Докато ние помним починалите, и те помнят нас. Ако се

Докато ние помним умрелите, и те помнят нас. Ако се задълбочим в религиозните учения, деятел Йоан Богослов непосредствено пояснява в Апокалипсиса, че душите на мъртвите в небето се обръщат към живите: те приказват с живите, задават въпроси, схващат какво се случва с тях и с живите на земята.

Това значи, че душите на умрелите, съгласно църковното писание, могат да виждат, чуват и поддържат връзка с живеещите на Земята. Няма загради за другарство сред мъртвите и живите, тъй като Небето и Земята са едно, съгласно църквата.

В историята на човечеството има доста образци, когато хора, намиращи се в положение на клинична гибел, виждат другата страна. Прекрачвайки прага на гибелта и обособен от Душата от личното си тяло, човек, или по-скоро неговата духовна обвивка, не губи способността да вижда, чува, усеща, мисли и схваща какво се случва с него.

Когато хората в кома са съживени, те могат да опишат доста невероятни истории за пътуването на Душата им, когато тя се отделя от тялото и се извисява.

Мисля, че доста от вас биха могли да дадат образци от персоналния си живот, когато неотдавна умряли родственици са пристигнали при тях с някаква молба или да им кажат, че всичко е наред с тях, че са посрещнати или просто да се сбогуват. Понякога идват не сами, а с по-възрастни родственици, доста от които може даже да не сте срещали в земния живот, само че знаете за тяхното битие.

Понякога скептиците се пробват да обяснят появяването на труп в сънищата, като споделят, че страдаме за умрелия толкоз доста, че подсъзнанието ни изиграва жестока смешка с нас. Но по какъв начин можем да разбираем обстоятелството, че без да знаем за гибелта на човек, той идва насън и едвам след известно време научаваме, че е умрял?

Ето, да вземем за пример, свидетелството на един доктор, което удостоверява, че гибелта е краят единствено на земния живот.

„ Веднъж сънувах мой пациент. Той ми благодари за всичко, което направих за него, за поддръжката и търпението. Тогава внезапно той сподели, че светът, в който се намира в този момент, е толкоз действителен, колкото и на Земята. И той въобще не се опасява, а по-скоро е сюрпризиран да го види. Когато се разсъниха, бях доста сюрпризиран от този сън.

Пациентът бе в добра ремисия и здравословното му положение към този миг не предизвикваше безпокойствие. Вчера го видях, всичко беше наред. Не можах да се сдържа да се обадя в болничното заведение, с цел да разпитам за положението на пациента. Съобщиха ми, че пациентът е умрял през нощта.

Нямаше признаци за идното му тръгване. Тази гибел беше непредвидена. Затова този сън стана доказателство за мен, че съществува живот след гибелта. И Душата на пациента пристигна при мен да се сбогува. Сега несъмнено имам вяра в това. ”

Ето още едно доказателство, че Душите не престават да живеят и след земната гибел:

„ Веднъж сънувах чичо си, който в никакъв случай не бях виждал, а в случай че го бях виждал, съм бил дребен и не помня за това. Той умря преди доста години. И по този начин той пристигна при мен насън и се оплака, че краката му са доста студени, тъй като са мокри. Разказах този сън на майка ми и тя и татко ми отидоха на гробището, откриха гроба на чичо ми и видяха, че ръбът на гроба се е срутил и в получената дупка се е натрупала вода. И самият процеп се образува навръх мястото, където са краката. Дупката бе засипана и гробът бе изравнен. Никой не можеше да знае, че гробът е развален. “

И още една история:

„ Когато татко ми умря, го сънувах дружно с баба ми, която беше умряла преди няколко години и в никакъв случай не е била в сънищата ми. Те се събраха и се усмихнаха. Разбрах, че с това татко ми искаше да ми каже, че всичко е наред с него там, майка му го е псорещнала и бяха дружно. Преди това плаках доста, откакто баща пристигна при мен толкоз радостен, хубав, подмладен, малко се успокоих и стопирах да изтезавам себе си и фамилията си с безкрайни сълзи и нервности поради напускането на баща. Ето защо  мисля, че баща ме успокои. “

Ето за какво на въпроса: чуват ли ни мъртвите, може да се отговори позитивно. И те освен ни чуват, само че и ни виждат и се радват, в случай че човек живее съгласно съвестта си, и скърбят и се молят, в случай че човек върви по крив път.

Връзката сред живия човек и умрелия в никакъв случай не се прекъсва, а единствено краткотрайно отслабва.