Близкият изток вече поставя на изпитание външната политика на Байдън |
Докато администрацията на президента Джо Байдън е поради влошените метеорологични условия в щата Тексас, където поради снежни стихии и замръзване милиони останаха без ток и вода, на външния фронт не е по-спокойно. В Близкия изток, където Байдън търси метод да възвърне позициите на Съединени американски щати, изгубени през последните няколко години, обстановката се усложнява за преди малко встъпилия в служба президент. По време на акцията преди изборите Байдън даде обещание, е екипът му ще търси политики през призмата на човешките права и авторитаризмът ще бъде осъден. Събитията от средата на февруари обаче към този момент демонстрират, че гратисният интервал е завършил и че ще е мъчно провеждането на политика, без тя да включва решителност.
На 15 февруари през нощта,, столицата на самостоятелния район Иракски Кюрдистан . Отговорност пое иракска шиитска формация, обвързвана с Иран, а при нападението беше погубен локален чиновник към базата – петима американци бяха ранени, някои от тях съществено. Ракетите провокираха ужас в Ербил, останал настрана до този миг от студената война сред проиранските милиции в Ирак и американските сили. Някои от ракетите паднаха в жилищни региони към интернационалната летище в града, причинявайки материални вреди. Данните демонстрират недвусмислено, че ракетите са изстреляни от към 65-70 км. южно от Ербил, най-вероятно откъм региона на Киркук, където има ситуирани елементи на тези милиции. Техеран се дистанцира от нападението, до момента в който американски публични лица обявиха ден по-късно, че започват следствие дружно с иракските си сътрудници да открият „ произхода на офанзивата “. През Джен Псаки Байдън съобщи, че „ резервира правото си да отговори “.
Иракските шиитски милиции, известни като Хашд ал Шааби (Народно опълчение), се сражаваха дружно с иракските държавни сили и американците по време на най-тежките боеве с „ Ислямска страна “ сред 2014 и 2018, само че техните връзки с Иран в никакъв случай не са спирали. Тези организации получават постоянни доставки на оръжие, а също по този начин са обучавани от командири на иранската Революционна армия. Посредством партийната си конструкция, милициите получиха видимост и в Народното събрание в Багдад и по този начин въздействат на държавните политики. Освен офанзивите по интернационалните сили, Хашд в убийството, отвличането и даже измъчването на редица обществени фигури и деятели в Ирак. Лидерите на Хашд имат дълги връзки с Техеран, като някои даже се борят на страната на Иран по време на спора с Ирак през 1980-те. Организацията, която пое отговорност за офанзивата в Ербил, е считана за фасадна и обвързвана с една от най-мощните групировки, Катаеб Хизбула. Само по себе си това подвига паниката в американските сили в региона, защото Катаеб Хизбула има история на офанзиви против американците и техните съдружници в годините след рухването на Саддам Хюсеин през 2003. Сегашните събития вършат дипломатическата задача на Байдън изключително сложна и се случват на фона на изтичащото време да бъде избавена нуклеарната договорка от 2015 година, от която Тръмп изтегли Съединени американски щати. Иран, че ще ограничи достъпа на интернационалните инспектори до ирански нуклеарни уреди от края на февруари, в случай че американските наказания не бъдат вдигнати.
Критиците на Байдън във Вашингтон към този момент започнаха офанзивите си против него, че демонстрира уязвимост по отношение на Техеран. Сякаш, с цел да удостовери нападките, американският президент разгласи, че счита да насочи публична покана към Иран за възобновяване на договарянията – единствено три дни след смъртоносното нахлуване в Ербил против американски уреди. Критиките против Байдън се усилиха и поради решението му да извади от листата с терористични групи йеменските бунтовници, известни като хути, обяснявайки хода си с аргумента, че хутите биха попречили филантропичните действия в Йемен. Байдън също по този начин разгласи преустановяване на поддръжката на Съединени американски щати за саудитската коалиция в Йемен, отправяйки по този метод обръщение към остарели американски районни съдружници.
Последвалите събития не улесняват Байдън. Хутите, като пътнически аероплан попадна в обсега им. Официални лица от Организация на обединените нации предизвестиха на 16 февруари, че хутите започват атака към богатия на газ йеменски регион Мариб. Има действителна опция да бъдат разселени над 2 милиона души, които към този момент са разселвани няколко пъти поради военните дейности през последните години. Мариб е основна провинция, която би наклонила везните извънредно в интерес на хутите, в случай че я завладяват. Правителството, подкрепено от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), изпитва мощни усложнения да удържа територии. Столицата Сана също е от няколко години под контрола на бунтовниците, които пък получават поддръжка от Иран, в това число военна.
Атаката на хутите в Мариб беше предстояща от интернационалните наблюдаващи, мнозина от които оспориха решението на Байдън да отстрани групата от „ черния лист “ . Говорителят на Държавния департамент на Съединени американски щати, Нед Прайс, съобщи, че офанзивата в Мариб не е сигнал за придържане към мирните съглашения и няма да способства за привършване на войната. Тези мнения обаче са закъснели, защото хутите не считат да стопират с напредването си.
Евентуалният кротичък развой е към момента надалеч в бъдещето, още повече, че хутите разполагат с по-силните позиции и не имат вяра, че би трябвало да договарят. Изваждането им от листата с терористични групи изпрати обръщение, че дейностите им няма да бъдат наказвани скоро. Международните договарящи не съумяха да реализират трайно преустановяване на огъня в Йемен, където многочислени вътрешни спорове в границите на гражданската война, не престават да бушуват, водени от комплицирана мрежа от фракции. Хуманитарната обстановка в страната е също извънредно тежка – над 80% от население се нуждае от помощи, с цел да оцелява.
Байдън е изправен пред провокации и в оправянето с обичайните съдружници на Съединени американски щати в района. Президентът беше, че е „ подминал “ както израелския министър председател Бенямин Нетаняху, по този начин и саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман - и двамата удивително близки до администрацията на Тръмп - в плануваните си телефонни позвънявания до международни водачи от встъпването му в служба. Джен Псаки отхвърли обвиняването и съобщи на 16 февруари, че Байдън скоро ще приказва с Нетаняху, само че израелската преса не пропусна да разяснява неналичието на топли връзки. Байдън е и съперник на политиките на Нетаняху по отношение на палестинците и игнорирате на палестинската администрация по време на договарянията с арабски водачи с посредничеството на администрацията на Тръмп. Ако Нетаняху се опита да подкопае напъните на президента да ангажира Иран в договаряния - както стана - или предприеме огромно разширение на селищата в Западния бряг, Байдън доста евентуално ще реагира отрицателно съгласно близки до него демократи. Президентът има вяра в мощните връзки с Израел, само че ги основава на взаимно почитание и взаимност. Важно е да се посочи, че Байдън поддържа Израел, не Нетаняху, с който имат разнообразни позиции по голям брой въпроси.
Саудитците са в още по-неизгодна позиция сега. " От самото начало ясно разбрахме, че ще преразгледаме връзките си със Саудитска Арабия ", сподели Псаки в средата на февруари в явен сигнал по отношение на политиките на Вашингтон. Важно е да се уточни, че от Белия дом считат да организират връзката със Саудитска Арабия през крал Салман, а не с престолонаследника Мохамад бин Салман, с който Централно разузнавателно управление на САЩ на саудитския публицист Джамал Хашогджи. Впрочем, този случай евентуално ще хвърля сянка върху връзките с Рияд за известно време.
Загрижеността по отношение на правата на индивида и върховенството на закона, е съществена линия, определяща външната политика на Байдън и това беше оповестено още преди да встъпи в служба. Сега позицията е подложена на тест от съдружниците на Съединени американски щати в Близкия изток. На 14 февруари египетските сили за сигурност нахлуха в домовете на родственици на дисидента, който е прям критик на репресивното ръководство на президента Абдел Фатах ал Сиси и също по този начин е и американски жител. В същото време, на 16 февруари Държавният департамент позволи продажба на ракети на стойност на Египет, който към този момент е един от най-големите получатели на американска военна помощ.
Като преследва роднините на Солтан, както и роднините на други критици, намиращи се в заточение, държавното управление на Сиси наподобява оспорва администрацията на Байдън и напъните й да трансформира правата на индивида в приоритет на външната политика за Съединените щати. Събитията също по този начин акцентират противоречивите връзки, които пораждат сред Сиси и новата администрация в Белия дом. Ако Байдън разреши Египет да продължава с дейностите си, той може да попадне в капан на личните си правила, приложени по отношение на Саудитска Арабия и Израел, само че отсъстващи в тази ситуация с Кайро.
На 15 февруари през нощта,, столицата на самостоятелния район Иракски Кюрдистан . Отговорност пое иракска шиитска формация, обвързвана с Иран, а при нападението беше погубен локален чиновник към базата – петима американци бяха ранени, някои от тях съществено. Ракетите провокираха ужас в Ербил, останал настрана до този миг от студената война сред проиранските милиции в Ирак и американските сили. Някои от ракетите паднаха в жилищни региони към интернационалната летище в града, причинявайки материални вреди. Данните демонстрират недвусмислено, че ракетите са изстреляни от към 65-70 км. южно от Ербил, най-вероятно откъм региона на Киркук, където има ситуирани елементи на тези милиции. Техеран се дистанцира от нападението, до момента в който американски публични лица обявиха ден по-късно, че започват следствие дружно с иракските си сътрудници да открият „ произхода на офанзивата “. През Джен Псаки Байдън съобщи, че „ резервира правото си да отговори “.
Иракските шиитски милиции, известни като Хашд ал Шааби (Народно опълчение), се сражаваха дружно с иракските държавни сили и американците по време на най-тежките боеве с „ Ислямска страна “ сред 2014 и 2018, само че техните връзки с Иран в никакъв случай не са спирали. Тези организации получават постоянни доставки на оръжие, а също по този начин са обучавани от командири на иранската Революционна армия. Посредством партийната си конструкция, милициите получиха видимост и в Народното събрание в Багдад и по този начин въздействат на държавните политики. Освен офанзивите по интернационалните сили, Хашд в убийството, отвличането и даже измъчването на редица обществени фигури и деятели в Ирак. Лидерите на Хашд имат дълги връзки с Техеран, като някои даже се борят на страната на Иран по време на спора с Ирак през 1980-те. Организацията, която пое отговорност за офанзивата в Ербил, е считана за фасадна и обвързвана с една от най-мощните групировки, Катаеб Хизбула. Само по себе си това подвига паниката в американските сили в региона, защото Катаеб Хизбула има история на офанзиви против американците и техните съдружници в годините след рухването на Саддам Хюсеин през 2003. Сегашните събития вършат дипломатическата задача на Байдън изключително сложна и се случват на фона на изтичащото време да бъде избавена нуклеарната договорка от 2015 година, от която Тръмп изтегли Съединени американски щати. Иран, че ще ограничи достъпа на интернационалните инспектори до ирански нуклеарни уреди от края на февруари, в случай че американските наказания не бъдат вдигнати.
Критиците на Байдън във Вашингтон към този момент започнаха офанзивите си против него, че демонстрира уязвимост по отношение на Техеран. Сякаш, с цел да удостовери нападките, американският президент разгласи, че счита да насочи публична покана към Иран за възобновяване на договарянията – единствено три дни след смъртоносното нахлуване в Ербил против американски уреди. Критиките против Байдън се усилиха и поради решението му да извади от листата с терористични групи йеменските бунтовници, известни като хути, обяснявайки хода си с аргумента, че хутите биха попречили филантропичните действия в Йемен. Байдън също по този начин разгласи преустановяване на поддръжката на Съединени американски щати за саудитската коалиция в Йемен, отправяйки по този метод обръщение към остарели американски районни съдружници.
Последвалите събития не улесняват Байдън. Хутите, като пътнически аероплан попадна в обсега им. Официални лица от Организация на обединените нации предизвестиха на 16 февруари, че хутите започват атака към богатия на газ йеменски регион Мариб. Има действителна опция да бъдат разселени над 2 милиона души, които към този момент са разселвани няколко пъти поради военните дейности през последните години. Мариб е основна провинция, която би наклонила везните извънредно в интерес на хутите, в случай че я завладяват. Правителството, подкрепено от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), изпитва мощни усложнения да удържа територии. Столицата Сана също е от няколко години под контрола на бунтовниците, които пък получават поддръжка от Иран, в това число военна.
Атаката на хутите в Мариб беше предстояща от интернационалните наблюдаващи, мнозина от които оспориха решението на Байдън да отстрани групата от „ черния лист “ . Говорителят на Държавния департамент на Съединени американски щати, Нед Прайс, съобщи, че офанзивата в Мариб не е сигнал за придържане към мирните съглашения и няма да способства за привършване на войната. Тези мнения обаче са закъснели, защото хутите не считат да стопират с напредването си.
Евентуалният кротичък развой е към момента надалеч в бъдещето, още повече, че хутите разполагат с по-силните позиции и не имат вяра, че би трябвало да договарят. Изваждането им от листата с терористични групи изпрати обръщение, че дейностите им няма да бъдат наказвани скоро. Международните договарящи не съумяха да реализират трайно преустановяване на огъня в Йемен, където многочислени вътрешни спорове в границите на гражданската война, не престават да бушуват, водени от комплицирана мрежа от фракции. Хуманитарната обстановка в страната е също извънредно тежка – над 80% от население се нуждае от помощи, с цел да оцелява.
Байдън е изправен пред провокации и в оправянето с обичайните съдружници на Съединени американски щати в района. Президентът беше, че е „ подминал “ както израелския министър председател Бенямин Нетаняху, по този начин и саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман - и двамата удивително близки до администрацията на Тръмп - в плануваните си телефонни позвънявания до международни водачи от встъпването му в служба. Джен Псаки отхвърли обвиняването и съобщи на 16 февруари, че Байдън скоро ще приказва с Нетаняху, само че израелската преса не пропусна да разяснява неналичието на топли връзки. Байдън е и съперник на политиките на Нетаняху по отношение на палестинците и игнорирате на палестинската администрация по време на договарянията с арабски водачи с посредничеството на администрацията на Тръмп. Ако Нетаняху се опита да подкопае напъните на президента да ангажира Иран в договаряния - както стана - или предприеме огромно разширение на селищата в Западния бряг, Байдън доста евентуално ще реагира отрицателно съгласно близки до него демократи. Президентът има вяра в мощните връзки с Израел, само че ги основава на взаимно почитание и взаимност. Важно е да се посочи, че Байдън поддържа Израел, не Нетаняху, с който имат разнообразни позиции по голям брой въпроси.
Саудитците са в още по-неизгодна позиция сега. " От самото начало ясно разбрахме, че ще преразгледаме връзките си със Саудитска Арабия ", сподели Псаки в средата на февруари в явен сигнал по отношение на политиките на Вашингтон. Важно е да се уточни, че от Белия дом считат да организират връзката със Саудитска Арабия през крал Салман, а не с престолонаследника Мохамад бин Салман, с който Централно разузнавателно управление на САЩ на саудитския публицист Джамал Хашогджи. Впрочем, този случай евентуално ще хвърля сянка върху връзките с Рияд за известно време.
Загрижеността по отношение на правата на индивида и върховенството на закона, е съществена линия, определяща външната политика на Байдън и това беше оповестено още преди да встъпи в служба. Сега позицията е подложена на тест от съдружниците на Съединени американски щати в Близкия изток. На 14 февруари египетските сили за сигурност нахлуха в домовете на родственици на дисидента, който е прям критик на репресивното ръководство на президента Абдел Фатах ал Сиси и също по този начин е и американски жител. В същото време, на 16 февруари Държавният департамент позволи продажба на ракети на стойност на Египет, който към този момент е един от най-големите получатели на американска военна помощ.
Като преследва роднините на Солтан, както и роднините на други критици, намиращи се в заточение, държавното управление на Сиси наподобява оспорва администрацията на Байдън и напъните й да трансформира правата на индивида в приоритет на външната политика за Съединените щати. Събитията също по този начин акцентират противоречивите връзки, които пораждат сред Сиси и новата администрация в Белия дом. Ако Байдън разреши Египет да продължава с дейностите си, той може да попадне в капан на личните си правила, приложени по отношение на Саудитска Арабия и Израел, само че отсъстващи в тази ситуация с Кайро.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ