Докато светът шокиран е вперил очи във войната в Украйна,

Докато светът шокиран е вперил очи във войната в Украйна, дребни и огромни страни спорят и за последната педя земя, запокитена надалеч из Световния океан. Из него в последно време ври и кипи - появяват се нови острови, други се борят за самостоятелност, трети - за нова еднаквост.

 

Архипелагът Чагос

Чагос е архипелаг от седем атола и към 60 острова в Индийския океан, отстоящ на средата на пътя сред Танзания и Индонезия. В навечерието на войната в Украйна Мавриций разгласи победа в една своя дребна от международна позиция борба, която водеше без оръжие - да вземе архипелага под своя пълномощия. На 14 февруари, до момента в който другаде честваха Св. Валентин, посланикът на Мавриций в Организация на обединените нации заби знамето на своята страна на остров Перос Банос.

Жестът трябваше да бъде край в дългата правосъдна борба на Мавриций против досегашния държател на островите Англия. От 2019 година до през днешния ден всички интернационалните институции и съдилища са отсъдили, че архипелагът принадлежи на Мавриций. Властите на Мавриций настояват, че Англия е " не запомнила " да им върне архипелага, когато им дава самостоятелност през 1968 година Властите в Лондон обаче отхвърлят да признаят интернационалните решения и настояват, че островите й принадлежат от 1814 година и вечно остават част от Британската индоокеанска територия (БИОТ).

Сравнен с луксозните курорти на прилежащите Малдиви, Чагос в действителност наподобява пропуснат. В началото на 70-те години на предишния век тук стартира всеобща депортация на локалното население - потомци на плебеи от Африка. Донякъде повода може да се търси във военната база на Съединени американски щати на остров Диаго Гарсия, само че главната причина се корени в резолюция на Организация на обединените нации от 1960 година По силата на този акт всеки има право на самоопределение. Това значи, че Англия може да основе нова колония - Британската индоокеанска територия, единствено в случай че никой не живее в нея. Оттогава чагосци водят битка против своето наложително заточение.

Мавриций има спор за Чагос и с Малдивите. Той пък е подбуден не от предишното, а в известна степен от бъдещето. Териториалните искания по тези ширини в последно време от ден на ден зависят от световното стопляне и повишението на равнището на Световния океан. Затова и преди месец Мавриций стартира проучване на атола Бленхайм. Целта на замерванията е да се откри дали при прилив нещо от рифа остава над водата. Ако се откри, че остава, то съгласно конвенциите на Организация на обединените нации Мавриций ще може да разшири своите морски територии. За това е задоволително даже една дребна скаличка или пясъчна коса да стои над водата когато и да е.

Замесена в тези разправии се оказа и международната търсачка Google, която без пояснения отхвърля да промени имената на островите в своите карти. Там те към момента се водят под неблагозвучното редуциране БИОТ, вместо да минат към територията на Мавриций.

 

Новите острови на Папуа Нова Гвинея

Докато събратята им потъват, жителите на един район в Папуа Нова Гвинея имат противоположния проблем - от водите на океана изникна нов остров, който незабавно стана мотив за конфликти сред враждуващи кланове. Още никой не е изследвал по какъв начин се е основал новият остров, само че локалните хора считат, че е дело на ветровете и вълните. Първоначално той бил единствено пясък и натрошени корали, само че в последните 20 години океанът е довлякъл задоволително семена, от които никне освен ниска растителност, само че и дървета.

Островът е необитаем, като се изключи някой и различен риболовец. Това обаче не пречи към него да има искания от съпернически кланове в най-близката провинция на главния остров - Оро. Спорът се води главно в районните съдилища, само че на няколко пъти се стига и до конфликти, в които до този миг е потърпевш един човек.

Племето Йега твърди, че техните предшественици са населявали най-близкия бряг до острова от стотици години в село Уаусусу, след което мигрирали по-навътре в сушата. Племето Гарара обаче оспорва тези искания и счита, че островът му принадлежи, тъй като точно то обитава брега сега. " На старите карти този остров го няма - показва метафизичен провинциалният админ Джо Мокада. - Тъй че, когато племената са воювали за земя, тази земя не е съществувала, с цел да взе участие в борбата. " Странен феномен е това - чуди се Мокада, - до момента в който другите в Тихия океан губят земята под краката си, ние получаваме нова земя.

За страдание, тази нова земя мъчно може да компенсира вредите от световното стопляне. Хората по тези места се препитават главно с лов на риба, само че в този момент са принудени да плават с километри в намерено море, тъй като топлата вода към брега е прогонила далеко рибата.

 

Нова Каледония - към този момент във Франция

В днешните разделни времена има и контрапункт - остров Нова Каледония, който в края на предходната година поддържа на референдум оставането си към Франция. Това е трето допитване до популацията по въпроса, като за оставане във Франция гласоподаваха 96.49%. През 2018 година 43% поддържаха независимостта, а през 2020 година този % се повиши на 47% при над 85% интензивност.

Сега обаче единствено 40% от имащите право на глас отидоха до урните, а решението за протест пристигна тъкмо от искащите самостоятелност - племето канак. Те смятаха, че акцията им е провалена поради коронавирус пандемията, заради което приканиха хората си да не гласоподават.

Париж на собствен ред, си взе поука и разгласи, че въпреки референдумът да удостоверява ролята на Франция в Тихоокеанския район, то стартира интервал на преход. " Освободени от черно-белия избор сред да и не, през днешния ден ние би трябвало да изградим собствен взаимен план, признавайки достолепието на всеки един от нас ", разгласи в изказване във връзка гласуването френският президент Емануел Макрон.