Защо оставката на Горанов не е тема
Докато политиците не си свидлив ръцете за бъдещата данъчна рамка на страната, и бизнесът няма да върви, и финансовият министър няма да отстъпва Секторните разбори са базата, която ще покаже кой да е идващият бюджет
Слуховете за оставка на финансовия министър са тъкмо толкоз прибързани, колкото и насладата на бизнеса, че в предизборното развързване на партийната торбичка има огромни данъчни дарове.
Обещаната 9-процентова ставка на Данък добавена стойност за ресторантьорите най-вероятно ще мине поради дадената дума на премиера и макар стиснатите устни на Горанов. Оттук нататък този отрасъл ще си вземе огромна пакост с държавната поддръжка. Според сметките на финансовото министерство смяната ще коства на бюджета към 150 милиона за година. За да стане това обаче още в поправката на закона е записано, че кръчмарите ще се обезпечават не на минимална заплата, а най-малко на 800 лв. месечно. Това заричане се чака да налее в хазната близо 80 милиона. Твърде евентуално е сумата да се окаже доста по-голяма, а договорката - по-ниска ставка против изсветляване на бизнеса, да не е в интерес на сектора.
Повече от несъмнено е, че след
хвърлената ръкавица на финансовия министър
притежателите на заведения надали могат да разчитат на неговото състрадание. Без подозрение, чакат ги инспекции до дупка. Актовете за пушачи в залите ще са най-малкият им проблем. Към инспекторите ще завалят тъжби от клиенти с въпроси. Като да вземем за пример, тъй като ДДС-то пада, а надценките – не. Или за какво данъчните референции не водят до по-високи стандарти, а марулята в чинията продължава да е увехнала, масите да са рисково доближени една към друга, а след една чаша алкохол кръвта да е отровена.
Хората с съображение ще са кисели. Не единствено тъй като се умориха да чакат качество. Има още една причина. Самата концепция да искаш понижаване на Данък добавена стойност, с цел да спасиш бизнеса си, е цялостен нонсенс. Философията на налога е, че той е индиректен, основан, с цел да цялостни хазната. И се заплаща не от производителя, в тази ситуация от кръчмаря, а от крайния консуматор. Затова и неговото понижаване във всяка естествена страна е обвързвано с значими цели – усмиряване на инфлация, балансиране на пазари, унищожаване на демографски дефицити. Каквато, сред прочее, е и логиката за желаното понижение на Данък добавена стойност за детските артикули и услуги. Това е
обществена, а не бизнес мярка
и би трябвало понижените данъчни доходи в този момент да се съпоставят само с предстоящите увеличени демографски индикатори в бъдеще. Ако желаеме да мислим дълготрайно за поколенията, несъмнено.
Намаляването на ставката за ресторантьорите няма да смъкна цените в заведенията. Така както по-ниският налог за книги няма да понижи
коричната им стойност, както побързаха да предупредят издателите. Но при първия случай става дума за подкрепяне на комерсиален отрасъл против 150 милиона дупка в бюджета, а във втория – за оцеляване на към момента непокътната нематериалност, която носи минус 12 милиона годишно в хазната.
В идеалния вид страната би трябвало се грижи и за материалната, и за духовната храна. Но в обстановка на невиждана финансова рецесия, всичко е въпрос на цели. Затова и настояванията за секторен разбор, изказани и от депутатите на Движение за права и свободи, и от икономическия министър Емил Караниколов, не са просто отблъскване на номера. А базата, върху която всеки финансов министър ще счита кой да е идващият бюджет.
Няма по какъв начин да сме сюрпризирани от днешното държание на Горанов. Наивно е да влизаме в международни конспирации, че с твърдоглавието си желае да предизвика оставка поради натиска от Божков. Ковчежникът очевидно е обезпокоен, само че не поради сделките в паметни мемоари, разписвани от предприемачи, а поради готвените данъчни промени, които ще попаднат в закона след гласоподаване от Народното събрание. Те ще обезсмислят последните 10 финансови години, когато той не даваше да се издума за диференцирано Данък добавена стойност. На всеки непознат политик и вложител обясняваше, че може да си прави дълготрайни проекти при 10% налог облага и 20 % Данък добавена стойност. Сега внезапно Горанов
видя по какъв начин финансовата къща рухва
а кръчмите повлякоха крайник и за фитнесите, и за таксиметровите водачи, и за фризьорките. Даже и за медикаментите. Да се чуди човек Румен Гечев не е ли влизал в аптека, не вижда ли по какъв начин хвърчат цените. И счита ли, че в света на пандемията някой ще смъква цени при растящо търсене? Някак цинично е тъкмо фармацевтите
да се окажат най-потърпевши от рецесията, та да преглътнем едни 1,5 милиарда, дето бюджетът ще им подари.
Ако данъчните претенциите на браншовете не бъдат овладени, може Горанов да извади оставката от джоба си. Но към този миг това е малко евентуално. Първо, тъй като 10 месеца ни разделят от изборите. Второ – по-малко от два остават до решението за влизане в чакалнята на еврозоната. Дано са му задоволителни да изясни на външните ни кредитори и сътрудници, че сигналите, които излъчваме, са политически, а не финансови. И че обществените ни средства не са аварирали поради едни недополучени доходи от 1,8 милиарда лв. в бюджета до момента.
Трето – няма тълпа за поста му. Бюджет с остатък всеки желае да ръководи, само че когато се обърне трендът, смелчаците са малко. Повечето му сътрудници стартират мненията с „ Ако бях на неговото място, същото щях да направя “, само че истината е, че всеки от тях се радва, че е надалеч от бюджетния парещ картоф.
Дори Ананиев през днешния ден избира да влиза в ролята на лекаря Мутафчийски вместо на ученика си по финанси Горанов.
Връхлитащата ни рецесия опустошава
работещи стопански системи, загробва процъфтяващи бюджети. Успешни в годините финансови модели рухнаха, а новите занапред ще се пробват. Какви ще са у нас, зависят от политиците. Докато те не си свидлив ръцете за бъдещата данъчна рамка на страната, и бизнесът няма да върви, и финансовият министър няма да отстъпва. А Данък добавена стойност епидемията ще настава и ще засенчва вируса.
Слуховете за оставка на финансовия министър са тъкмо толкоз прибързани, колкото и насладата на бизнеса, че в предизборното развързване на партийната торбичка има огромни данъчни дарове.
Обещаната 9-процентова ставка на Данък добавена стойност за ресторантьорите най-вероятно ще мине поради дадената дума на премиера и макар стиснатите устни на Горанов. Оттук нататък този отрасъл ще си вземе огромна пакост с държавната поддръжка. Според сметките на финансовото министерство смяната ще коства на бюджета към 150 милиона за година. За да стане това обаче още в поправката на закона е записано, че кръчмарите ще се обезпечават не на минимална заплата, а най-малко на 800 лв. месечно. Това заричане се чака да налее в хазната близо 80 милиона. Твърде евентуално е сумата да се окаже доста по-голяма, а договорката - по-ниска ставка против изсветляване на бизнеса, да не е в интерес на сектора.
Повече от несъмнено е, че след
хвърлената ръкавица на финансовия министър
притежателите на заведения надали могат да разчитат на неговото състрадание. Без подозрение, чакат ги инспекции до дупка. Актовете за пушачи в залите ще са най-малкият им проблем. Към инспекторите ще завалят тъжби от клиенти с въпроси. Като да вземем за пример, тъй като ДДС-то пада, а надценките – не. Или за какво данъчните референции не водят до по-високи стандарти, а марулята в чинията продължава да е увехнала, масите да са рисково доближени една към друга, а след една чаша алкохол кръвта да е отровена.
Хората с съображение ще са кисели. Не единствено тъй като се умориха да чакат качество. Има още една причина. Самата концепция да искаш понижаване на Данък добавена стойност, с цел да спасиш бизнеса си, е цялостен нонсенс. Философията на налога е, че той е индиректен, основан, с цел да цялостни хазната. И се заплаща не от производителя, в тази ситуация от кръчмаря, а от крайния консуматор. Затова и неговото понижаване във всяка естествена страна е обвързвано с значими цели – усмиряване на инфлация, балансиране на пазари, унищожаване на демографски дефицити. Каквато, сред прочее, е и логиката за желаното понижение на Данък добавена стойност за детските артикули и услуги. Това е
обществена, а не бизнес мярка
и би трябвало понижените данъчни доходи в този момент да се съпоставят само с предстоящите увеличени демографски индикатори в бъдеще. Ако желаеме да мислим дълготрайно за поколенията, несъмнено.
Намаляването на ставката за ресторантьорите няма да смъкна цените в заведенията. Така както по-ниският налог за книги няма да понижи
коричната им стойност, както побързаха да предупредят издателите. Но при първия случай става дума за подкрепяне на комерсиален отрасъл против 150 милиона дупка в бюджета, а във втория – за оцеляване на към момента непокътната нематериалност, която носи минус 12 милиона годишно в хазната.
В идеалния вид страната би трябвало се грижи и за материалната, и за духовната храна. Но в обстановка на невиждана финансова рецесия, всичко е въпрос на цели. Затова и настояванията за секторен разбор, изказани и от депутатите на Движение за права и свободи, и от икономическия министър Емил Караниколов, не са просто отблъскване на номера. А базата, върху която всеки финансов министър ще счита кой да е идващият бюджет.
Няма по какъв начин да сме сюрпризирани от днешното държание на Горанов. Наивно е да влизаме в международни конспирации, че с твърдоглавието си желае да предизвика оставка поради натиска от Божков. Ковчежникът очевидно е обезпокоен, само че не поради сделките в паметни мемоари, разписвани от предприемачи, а поради готвените данъчни промени, които ще попаднат в закона след гласоподаване от Народното събрание. Те ще обезсмислят последните 10 финансови години, когато той не даваше да се издума за диференцирано Данък добавена стойност. На всеки непознат политик и вложител обясняваше, че може да си прави дълготрайни проекти при 10% налог облага и 20 % Данък добавена стойност. Сега внезапно Горанов
видя по какъв начин финансовата къща рухва
а кръчмите повлякоха крайник и за фитнесите, и за таксиметровите водачи, и за фризьорките. Даже и за медикаментите. Да се чуди човек Румен Гечев не е ли влизал в аптека, не вижда ли по какъв начин хвърчат цените. И счита ли, че в света на пандемията някой ще смъква цени при растящо търсене? Някак цинично е тъкмо фармацевтите
да се окажат най-потърпевши от рецесията, та да преглътнем едни 1,5 милиарда, дето бюджетът ще им подари.
Ако данъчните претенциите на браншовете не бъдат овладени, може Горанов да извади оставката от джоба си. Но към този миг това е малко евентуално. Първо, тъй като 10 месеца ни разделят от изборите. Второ – по-малко от два остават до решението за влизане в чакалнята на еврозоната. Дано са му задоволителни да изясни на външните ни кредитори и сътрудници, че сигналите, които излъчваме, са политически, а не финансови. И че обществените ни средства не са аварирали поради едни недополучени доходи от 1,8 милиарда лв. в бюджета до момента.
Трето – няма тълпа за поста му. Бюджет с остатък всеки желае да ръководи, само че когато се обърне трендът, смелчаците са малко. Повечето му сътрудници стартират мненията с „ Ако бях на неговото място, същото щях да направя “, само че истината е, че всеки от тях се радва, че е надалеч от бюджетния парещ картоф.
Дори Ананиев през днешния ден избира да влиза в ролята на лекаря Мутафчийски вместо на ученика си по финанси Горанов.
Връхлитащата ни рецесия опустошава
работещи стопански системи, загробва процъфтяващи бюджети. Успешни в годините финансови модели рухнаха, а новите занапред ще се пробват. Какви ще са у нас, зависят от политиците. Докато те не си свидлив ръцете за бъдещата данъчна рамка на страната, и бизнесът няма да върви, и финансовият министър няма да отстъпва. А Данък добавена стойност епидемията ще настава и ще засенчва вируса.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ