Документален филм за отвлечените ученички в Нигерия с награда от Венеция
Документален филм на нигерийския режисьор Джоел Качи Бенсън, който споделя историята на изчезналите девойки от Чибок, е с премия от във Венеция. " Дъщерите на Чибок " е най-хубавата документална киноистория, основана благодарение на виртулна реалност – тя споделя за шокиращите събития от 14 април 2014 година, когато радикалната формация “Боко Харам ” отвлече 276 девойки от учебно общежитие в нигерийския град, до момента в който се готвят за изпити в края на образователната година.
През последните пет години 107 от девойките съумяха да избягат от похитителите или бяха освободени с помощта на договарянията на държавното управление с групировката. Но и до през днешния ден 112 са в неопределеност. Жителите на Североизточна още не са изгубили вяра.
Документалният филм, чиято премиера беше на кинофестивала във Венеция, споделя историята на Яна Галанг – нейната дъщеря е измежду отвлечените девойки.
" С този VR филм желаех да " заведа " света до жените на Чибок, които все още живеят с невероятната болежка от отсъствието им. Чувствах, че е неверно да забравим и просто да продължим напред ", сподели в речта си режисьорът на наградения филм.
След пет години светът като че ли е не запомнил, драмата от Чибок към този момент не провокира публично внимание. Но една майка не се е отказала от вярата. Дъщерята на Яна Галанг – Рифкату, е едно от девойките, които не се завърнаха вкъщи. Всеки месец Галанг, на 51, пере и сгъва облеклата на щерка си – молейки се един ден тя да бъде освободена от похитителите. " Рифкату, дъще моя, пет години плаках и чаках, молейки се да се върнете. Няма да спра да се апелирам за вас. Никога няма да спра и знам, че един ден молитвите ми ще бъдат чути ", споделя покрусената майка в документалния филм.
Когато историята получава интернационален отзвук преди години, доста хора считат, че информацията е подправена. А и доста политици се държат на разстояние, тъй като се притесняват, че е прекомерно политическа. " Предполагам, че първичната причина да направя този филм, беше любознанието. Исках самичък да получа информацията ", уточнява Джоел Качи Бенсън. Но откакто съпреживява тъгата на майките, си дава сметка, че лентата има да опише доста повече, употребявайки силата на.
И още...
През последните пет години 107 от девойките съумяха да избягат от похитителите или бяха освободени с помощта на договарянията на държавното управление с групировката. Но и до през днешния ден 112 са в неопределеност. Жителите на Североизточна още не са изгубили вяра.
Документалният филм, чиято премиера беше на кинофестивала във Венеция, споделя историята на Яна Галанг – нейната дъщеря е измежду отвлечените девойки.
" С този VR филм желаех да " заведа " света до жените на Чибок, които все още живеят с невероятната болежка от отсъствието им. Чувствах, че е неверно да забравим и просто да продължим напред ", сподели в речта си режисьорът на наградения филм.
След пет години светът като че ли е не запомнил, драмата от Чибок към този момент не провокира публично внимание. Но една майка не се е отказала от вярата. Дъщерята на Яна Галанг – Рифкату, е едно от девойките, които не се завърнаха вкъщи. Всеки месец Галанг, на 51, пере и сгъва облеклата на щерка си – молейки се един ден тя да бъде освободена от похитителите. " Рифкату, дъще моя, пет години плаках и чаках, молейки се да се върнете. Няма да спра да се апелирам за вас. Никога няма да спра и знам, че един ден молитвите ми ще бъдат чути ", споделя покрусената майка в документалния филм.
Когато историята получава интернационален отзвук преди години, доста хора считат, че информацията е подправена. А и доста политици се държат на разстояние, тъй като се притесняват, че е прекомерно политическа. " Предполагам, че първичната причина да направя този филм, беше любознанието. Исках самичък да получа информацията ", уточнява Джоел Качи Бенсън. Но откакто съпреживява тъгата на майките, си дава сметка, че лентата има да опише доста повече, употребявайки силата на.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ