Докато най-добрите мениджъри в Силициевата долина измислят всякакви начини, за

Докато най-хубавите мениджъри в Силициевата котловина измислят всевъзможни способи, с цел да открият безконечната младост, на сцената се появява един надалеч „ по-скромен “, само че прочут от хилядолетия кандидат: магическите гъби.

Ново проучване, оповестено в Nature Partner Journals: Aging, демонстрира, че псилоцибинът – дейната съставна част в халюциногенните гъби – освен оказва резултат върху съзнанието, само че и има капацитет за удължение на живота.

Проучването е дело на екип от университета Емори и комбинира два значими теста: подобен на клетъчно равнище с човешки белодробни и кожни кафези, и опит с живи мишки в преклонна възраст.

В лабораторни условия човешки фетални белодробни кафези, третирани с псилоцин (активният метаболит на псилоцибина), демонстрират нарастване на клетъчната дълготрайност с 29%.

При по-висока доза резултатът скача на 57%. Сходни резултати са регистрирани и при кожни кафези, където дълготрайният живот на клетките нараства с 51%.

Също по този начин учените записват доста понижаване на оксидативния стрес, който е значим фактор за увреждане на клетките, и по-добро предпазване на теломерите – тези елементи от хромозомите, които се свързват с процесите на стареене и са с нараснал риск от рак и други болести.

Резултатите при мишки обаче надвишават статистиката на лабораторните проучвания. При използване на псилоцибин върху по-възрастни животни, откривателите регистрират 30% по-дълъг живот по отношение на контролната група. Освен нарасналата преживяемост, мишките наподобяват по-здрави: козината им е по-гъста, имат по-малко побеляване, както и очевидно усъвършенствано възобновяване на окосмяването.

„ Изследването ни води до нови въпроси за резултатите на дълготрайната терапия “, споделя доктор Луиз Хекър, старши създател на изследването и някогашен доцент в университета Емори, пред Fast Company.

„ Освен това, даже когато интервенцията стартира късно в живота, тя води до нараснала преживяемост – което е клинично съответстващо за здравословното стареене. “

Псилоцибинът от дълго време съставлява интерес в проучванията на депресивни разстройства, зависимости и ПТСР. В последно време обаче нараства и вниманието към капацитета му в региона на дълголетието и регенерацията.

Проучванията демонстрират обещаващи резултати при пациенти с тежка меланхолия, както и при хора, които се пробват да спрат цигарите или алкохола. Сега обаче фокусът се измества – от терапия за съзнанието към терапия за клетките.