Музей на комунизма откриха в Букурещ
“Долу, Чаушеску ”, “Долу комунизма ”, “Децата ни желаят да са свободни ”, “Има начало във всеки край ” - тези надписи и голямо знаме на Румъния с дупка по средата (символ на румънската революция) ме посрещат на " Улицата на Ковачите " №6 в Букурещ. Само няколко минути по-късно и няколко стъпала по-нагоре се озовавам в голям хол. Ваза с карамфили върху бродирана на една кука завивка на лакирана маса. Стъклена купа с изкуствени плодове. Два тромави фотьойла, изтърбушен диван и остарял тв приемник със стъклена риба, кацнала от горната страна му. Гардероб, ухаещ на нафталин, облепен от вътрешната страна с изрязани страници от западни фешън списания. Телефон с шайба. Пластмасови играчки.
Намирам се в музея “Някъде в комунизма ” . Той отвори порти на 26 юли и е единственият по рода си в Букурещ, настояват неговите основатели Каталина Андриеш и Габриел Бога. Тук обектите не са зад витрини, всичко може да се пипне и снима.
“Музеят има четири стаи, които са тематично разграничени. В първото помещение ще откриете информация за 50-те и 60-те години - времето на политически арести, репресии, конфискуване на земи и терени, когато Секуритате съблюдвала строго за реда. Втората стая показва интервала от 1965-1989 година, който Николае Чаушеску наричал “златната ера ”. Това било времето, в което се вложило в промишленост, били теглени интернационалните заеми. Другите две стаи пресъздават хол и кухня от това време. Комунистическото време ”, споделя за Българска телеграфна агенция Каталина Андриеш, до момента в който ме развежда в близост.
Работата по музея стартира още през януари, а за плана оказва помощ цялостен екип от хора.
“Беше мъчно да съберем и донесем обектите. Всеки предмет споделя по една история. Не си мислете, че сме взели всичко едновременно от някоя къща. Всеки предмет има друг генезис, само че искахме да пресъздадем атмосферата, ситуацията, в която са живеели хората по времето на комунизма, на Николае Чаушеску ”, изяснява Юлия Урсулеску - едно от по-младите лица на плана.
Стените на пространствата са покрити с доста архивни фотоси, персонални истории и подбрана информация, която ни споделя за:
Румънският ледник
През 70-те години методът на живот на румънците не бил кой знае какъв брой по-различен от този в другите страни. Заради заемите, взети от Николае Чаушеску, промишлеността се развивала и това подобрявало качеството на живот. Нямало дефицит на хранителни артикули . Всичко внезапно се трансформира при започване на 80-те години. Държавата измисля стратегия, съгласно която всеки човек се нуждаел от най-много 2700 калории. На базата на този най-много се изчислявали и разрешените количества храна . През 1984 година те били както следва: 39 кг месо, 78 литра мляко и 166 кг зеленчуци на година . Месечно човек можел да си купи 1 литър олио и 1 кг захар. Можел единствено в избрани магазини против купони. Опитът за запасяване с храна се наказвал.
Румънските заплати
Заплатите по времето на комунистическия режим се определяли съгласно специалността. Най-добре платени били строителните служащи, които получавали почти 3600 леи , следвани от миньорите (3500 леи) и чиновниците в банките (3200 леи). Най-ниско платени били хората в региона на публичното хранене, туризма, ресторантьорството, където заплатата била не повече от 1500 леи. В тази група влизали и пощальоните, водачите и шивачките. За съпоставяне заплатата на Николае Чаушеску била 18 000 леи.
Румънския спорт
Николае Чаушеску се заел персонално с развиването на румънския спорт. “Новият човек ” трябвало да бъде добре квалифициран физически, по тази причина и всеобщият спорт бил насърчаван. Появила се по този начин наречената “Дачиада ” - полуспортно събитие, което заело всички възрастови категории. Футболните клубове носели имена, които показвали принадлежност към комунистическата теория. Била въведена купата “майстор на спорта ”, която показвала връзката сред страната и спорта. Спортните клубове, най-големият от които " Стяуа ", били следени директно от семейството Чаушеску.
Румънската индустрия
В началото на 50-те автомобилната промишленост не била развита и хората се придвижвали с трамваи, тролейбуси или рейсове, създадени в заводите в Букурещ. В края на 60-те години стартира импорт на коли от Франция, Източна Германия и Италия и с поддръжката на Съветския съюз се реализира механически прогрес. През 1968 стартира и производството на " Дачия ". За да може човек да си купи кола, трябвало да се запише в лист от чакащи. Понякога отнемало години, с цел да се снабди с персонален автомобил, без значение че разполагал с пари. В края на 80-те години една " Дачия " коствала 30 тогавашни междинни заплати. " Дачия 2000 " карали единствено партийни лидиреи и милицията. " Дачия 2000 " с мотор от 2200 кубика и 116 конски сили имал и Николае Чаушеску. Наричал я “Tovarăsa ” - спътница.
През 70-те и 80-те години Румъния стартира да създава всякакво съоръжение - компютри, телефони, домашен уреди. Компютрите от серията DACICC били сполучливи на вътрешния пазар и почнал експорт за други социалистически страни. Земетресението от 1977, последвано от енергийната рецесия и компликациите през 1980-те, стопират напредъка.
Намирам се в музея “Някъде в комунизма ” . Той отвори порти на 26 юли и е единственият по рода си в Букурещ, настояват неговите основатели Каталина Андриеш и Габриел Бога. Тук обектите не са зад витрини, всичко може да се пипне и снима.
“Музеят има четири стаи, които са тематично разграничени. В първото помещение ще откриете информация за 50-те и 60-те години - времето на политически арести, репресии, конфискуване на земи и терени, когато Секуритате съблюдвала строго за реда. Втората стая показва интервала от 1965-1989 година, който Николае Чаушеску наричал “златната ера ”. Това било времето, в което се вложило в промишленост, били теглени интернационалните заеми. Другите две стаи пресъздават хол и кухня от това време. Комунистическото време ”, споделя за Българска телеграфна агенция Каталина Андриеш, до момента в който ме развежда в близост.
Работата по музея стартира още през януари, а за плана оказва помощ цялостен екип от хора.
“Беше мъчно да съберем и донесем обектите. Всеки предмет споделя по една история. Не си мислете, че сме взели всичко едновременно от някоя къща. Всеки предмет има друг генезис, само че искахме да пресъздадем атмосферата, ситуацията, в която са живеели хората по времето на комунизма, на Николае Чаушеску ”, изяснява Юлия Урсулеску - едно от по-младите лица на плана.
Стените на пространствата са покрити с доста архивни фотоси, персонални истории и подбрана информация, която ни споделя за:
Румънският ледник
През 70-те години методът на живот на румънците не бил кой знае какъв брой по-различен от този в другите страни. Заради заемите, взети от Николае Чаушеску, промишлеността се развивала и това подобрявало качеството на живот. Нямало дефицит на хранителни артикули . Всичко внезапно се трансформира при започване на 80-те години. Държавата измисля стратегия, съгласно която всеки човек се нуждаел от най-много 2700 калории. На базата на този най-много се изчислявали и разрешените количества храна . През 1984 година те били както следва: 39 кг месо, 78 литра мляко и 166 кг зеленчуци на година . Месечно човек можел да си купи 1 литър олио и 1 кг захар. Можел единствено в избрани магазини против купони. Опитът за запасяване с храна се наказвал.
Румънските заплати
Заплатите по времето на комунистическия режим се определяли съгласно специалността. Най-добре платени били строителните служащи, които получавали почти 3600 леи , следвани от миньорите (3500 леи) и чиновниците в банките (3200 леи). Най-ниско платени били хората в региона на публичното хранене, туризма, ресторантьорството, където заплатата била не повече от 1500 леи. В тази група влизали и пощальоните, водачите и шивачките. За съпоставяне заплатата на Николае Чаушеску била 18 000 леи.
Румънския спорт
Николае Чаушеску се заел персонално с развиването на румънския спорт. “Новият човек ” трябвало да бъде добре квалифициран физически, по тази причина и всеобщият спорт бил насърчаван. Появила се по този начин наречената “Дачиада ” - полуспортно събитие, което заело всички възрастови категории. Футболните клубове носели имена, които показвали принадлежност към комунистическата теория. Била въведена купата “майстор на спорта ”, която показвала връзката сред страната и спорта. Спортните клубове, най-големият от които " Стяуа ", били следени директно от семейството Чаушеску.
Румънската индустрия
В началото на 50-те автомобилната промишленост не била развита и хората се придвижвали с трамваи, тролейбуси или рейсове, създадени в заводите в Букурещ. В края на 60-те години стартира импорт на коли от Франция, Източна Германия и Италия и с поддръжката на Съветския съюз се реализира механически прогрес. През 1968 стартира и производството на " Дачия ". За да може човек да си купи кола, трябвало да се запише в лист от чакащи. Понякога отнемало години, с цел да се снабди с персонален автомобил, без значение че разполагал с пари. В края на 80-те години една " Дачия " коствала 30 тогавашни междинни заплати. " Дачия 2000 " карали единствено партийни лидиреи и милицията. " Дачия 2000 " с мотор от 2200 кубика и 116 конски сили имал и Николае Чаушеску. Наричал я “Tovarăsa ” - спътница.
През 70-те и 80-те години Румъния стартира да създава всякакво съоръжение - компютри, телефони, домашен уреди. Компютрите от серията DACICC били сполучливи на вътрешния пазар и почнал експорт за други социалистически страни. Земетресението от 1977, последвано от енергийната рецесия и компликациите през 1980-те, стопират напредъка.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ