, само че по един безреден и добре прочут у нас жанр. Има някои в действителност положителни питейни заведения, където човек да изпие няколко напитки, само че центърът на празненствата е в региона на крайбрежната алея. Тя е осеяна с съвременни клубове с всякаква музика, надпреварващи се в това кой може да бъде по-шумен, а тъкмо против тях стоят пъстри сергии за сувенири и " маркови " артикули.
Точно там човек може да откри всичко - от джапанки и хавлии на Boss, Philipp Plein и Gucci до часовници, парфюми, зехтин, домашна гроздова и каквото друго се сетите.
Може би картината, която най-добре обобщава какво тъкмо съставлява Ксамил, е тази на супер лъскавата дискотека на два етажа с рууфтоп басейн и съвременна музика, а тъкмо до нея е ситуирана класическа балканска механа с още по-балканско звучащи ритми, която напълно неиронично е наречена италианска таверна Ciao Italia.
Двете заведения като че ли фактически се бореха за купата " Най-шумно място в Албания ", като резултатът в радиус от няколкостотин метра от тях, бе един неуместен миш-маш от чалга и хаус.
В разгара на сезона като че ли постоянно е претъпкано с хора, а трафикът е немислим непрестанно. Главната улица е задръстена от коли и придвижване до късно през нощта и затова се отхвърлих да посетя близкия град Саранда, който също е туристически център, само че още по-голям.
Вместо това с колата си отидох до друга локална туристическа атракция - изворът Синьо око.
Той е ситуиран на към 30 километра от Ксамил и Саранда и съставлява мястото, от което извира река Бистрица. Без подозрение това е извънредно хубав естествен феномен с вода, чиято кристална непорочност наподобява съвсем нереалистично.
Проблемът е, че Синьото око се е трансформирало в комерсиално място, чието посещаване се обезсмисля поради обстоятелството, че в разгара на сезона е препълнено с хиляди хора на ден, които се бутат да влязат в потока, макар табелите за възбрана.
Това съумях да видя от Албания в границите на по-малко от седмица. Сигурен съм, че страната предлага доста повече от това, което видях в необятно промотирания Ксамил на тяхната ривиера.
Само че този Ксамил не наподобява нищо повече от една албанска версия Слънчев бряг. Ривиера, само че от АлиЕкспрес.
Източник: Webcafe.bg, създател: Валентин Иванов
Логично бях заинтересован като човек, който обича да пътува. Особено в случай че става въпрос за нови, разнообразни и относително непознати места.
-->
Затова и взех решение тази година да посетя южното йонийско крайбрежие на Албания и по-специално известния курорт Ксамил. Там прекарах няколко дни, като първичните ми упования бяха за тюркоазено сини води, красиви плажове, налични цени и вкусна храна на едно ексцентрично място. Реалността обаче е друга.
Ксамил се оказа много по-близо до България, в сравнение с съм си мислил, само че не поради споделеното комунистическо минало.
Всъщност бих могъл да кажа, че направих едно пътешестване обратно във времето и като че ли се озовах в Слънчев бряг някъде преди 15-20 години, когато бе най-големият мутро-бароков строителен взрив по Черноморието ни.
Разликата е може би в мащабите. Просто в Ксамил и покрайнините няма пространство за градеж на грандомански хотели като при нас, само че за сметка на това се залага на цялостна оптимизация на наличното пространство.
Видях добре познатите ми градежи на лъскави хотели и вили на фона на нечистотия и ужасна инфраструктура. Между всяка лъскава или не чак толкоз лъскава постройка могат да се видят неподдържани площи. Мръсотията е на всички места, а контейнери за боклук с отпадъци към тях са честа и изцяло естествена панорама, на която никой не обръща внимание.
Очевидно по някакъв метод албанците са взели някои от най-лошите характерности, които карат значително българи да се отхвърлят от нашето море. И тук не става въпрос единствено за толеранса към мръсотията.
Из обществените мрежи могат да бъдат открити безчет напудрени фотоси и клипове на прелестните плажове в региона. Само че в реалност става въпрос най-много за дребни и тесни плажни линии. Дори в някои случаи са основани изцяло изкуствени плажове върху бетонни площадки с насипан от горната страна пясък или камъчета.
А в духа на " най-хубавите " български обичаи безусловно всеки един вероятен квадратен метър е употребен, с цел да бъдат ситуирани платени чадъри и шезлонги към питейни заведения и заведения за хранене. При това на цени, пред които даже нашите тук наподобяват евтини.
Стандартно два шезлонга с чадър на плажовете в Ксамил вървят сред 10 и 30 евро. Предполагам, че привилегията за балдахинови шатри, отделени на пристан във водата на лъскавия централен плаж, са още по-скъпи. До тях обаче не посмях да стигна.
Все отново се озовах на 20 метра от там, където платих 30 евро, с цел да бъда на първа линия на шезлонг тъкмо до водата. Уви, малко по-късно разбрах, че плажът въпреки и да е много стеснен, в действителност е разграничен на зони, като аз явно бях попаднал във VIP пространството. Буквално на метри по-навътре към този момент беше по този начин наречената " естествена зона ", където и цената бе по-различна.
Така и не разбрах обаче каква беше разликата сред двете пространствата, с изключение на няколкото спестени метра вървене до водата.
По отношение на цените, може да се каже, че би трябвало да се не помни всяка заблуда за пестелив туризъм. Или най-малко по-евтин, в сравнение с в България. Цените са единствено към една концепция по-ниски спрямо намиращия се в непосредствена непосредственост гръцки остров Корфу.
Само дето на Корфу не са доста местата, където ще ви вземат толкоз пари за шезлонг.
Единствено настаняването може да излезе преференциално, защото в Airbnb има в действителност положителни места за към 100 лв. нощувката. На място обаче всичко останало е на цени, съвсем съпоставими с тези в прилежаща Гърция.
Валутата е албански лек, само че човек умерено може да употребява и евро. Препоръчително е въпреки всичко да се разчита на леки, защото локалните за по-удобно обръщат по курс 100 леки за 1 евро, което несъмнено не е в интерес на туристите.
Все отново една не изключително разточителна вечеря за двама в ресторант може да влезе в границите на 3000-4000 леки, което се равнява на 30-40 евро.
Иначе във връзка с самите заведения за хранене най-малко аз не срещнах място, където храната и обслужването да не са на положително равнище. Очевидно в кухнята има доста съществено италианско и гръцко въздействие, тъй като на всички места менютата бяха сходни и залагаха най-много на пасти, пици, ризото и морски блага в гръцки жанр.
Дори на едно от местата под графата с " Традиционни ястия " стояха тип лазаня, мусака с патладжан и най-обикновени кюфтета с доматен сос. В случая единственото по-специфично и ексцентрично от познатото ни тук е предлагането в друг тип на овче и козе месо.
Със сигурност Ксамил е живо място. Дори повече, в сравнение с би трябвало, може би.
Нощният живот кипи, само че по един безреден и добре прочут у нас жанр. Има някои в действителност положителни питейни заведения, където човек да изпие няколко напитки, само че центърът на празненствата е в региона на крайбрежната алея. Тя е осеяна с съвременни клубове с всякаква музика, надпреварващи се в това кой може да бъде по-шумен, а тъкмо против тях стоят пъстри сергии за сувенири и " маркови " артикули.
Точно там човек може да откри всичко - от джапанки и хавлии на Boss, Philipp Plein и Gucci до часовници, парфюми, зехтин, домашна гроздова и каквото друго се сетите.
Може би картината, която най-добре обобщава какво тъкмо съставлява Ксамил, е тази на супер лъскавата дискотека на два етажа с рууфтоп басейн и съвременна музика, а тъкмо до нея е ситуирана класическа балканска механа с още по-балканско звучащи ритми, която напълно неиронично е наречена италианска таверна Ciao Italia.
Двете заведения като че ли фактически се бореха за купата " Най-шумно място в Албания ", като резултатът в радиус от няколкостотин метра от тях, бе един неуместен миш-маш от чалга и хаус.
В разгара на сезона като че ли постоянно е претъпкано с хора, а трафикът е немислим непрестанно. Главната улица е задръстена от коли и придвижване до късно през нощта и затова се отхвърлих да посетя близкия град Саранда, който също е туристически център, само че още по-голям.
Вместо това с колата си отидох до друга локална туристическа атракция - изворът Синьо око.
Той е ситуиран на към 30 километра от Ксамил и Саранда и съставлява мястото, от което извира река Бистрица. Без подозрение това е извънредно хубав естествен феномен с вода, чиято кристална непорочност наподобява съвсем нереалистично.
Проблемът е, че Синьото око се е трансформирало в комерсиално място, чието посещаване се обезсмисля поради обстоятелството, че в разгара на сезона е препълнено с хиляди хора на ден, които се бутат да влязат в потока, макар табелите за възбрана.
Това съумях да видя от Албания в границите на по-малко от седмица. Сигурен съм, че страната предлага доста повече от това, което видях в необятно промотирания Ксамил на тяхната ривиера.
Само че този Ксамил не наподобява нищо повече от една албанска версия Слънчев бряг. Ривиера, само че от АлиЕкспрес.
Източник: Webcafe.bg, създател: Валентин Иванов
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ