Живот по тангентата
Докато следим кривата на гибелта, изпускаме допирателната към живота
Едно от дребното потребни неща в тази ужасна пандемията е, че ежедневният конфликт със гибелта избелва дребните ядове и дрязги. Едни се разделят с живота си, други - с парите си, трети – с публичната си известност. Докато Радев мереше мускули с премиера и събираше хилядите си почитатели на Шипка, се оказа, че подлата болест към този момент е пуснала пипала в страната и различен военачалник е припознат от хората за индивида, който ще слушат, за положително или неприятно, по време на бедствието.
Но има и такива, за които се задава нов житейски късмет. Най-добрият математик измежду властта – Михаил Константинов, беше позагубил ореола си от политическите уравнения. Но в този момент е по-ценен от всеки път, изключително откакто целият свят излезе от правата линия на удобния живот и попадна в стръмната крива на гибелта. И защото лекарските пояснения на математическите величини повече плашат, в сравнение с успокояват,
звездата на Константинов изгря с цялостна мощ
За разлика от множеството си сътрудници, той има скъпото качество - да изяснява и най-сложното по най-простия метод.
След седмици очакване на богатства научна новина, от него разбрахме, че 29 март е била повратна точка в кривата на ковид. Тогава е бил първият сигнал, че ускорението в планетарния автомобил на заболяването, е почнало да бие спирачки. Обяснението му пристигна незабавно след медицинските анонси за намалели смъртни случаи в Европа през уикенда, само че прозвуча задоволително правдиво, тъй като бе подплатено с една от най-познатите формули за ускорението. Професорът не споделя, че рецесията отминава, а че пикът доближава и той ще пристигна след няколко сходни събития. На теоретичен език това допуска нулеви или негативни стойности на тангенциалното ускоряване.
Докато обаче чакаме учените да сметнат къде тъкмо тангентата ще пресече кривата на гибелта, с всеки изминат ден ние пък изпускаме допирателната съм живота. Примери бол.
Оказа се, че депутатите не могат да одобряват най-важните два закона сега – този за удължение на изключителното състояние и за актуализацията на бюджета, тъй като няма по какъв начин да се съберат в Народното събрание. Първо, тъй като нарушават личния си закон за изключителното състояние, което допуска обществена отдалеченост. И второ, тъй като към този момент има болен техен сътрудник. Но дружно с груповата виновност за какво не го предвидиха до момента, има и лична - на Българска социалистическа партия. Техен бе отводът да разискват квалифицираните промени за бизнеса и на срещи в икономическото министерство, и в парламентарните комисии.
В търсене на прожектори и телевизионна аудитория
социалистите проточиха през целия ден гласуването на закона, а след това и прегласуването му след ветото. В безкрайните часове на политически препирни Марешки и депутатите му дефилираха в залата със защитни костюми, а останалите депутати срамежливо се криеха зад маските и бягаха в тоалетните да мият ръцете си през час и да се мажат с антивирусни гелчета. Сега, когато стана белята, социалистите, са първите, които се жалват, че са издържали философски, тъй като множеството от тях били на най-критичните места в залата. И огромната им грижа бе дали ще са негативни тестванията им, а не по какъв начин ще обяснят на гласоподавателите, че страната заплаща единствено техните проучвания.
Сега, като се успокоиха за личното си здраве, се загрижиха за финансовата диагноза на страната. И още преди да са видели предлагането за актуализация, към този момент го отхвърлиха. Корнелия Нинова още веднъж
прави на амбразурата Румен Гечев
Същият, който преди 24 години като стопански вицепремиер на Жан Виденов позволи увеличение на държавния дълг със 120 милиарда лв. за 6 месеца, в този момент се е разтревожил за финансовата тежест, с която бюджетът натоварва бъдещите генерации. Парите, които финансовият министър предлага като нов дълг, са даже по-малко от междинното за Европа, да не приказваме за Америка. Ако Гечев си бе направил труда да прелисти предложенията на най-малко няколко страни, щеше да е наясно, че междинното нарастване на държавните отговорности е в границите на 10 % от брутния вътрешен артикул. А като опозиционер и гневен бранител на пенсионери и обществено слаби, Гечев би трябвало да желае повишени суми за тях. И вместо да оспорва парите на Горанов, всеки ден да бие паниката за какво новата скица 60 към 40 е по-изгодна за огромните, а не дребните компании, които към този момент оповестиха, че ще уволняват, вместо да поемат риска да заплащат част от заплатите, когато не работят. Както и да се престраши да излезе против банкерите и да изиска пролонгация освен за изрядните длъжници, измежду които надали са компаниите на опозицията.
Здравният министър, който сигурно дава препоръки за новите бюджетни сметки, пък обърка други. Гафът със наложителните маски го пусна по
допирателната на публичното самообладание
И в това време извади от действителността и потопи в дълбоката интрига огромни групи от обществените мрежи. Едни извадиха цитати от закона против бурките, които противоречели на заповедта на Ананиев. Други видяха в обичайна готовност в Русия знак за нова биологична война. Трети се вторачиха в преброяването на антените за 5G в света и почнаха да гадаят идващите огнища.
Докато гледаме кривата на гибелта, от ден на ден изпускаме досегашната логичност на кривата на живота. А живеейки още месец във виртуалния свят на изолацията, много мъчно ще намерим тангентата към връщане към действителността. Хубаво е да го знаем още занапред.
Едно от дребното потребни неща в тази ужасна пандемията е, че ежедневният конфликт със гибелта избелва дребните ядове и дрязги. Едни се разделят с живота си, други - с парите си, трети – с публичната си известност. Докато Радев мереше мускули с премиера и събираше хилядите си почитатели на Шипка, се оказа, че подлата болест към този момент е пуснала пипала в страната и различен военачалник е припознат от хората за индивида, който ще слушат, за положително или неприятно, по време на бедствието.
Но има и такива, за които се задава нов житейски късмет. Най-добрият математик измежду властта – Михаил Константинов, беше позагубил ореола си от политическите уравнения. Но в този момент е по-ценен от всеки път, изключително откакто целият свят излезе от правата линия на удобния живот и попадна в стръмната крива на гибелта. И защото лекарските пояснения на математическите величини повече плашат, в сравнение с успокояват,
звездата на Константинов изгря с цялостна мощ
За разлика от множеството си сътрудници, той има скъпото качество - да изяснява и най-сложното по най-простия метод.
След седмици очакване на богатства научна новина, от него разбрахме, че 29 март е била повратна точка в кривата на ковид. Тогава е бил първият сигнал, че ускорението в планетарния автомобил на заболяването, е почнало да бие спирачки. Обяснението му пристигна незабавно след медицинските анонси за намалели смъртни случаи в Европа през уикенда, само че прозвуча задоволително правдиво, тъй като бе подплатено с една от най-познатите формули за ускорението. Професорът не споделя, че рецесията отминава, а че пикът доближава и той ще пристигна след няколко сходни събития. На теоретичен език това допуска нулеви или негативни стойности на тангенциалното ускоряване.
Докато обаче чакаме учените да сметнат къде тъкмо тангентата ще пресече кривата на гибелта, с всеки изминат ден ние пък изпускаме допирателната съм живота. Примери бол.
Оказа се, че депутатите не могат да одобряват най-важните два закона сега – този за удължение на изключителното състояние и за актуализацията на бюджета, тъй като няма по какъв начин да се съберат в Народното събрание. Първо, тъй като нарушават личния си закон за изключителното състояние, което допуска обществена отдалеченост. И второ, тъй като към този момент има болен техен сътрудник. Но дружно с груповата виновност за какво не го предвидиха до момента, има и лична - на Българска социалистическа партия. Техен бе отводът да разискват квалифицираните промени за бизнеса и на срещи в икономическото министерство, и в парламентарните комисии.
В търсене на прожектори и телевизионна аудитория
социалистите проточиха през целия ден гласуването на закона, а след това и прегласуването му след ветото. В безкрайните часове на политически препирни Марешки и депутатите му дефилираха в залата със защитни костюми, а останалите депутати срамежливо се криеха зад маските и бягаха в тоалетните да мият ръцете си през час и да се мажат с антивирусни гелчета. Сега, когато стана белята, социалистите, са първите, които се жалват, че са издържали философски, тъй като множеството от тях били на най-критичните места в залата. И огромната им грижа бе дали ще са негативни тестванията им, а не по какъв начин ще обяснят на гласоподавателите, че страната заплаща единствено техните проучвания.
Сега, като се успокоиха за личното си здраве, се загрижиха за финансовата диагноза на страната. И още преди да са видели предлагането за актуализация, към този момент го отхвърлиха. Корнелия Нинова още веднъж
прави на амбразурата Румен Гечев
Същият, който преди 24 години като стопански вицепремиер на Жан Виденов позволи увеличение на държавния дълг със 120 милиарда лв. за 6 месеца, в този момент се е разтревожил за финансовата тежест, с която бюджетът натоварва бъдещите генерации. Парите, които финансовият министър предлага като нов дълг, са даже по-малко от междинното за Европа, да не приказваме за Америка. Ако Гечев си бе направил труда да прелисти предложенията на най-малко няколко страни, щеше да е наясно, че междинното нарастване на държавните отговорности е в границите на 10 % от брутния вътрешен артикул. А като опозиционер и гневен бранител на пенсионери и обществено слаби, Гечев би трябвало да желае повишени суми за тях. И вместо да оспорва парите на Горанов, всеки ден да бие паниката за какво новата скица 60 към 40 е по-изгодна за огромните, а не дребните компании, които към този момент оповестиха, че ще уволняват, вместо да поемат риска да заплащат част от заплатите, когато не работят. Както и да се престраши да излезе против банкерите и да изиска пролонгация освен за изрядните длъжници, измежду които надали са компаниите на опозицията.
Здравният министър, който сигурно дава препоръки за новите бюджетни сметки, пък обърка други. Гафът със наложителните маски го пусна по
допирателната на публичното самообладание
И в това време извади от действителността и потопи в дълбоката интрига огромни групи от обществените мрежи. Едни извадиха цитати от закона против бурките, които противоречели на заповедта на Ананиев. Други видяха в обичайна готовност в Русия знак за нова биологична война. Трети се вторачиха в преброяването на антените за 5G в света и почнаха да гадаят идващите огнища.
Докато гледаме кривата на гибелта, от ден на ден изпускаме досегашната логичност на кривата на живота. А живеейки още месец във виртуалния свят на изолацията, много мъчно ще намерим тангентата към връщане към действителността. Хубаво е да го знаем още занапред.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ