Защо Варна няма голяма частна болница
Допреди десетина години Бургас беше черна дупка на здравната карта, само че през днешния ден в него с изключение на държавната болница работят три огромни многопрофилни частни лечебни заведения.
Има единствено един огромен регионален град, в който няма нито една огромна частна клиника. Това е морската столица Варна.
През съкрушителните елементи на тази история се виждат всички проблеми в организацията на здравната система - феодализация, поддържане на монопола благодарение на държавната регулация, всеобщо овакантяване на лекари и като резултат - по-ниско качество на здравните услуги.
Единственият опит за огромна частна инвестиция във Варна стартира с покупката на незавършен мол през 2015 година от част от притежателите на тогава българската верига частни лечебни заведения " Сити клиник ", само че постройката беше скоростно продадена след две години.
Реклама
За да отвори нова болница, за нея би трябвало да има евентуални пациенти, което се дефинира от комисия по здравната карта, в която влизат двама души - шефът на районната здравна каса и шефът на районната здравна ревизия, локалното поделение на Министерството на здравеопазването. По принцип те би трябвало да разрешат съществуването на новата болница, преди тя да изиска лиценз от здравния министър, да й дефинират бюджет и предел за банкет, а след това - да я управляват по какъв начин лекува и употребява парите на здравната каса и страната.
Във Варна има две огромни държавни лечебни заведения, единствено че до момента в който едната - някогашната окръжна и единствена незабавна болница " Света Анна ", е затънала в задължения и проблеми с ръководството, другата, " Света Марина ", позната на варненци като " Терапията ", наподобява на пръв взор просперираща. Тя е втората най-голяма държавна болница в България, само че преди четири години при ръководството на Кирил Ананиев като здравен министър от ГЕРБ е трансферирана като благосъстоятелност на Медицинския университет " Проф. Параскев Стоянов " - Варна. Обичаят болничното заведение да бъде притежавана от университет е от времето на социализма. В случая прехвърлянето е целесъобразно с това, че по този начин се възвръща " главната функционалност на университетската болница по обезпечаване на качествено практическо образование на студенти, докторанти и специализанти и реализиране на болнична здравна помощ на най-високо равнище ". Сливане, което здравното министерство е отказвало на всички останали медицински университети и академични лечебни заведения. В случая университетите могат да поделят част от парите, които получават като дотация и такси от студентите с болничното заведение, да влагат в нея и да я държат над водата.
Във Варна процесът отива доста по-далече и опира освен до ръководството на държавната болница като частна, само че и до определянето на това какво ще се лекува в града, кой ще го лекува, кой къде ще работи и има ли място в здравната система в града.
Пълен надзор
Според лекари от Варна съществена роля за това има сегашният ректор проф. Валентин Игнатов, който е някогашен шеф на " Света Марина ". Само през последните няколко години на неговото ръководство болничното заведение и надлежно - университетът, са напуснали непринудено или по насила завеждащите нефрологията и хемодиализата, неврологията, неврохирургията, ортопедията, гастроентерологията, рехабилитацията, съдовата хирургия, здравната онкология, хематологията, лъчетерапията, заместител основният доктор, както и голям брой от лекари - експерти на по-ниските равнища. " Капитал " беседва с множеството от тях, само че те изрично отказваха да опишат с имената си за тежката атмосфера в болничното заведение, по какъв начин тъкмо са били " изгонени " от университета и болничното заведение, отношението към тях и тяхната работа и до един обясняваха мълчанието си със боязън. В множеството случаи в болничното заведение не престават да работи тяхната брачна половинка или брачен партньор, техни докторанти и близки лекари и сестри, които не желаят да пострадат, желаят да " продължат да живеят и работят умерено във Варна " и в по-добри времена да се върнат в болничното заведение. Много от тях намират реализация не в самия град, който е затворена страница за тях, а в София и в Бургас. Преместването е мъчително, изключително за варненци кореняци. Дори на 500 километра надалеч обаче, отводът да застанат с имената си, продължава да е корав. " Страхувам се за физическото си здраве, тези хора са способни на всичко ", споделя един от лекарите. Друг добавя, че родителите му са във Варна и не желае да пострадат, тъй като " става въпрос за страна в страната - богати лекари с доста пари и авторитетни избавени пациенти, огромна болница със лична конструкция, в която началникът е самобитен диктатор с плебеи ".
Реклама
" В университета и болничното заведение работят множеството от чиновниците на контролните органи - НЗОК, РЗИ, БЛС, единствено да чуят името ми и че се окайвам, ще затворят частната ми процедура в града за един ден и няма да мога да упражнявам, имало е такива случаи ", добавя различен от уволнените.
От към 30 души, множеството изгонени унизително и върху които е бил упражняван тормоз на работното им място, единствено една дама се съгласи да застане с името си зад своята къса история.
" Професор Игнатов е добър доктор, само че има проблеми със оправянето с експанзията. Причината да се разделя с болничното заведение е, че подадох отчет за разширение на активността на лабораторията. Той ми го хвърли назад в ръцете с резолюция " не ". Напуснах сама под напън, не бях доста удовлетворена, че напущам Варна, само че бях под огромно напрежение на работното си място в " Света Марина ", споделя доцент доктор Милка Георгиева, която е била и учител по молекулярна биология в университета.
Ситуацията изяснява и един на пръв взор външен за болничното заведение доктор, само че пък някогашен учител в Медицинския университет - Варна. Това е заместник-председателят на борда на шефовете на незабавната болница " Света Анна ", неврохирургът доцент доктор Георги Кючуков, чиято брачна половинка е една от напусналите, а самият той е пенсиониран и към този момент не преподава в университета.
Има единствено един огромен регионален град, в който няма нито една огромна частна клиника. Това е морската столица Варна.
През съкрушителните елементи на тази история се виждат всички проблеми в организацията на здравната система - феодализация, поддържане на монопола благодарение на държавната регулация, всеобщо овакантяване на лекари и като резултат - по-ниско качество на здравните услуги.
Единственият опит за огромна частна инвестиция във Варна стартира с покупката на незавършен мол през 2015 година от част от притежателите на тогава българската верига частни лечебни заведения " Сити клиник ", само че постройката беше скоростно продадена след две години.
Реклама
За да отвори нова болница, за нея би трябвало да има евентуални пациенти, което се дефинира от комисия по здравната карта, в която влизат двама души - шефът на районната здравна каса и шефът на районната здравна ревизия, локалното поделение на Министерството на здравеопазването. По принцип те би трябвало да разрешат съществуването на новата болница, преди тя да изиска лиценз от здравния министър, да й дефинират бюджет и предел за банкет, а след това - да я управляват по какъв начин лекува и употребява парите на здравната каса и страната.
Във Варна има две огромни държавни лечебни заведения, единствено че до момента в който едната - някогашната окръжна и единствена незабавна болница " Света Анна ", е затънала в задължения и проблеми с ръководството, другата, " Света Марина ", позната на варненци като " Терапията ", наподобява на пръв взор просперираща. Тя е втората най-голяма държавна болница в България, само че преди четири години при ръководството на Кирил Ананиев като здравен министър от ГЕРБ е трансферирана като благосъстоятелност на Медицинския университет " Проф. Параскев Стоянов " - Варна. Обичаят болничното заведение да бъде притежавана от университет е от времето на социализма. В случая прехвърлянето е целесъобразно с това, че по този начин се възвръща " главната функционалност на университетската болница по обезпечаване на качествено практическо образование на студенти, докторанти и специализанти и реализиране на болнична здравна помощ на най-високо равнище ". Сливане, което здравното министерство е отказвало на всички останали медицински университети и академични лечебни заведения. В случая университетите могат да поделят част от парите, които получават като дотация и такси от студентите с болничното заведение, да влагат в нея и да я държат над водата.
Във Варна процесът отива доста по-далече и опира освен до ръководството на държавната болница като частна, само че и до определянето на това какво ще се лекува в града, кой ще го лекува, кой къде ще работи и има ли място в здравната система в града.
Пълен надзор
Според лекари от Варна съществена роля за това има сегашният ректор проф. Валентин Игнатов, който е някогашен шеф на " Света Марина ". Само през последните няколко години на неговото ръководство болничното заведение и надлежно - университетът, са напуснали непринудено или по насила завеждащите нефрологията и хемодиализата, неврологията, неврохирургията, ортопедията, гастроентерологията, рехабилитацията, съдовата хирургия, здравната онкология, хематологията, лъчетерапията, заместител основният доктор, както и голям брой от лекари - експерти на по-ниските равнища. " Капитал " беседва с множеството от тях, само че те изрично отказваха да опишат с имената си за тежката атмосфера в болничното заведение, по какъв начин тъкмо са били " изгонени " от университета и болничното заведение, отношението към тях и тяхната работа и до един обясняваха мълчанието си със боязън. В множеството случаи в болничното заведение не престават да работи тяхната брачна половинка или брачен партньор, техни докторанти и близки лекари и сестри, които не желаят да пострадат, желаят да " продължат да живеят и работят умерено във Варна " и в по-добри времена да се върнат в болничното заведение. Много от тях намират реализация не в самия град, който е затворена страница за тях, а в София и в Бургас. Преместването е мъчително, изключително за варненци кореняци. Дори на 500 километра надалеч обаче, отводът да застанат с имената си, продължава да е корав. " Страхувам се за физическото си здраве, тези хора са способни на всичко ", споделя един от лекарите. Друг добавя, че родителите му са във Варна и не желае да пострадат, тъй като " става въпрос за страна в страната - богати лекари с доста пари и авторитетни избавени пациенти, огромна болница със лична конструкция, в която началникът е самобитен диктатор с плебеи ".
Реклама
" В университета и болничното заведение работят множеството от чиновниците на контролните органи - НЗОК, РЗИ, БЛС, единствено да чуят името ми и че се окайвам, ще затворят частната ми процедура в града за един ден и няма да мога да упражнявам, имало е такива случаи ", добавя различен от уволнените.
От към 30 души, множеството изгонени унизително и върху които е бил упражняван тормоз на работното им място, единствено една дама се съгласи да застане с името си зад своята къса история.
" Професор Игнатов е добър доктор, само че има проблеми със оправянето с експанзията. Причината да се разделя с болничното заведение е, че подадох отчет за разширение на активността на лабораторията. Той ми го хвърли назад в ръцете с резолюция " не ". Напуснах сама под напън, не бях доста удовлетворена, че напущам Варна, само че бях под огромно напрежение на работното си място в " Света Марина ", споделя доцент доктор Милка Георгиева, която е била и учител по молекулярна биология в университета.
Ситуацията изяснява и един на пръв взор външен за болничното заведение доктор, само че пък някогашен учител в Медицинския университет - Варна. Това е заместник-председателят на борда на шефовете на незабавната болница " Света Анна ", неврохирургът доцент доктор Георги Кючуков, чиято брачна половинка е една от напусналите, а самият той е пенсиониран и към този момент не преподава в университета.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ