Дора Бонева, която на 11 април навърши 85, представя впечатляваща

Дора Бонева, която на 11 април навърши 85, показва впечатляваща експозиция в столичната изложба „ Райко Алексиев “. Голямата художничка демонстрира забележителни портрети, пейзажи, натюрморти, интериори.  За ретроспективното събитие картините в продължение на месеци са събирани от чужбина, от частни колекционери и фенове, както и от арт институции в страната - Варна, Бургас, Габрово, Казанлък, Перник, Кюстендил, Пловдив, Смолян,  Плевен, СГХГ, НХГ... Те са от различни интервали, рисувани в България, Франция, Съединени американски щати, Англия. „ Истински високо в изкуството е проникновението в индивида, в живота, в природата. Картините на Дора Бонева са мои другари. Тяхната ценностна система ми е близка. Аз им се поверявам ”, споделя в миналото Елисавета Багряна.

Ето какво споделя и професор Иван Маразов.  „ Дора просто рисува, както някои просто пеят, а други просто пишат. Тя рисува не за рецензията и не за аудитория. Не може да не рисува. Тя рисува, тъй като Мойрите са ѝ предрекли такава нишка на живота. Рисува, без да търси невероятното като претекст или като картинно осъществяване. Напротив, поезията на нейната четка е в елементарното, в насладата, че този свят го има и той е хубав не в изключителното, а в ежедневното, което отминаваме, без да виждаме, само че което я стопира с непредвидена страст, с пробляснал лъч или с дълбокия цвят на дъжда. Критиката отбелязва нейната неподправена откровеност. Дора не заявява и не търси нападателно вниманието на фена. Тя не вика, тя шепне и това подготвя феновете да влязат безшумно в нейния спокоен свят. Всяка картина е стаена покана към насаме съзерцаване на естествения ъгъл или към вглъбяване в своя свят, покана да останеш уединено със себе си. Тази смълчана природа изисква приглушено усещане. Затова нейните картини са „ антропни “, човешки, непознати на гръмогласно великолепие и гръмък екстаз. Дора Бонева избира своя път доста рано. Нейното творчество като че ли отхвърля времето. Това е еднакъв равномерен път без криволици и лутания, който е белязан от живописните следи на хиляди картини. И може би таман това ни кара да имаме вяра в нейната искреност и откровеност, в това, че тя рисува, с цел да изживява. Това е мощният вътрешен императив, който непрекъснато я изправя пред статива ”.

Самата Дора Бонева е извънредно сдържана, въпреки че е родена в бъбривото Габрово. Ученичката на Дечко Узунов още от ранната си младост изрично излиза на родната и интернационалната сцена. Нейните портрети са изумителни - на Дечко Узунов, Апостол Карамитев, Григор Вачков, Атанас Кръстев-Начо Културата, Владимир Висоцки, Евгений Евтушенко. Сред облиците, които пресъздава, е и този на брачна половинка й Любомир Левчев. Запознават се на пикник на списание „ Младеж “ в Своге – за Левчев е обич от пръв взор. След шест месеца се женят, макар че още първоначално си дават обещание, че няма да бързат с брака и че той няма да рисува, а тя няма да написа стихове. За първи път Левчев й театралничи малко след сватбата през 1956 година, когато и двамата са студенти в трети курс. Във времето Дора и Любо стават една от най-колоритните арт двойки в столичната бохема. Не се разделят до 25 септември 2019-та – тогава поетът напуща земния ни свят.