Докато България и Хърватия са се устремили към еврото, Полша

Докато България и Хърватия са се устремили към еврото, Полша и Чехия споделят " не " на общата валута. Защо? Германският професор Фридрих Хайнеман изяснява за какво за България е преференциално да одобри еврото, представен от.

През юли. Това значи, че двете страни поемат уговорката да не позволяват по-високо от 15% съмнение на националните си валути по отношение на еврото. Пълноправни членки на еврозоната двете страни могат да станат най-рано при започване на 2023 година, написа " Франкфуртер Алгемайне Цатунг " (ФАЦ) и напомня, че с цел да влязат в " чакалнята ", България и Хърватия трябваше да покрият редица критерии: непоклатимост на обменния курс, горни граници на държавния недостиг, новите задължения и инфлацията, ниво на лихвения % плюс разнообразни юридически условия. В реалност обаче двете страни не извършват напълно въпросните критерии. Към България да вземем за пример има условие за по-голяма самостоятелност на централната банка и за по-ниска инфлация, напомня ФАЦ.

Вестникът отбелязва, че сега не е ясно дали двете страни, защото в изискванията на пандемия Еврокомисията и Европейската централна банка (ЕЦБ) ще следят доста деликатно икономическото им развиване. Пандемията съществено отслаби стопанските системи на България и Хърватия, написа в тази връзка ФАЦ.


Мнозинството българи са срещу еврото. А ръководещите желаят...

Защо България желае еврото, а Полша и Чехия стоят далеко

По същата тематика вестник " Зюддойче Цайтунг " разгласява разбор от хайделбергския професор Фридрих Хайнеман, началник на направление " Публични финанси " в центъра " Лайбниц " за европейски стопански проучвания. Проф. Хайнеман апропо написа: " В Брюксел посрещнаха с взаимно потупване по раменете присъединението на българския лев и хърватската куна към валутния механизъм. Но това блаженство е смущаващо за всекиго, който се вгледа по-внимателно ". Хайнеман твърди, че в това време притегателната мощ на общата валута много е отслабнала, а изключително в стопански сполучливи страни от Северна и Източна Европа като Дания, Швеция, Полша и Чехия множеството хора не желаят еврото.

" Ако се запитаме каква е разликата сред кандидатките за еврозоната и скептично настроените страни, отговорът се набива в очи: бедността ", написа създателят и напомня, че България и Хърватия са на последните две места в Европейски Съюз по стопански потенциал на глава от популацията. Професорът отбелязва, че пандемията изключително тежко е засегнала хърватската стопанска система, до момента в който през последните години Чехия се е изкачила на 14 място по богатство в Европейски Съюз, изпреварвайки страни като Португалия. " С други думи, към еврото към момента напират единствено най-бедните държави-членки. Докато източноевропейските страни във напредък, сходно на благоденстващите Швеция и Дания, споделят " да " на общия вътрешен пазар, само че " не " на еврото ", установи проф. Хайнеман.

За икономиста няма подозрение, че Чехия и Полша извършват условията за участие в еврозоната, до момента в който " България и Хърватия като периферни национални стопански системи са в доста по-лоши изходни позиции ". Защо все пак двете балкански страни са се устремили към еврозоната? На този въпрос Хайнеман дава отговор по този начин:

" За следващ път решението за приемане в еврозоната ще бъде взето не съгласно критериите за оптимална валутна заможност. От позиция на България и Хърватия желанието за бързо присъединение е рационално. Защото привлекателността на еврозоната все по-малко се предопределя от същинските преимущества, които носи една обща валута. " Всъщност, счита Хайнеман, става дума най-много за апетитите към преразпределените средства. Защото към този момент на процедура не важи постулатът от Маастрихтските контракти, че задълженията и заемите на страните-членки не се подсигуряват от общността. А и в изискванията на пандемия заемите се раздават доста по-лесно.

Еврото не е привлекателно за стопански здравите страни

" В тези нови условия стопански слабите страни пресмятат, че в бъдеще ще завоюват от новите правила за преразпределение и гаранции. И противоположното: страните, които са обезпечили благополучие или сполучливо се движат към него, ще поемат огромни опасности. Така участието в еврозоната слага на кантар преимуществата на общата валута и заплахите, свързани с преразпределението. Разбираемо е, че за най-бедните страни в Европейски Съюз България и Хърватия участието е преференциално, до момента в който за страни като Чехия и Полша то значително е изгубило своята прелест ", обобщава немският академик.

В края на своя разбор проф. Хайнеман написа: " Може и да има положителни причини за състоялите се промени в Маастрихтските контракти. Но Европа не трябва да си прави илюзии за следствията. С всяка крачка напред към преразпределение и към общоевропейски гаранции за отговорностите общата валута, а във все по-голяма степен и целият европейски интеграционен план, губят своята притегателна мощ за стопански здравите страни-членки ".