Плагиат се оказа художникът на Борисов и Вучич - slava.bg
Доказан плагиат на Иван Милев се оказа създателят на газовия общ портрет на премиера Борисов и призидента на Сърбия Вучич: "Картините на Симеон Кръстев са подобен презрян и беззащитен кич, че по никакъв метод не разбираме вниманието, с което ги обкръжават художници, изкуствоведи, публицисти, инфлуенсъри и елементарни фенове на селски свади. Особено необичайно звучат последните обвинявания в плагиатство (в случая от родения 1957 година Иван Милев), както и опитите на някои изкуствоведи и актьори да изкарат въпросното плагиатство постмодерен прийом (?!), тъй като сходни заемки били естествени в постмодернизма (Симеон Кръстев си е нарисувал една от сцените с газопровода върху пейзаж на Иван Милев - на втората фотография.) Първо желаеме да напомним на сюрпризираните, че кичът Пожарна охрана ДЕФИНИЦИЯ е плагиатски, той не основава нищо ново, а употребява наготово непознатите “средства, трикове, хитрости, съществени правила и теми…. Той черпи соковете си, по този начин да се каже, от резервоара на насъбрания опит.”* Кичът не прави нищо друго, с изключение на да паразитира, да ОГРАБВА ГОТОВА КУЛТУРА, ЗА ДА Я РАЗВОДНИ И СЕРВИРА В СМИЛАЕМА ФОРМА – както още през 1939 година написа американският критик Клемент Грийнбърг. И по-късно Грийнбърг хладнокръво поставя соц реализма до американския кич.
Ако не сте сигурни в картината с тръбите, апелирам разходете се из уеб страницата на Симеон Кръстев, с цел да почувствате “на живо” какво тъкмо значи кич – то не са плоски кончета с развети гриви и голи девойки наподобяващи на принцеси от анимациите на Дисни, не са вази с цветя, в които ще открием следи от Ван Гог, Моне, Сезан, сценки но Шагал, само че разводнени и в безвкусни цветови комбинации, без комплицираната игра на полутонове, ритмични завъртания на четката, неочаквани отражения или разместени вероятности …. Разбира се тук “заемките” се виждат по-трудно просто тъй като евентуално на Кръстев му липсват умения, с цел да ги прерисува разпознаваемо. Докато пейзажът на Иван Милев е задоволително елементарен. Лесен е тъй като и той не свети с кой знае каква автентичност – сходни гледки като от “птичи поглед” участват в изкуството от време оно, можем да споменем Грант Ууд, а евентуално най-яркият образец е Дейвид Хокни. Само че при Ууд и Хокни имаме напълно друга динамичност сред обособените елементи на пейзажа, работа със светлината, игра с вероятността и с дълбочината, надалеч по-вдъхновяващи цветови комбинации (на третата и четвъртата снимка). Въпросният пейзаж повече наподобява на фотография от високо, каквато можете да си пазарите в интернет, от някоя фотографска борса или пък – на детските фалшификати на Хокни, които постоянно учениците в някоя школа биват насърчавани да вършат.
Така че, дано първо да вършим разлика сред прям кич и постмодернизъм (защото Хокни е постмодернизъм и той действително се заиграва с Ван Гог, а и с Гоген, само че това няма нищо общо нито със Симеон Кръстев, нито с Иван Милев.) След това, Симеон Кръстев е единствено един от стотиците, в случай че не и хиляди създатели на бутафория и кич у нас, има ги под и над път, оферират се на ул. “Париж” в София, рисуват портрети и пейзажи по морето и така нататък, той не се разграничава изключително от тях. Сега, че един министър председател, който е приключил пожарникарска школа в Симеонов си е харесал кичозен създател и му е поръчал картини соц натурализъм, това кого изненадва? Както сподели един наш другар, в школата на Министерство на вътрешните работи надали учат история на изкуството. Далеч по-голям проблем е че кичът се е намърдал в СБХ, в групи, зад които стоят авангардни актьори, получава дотации и така нататък Или че изкуствоведи и художници не вършат разлика сред кич и постмодернизъм. Защото както споделя Грийнбърг, "Кичът се трансформира по жанр, само че си остава постоянно еднакъв. Той е олицетворение на всичко подправено в живота на нашето време. "
*Клемент Грийнбърг, “Авангард и кич”, превод на Либерален обзор
повече работи на С. Кръстев http://www.artrental.bg/bg/artist/simeon-krastev
П.С. едно конкретизиране от Ivelina Boteva - поръчителят на картината не е Борисов, а е консорциумът „ Аркад “, който е реализатор на продължението на газопровода „ Турски поток “ през България. Това несъмнено не трансформира обстоятелството, че Борисов е избрал една от тези картини за подарък на Вучич, една работа, която както споделя Грийнбърг е "миниатюрно изображение на всичко, което е подправено в живота на нашето време ", написа познавач.сайтът a companion to contemporary art.
Ако не сте сигурни в картината с тръбите, апелирам разходете се из уеб страницата на Симеон Кръстев, с цел да почувствате “на живо” какво тъкмо значи кич – то не са плоски кончета с развети гриви и голи девойки наподобяващи на принцеси от анимациите на Дисни, не са вази с цветя, в които ще открием следи от Ван Гог, Моне, Сезан, сценки но Шагал, само че разводнени и в безвкусни цветови комбинации, без комплицираната игра на полутонове, ритмични завъртания на четката, неочаквани отражения или разместени вероятности …. Разбира се тук “заемките” се виждат по-трудно просто тъй като евентуално на Кръстев му липсват умения, с цел да ги прерисува разпознаваемо. Докато пейзажът на Иван Милев е задоволително елементарен. Лесен е тъй като и той не свети с кой знае каква автентичност – сходни гледки като от “птичи поглед” участват в изкуството от време оно, можем да споменем Грант Ууд, а евентуално най-яркият образец е Дейвид Хокни. Само че при Ууд и Хокни имаме напълно друга динамичност сред обособените елементи на пейзажа, работа със светлината, игра с вероятността и с дълбочината, надалеч по-вдъхновяващи цветови комбинации (на третата и четвъртата снимка). Въпросният пейзаж повече наподобява на фотография от високо, каквато можете да си пазарите в интернет, от някоя фотографска борса или пък – на детските фалшификати на Хокни, които постоянно учениците в някоя школа биват насърчавани да вършат.
Така че, дано първо да вършим разлика сред прям кич и постмодернизъм (защото Хокни е постмодернизъм и той действително се заиграва с Ван Гог, а и с Гоген, само че това няма нищо общо нито със Симеон Кръстев, нито с Иван Милев.) След това, Симеон Кръстев е единствено един от стотиците, в случай че не и хиляди създатели на бутафория и кич у нас, има ги под и над път, оферират се на ул. “Париж” в София, рисуват портрети и пейзажи по морето и така нататък, той не се разграничава изключително от тях. Сега, че един министър председател, който е приключил пожарникарска школа в Симеонов си е харесал кичозен създател и му е поръчал картини соц натурализъм, това кого изненадва? Както сподели един наш другар, в школата на Министерство на вътрешните работи надали учат история на изкуството. Далеч по-голям проблем е че кичът се е намърдал в СБХ, в групи, зад които стоят авангардни актьори, получава дотации и така нататък Или че изкуствоведи и художници не вършат разлика сред кич и постмодернизъм. Защото както споделя Грийнбърг, "Кичът се трансформира по жанр, само че си остава постоянно еднакъв. Той е олицетворение на всичко подправено в живота на нашето време. "
*Клемент Грийнбърг, “Авангард и кич”, превод на Либерален обзор
повече работи на С. Кръстев http://www.artrental.bg/bg/artist/simeon-krastev
П.С. едно конкретизиране от Ivelina Boteva - поръчителят на картината не е Борисов, а е консорциумът „ Аркад “, който е реализатор на продължението на газопровода „ Турски поток “ през България. Това несъмнено не трансформира обстоятелството, че Борисов е избрал една от тези картини за подарък на Вучич, една работа, която както споделя Грийнбърг е "миниатюрно изображение на всичко, което е подправено в живота на нашето време ", написа познавач.сайтът a companion to contemporary art.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ