Надпреварваме се с Орбан за Банката на СИВ
Докато новият претендент - министър председател Кирил Петков представяше министрите си предишния уикенд, служебният министър -председател Стефан Янев събра членовете на Министерския съвет и на изпроводяк гласоподаваха 3 решения.
Две от тях не провокираха огромен интерес, защото към този момент бяха минали на автограф и бяха свързани с авансово дадени обещания - пари за подкрепяне на общините и стопиране на бюджетните планове заради разпускането на този кабинет. Третото решение въпреки да мина тихомълком, занапред ще има съществено отражение както върху действителния бизнес, по този начин и върху банките у нас. Министрите гласоподаваха увеличение на дяловете на България в капитала на Международната капиталова банка с 23,244 млн. евро, което в този момент изпразва хазната с близо 45 млн. лв., само че е поръчка за приемане на стотици милиони левове като заеми за частния бизнес. Финансовата инжекция от институция, известна като една от двете банки на Съвет за икономическа взаимопомощ (бившият Съвет за икономическа взаимопомощ на страните от времето на социализма), ще я трансформира в нов донор за бизнесмените наред с Европейската капиталова банка и Черноморската банка.
И въпреки че самият Съвет за икономическа взаимопомощ, както и Източният блок, от дълго време не съществуват, тази банка от години се трансформира в значителен запас за страните от Източна Европа, най-много за Унгария. Нещо повече - в последните години тя даже обявява амбициии за удвояване на активите си през интервала 2018-2022 година Оказа се, че част от проектите на банката за следващата година към този момент даже са преизпълнени.„ Стратегическата цел от 1,2 милиарда евро в края на 2022 година, беше реализирана през октомври тази година - повече от година преди проекта. Портфолиото надвишава 1,3 милиарда евро и е добре диверсифицирано по география, браншове, принадлежности за поддръжка “, регистрираха през вчерашния ден (16 декември) от банката.
Какво съставлява Международна капиталова банка?
Банката е учредена през 1970 година от страни от тогавашния Съвет за икономическа взаимопомощ. По време на Студената война през нея минават доста от външнотърговските интервенции на социалистическите страни. Днес нейни страни членки (акционери) са България, Виетнам, Куба, Монголия, Румъния, Русия, Чехия, Словакия и Унгария.
До началото на предходната година страната ни притежаваше втория максимален дял във финансовата институция след този на Русия. През януари 2020 година обаче бяхме изпреварени от Унгария на Виктор Орбан, която усили каузи си в банката и продължи да го прави и през тази година.Самата банка е профилирана в разпределяне на средносрочни и дълготрайни заеми на организации, предприятия и банки, настоящи на територията на държавите-акционери. Отпуска заеми и на организации от други страни, за реализиране на взаимни капиталови планове и стратегии.
Новата централа на банката - в Будапеща
В края на 2018 година Международната капиталова банка разгласи, че мести централата си в Будапеща, а Москва остава единствено основния офис на втората някогашна Съвет за икономическа взаимопомощ банка - Международната банка за търговия и развиване. Преместването на централата на Министерство на външните работи имаше за задачата да нарежда по-успешно на европейската сцена кредитната институция. Резултатите не закъсняха. Днес финансовата институция регистрира обилни нови позитивни резултати, който дефинира като „ маджарски подтик “. Според оповестените на 16 декември от банката данни нейния кредитен портфейл се е увеличиил с 59% след измененията, а рейтингът й се е повишил, като всички огромни организации я правят оценка с равнище „ А “. „ Освен това през 2020 година МИБ беше единствената междудържавна банка за развиване, която получи надграждане макар извънредно предизвикателната среда, породена от пандемията “, регистрират от финансовата институция.
От там акцентират, че „ Унгария продължава да бъде една от най-активните страни акционери в банката, както и един от главните бенефициенти от вложения на МИБ “. „ След преместването на централата в Будапеща унгарският портфейл на банката набъбна с 217% от 57 милиона евро до актуалните 180 милиона евро.Такива жизненоважни браншове на стопанската система като селско стопанство, туризъм, енергетика, опазване на здравето се поддържат от нашата институция в страната хазаин “, акцентират от банката.
Ще догонваме ли унгарците
В момента България е трети по величина акционер в банката. Справка в уеб страницата на Министерството на финансите демонстрира, че дяловото присъединяване на страната ни е малко над 10% от капитала. С решението си от неделя служебното държавно управление предлага на Народното събрание да утвърди увеличени на каузи на България в банката с още 23 224 000 евро в синхрон със тактиката на финансовата институция за растеж на капитализацията ѝ. В претекстовете, подписани от служебния министър председател Стефан Янев, се показва че това ще „ има позитивен резултат върху стопанската система на страната ускори нашето въздействие върху финансирането на значими планове за развиване “.
" Следва да се регистрира и събитието, че според настоящите уставни документи на МИБ дяловото присъединяване на страните-членки в уставния капитал на банката е директно обвързано с правата им на глас при гласоподаване на решения в органите на ръководство – Съвета на шефовете и Съвета на шефовете “, показва в още претекстовете си Стефан Янев. Очаква се след увеличение на дяловото присъединяване на България в банката, страната ни да си подсигурява повишен кредитен пакет. Финансирането ще бъде употребявано за вложения в частния бранш в експортно-ориентирани браншове, както и такива с висока добавена стойност, написа в тактиката на финансовото министерство.
Отпуснатата сума се чака и да усили пълномощията и на българския представител в кредитната институция. Заместник-председател на Управителния съвет е Румяна Кючукова, която предходната година получи нов 5 годишен мандат. Тя управлява и бранш „ Рискове “ в МИБ.
Две от тях не провокираха огромен интерес, защото към този момент бяха минали на автограф и бяха свързани с авансово дадени обещания - пари за подкрепяне на общините и стопиране на бюджетните планове заради разпускането на този кабинет. Третото решение въпреки да мина тихомълком, занапред ще има съществено отражение както върху действителния бизнес, по този начин и върху банките у нас. Министрите гласоподаваха увеличение на дяловете на България в капитала на Международната капиталова банка с 23,244 млн. евро, което в този момент изпразва хазната с близо 45 млн. лв., само че е поръчка за приемане на стотици милиони левове като заеми за частния бизнес. Финансовата инжекция от институция, известна като една от двете банки на Съвет за икономическа взаимопомощ (бившият Съвет за икономическа взаимопомощ на страните от времето на социализма), ще я трансформира в нов донор за бизнесмените наред с Европейската капиталова банка и Черноморската банка.
И въпреки че самият Съвет за икономическа взаимопомощ, както и Източният блок, от дълго време не съществуват, тази банка от години се трансформира в значителен запас за страните от Източна Европа, най-много за Унгария. Нещо повече - в последните години тя даже обявява амбициии за удвояване на активите си през интервала 2018-2022 година Оказа се, че част от проектите на банката за следващата година към този момент даже са преизпълнени.„ Стратегическата цел от 1,2 милиарда евро в края на 2022 година, беше реализирана през октомври тази година - повече от година преди проекта. Портфолиото надвишава 1,3 милиарда евро и е добре диверсифицирано по география, браншове, принадлежности за поддръжка “, регистрираха през вчерашния ден (16 декември) от банката.
Какво съставлява Международна капиталова банка?
Банката е учредена през 1970 година от страни от тогавашния Съвет за икономическа взаимопомощ. По време на Студената война през нея минават доста от външнотърговските интервенции на социалистическите страни. Днес нейни страни членки (акционери) са България, Виетнам, Куба, Монголия, Румъния, Русия, Чехия, Словакия и Унгария.
До началото на предходната година страната ни притежаваше втория максимален дял във финансовата институция след този на Русия. През януари 2020 година обаче бяхме изпреварени от Унгария на Виктор Орбан, която усили каузи си в банката и продължи да го прави и през тази година.Самата банка е профилирана в разпределяне на средносрочни и дълготрайни заеми на организации, предприятия и банки, настоящи на територията на държавите-акционери. Отпуска заеми и на организации от други страни, за реализиране на взаимни капиталови планове и стратегии.
Новата централа на банката - в Будапеща
В края на 2018 година Международната капиталова банка разгласи, че мести централата си в Будапеща, а Москва остава единствено основния офис на втората някогашна Съвет за икономическа взаимопомощ банка - Международната банка за търговия и развиване. Преместването на централата на Министерство на външните работи имаше за задачата да нарежда по-успешно на европейската сцена кредитната институция. Резултатите не закъсняха. Днес финансовата институция регистрира обилни нови позитивни резултати, който дефинира като „ маджарски подтик “. Според оповестените на 16 декември от банката данни нейния кредитен портфейл се е увеличиил с 59% след измененията, а рейтингът й се е повишил, като всички огромни организации я правят оценка с равнище „ А “. „ Освен това през 2020 година МИБ беше единствената междудържавна банка за развиване, която получи надграждане макар извънредно предизвикателната среда, породена от пандемията “, регистрират от финансовата институция.
От там акцентират, че „ Унгария продължава да бъде една от най-активните страни акционери в банката, както и един от главните бенефициенти от вложения на МИБ “. „ След преместването на централата в Будапеща унгарският портфейл на банката набъбна с 217% от 57 милиона евро до актуалните 180 милиона евро.Такива жизненоважни браншове на стопанската система като селско стопанство, туризъм, енергетика, опазване на здравето се поддържат от нашата институция в страната хазаин “, акцентират от банката.
Ще догонваме ли унгарците
В момента България е трети по величина акционер в банката. Справка в уеб страницата на Министерството на финансите демонстрира, че дяловото присъединяване на страната ни е малко над 10% от капитала. С решението си от неделя служебното държавно управление предлага на Народното събрание да утвърди увеличени на каузи на България в банката с още 23 224 000 евро в синхрон със тактиката на финансовата институция за растеж на капитализацията ѝ. В претекстовете, подписани от служебния министър председател Стефан Янев, се показва че това ще „ има позитивен резултат върху стопанската система на страната ускори нашето въздействие върху финансирането на значими планове за развиване “.
" Следва да се регистрира и събитието, че според настоящите уставни документи на МИБ дяловото присъединяване на страните-членки в уставния капитал на банката е директно обвързано с правата им на глас при гласоподаване на решения в органите на ръководство – Съвета на шефовете и Съвета на шефовете “, показва в още претекстовете си Стефан Янев. Очаква се след увеличение на дяловото присъединяване на България в банката, страната ни да си подсигурява повишен кредитен пакет. Финансирането ще бъде употребявано за вложения в частния бранш в експортно-ориентирани браншове, както и такива с висока добавена стойност, написа в тактиката на финансовото министерство.
Отпуснатата сума се чака и да усили пълномощията и на българския представител в кредитната институция. Заместник-председател на Управителния съвет е Румяна Кючукова, която предходната година получи нов 5 годишен мандат. Тя управлява и бранш „ Рискове “ в МИБ.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ