Доналд Тръмп и Си Цзинпин Докато новинари и коментатори в

Доналд Тръмп и Си Цзинпин

Докато новинари и коментатори в Съединени американски щати остават вторачени във всекидневните обиди и поведенчески особености на президента Тръмп, на другия завършек на света се случи нещо в действителност историческо. Китай даде знак, че в този момент счита себе си за другата международна свръхсила и се нарежда като опция, в случай че не и противник, на Съединени американски щати.

Това мое мнение не се основава на " гадаене по чаените листенца " на китайската политика. Това е ясно дефинираният мироглед на китайски висш водач Си Цзинпин. В речта си от предходната седмица пред 19-ия Конгрес на Китайската комунистическа партия Си съобщи, че Китай е достигнал " исторически лимит " и навлиза в " нова епоха ", в която страната ще се трансформира в " могъща мощ " в света и модел за подражателство за политическо и икономическо развиване. Той съобщи, че китайската " политическа система е велико създание ", което предлага " нов избор на другите страни ". И настоя, че страната ревниво ще пази ползите си, като в същото време ще стане световен водач по въпроси като климатичните промени и търговията.

Откакто Китай се отхвърли от маоистката изолираност през 70-те години, водещата му философия бе избрана от Дън Сяопин. По това време Китай имаше потребност да се учи от Запада, изключително от Съединени американски щати, и да се интегрира в съществуващия интернационален ред. Според Дън той би трябвало да е преклонен и непретенциозен във външната си политика, да не парадира и " да чака да му пристигна времето ". Времето в този момент настъпи, счита Си, и сподели, че Средното царство е готово да " заеме централно място в света ".

Речта на Си е значима, тъй като на този партиен конгрес стана ясно, че той не е елементарен водач. Той доближи втори мандат, без да посочва явни приемници от идващото потомство партийни фрагменти, като по този метод контролът му над властта е надалеч по-здрав от този на непосредствените му прародители. Нещо по-важно, партията вгради политическата му мисъл в своя правилник - чест, която допреди това бе получил единствено Мао Цзедун приживе. (Мислите на Дън също бяха добавени, само че посмъртно.) Това значи, че до момента в който е жив, Си и концепциите му ще господстват в Китайската комунистическа партия.

Както писа наскоро в " Ню Йорк ривю ъв букс " Андрю Нейтън, политиката на Запада към Пекин като цяло е допускала, че с течение на времето, до момента в който Китай модернизира стопанската система си, той ще стане по-плуралистичен и по-отворен към съдействие с другите страни. Нейтън обаче добави, че неколцина писатели и публицисти като Джеймс Ман се безпокоят, че Китай вместо това ще остане властнически и ще обезпечи поддръжка на други антидемократични страни.

Действителността не е чак толкоз последна, колкото предричаше Ман. Китай остава твърдо властнически, в действителност от ден на ден през последните години. Обаче по въпроси като климатичните промени, търговията и Северна Корея, той в действителност оказва от ден на ден подпомагане. Макар да се пробва да сътвори няколко свои различни интернационалните институции, Китай в същото време е третият по значителност източник на финансиране на Организация на обединените нации и дава втория по значителност принос към бюджета за мироопазващи интервенции на международната организация. Китай се стреми към преразглеждане на интернационалната система в услуга на своята засилваща се мощност, а не към гражданска война и цялостна подмяна на построения от Запада интернационален ред.

Новото отношение на Китай към света и методът, по който то се възприема, са частично резултат от продължаващата мощност на китайската стопанска система и растящата политическа самонадеяност на партията под ръководството на Си. Тези промени обаче се случват и на фона на цялостния срив на политическия и честен престиж на Съединени американски щати в света. Неотдавнашно допитване на института Пю записва спад от 14 процентни пункта на хората с позитивно отношение към Съединени американски щати в изследваните над 30 страни.

Страни като Австралия, Холандия и Канада в този момент имат по-положително мнение за Китай, в сравнение с за Съединени американски щати. Много от изследваните страни, в това число Германия, Чили и Индонезия, имат по-голямо доверие на лидерските умения на Си, в сравнение с тези на Тръмп. Китай настъпателно се стреми да усъвършенства имиджа си пред света, като харчи милиарди за задгранична помощ, дава обещание търговия и вложения и отваря институти " Конфуций " за разпространение на китайската просвета.

В същото време, помислете по какъв начин ли наподобяват Съединени американски щати в този момент в очите на останалия свят. Те са политически парализирани, неспособни да вземат значими решения. Насред все по-раздуващия се дълг вложенията им в образованието, инфраструктурата и науката и технологиите са извънредно незадоволителни. Политиката се е трансформирала в род от телевизионното риалити, с всекидневни обиди, реплики и цветисти мнения. Историческата роля на водачеството на Америка в света е сменена от лимитирана и застинала идеология. Външната политика се е трансформирала в политиканска игра, в която Вашингтон нарушава съглашения, трансформира курса си и прави обрати в политиката съвсем само, с цел да бележи политически точки пред своите гласоподаватели.

Промените в престижа, които следим по света, се дължат не толкоз на възхода на Китай, колкото на упадъка на Съединени американски щати.

По БТА