Михаил Крутихин: Загубите за Русия от спрения износ на петрол и газ към Европа ще са катастрофа
" Дори и да не бъде реализиран консенсус сред страните в Европейския съюз за въвеждане на ембарго върху доставките на съветски нефт, износът ще намалее доста. Според оценки на съветски специалисти, в това число от министерството на финансите, добивът тази година ще намалее със 17 %. Според мен може дори още повече да падне ".
Това сподели в изявление за предаването " Събота 150 " енергийният специалист Михаил Крутихин.
Постигането на консенсус по въпроса с газовите доставки наподобява още по-трудно. Кога ще може Евросъюзът да се откаже напълно от съветското синьо гориво?
Вече видяхме по какъв начин Жозеп Борел разгласи, че в Евросъюза няма и към този момент не може да има консенсус за бойкотирането на съветския газ. Според прогнозите на Еврокомисията Европейският съюз може да се откаже напълно от съветския газ не по-рано от 2025 година.
От 1 април балтийските страни не получават съветски газ за лични потребности. Те взеха решение да употребяват полутечен природен газ. Освен терминала в Клайпеда в Литва, до края на годината Финландия и Естония ще имат общ терминал. Финландия разгласи, че е допустимо също да се откаже напълно от съветския газ до края на годината. А Латвия възнамерява да наеме плаващ терминал за приемане на полутечен газ.
До Полша към този момент доближи газопровод от норвежките залежи, който минава през Дания и Прибалтика. Полша и Латвия построиха газопровод, по който могат да получават полутечен газ от Клайпеда. Мисля, че другите страни могат да последват техния образец.
Възникват доста забавни въпроси по отношение на България. С какво да бъдат сменени тези съвсем 3 милиарда кубически метра газ, които България използва годишно и получава главно от Русия? Това е сериозен въпрос. Първо, мисля, че до лятото ще проработи газопроводът “Комотини - Стара Загора ”. По него ще може да се получава газ от Гърция. При това този газ може да бъде два типа: газът, който идва от Азербайджан, минава през Турция, Гърция, Албания и доближава до Италия. Още повече че договорът с Азербайджан за доставката на 1 милиард кубически метра газ от дълго време е подписан.
Освен това има Трансбалкански газопровод, по който по-рано съветският газ доближаваше от България до Турция. По него газът може да тече в двете посоки. Той се трансформира в действителност в сектор от по този начин наречения " Турски поток " и по него също може да се доставя газ в България. Според най-новите известия " Газпром " не желае повече да доставя газ, само че България има лостове за влияние. Поне до края на годината, когато изтича договорът с “Газпром ”. Ако България престане да пропуща газа за Европа през “Балкански поток ”, “Газпром ” няма да може да извърши отговорностите си към Унгария да вземем за пример. Ще му се наложи да се договаря с България.
Даден беше старт на плана “Александруполис ” - новият терминал за приемане на полутечен газ. България взе участие в този план. Трудно ми е да кажа по кое време тъкмо ще проработи, само че мисля, че ще е задоволително бързо. По този терминал България също ще може да получава газ.
Колко ще коства на европейските данъкоплатци отводът от съветския газ?
В момента има задоволително полутечен газ на международния пазар. Няма огромен недостиг, само че има конкуренция сред Пасифика - Азия и Атлантика, където Европа е главният консуматор. За да се притегли полутечен газ от Азия в Европа, би трябвало да се заплаща по-висока цена. През април цената в азиатския район беше към 29 $ за 1 милион английски топлинни единици. А в Европа, с цел да се пребори конкуренцията - 32 $. Т.е., европейците са принудени да заплащат повече, с цел да вземат газ от азиатците. Мисля, че това ще продължава.
Тези решения постоянно са подложени на критика. Да, за газа и за електричеството ще се наложи да се заплаща повече. Каква е цената на този въпрос? В някои страни като Германия да вземем за пример към този момент се приготвиха да стопират производството в някои значими браншове. Това са черната металургия, химическата индустрия и производството на строителни материали, където се употребява доста газ. Ще има спад на производството. Ще се наложи да се създадат огромни жертви.
От друга страна, какво ще стане, в случай че Европа не се откаже от съветския газ? От 2005 година Европа неведнъж се убеждаваше, че газовите доставки са политически инструмент на Русия. Налага се да направиш съществени жертви, с цел да се освободиш от зависимостта от политическия си съперник.
Какво значи за Русия загубата на европейския пазар на нефт и газ?
Прогнозите са неприятни. Русия добива сега 524 милиона тона нефт годишно. В резултат на глобите тя може да загуби до 100 милиона. Това са 2 милиона барела на денонощие. Много огромен удар по Русия! Руските икономисти пресметнаха какъв брой може да загуби федералният бюджет. Продажбите на газ също ще намалеят. Ако съберем загубите от петрола и от газа, тогава федералният бюджет може да загуби 25 % от приходите си. Това е злополука!
Президентът Владимир Путин съобщи, че съветските петролни и газовите доставки ще бъдат пренасочени от Европа на юг и изток. Може ли азиатският пазар пълноценно да размени европейския?
Къде на юг? В Персийския залив? Да се конкурираме със Саудитска Арабия и с нейните другари в Залива? Индия към този момент разгласи, че е съгласна да купува съветски нефт за не повече от 70 $ за барел. В момента цената е 108 $. Миналата година в Китай бяха доставени 83 милиона тона нефт. Всички вероятни направления бяха употребявани. Това са петролопроводът от Източен Сибир до Тихия океан с разклонението към Китай, тихоокеанските пристанища и 10 милиона тона през територията на Казахстан. Няма опция за пренасочване на спомагателни количества от Европа към Китай.
Президентът даде предписание на “Газпром ” да форсира основаването на нужната инфраструктура, с цел да може газът да потече на изток. Това значи строителство на газопровода “Силата на Сибир 2 ”. Трябва да бъдат издигнати повече от 6000 километра от Ямало-Ненецкия самостоятелен окръг през Източен Сибир и Монголия до Китай. Сега газът от тези залежи отива в Европа. Тук има обаче два огромни казуса. Проблем номер едно: китайците не желаят да получават газ през Монголия. И второ, китайците не са съгласни да получават толкоз газ, колкото купува Европа. Не са им нужни такива количества.
Колко време ще отнеме построяването на “Силата на Сибир 2 ” до стадий излизане на планова мощ? Проектната мощ е 50 милиарда кубически метра газ годишно с вероятност да бъде увеличена до 100 милиарда. А какъв брой време се строи “Силата на Сибир 1 ”? От началото на строителството до излизането на планова мощ от 38 милиарда кубически метра годишно през 2024-2025 година са 10 години. Затова дано се отнасяме към думите на президента с прочут песимизъм!
Кой печели и кой губи от разрива на дългогодишното енергийно съдействие сред Русия и европейските страни?
Губи Русия, тъй като Путин унищожава със страшна мощ освен украинската, само че и съветската стопанска система. За прочут интервал от време Европа също губи, само че мисля, че тя ще завоюва в дълготрайна вероятност. Може да бъде интензивен преходът към зелена сила и към различни източници. Откриват се положителни вероятности за енергийната успеваемост. В дълготрайна вероятност печелят развитите страни с развити и конкурентоспособни стопански системи. Мисля, че американската стопанска система, която си има свои проблеми, също в края на краищата може да завоюва.
Китай не печели нищо от войната. Изобщо нямам доверие, че Китай желае да превзема съветски територии. Той се стреми към международна икономическа агресия. Китай и Западът се намират в икономическа симбиоза: безконечна омраза, конкуренция, спорове и търговски войни. Америка и Западът като цяло и Китай не могат един без различен. И в бъдеще ще не престават да бъдат в положение на самобитна симбиоза, без да обръщат никакво внимание на това, което става вътре в Русия.
Това сподели в изявление за предаването " Събота 150 " енергийният специалист Михаил Крутихин.
Постигането на консенсус по въпроса с газовите доставки наподобява още по-трудно. Кога ще може Евросъюзът да се откаже напълно от съветското синьо гориво?
Вече видяхме по какъв начин Жозеп Борел разгласи, че в Евросъюза няма и към този момент не може да има консенсус за бойкотирането на съветския газ. Според прогнозите на Еврокомисията Европейският съюз може да се откаже напълно от съветския газ не по-рано от 2025 година.
От 1 април балтийските страни не получават съветски газ за лични потребности. Те взеха решение да употребяват полутечен природен газ. Освен терминала в Клайпеда в Литва, до края на годината Финландия и Естония ще имат общ терминал. Финландия разгласи, че е допустимо също да се откаже напълно от съветския газ до края на годината. А Латвия възнамерява да наеме плаващ терминал за приемане на полутечен газ.
До Полша към този момент доближи газопровод от норвежките залежи, който минава през Дания и Прибалтика. Полша и Латвия построиха газопровод, по който могат да получават полутечен газ от Клайпеда. Мисля, че другите страни могат да последват техния образец.
Възникват доста забавни въпроси по отношение на България. С какво да бъдат сменени тези съвсем 3 милиарда кубически метра газ, които България използва годишно и получава главно от Русия? Това е сериозен въпрос. Първо, мисля, че до лятото ще проработи газопроводът “Комотини - Стара Загора ”. По него ще може да се получава газ от Гърция. При това този газ може да бъде два типа: газът, който идва от Азербайджан, минава през Турция, Гърция, Албания и доближава до Италия. Още повече че договорът с Азербайджан за доставката на 1 милиард кубически метра газ от дълго време е подписан.
Освен това има Трансбалкански газопровод, по който по-рано съветският газ доближаваше от България до Турция. По него газът може да тече в двете посоки. Той се трансформира в действителност в сектор от по този начин наречения " Турски поток " и по него също може да се доставя газ в България. Според най-новите известия " Газпром " не желае повече да доставя газ, само че България има лостове за влияние. Поне до края на годината, когато изтича договорът с “Газпром ”. Ако България престане да пропуща газа за Европа през “Балкански поток ”, “Газпром ” няма да може да извърши отговорностите си към Унгария да вземем за пример. Ще му се наложи да се договаря с България.
Даден беше старт на плана “Александруполис ” - новият терминал за приемане на полутечен газ. България взе участие в този план. Трудно ми е да кажа по кое време тъкмо ще проработи, само че мисля, че ще е задоволително бързо. По този терминал България също ще може да получава газ.
Колко ще коства на европейските данъкоплатци отводът от съветския газ?
В момента има задоволително полутечен газ на международния пазар. Няма огромен недостиг, само че има конкуренция сред Пасифика - Азия и Атлантика, където Европа е главният консуматор. За да се притегли полутечен газ от Азия в Европа, би трябвало да се заплаща по-висока цена. През април цената в азиатския район беше към 29 $ за 1 милион английски топлинни единици. А в Европа, с цел да се пребори конкуренцията - 32 $. Т.е., европейците са принудени да заплащат повече, с цел да вземат газ от азиатците. Мисля, че това ще продължава.
Тези решения постоянно са подложени на критика. Да, за газа и за електричеството ще се наложи да се заплаща повече. Каква е цената на този въпрос? В някои страни като Германия да вземем за пример към този момент се приготвиха да стопират производството в някои значими браншове. Това са черната металургия, химическата индустрия и производството на строителни материали, където се употребява доста газ. Ще има спад на производството. Ще се наложи да се създадат огромни жертви.
От друга страна, какво ще стане, в случай че Европа не се откаже от съветския газ? От 2005 година Европа неведнъж се убеждаваше, че газовите доставки са политически инструмент на Русия. Налага се да направиш съществени жертви, с цел да се освободиш от зависимостта от политическия си съперник.
Какво значи за Русия загубата на европейския пазар на нефт и газ?
Прогнозите са неприятни. Русия добива сега 524 милиона тона нефт годишно. В резултат на глобите тя може да загуби до 100 милиона. Това са 2 милиона барела на денонощие. Много огромен удар по Русия! Руските икономисти пресметнаха какъв брой може да загуби федералният бюджет. Продажбите на газ също ще намалеят. Ако съберем загубите от петрола и от газа, тогава федералният бюджет може да загуби 25 % от приходите си. Това е злополука!
Президентът Владимир Путин съобщи, че съветските петролни и газовите доставки ще бъдат пренасочени от Европа на юг и изток. Може ли азиатският пазар пълноценно да размени европейския?
Къде на юг? В Персийския залив? Да се конкурираме със Саудитска Арабия и с нейните другари в Залива? Индия към този момент разгласи, че е съгласна да купува съветски нефт за не повече от 70 $ за барел. В момента цената е 108 $. Миналата година в Китай бяха доставени 83 милиона тона нефт. Всички вероятни направления бяха употребявани. Това са петролопроводът от Източен Сибир до Тихия океан с разклонението към Китай, тихоокеанските пристанища и 10 милиона тона през територията на Казахстан. Няма опция за пренасочване на спомагателни количества от Европа към Китай.
Президентът даде предписание на “Газпром ” да форсира основаването на нужната инфраструктура, с цел да може газът да потече на изток. Това значи строителство на газопровода “Силата на Сибир 2 ”. Трябва да бъдат издигнати повече от 6000 километра от Ямало-Ненецкия самостоятелен окръг през Източен Сибир и Монголия до Китай. Сега газът от тези залежи отива в Европа. Тук има обаче два огромни казуса. Проблем номер едно: китайците не желаят да получават газ през Монголия. И второ, китайците не са съгласни да получават толкоз газ, колкото купува Европа. Не са им нужни такива количества.
Колко време ще отнеме построяването на “Силата на Сибир 2 ” до стадий излизане на планова мощ? Проектната мощ е 50 милиарда кубически метра газ годишно с вероятност да бъде увеличена до 100 милиарда. А какъв брой време се строи “Силата на Сибир 1 ”? От началото на строителството до излизането на планова мощ от 38 милиарда кубически метра годишно през 2024-2025 година са 10 години. Затова дано се отнасяме към думите на президента с прочут песимизъм!
Кой печели и кой губи от разрива на дългогодишното енергийно съдействие сред Русия и европейските страни?
Губи Русия, тъй като Путин унищожава със страшна мощ освен украинската, само че и съветската стопанска система. За прочут интервал от време Европа също губи, само че мисля, че тя ще завоюва в дълготрайна вероятност. Може да бъде интензивен преходът към зелена сила и към различни източници. Откриват се положителни вероятности за енергийната успеваемост. В дълготрайна вероятност печелят развитите страни с развити и конкурентоспособни стопански системи. Мисля, че американската стопанска система, която си има свои проблеми, също в края на краищата може да завоюва.
Китай не печели нищо от войната. Изобщо нямам доверие, че Китай желае да превзема съветски територии. Той се стреми към международна икономическа агресия. Китай и Западът се намират в икономическа симбиоза: безконечна омраза, конкуренция, спорове и търговски войни. Америка и Западът като цяло и Китай не могат един без различен. И в бъдеще ще не престават да бъдат в положение на самобитна симбиоза, без да обръщат никакво внимание на това, което става вътре в Русия.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ