Гузното мълчание на пленените медии
Докладът на Държавния департамент на Съединени американски щати ясно сподели кой е отговорен за плачевното положение на публицистиката у нас
„ В България има сериозен риск за медийния плурализъм, включително високо равнище на политическо и икономическо въздействие върху медийния пазар, комбинирано с високи равнища на централизация на медийната благосъстоятелност “. В страната се вижда „ продължаващо утежняване на медийната независимост “, „ съществено нарушен медиен плурализъм “, „ незадоволителна публицистична самостоятелност на всички типове медии “ и „ непрозрачно контролиране на държавно равнище на ресурсите, предопределени за подкрепяне на медиите, включително и по линия на еврофондовете “. Това са единствено част от изводите в годишния отчет на Държавния департамент на Съединени американски щати за положението на човешките права в България през миналата 2022 година
Да чухте нещо за тях тази седмица? Докладът беше оповестен в понеделник, само че за разлика от не толкоз далечни времена, когато сходни заключения заливаха скорострелно цялото обществено пространство – от мейнстрийма и ефира на обичайните медии до обществените мрежи, в този момент съвсем всички издания я подминаха с безмълвие. Пробваха се
-->
да заметат тези констатации под килима на гузната си съвест
с вярата, че ще оттекат неусетно в канализацията на осведомителния поток. Защо ли? Защото са присъда и за тях, и за целия медиен бранш. При това не нова. Имаше я и в предния, и в по-предния отчет, а и най-малко още няколко години обратно. Новото тук са две неща. Първото – че обстановката продължава да се утежнява от ден на ден. Второто – към този момент е изцяло явен същинският провинен за нея.
Казваме „ към този момент “, тъй като допреди две години тази присъда беше пришивана като етикет на съзнателно очерняния облик на човек, трансфорат целеустремено от същия този гузно мълчащ сега мейнстрийм и обществени мрежи в пояснение за всяко зло, протичащо се в страната. До началото на 2021 година всяка сходна констатация беше приписвана с ориентирана обвинително химикалка към дългогодишния народен представител от Движение за права и свободи Делян Пеевски, който отново до тогава беше притежател и на издателска група с няколко печатни издания. И въпреки броят на въпросните издания да беше общо 6, а самият Пеевски да беше създател на единствените законови промени, целящи цялостно изсветляване на собствеността в медийния бранш и методите му на финансиране, по негов адрес по команда се изсипваха изказвания, че стои зад всички несгоди, протичащи се в медийния бранш. Е, при започване на 2021 година Пеевски продаде издателската си група и от този момент няма безусловно нищо общо с медиите, само че печалните констатации освен не престават да са факт, а се регистрира и все по-голямо утежняване. Защото
същинският отговорник за наведеното състояние на медиите у нас
и тогава, и в този момент постоянно е бил различен. Същият, който беше изчерпателно разказан от авторитетното брюкселско издание „ Ню Юръп “ в едно изречение – „ сляпото леке на българския медиен пейзаж “ Иво Прокопиев. Енергийният олигарх, който с годините тайно се трансформира в монополист в медийния бранш, диктуващ по телефона, по мейла и на секрети сбирки опорки и „ размишления “, по които тружениците му творят манипулативни публикации и подправени вести. Защото помним стенограми „ Арго “, в които Прокопиев с изключение на, че инженерстваше политическия си план „ Да, България “, призна, че управлява и постанова тематиките в мейнстрийма. Помним също и изтеклият през 2014г. в общественото пространство негов имейл до публицисти от „ Капитал “ и „ Дневник “, в който Прокопиев инструктира подчинените си по какъв начин да мислят и по какъв начин да задействат медийната пропагандна машина в интерес на енергоразпределителните сдружения. Тогава политици реагираха, че това безспорно е ясна проява по какъв начин се прави задкулисието и по какъв начин се обслужват политически ползи.
Основна част от тази армия труженици са точно публицисти,
заменили призванието си да пазят истината с ретранслиране на дезинформации.
И те надалеч не работят единствено в медиите, които Прокопиев има публично. Пипалата на монопола, с който разградският олигарх и неговият кръг „ Капитал “ държи в плен бранша, са стегнали хватката си върху десетки други издания и радио и телевизионни излъчвания, чиято публицистична политика диктува по две линии. Чрез подставени лица и пера назаем. И посредством стройно построена мрежа за финансирането им от публични запаси, планувани за укрепване на демокрацията, а не за отслабването й посредством слагане на медиите в плен на олигархични щения. Ресурси като пари по еврофондовете, публични поръчки и даже средства, планувани по стратегиите, за превъзмогване на вредите от Коронавирус пандемията, които под неговата диригентска палка и посредством прокситата му в политиката и Неправителствени организации бранша отиват при „ верните медии “. Разбирай тези, върху които Прокопиев е наложил надзор.
Изречението в отчета на Държавния департамент, че е налице „ непрозрачно контролиране на държавно равнище на ресурсите, предопределени за подкрепяне на медиите “, да вземем за пример, е
не камък, а скала в градината на кабинета на така наречен „ смяна “ на Кирил Петков,
който в продължение на първите 6 месеца и половина на 2022 година играеше ролята на проводник на ползите точно на Прокопиев в политиката. Но източването на публични запаси в интерес на мрежата за дезинформация, построена от олигарха, неговия кръг „ Капитал “ и подвластните им медии и НПО-та датира не от загробилата страната епоха „ Петков “, а от години. Посредством министри, посочени персонално от Прокопиев в предни държавни управления, не с цел да работят на ползу роду, а за олигарха и мрежата му. Факт, доказан и от някогашният министър председател Борисов, който през 2016г. в изявление пред Нова телевизия уточни, че Прокопиев е вкарал 5-6 министри в първия му кабинет и дори изброи поименно някои от тях - Симеон Дянков, Трайчо Трайков, Нона Караджова, Росен Плевнелиев.
Само формалната издателска група на Прокопиев „ Икономедиа “ например за времето от 2019 до 2021 година е получила над милион по линия на еврофондовете. Положението е сходно и при публичните поръчки, където през 2020 година единствено от Агенцията по заетостта се оказа, че са взели над 200 000 лв.. Захлебиха даже от Коронавирус програмата, измежду чиито малко на брой бенефициенти се оказват медиите от групата. Това са все обстоятелства и числа, показващи образно злокобната картина, надничаща зад констатациите в отчета на Държавния департамент на Съединени американски щати. Картина, за която очевидно сметка си стартират да си дават даже сътрудниците ни през океана, само че за която у нас настойчиво се мълчи. В унисон със остарялата приказка, че който дава парите, поръчва и музиката и плененият от този олигархичен монопол медиен бранш в България от ден на ден абдикира от ролята си на четвърта власт и замязва на елементарен наемник. Който мълчи, когато му каже Босът и приказва неистини, отново по негова команда. Тук обаче залогът не е просто един бранш, а главните пазители на демокрацията. Защото както припомняше преди над две десетилетия и държавният секретар на някогашния президент на Съединени американски щати Бил Клинтън – Уорън Кристофър, „ самостоятелните и свободни медии са основен поръчител за демокрацията “.
„ В България има сериозен риск за медийния плурализъм, включително високо равнище на политическо и икономическо въздействие върху медийния пазар, комбинирано с високи равнища на централизация на медийната благосъстоятелност “. В страната се вижда „ продължаващо утежняване на медийната независимост “, „ съществено нарушен медиен плурализъм “, „ незадоволителна публицистична самостоятелност на всички типове медии “ и „ непрозрачно контролиране на държавно равнище на ресурсите, предопределени за подкрепяне на медиите, включително и по линия на еврофондовете “. Това са единствено част от изводите в годишния отчет на Държавния департамент на Съединени американски щати за положението на човешките права в България през миналата 2022 година
Да чухте нещо за тях тази седмица? Докладът беше оповестен в понеделник, само че за разлика от не толкоз далечни времена, когато сходни заключения заливаха скорострелно цялото обществено пространство – от мейнстрийма и ефира на обичайните медии до обществените мрежи, в този момент съвсем всички издания я подминаха с безмълвие. Пробваха се
-->
да заметат тези констатации под килима на гузната си съвест
с вярата, че ще оттекат неусетно в канализацията на осведомителния поток. Защо ли? Защото са присъда и за тях, и за целия медиен бранш. При това не нова. Имаше я и в предния, и в по-предния отчет, а и най-малко още няколко години обратно. Новото тук са две неща. Първото – че обстановката продължава да се утежнява от ден на ден. Второто – към този момент е изцяло явен същинският провинен за нея.
Казваме „ към този момент “, тъй като допреди две години тази присъда беше пришивана като етикет на съзнателно очерняния облик на човек, трансфорат целеустремено от същия този гузно мълчащ сега мейнстрийм и обществени мрежи в пояснение за всяко зло, протичащо се в страната. До началото на 2021 година всяка сходна констатация беше приписвана с ориентирана обвинително химикалка към дългогодишния народен представител от Движение за права и свободи Делян Пеевски, който отново до тогава беше притежател и на издателска група с няколко печатни издания. И въпреки броят на въпросните издания да беше общо 6, а самият Пеевски да беше създател на единствените законови промени, целящи цялостно изсветляване на собствеността в медийния бранш и методите му на финансиране, по негов адрес по команда се изсипваха изказвания, че стои зад всички несгоди, протичащи се в медийния бранш. Е, при започване на 2021 година Пеевски продаде издателската си група и от този момент няма безусловно нищо общо с медиите, само че печалните констатации освен не престават да са факт, а се регистрира и все по-голямо утежняване. Защото
същинският отговорник за наведеното състояние на медиите у нас
и тогава, и в този момент постоянно е бил различен. Същият, който беше изчерпателно разказан от авторитетното брюкселско издание „ Ню Юръп “ в едно изречение – „ сляпото леке на българския медиен пейзаж “ Иво Прокопиев. Енергийният олигарх, който с годините тайно се трансформира в монополист в медийния бранш, диктуващ по телефона, по мейла и на секрети сбирки опорки и „ размишления “, по които тружениците му творят манипулативни публикации и подправени вести. Защото помним стенограми „ Арго “, в които Прокопиев с изключение на, че инженерстваше политическия си план „ Да, България “, призна, че управлява и постанова тематиките в мейнстрийма. Помним също и изтеклият през 2014г. в общественото пространство негов имейл до публицисти от „ Капитал “ и „ Дневник “, в който Прокопиев инструктира подчинените си по какъв начин да мислят и по какъв начин да задействат медийната пропагандна машина в интерес на енергоразпределителните сдружения. Тогава политици реагираха, че това безспорно е ясна проява по какъв начин се прави задкулисието и по какъв начин се обслужват политически ползи.
Основна част от тази армия труженици са точно публицисти,
заменили призванието си да пазят истината с ретранслиране на дезинформации.
И те надалеч не работят единствено в медиите, които Прокопиев има публично. Пипалата на монопола, с който разградският олигарх и неговият кръг „ Капитал “ държи в плен бранша, са стегнали хватката си върху десетки други издания и радио и телевизионни излъчвания, чиято публицистична политика диктува по две линии. Чрез подставени лица и пера назаем. И посредством стройно построена мрежа за финансирането им от публични запаси, планувани за укрепване на демокрацията, а не за отслабването й посредством слагане на медиите в плен на олигархични щения. Ресурси като пари по еврофондовете, публични поръчки и даже средства, планувани по стратегиите, за превъзмогване на вредите от Коронавирус пандемията, които под неговата диригентска палка и посредством прокситата му в политиката и Неправителствени организации бранша отиват при „ верните медии “. Разбирай тези, върху които Прокопиев е наложил надзор.
Изречението в отчета на Държавния департамент, че е налице „ непрозрачно контролиране на държавно равнище на ресурсите, предопределени за подкрепяне на медиите “, да вземем за пример, е
не камък, а скала в градината на кабинета на така наречен „ смяна “ на Кирил Петков,
който в продължение на първите 6 месеца и половина на 2022 година играеше ролята на проводник на ползите точно на Прокопиев в политиката. Но източването на публични запаси в интерес на мрежата за дезинформация, построена от олигарха, неговия кръг „ Капитал “ и подвластните им медии и НПО-та датира не от загробилата страната епоха „ Петков “, а от години. Посредством министри, посочени персонално от Прокопиев в предни държавни управления, не с цел да работят на ползу роду, а за олигарха и мрежата му. Факт, доказан и от някогашният министър председател Борисов, който през 2016г. в изявление пред Нова телевизия уточни, че Прокопиев е вкарал 5-6 министри в първия му кабинет и дори изброи поименно някои от тях - Симеон Дянков, Трайчо Трайков, Нона Караджова, Росен Плевнелиев.
Само формалната издателска група на Прокопиев „ Икономедиа “ например за времето от 2019 до 2021 година е получила над милион по линия на еврофондовете. Положението е сходно и при публичните поръчки, където през 2020 година единствено от Агенцията по заетостта се оказа, че са взели над 200 000 лв.. Захлебиха даже от Коронавирус програмата, измежду чиито малко на брой бенефициенти се оказват медиите от групата. Това са все обстоятелства и числа, показващи образно злокобната картина, надничаща зад констатациите в отчета на Държавния департамент на Съединени американски щати. Картина, за която очевидно сметка си стартират да си дават даже сътрудниците ни през океана, само че за която у нас настойчиво се мълчи. В унисон със остарялата приказка, че който дава парите, поръчва и музиката и плененият от този олигархичен монопол медиен бранш в България от ден на ден абдикира от ролята си на четвърта власт и замязва на елементарен наемник. Който мълчи, когато му каже Босът и приказва неистини, отново по негова команда. Тук обаче залогът не е просто един бранш, а главните пазители на демокрацията. Защото както припомняше преди над две десетилетия и държавният секретар на някогашния президент на Съединени американски щати Бил Клинтън – Уорън Кристофър, „ самостоятелните и свободни медии са основен поръчител за демокрацията “.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ