Психолог с 20-годишен опит: Популяризирането на доброто е лекарството срещу агресията, с която иначе вече свикнахме
Дона Андонова е психолог с дълготраен опит в работата с деца и възпитаници, както и с хора от други възрастови групи. За 20 години, като учебен психолог и още толкоз работа в кабинета си, тя е придобила опит на експерт, който освен изслушва, само че и схваща децата. Зачестилите случаи на експанзия от подрастващите, като разрушение на детски полощадки в Бургас, за което Actualno.com осведоми, разбиването на камери, обири на мониторингови станции, счупването на детето-манекен, което е сложено пред пешеходна пътека в морската градина и други отрицателни прояви, станаха мотив да потърсим мнението на Дона Андонова.
Г-жо Андонова, за какво на сериозната тематика „ експанзията измежду подрастващите “ към този момент се гледа надали не като на факсимиле и доста хора даже не желаят да беседват по нея?
Ако се опитаме да погледнем обществото ни в по-широк проект, в последните 20-30 години, няма по какъв начин да не видим, че нравствеността на доста хора е ерозирала. Насилието се банализира. Превръща се в част от всекидневието и за жалост, в огромна степен, престава да буди възмущение и противоречие. Вниманието се разконцентрира, сетивата се притъпяват и грубите взаимоотношения край нас всеки ден ескалират. Така незабелязано се привиква с експанзията, тя е част от нас, тя е модел на държание, на взаимоотношения, а подрастващите копират и ползват модела.
В последните няколко години Министерството на образованието създава стратегии и тактики за справяне с нападателните модели на държание измежду децата и юношите. Тези стратегии се ползват на процедура в междинното учебно заведение, като полемики, разяснителни беседи, превантивни и корекционни практики
Как в учебниците по логика на психиката се изясняват желанието за разрушение?
Феноменът „ експанзия “ се формулира като държание, което цели да аргументи болежка или щета на друго живо създание. Тя е израз на доста огромен енергиен заряд и носи в себе си унищожителен капацитет.
В по-широк смисъл това е всяко експанзивно, упражняващо насила върху обект или друго лице държание, водещо до увреждания, при незадоволителна отбрана.
В психическите проучвания най-общо може да се уточни, че се открояват две теории по отношение на възникването и реализрането на нападателно държание – обществена и инстинктна доктрина. Според първата, човек не се ражда нападателен, а възпитава нападателни модели в обществената среда – фамилията, обществото. Инстинктната доктрина постулира, че агресивността е вродена в индивида, както и в другите скотски типове и е детайл от инстинкта за оцеляване. Тоест, тези теории преглеждат агресивното държание подбудено от „ външни “ или „ вътрешни “ подбуди.
Спорът измежду експертите за това кои подбуди натежават се води от епохи, само че като че ли сплотяващо е схващането, че фрустрацията води до нападателно, а от време на време и до автоагресивно държание.
Какво стои в основата на насилието и по какъв начин родителите могат да оказват помощ на децата си в тази тенденция?
Няколко неща сигурно „ оказват помощ “ да се отключи нападателно държание:
-Ако се приписва съзнателна неприязън в желанията на другите, очакване да ни причинят болежка или щета, отговорът нормално е неприязън
-Изпитване на гневни усеща - при фрустрация е доста често/
-Проблеми със самоконтрола / при слаб самоконтрол, при изпитване на яд се отключва и нападателно поведение/
- Намалена или изчезнала сензитивност към моралните полезности, които не разрешават или лимитират потреблението на експанзия за реализиране на задачите или разрешаване на проблемите, ускорява експанзията
-Моделите на средата – в случай че в средата, в която живее човек агресивното държание се толерира или е метод за решение на проблеми, вероятността самия той да го ползва е доста висока.
Родителите могат да създадат доста. От появяването на детето в фамилията, те са най-авторитетните фигури в неговия живот. Моделите на образование, които ползват и моделите на личното държание, ценностните им настройки, отношението към фамилията и обществото са мощни фактори за моделиране на детската персона.
Има ли образци във Вашата процедура, които са Ви създали огромно усещане и сте ги запомнили?
Всякакви. Много от тях, за наслада, с добър край. Някои трагикомични - като да вземем за пример момчета на 15-16 години, които с положителното желание да подарят огромна, красива елха за Коледното празненство в учебното заведение, бяха отрязали прелестната елха от двора на близка детска градина...и провокираха оскърбление за дребните деца и основателния яд на родители и учители. Това ми подсети за „ положителните планове и пътя към пъкъла... “.Те получиха справедливо наказване, само че по-важното е, че схванаха.
Един случай няма да не помни, тъй като е обвързван с непредизвикана по никакъв метод свирепост. Млади хора на същата възраст, бяха пребили и осакатили възрастен скитник, ей по този начин, тъй като е подобен, какъвто е. Не демонстрираха страдание.
А кои случаи Ви карат да мислите, че има вяра?
Всички образци на положително, които ние виждаме към себе си – да ги насърчаваме, да не ги отминаваме. Мисля, че вие публицистите вършиме и можете да извършите още повече за разпространение на положителното, на положителната вест. Колкото и да е публикувано схващането, че „ не положителната вест се продава “, тъй като моделът на положителното развива емпатията, а възпитанието в емпатия сигурно е модел против агресивното държание.
Как хората въобще, и дребни и огромни, могат да си оказват помощ, като успокоят мислите и се опитат да управляват отрицателните страсти?
Един от най- изявените експерти по въпросите на човешкото нападателно държание – американският психолог Ленардд Бърковиц, споделя концепцията, че това което отличава нас, хората, от останалите типове е фактът, че експанзията е функционалност на взаимоотношение сред вродените склонности и заучените реакции. Моделите на държание при индивида са безпределно гъвкави и доста податливи на трансформация. Това значи, че човек може да моделира държанието си, да победи някои наследствени личностови особености посредством воля, религия, образование и самовъзпитание. Стига да го желае, несъмнено.
Бихте ли ни дали препоръки, образци за държание, в интерес на положителното, което имам вяра, че всеки носи?
Аз също съм склонна да имам вяра, че всеки носи положителното в себе си. Може би ще се повторя, само че отговорността на възрастните е огромна във връзка с децата. Да възпитаваш дете значи да го научиш да прави разликата сред положително и зло, да уважаваш възприятията му, да се отнасяш към него като към персона, която е скъпа поради самата себе си и несъмнено, да поставиш рамките на разрешеното и неразрешеното и то когато му е времето - още в ранната детска възраст, да покажеш положителния модел и ти самият да бъдеш положителният модел.
Г-жо Андонова, за какво на сериозната тематика „ експанзията измежду подрастващите “ към този момент се гледа надали не като на факсимиле и доста хора даже не желаят да беседват по нея?
Ако се опитаме да погледнем обществото ни в по-широк проект, в последните 20-30 години, няма по какъв начин да не видим, че нравствеността на доста хора е ерозирала. Насилието се банализира. Превръща се в част от всекидневието и за жалост, в огромна степен, престава да буди възмущение и противоречие. Вниманието се разконцентрира, сетивата се притъпяват и грубите взаимоотношения край нас всеки ден ескалират. Така незабелязано се привиква с експанзията, тя е част от нас, тя е модел на държание, на взаимоотношения, а подрастващите копират и ползват модела.
В последните няколко години Министерството на образованието създава стратегии и тактики за справяне с нападателните модели на държание измежду децата и юношите. Тези стратегии се ползват на процедура в междинното учебно заведение, като полемики, разяснителни беседи, превантивни и корекционни практики
Как в учебниците по логика на психиката се изясняват желанието за разрушение?
Феноменът „ експанзия “ се формулира като държание, което цели да аргументи болежка или щета на друго живо създание. Тя е израз на доста огромен енергиен заряд и носи в себе си унищожителен капацитет.
В по-широк смисъл това е всяко експанзивно, упражняващо насила върху обект или друго лице държание, водещо до увреждания, при незадоволителна отбрана.
В психическите проучвания най-общо може да се уточни, че се открояват две теории по отношение на възникването и реализрането на нападателно държание – обществена и инстинктна доктрина. Според първата, човек не се ражда нападателен, а възпитава нападателни модели в обществената среда – фамилията, обществото. Инстинктната доктрина постулира, че агресивността е вродена в индивида, както и в другите скотски типове и е детайл от инстинкта за оцеляване. Тоест, тези теории преглеждат агресивното държание подбудено от „ външни “ или „ вътрешни “ подбуди.
Спорът измежду експертите за това кои подбуди натежават се води от епохи, само че като че ли сплотяващо е схващането, че фрустрацията води до нападателно, а от време на време и до автоагресивно държание.
Какво стои в основата на насилието и по какъв начин родителите могат да оказват помощ на децата си в тази тенденция?
Няколко неща сигурно „ оказват помощ “ да се отключи нападателно държание:
-Ако се приписва съзнателна неприязън в желанията на другите, очакване да ни причинят болежка или щета, отговорът нормално е неприязън
-Изпитване на гневни усеща - при фрустрация е доста често/
-Проблеми със самоконтрола / при слаб самоконтрол, при изпитване на яд се отключва и нападателно поведение/
- Намалена или изчезнала сензитивност към моралните полезности, които не разрешават или лимитират потреблението на експанзия за реализиране на задачите или разрешаване на проблемите, ускорява експанзията
-Моделите на средата – в случай че в средата, в която живее човек агресивното държание се толерира или е метод за решение на проблеми, вероятността самия той да го ползва е доста висока.
Родителите могат да създадат доста. От появяването на детето в фамилията, те са най-авторитетните фигури в неговия живот. Моделите на образование, които ползват и моделите на личното държание, ценностните им настройки, отношението към фамилията и обществото са мощни фактори за моделиране на детската персона.
Има ли образци във Вашата процедура, които са Ви създали огромно усещане и сте ги запомнили?
Всякакви. Много от тях, за наслада, с добър край. Някои трагикомични - като да вземем за пример момчета на 15-16 години, които с положителното желание да подарят огромна, красива елха за Коледното празненство в учебното заведение, бяха отрязали прелестната елха от двора на близка детска градина...и провокираха оскърбление за дребните деца и основателния яд на родители и учители. Това ми подсети за „ положителните планове и пътя към пъкъла... “.Те получиха справедливо наказване, само че по-важното е, че схванаха.
Един случай няма да не помни, тъй като е обвързван с непредизвикана по никакъв метод свирепост. Млади хора на същата възраст, бяха пребили и осакатили възрастен скитник, ей по този начин, тъй като е подобен, какъвто е. Не демонстрираха страдание.
А кои случаи Ви карат да мислите, че има вяра?
Всички образци на положително, които ние виждаме към себе си – да ги насърчаваме, да не ги отминаваме. Мисля, че вие публицистите вършиме и можете да извършите още повече за разпространение на положителното, на положителната вест. Колкото и да е публикувано схващането, че „ не положителната вест се продава “, тъй като моделът на положителното развива емпатията, а възпитанието в емпатия сигурно е модел против агресивното държание.
Как хората въобще, и дребни и огромни, могат да си оказват помощ, като успокоят мислите и се опитат да управляват отрицателните страсти?
Един от най- изявените експерти по въпросите на човешкото нападателно държание – американският психолог Ленардд Бърковиц, споделя концепцията, че това което отличава нас, хората, от останалите типове е фактът, че експанзията е функционалност на взаимоотношение сред вродените склонности и заучените реакции. Моделите на държание при индивида са безпределно гъвкави и доста податливи на трансформация. Това значи, че човек може да моделира държанието си, да победи някои наследствени личностови особености посредством воля, религия, образование и самовъзпитание. Стига да го желае, несъмнено.
Бихте ли ни дали препоръки, образци за държание, в интерес на положителното, което имам вяра, че всеки носи?
Аз също съм склонна да имам вяра, че всеки носи положителното в себе си. Може би ще се повторя, само че отговорността на възрастните е огромна във връзка с децата. Да възпитаваш дете значи да го научиш да прави разликата сред положително и зло, да уважаваш възприятията му, да се отнасяш към него като към персона, която е скъпа поради самата себе си и несъмнено, да поставиш рамките на разрешеното и неразрешеното и то когато му е времето - още в ранната детска възраст, да покажеш положителния модел и ти самият да бъдеш положителният модел.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ