Докато светът се капсулира срещу бежанците и мигрантите, чудейки се

Докато светът се капсулира против бежанците и мигрантите, чудейки се по какъв начин да ограничи притока или по-бързо да ги изгони, Канада е възприела друга тактика: тя освен приема чужденци, само че го прави и с готовност.

Десен популизъм, ксенофобия, капсулиране - по този начин в резюме можем да предадем ритъма, в който живееше западният свят през 2016 година. В САЩ Доналд Тръмп завоюва президентските избори, а едно от значимите му предизборни обещания беше да издигне стена по границата с Мексико. Мнозинството британци пожелаха страната им да напусне ЕС, като един от главните им причини също беше обвързван с потребността от по-голям надзор над миграцията. Десните партии в съвсем всички европейски страни са във напредък и на всички места желаят да спрат миграционния поток.
Редакцията предлага
Единственото огромно изключение се назовава Канада. Сегашният демократичен министър председател Джъстин Трюдо завоюва изборите през октомври 2015 година и с обещанието за повече, а не за по-малко мигранти, в това число бежанци от Сирия. Неговият закостенял противник Стивън Харпър пък употребява предизборната акция, с цел да настройва хората срещу мюсюлманите. По-късно, към този момент като министър председател, видяхме Трюдо да се ръкува персонално с пристигащи на летището в Отава сирийски бежанци.

Понеже демократичната миграционна политика има обичаи в Канада, този спор напълно отсъстваше от тематиките в предизборната акция. Канада обаче, значително,. И това важи както за икономическите мигранти, по този начин и за бягащите от цивилен войни. Годишно страната с 36 милиона население приема 300 хиляди чужденци. И като безспорна стойност, и като дял от популацията, тези 300 хиляди са значително по-малко от мигрантите, пристигнали в Германия през последните две години - 2015 и 2016. Затова пък Канада от години приема по толкоз доста мигранти. Освен това чужденците са мечтани, а страната води съответната политика - за следено привличане на мигранти в страната.

Не всички канадци са съгласни с това.. Но 80 % от канадците считат, че мигрантите обогатяват страната. Канадската общност и огромните партии даже са на мнение, че квотите за банкет на мигранти би трябвало да бъдат повишени. Мултикултурализмът в Канада е държавна политика и от дълго време не е мръсна дума, както в доста европейски страни.

Многообразие вместо асимилация

Според данните от преброяването на популацията през 2001 година, в Канада живеят 33 етнически групи, наброяващи повече от 100 хиляди души. А 10 етнически общности даже наброяват над един милион души. Тогава 16 % от популацията на страната са спадали към " забележимите малцинства ". Така канадската статистическа работа отбелязва хората, които не са нито коренни поданици, нито произлизат от Европа. Десет години по-късно - през 2011 - те към този момент са били 19 % от популацията на страната. Прогнозите са, че през 2031 година " забележимото малцинство " ще съставлява цели 33 % от популацията и към този момент няма да може да бъде определяно като малцинство.

Канада предизвиква културното разнообразие: фешън ревю на хиджаби в Торонто

Канадският създател и началник на Института за канадско поданство Чарлз Форън изяснява откритостта на своите съграждани в английския " Гардиън " с чисто на практика съображения. От 1990-те години насам ниската раждаемост и застаряването на популацията спъват канадския икономически растеж. Днес единомислещото мнение е, че " многообразието предизвиква благосъстоянието, а не го погребва ". За разлика от американците, които чакат, че идентичността на мигрантите ще се размие в общата американска просвета, Канада залага на многообразието и не оказва напън за акомодация към локалната просвета. Тоест, канадската политика за миграцията и интеграцията не цели нито претопяване, нито основаването на хомогенно население, както е в Европа.

Тази политика оказва въздействие и върху идентичността. През октомври 2015 година министър председателят Трюдо съобщи за " Ню Йорк Таймс ", че Канада евентуално ще стане " първата пост-национална страна " в света, в която няма " съществена еднаквост ". Показателно е, че това изказване не провокира никакви безредици или неодобрение в Канада. В Германия, да вземем за пример, където се води спор за така наречен " водеща просвета ", всеки политик ще си завоюва антипатии, в случай че изрече сходно нещо.

Канадският мъдрец Маршъл Маклуън, който вкара понятието " световно село ", съобщи още през 1963 година, че " Канада е единствената страна на Земята, която може да се оправя и без национална идентичност ". 

Обама с хвалба към Трюдо: " Светът има потребност от повече Канада "

Дали обаче Канада фактически е огромното изключение в миграционната политика? И в случай че да, дали ще остане изключение?

Резултатите от последната анкета на института " Angus Reid " от октомври 2016 демонстрират известни несъгласия: 68 % от интервюираните декларират, че са удовлетворени от интеграцията на мигрантите, които познават. Също толкоз огромен дял от участниците в допитването обаче очаква мигрантите да се приспособяват по-добре, а цели 79 на 100 считат, че миграционната политика би трябвало да служи на икономическите ползи и тези на трудовия пазар, а не на желанието на хората да бягат от спешните райони.

Канадският " Доналд Тръмп "

Представителката на консервативния лагер Кели Лейч е срещу сегашната миграционна политика и се. " Елитите се държат по този начин, като че ли миграцията не е тематика ", споделя тя изцяло в стила на бъдещия американски президент. Лейч пледира за това, силите за сигурност да вършат щателни инспекции на всички мигранти, като засяга на първо място мюсюлманите. През май консерваторите ще си избират нов ръководител и Кели Лейч води в настройките. Ако тя се пребори за лидерския пост, на идващите избори може да се изправи против либерала Трюдо.

" Не са изключени изненади от популистите и в Канада. Същите сили, които направиха вероятен Брекзита във Англия и Тръмп в Съединени американски щати, ги има също и в Канада, въпреки да работят по-приглушено ", споделя Франк Грейвс от Изследователския институт EKOS във връзка изказванията на Кели Лейч.