ДПС предложи План “Маршъл” за България
Доган насочи зов да се завърши с раздялите в обществото Даде мощна поръчка за репутацията, която може да донесе на бъдещо държавно управление, споделя доцент Татяна Буруджиева в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Доц. Буруджиева, какъв политически знак даде Движение за права и свободи с решенията си от първата по рода си онлайн отчетно-изборна конференция?
- Движение за права и свободи направи много мощна крачка за влизане в предизборна акция. Основно с две от посланията си. Първото, несъмнено, е обвързвано с предложенията им за развиване на България, което можем да приемем непосредствено за предизборна платформа. Второто е апелът да се завърши с раздялите в обществото. Защото провокации, пред които сме изправени изискват сливане на политиците към значими и стратегически ограничения за страната.
- Почетният ръководител на Движение за права и свободи доктор Ахмед Доган натовари с още по-голям смисъл главните постулати на Движение за права и свободи - единството и заедността. Постави тези две полезности в световен проект. Какво още разчетохме в думите му?
- Да, той ги свърза непосредствено с едно много трагично разбиране - филантропична злополука, казвайки че предотвратяването й е задачата на дилемите. Всъщност, една такава задача е извънредно мощен мотив за сливане на напъните към съответен проект. Ако би трябвало да дам образец като аналог, Планът " Маршъл " е такава задача. Тук не приказваме за унищожаване на раздялите и разликите сред партиите. Става въпрос не просто за стратегическа, а за оцеляваща задача, за опцията изобщо да се изправи на крайници едно общество. Това изисква всеки в границите на своите ползи, благоприятни условия и поддръжка от гласоподавателите си да направи старания към общи национални задания.
- Дойде ли времето партиите да седнат на една маса и да дефинират цели, които ще следват без значение коя от тях е на власт?
- То не си е отивало още от 1990 година Но тогава Кръглата маса съумя да формулира само основаването на Конституция и, несъмнено, в най-общ проект концепцията, че ще се вкарва пазарна стопанска система. Оттам нататък видяхме, че този вид сядане на масата не е задоволителен. Общата концепция да се присъединим към европейското демократично семейство и към Блока за сигурност породи толкоз разнопосочни на практика решения на политическите задания, че не успяхме да реализираме доста. С пандемията и нуждата България да даде отговор на изменящата се обстановка ние не можем да даваме старите отговори. Този диалог би трябвало да бъде фактически по конкретизация на политиките до равнище народен интерес. И нито една политическа партия не трябва да си разрешава детайлизирани политически решения, които да ни доведат до спорни резултати. Защото по този начин просто ще вършим крачки ту насам, ту натам и няма да можем да реализираме нищо - по този начин, както се лутаме към този момент 30 години.
- С отчета на ръководителя Мустафа Карадайъ Движение за права и свободи даде поръчка за присъединяване в изпълнителната власт. Какво място в идващото ръководство виждате за Движение за права и свободи?
- Ако свържем това с апела на почетния ръководител Ахмед Доган политиците в Движение за права и свободи да не прекаляват с излизането напред, аз особено го тълкувам като поръчка на Движението, че е готово да поддържа основаването на някакъв вид експертно държавно управление, само че с политическа отговорност. Сигурна съм, че опитът, който имаме от подобен вид държавни управления, по-скоро би трябвало ни заведе до кабинет с политическа отговорност.
- Какво значи това?
- Политически фигури от разнообразни партии без да приказваме за съдружно държавно управление. И отсам Движение за права и свободи ще е отворено към всякаква поддръжка на държавни управления, които обаче дават опция да се извършва препоръчаната от Движението стратегия за ускорено и догонващо развиване. Това значи, че Движение за права и свободи няма да излезе от нормалния си жанр - даже, когато взе участие в държавно управление, нормално показва това присъединяване по-скоро като алегорична поддръжка, в сравнение с като непосредствено овластяване. Подозренията и негативизма към Движение за права и свободи са тъкмо в тази посока - че без напълно обществено да вземат участие във властта те са сносно сложени в йерархичната и властова конструкция на обществото. И по тази причина ми се коства, че поръчката на Движение за права и свободи е по-скоро в доста ясна поддръжка във връзка с национални политики. Много е значимо да имаме тази поръчка преди изборите, тъй като един от огромните проблеми след вота, ще е основаването на държавно управление. Особено в случай че Народното събрание е прекомерно пъстър.
В момента нямаме консенсус в обществото, нямаме преобладаващи трендове. Затова считам, че по-чистата поръчка е отваряне на фронтовете за съдействие, в сравнение с за борба. Това сподели съгласно мен Карадайъ във връзка с властта.
- За първи път одобрение насочи президентът на Турция Реджеп Ердоган. В него едни разчетоха признанието към Движение за права и свободи като единствената партия, която пази ползите на българските турци. Други видяха жест към ГЕРБ поради думите " моят безценен другар Бойко Борисов ". Какъв е Вашият прочит?
- Не е изненадващо това, което Ердоган сподели за Борисов. Всички знаем, че в това число когато европейският политически хайлайф желае да има диалози с Ердоган, това се случва с посредничеството на българския министър-председател. По-ключово значим е фактът, че навръх национална конференция на Движение за права и свободи се получава това одобрение от Ердоган. Знаем за тежката политическа драма, която изживя Движение за права и свободи с отцепването на ДОСТ и с обстоятелството, че турският дипломат имаше и показваше много съществени връзки и връзки с Лютви Местан. Това одобрение от една страна сякаш извършва функционалността да каже, че единствената партия, която показва съгласно турския президент ползите на българските турци, е Движение за права и свободи. И няма друга. Чисто електорално това не дава никаква опция на ДОСТ за привличане на гласоподаватели от Движение за права и свободи.
От друга страна във връзка всичко, което се случи със Западните Балкани и всичко, което ще се случва в света от позиция на пренареждането в интернационалните връзки, Движение за права и свободи направи поръчка, че е един от значимите фактори за образуване на политиките на непоклатимост на Балканите.
- Палитрата от поздравления към форума бе извънредно сериозна - с изключение на от Турция, приветствия имаше от Европа, Азия, Балканите. Какъв знак е това?
- За мен това е поръчка за репутацията, която може да донесе поддръжката на Движение за права и свободи за едно бъдещо българско държавно управление в интернационалната му политика.
- Как си обяснявате този абсурд - неглижирането на Движение за права и свободи у нас и високата интернационална оценка, която Движението получава?
- Два са факторите. Единият е стабилността, която Движение за права и свободи 30 години сподели в подготовката и развиването на своите фрагменти. Няма друга партия, която да го е направила и това неизбежно носи негатив от позиция на това, че фрагментите и хората, които поддържат Движение за права и свободи се развиват и от ден на ден нарастват в границите на българската администрация и политическите квоти и позиции. Нещо, което се връзва с втория фактор и това е национализмът, който постоянно е стъпвал в последните 10-20 години на етническото разделяне, изключително по избори. Предполагам, че в този момент - поради пандемията, няма да се случи, само че знаете, че гласуването на българските турци в Турция постоянно е било част от тематиките в предизборната акция. Винаги е било спирачка и за по-сериозното отпушване в Изборния кодекс на опцията българите в чужбина да гласоподават по-масово.
От друга страна в българските турци не е отмрял ужасът от така наречен възродителния развой и това, което са претърпели. Това са генерации, които физически имат спомен от насилственото променяне на имената. Все още имаме фамилии, които живеят разграничено. В същото време в етническите българи пък не е преставано да се насажда чувството, че чисто политически може да се получи проблем с обстоятелството, че такава група от българи живеят в България изключително при много непремерените от време на време изявления на част от турските политици.
- В борбата за гласовете на българските турци тази седмица се включи и някогашният аграрни министър Мехмед Дикме, който разгласи собствен десен план. Има ли късмет сходна самодейност и кой я инспирира?
- Ако погледнем електоралните данни от последните няколко избора и това, което се случва на терен, най-голямата опасност за гласоподавателите на Движение за права и свободи са ГЕРБ. Само ГЕРБ е влезнала по-сериозно в етническите райони.
- Одобрявате ли избори на 28 март, каквато поръчка за провеждането им даде президентът Румен Радев?
- Не съм сюрпризирана от тази дата и не мога да схвана за какво политиците са сюрпризирани. Принципно предписание е, че щом свършат едните избори, би трябвало да се готвиш за другите. Освен това 4 години политическите партии, които не са власт интензивно ни оповестяват, че всеки миг ще има предварителни избори и те са подготвени за тях. Да не приказваме за тази последна година, в която най-малко от 6 месеца е ясно, че изборите идват. И в този момент внезапно всички са сюрпризирани и неподготвени. Аз съм просто шокирана.
Разликата от един месец не може да се окаже потребна или неполезна. Не е изненадващо, че президентът разгласи първата допустима дата като се има поради, че той още през февруари сне доверието си от това държавно управление и като се имат поради позициите му по време на митинга.
- Споменахте, че очаквате пъстър парламент. Каква е прогнозата Ви?
- При доста ниска интензивност бариерата от 4% ще е прекомерно дребна в количествено изражение на гласовете. Това ще даде опция за по-шарен парламент. Но той ще е дотам пъстър, че казусът за сформиране на държавно управление ще стане трагичен. Което може би кара част от сътрудниците ми да настояват, че са вероятни втори парламентарни избори следващата година - при неспособност да се сформира кабинет или неспособност той да стартира да действа обикновено. Другият вид е интензивността да е някакви по-сериозни измерения. Последните проучвания преди локдауна демонстрират много съществено предпочитание на българите да вземат участие в изборите. Не мога да кажа до каква степен ще се осъществя. При междинни равнища на интензивността не е несъмнено, че Народното събрание ще е пъстър, тъй като може да се получи прахосване на гласове - както през 2013 година Тогава при съвсем 42% интензивност масата от дребни партии, които бяха решили, че е настъпил моментът да влязат в Народното събрание след митингите, не съумя. И, помните, имаше 4 партии.
При една доста висока интензивност към този момент сигурно жителите ще можем да вземем в ръцете си политическото решение. От това ще зависи кои партии с каква тежест ще влязат в Народното събрание. Като виждам обаче социологическите данни, жителите желаят смяна, само че не виждат съществени опция за нея. Така че всеки, в това число ръководещите, имат своя късмет да покажат, че могат да създадат те смяната. Оттук нататък всичко ще зависи от акциите. Данните демонстрират, че в случай че нещо сме придобили около ковид, то е да седим, да следим в медиите и в обществените мрежи какво се случва и да обсъждаме с другари и фамилията си по този начин, както при започване на 90-те години доста се обсъждаше какво тъкмо се случва. Не споделям, че това води до по-рационален и по-информиран избор, само че във всеки случай води към друга мотивация от онази, която имахме преди пандемията. От това коя партия какви листи ще направи към този момент ще зависи доста. Защото най-малко за 1/3 от гласоподавателите най-важният претекст ще бъде да поддържат съответен политик, съответно лице, което персонално им харесва.
- Каква съгласно Вас ще е тежестта на изборите на новите играчи - Слави Трифонов, Мая Манолова и Цветан Цветанов?
- Всичко ще зависи от това какво ще създадат на терен. При Цветан Цветанов нещата са изрично обречени. Няма по какъв начин при под 1% поддръжка в този момент да стигне 5 на 100 и повече на изборите. За другите, тъй като и десните направиха по-различни обединения, с които ще вземат участие на вота, доста ще зависи от акцията. Първо като познаваемост, тъй като хората ги разпознават посредством имената на техните водачи, които обаче към момента не са официални водачи. Не са изрично ясни участниците към тях. Изборите се вземат решение на място от дейностите и акциите по места. И тъй като в този момент, поради пандемията, няма да може да има пряк контакт на място с доста работа измежду хората, в действителност резултатът ще бъде от медиевизацията и от това дву-три-петстепенно комуникиране по-скоро на правилото на мълвата, слуха и клъстерното разпространяване на информацията.
Репутацията, престижът, отношението към хората, които по места са свързани с тези партии и с техните листи, ще има възходяща роля.
- Красимир Каракачанов загатна за коалиция ГЕРБ+ - общо явяване на ГЕРБ и Патриотите. Това блъф ли е или действителна опция?
- За мен е действителна опция. За Патриотите - сигурно да влязат в Народното събрание. Те се разрушиха и нямат никакъв късмет да създадат още веднъж коалиция, каквато им разреши да влязат преди 4 години в Народното събрание. Дори и да съумеят още веднъж да я създадат, гласоподавателите към този момент не имат вяра на тяхното единение и взаимоотношение. Така че единственият метод те да запазят и поразширят изгубеното си въздействие и да бъдат показани в Народното събрание и във властта е през листите на ГЕРБ. Там наличието им няма да наподобява необичайно след общото им ръководство. Второ това ще бъде още един знак в удостоверение на декларираното от Бойко Борисов, че той няма да прави коалиция с Движение за права и свободи. Тоест ориентиране непосредствено към патриотичния избор. Заедно с позицията към Македония това дава опция и на ГЕРБ да си разшири поддръжката, и на Патриотите да съставляват своите партии както в Народното събрание, по този начин и във властта.
- Каква е оценката Ви за българската позиция във връзка с Северна Македония? Правилна ли е?
- Големият проблем е, че изпуснахме тези 30 години да разтеглим, задълбочим и стабилизираме икономическите си връзки. Ние не сме си сменяли позицията. Изведнъж в този момент някак осъзнаваме цялата й цялост и категоричността на нейното обществено заявяване.
Ние постоянно гледаме тази позиция спрямо Гърция. Какво прави тя? Гърция, бидейки обществено доста по-агресивна към Северна Македония, стопански вкара доста вложения и в този смисъл си приготви публично мнение и поддръжка вътре в Северна Македония, което компенсираше агресивността. При нас бе противоположното. Публично бяхме доста по-толерантни. Но бяхме извънредно пасивни по построяването на тези мостове сред страните и опциите, които бихме имали при една по-сериозна инвестиционно-икономическа съгласуваност. Позицията към Северна Македония също ще се обвърже доста съществено с обстоятелството, че имаме избори. И прогнозата ми е, че по никакъв метод твърдостта на позицията ни няма да омекне.
- Доц. Буруджиева, какъв политически знак даде Движение за права и свободи с решенията си от първата по рода си онлайн отчетно-изборна конференция?
- Движение за права и свободи направи много мощна крачка за влизане в предизборна акция. Основно с две от посланията си. Първото, несъмнено, е обвързвано с предложенията им за развиване на България, което можем да приемем непосредствено за предизборна платформа. Второто е апелът да се завърши с раздялите в обществото. Защото провокации, пред които сме изправени изискват сливане на политиците към значими и стратегически ограничения за страната.
- Почетният ръководител на Движение за права и свободи доктор Ахмед Доган натовари с още по-голям смисъл главните постулати на Движение за права и свободи - единството и заедността. Постави тези две полезности в световен проект. Какво още разчетохме в думите му?
- Да, той ги свърза непосредствено с едно много трагично разбиране - филантропична злополука, казвайки че предотвратяването й е задачата на дилемите. Всъщност, една такава задача е извънредно мощен мотив за сливане на напъните към съответен проект. Ако би трябвало да дам образец като аналог, Планът " Маршъл " е такава задача. Тук не приказваме за унищожаване на раздялите и разликите сред партиите. Става въпрос не просто за стратегическа, а за оцеляваща задача, за опцията изобщо да се изправи на крайници едно общество. Това изисква всеки в границите на своите ползи, благоприятни условия и поддръжка от гласоподавателите си да направи старания към общи национални задания.
- Дойде ли времето партиите да седнат на една маса и да дефинират цели, които ще следват без значение коя от тях е на власт?
- То не си е отивало още от 1990 година Но тогава Кръглата маса съумя да формулира само основаването на Конституция и, несъмнено, в най-общ проект концепцията, че ще се вкарва пазарна стопанска система. Оттам нататък видяхме, че този вид сядане на масата не е задоволителен. Общата концепция да се присъединим към европейското демократично семейство и към Блока за сигурност породи толкоз разнопосочни на практика решения на политическите задания, че не успяхме да реализираме доста. С пандемията и нуждата България да даде отговор на изменящата се обстановка ние не можем да даваме старите отговори. Този диалог би трябвало да бъде фактически по конкретизация на политиките до равнище народен интерес. И нито една политическа партия не трябва да си разрешава детайлизирани политически решения, които да ни доведат до спорни резултати. Защото по този начин просто ще вършим крачки ту насам, ту натам и няма да можем да реализираме нищо - по този начин, както се лутаме към този момент 30 години.
- С отчета на ръководителя Мустафа Карадайъ Движение за права и свободи даде поръчка за присъединяване в изпълнителната власт. Какво място в идващото ръководство виждате за Движение за права и свободи?
- Ако свържем това с апела на почетния ръководител Ахмед Доган политиците в Движение за права и свободи да не прекаляват с излизането напред, аз особено го тълкувам като поръчка на Движението, че е готово да поддържа основаването на някакъв вид експертно държавно управление, само че с политическа отговорност. Сигурна съм, че опитът, който имаме от подобен вид държавни управления, по-скоро би трябвало ни заведе до кабинет с политическа отговорност.
- Какво значи това?
- Политически фигури от разнообразни партии без да приказваме за съдружно държавно управление. И отсам Движение за права и свободи ще е отворено към всякаква поддръжка на държавни управления, които обаче дават опция да се извършва препоръчаната от Движението стратегия за ускорено и догонващо развиване. Това значи, че Движение за права и свободи няма да излезе от нормалния си жанр - даже, когато взе участие в държавно управление, нормално показва това присъединяване по-скоро като алегорична поддръжка, в сравнение с като непосредствено овластяване. Подозренията и негативизма към Движение за права и свободи са тъкмо в тази посока - че без напълно обществено да вземат участие във властта те са сносно сложени в йерархичната и властова конструкция на обществото. И по тази причина ми се коства, че поръчката на Движение за права и свободи е по-скоро в доста ясна поддръжка във връзка с национални политики. Много е значимо да имаме тази поръчка преди изборите, тъй като един от огромните проблеми след вота, ще е основаването на държавно управление. Особено в случай че Народното събрание е прекомерно пъстър.
В момента нямаме консенсус в обществото, нямаме преобладаващи трендове. Затова считам, че по-чистата поръчка е отваряне на фронтовете за съдействие, в сравнение с за борба. Това сподели съгласно мен Карадайъ във връзка с властта.
- За първи път одобрение насочи президентът на Турция Реджеп Ердоган. В него едни разчетоха признанието към Движение за права и свободи като единствената партия, която пази ползите на българските турци. Други видяха жест към ГЕРБ поради думите " моят безценен другар Бойко Борисов ". Какъв е Вашият прочит?
- Не е изненадващо това, което Ердоган сподели за Борисов. Всички знаем, че в това число когато европейският политически хайлайф желае да има диалози с Ердоган, това се случва с посредничеството на българския министър-председател. По-ключово значим е фактът, че навръх национална конференция на Движение за права и свободи се получава това одобрение от Ердоган. Знаем за тежката политическа драма, която изживя Движение за права и свободи с отцепването на ДОСТ и с обстоятелството, че турският дипломат имаше и показваше много съществени връзки и връзки с Лютви Местан. Това одобрение от една страна сякаш извършва функционалността да каже, че единствената партия, която показва съгласно турския президент ползите на българските турци, е Движение за права и свободи. И няма друга. Чисто електорално това не дава никаква опция на ДОСТ за привличане на гласоподаватели от Движение за права и свободи.
От друга страна във връзка всичко, което се случи със Западните Балкани и всичко, което ще се случва в света от позиция на пренареждането в интернационалните връзки, Движение за права и свободи направи поръчка, че е един от значимите фактори за образуване на политиките на непоклатимост на Балканите.
- Палитрата от поздравления към форума бе извънредно сериозна - с изключение на от Турция, приветствия имаше от Европа, Азия, Балканите. Какъв знак е това?
- За мен това е поръчка за репутацията, която може да донесе поддръжката на Движение за права и свободи за едно бъдещо българско държавно управление в интернационалната му политика.
- Как си обяснявате този абсурд - неглижирането на Движение за права и свободи у нас и високата интернационална оценка, която Движението получава?
- Два са факторите. Единият е стабилността, която Движение за права и свободи 30 години сподели в подготовката и развиването на своите фрагменти. Няма друга партия, която да го е направила и това неизбежно носи негатив от позиция на това, че фрагментите и хората, които поддържат Движение за права и свободи се развиват и от ден на ден нарастват в границите на българската администрация и политическите квоти и позиции. Нещо, което се връзва с втория фактор и това е национализмът, който постоянно е стъпвал в последните 10-20 години на етническото разделяне, изключително по избори. Предполагам, че в този момент - поради пандемията, няма да се случи, само че знаете, че гласуването на българските турци в Турция постоянно е било част от тематиките в предизборната акция. Винаги е било спирачка и за по-сериозното отпушване в Изборния кодекс на опцията българите в чужбина да гласоподават по-масово.
От друга страна в българските турци не е отмрял ужасът от така наречен възродителния развой и това, което са претърпели. Това са генерации, които физически имат спомен от насилственото променяне на имената. Все още имаме фамилии, които живеят разграничено. В същото време в етническите българи пък не е преставано да се насажда чувството, че чисто политически може да се получи проблем с обстоятелството, че такава група от българи живеят в България изключително при много непремерените от време на време изявления на част от турските политици.
- В борбата за гласовете на българските турци тази седмица се включи и някогашният аграрни министър Мехмед Дикме, който разгласи собствен десен план. Има ли късмет сходна самодейност и кой я инспирира?
- Ако погледнем електоралните данни от последните няколко избора и това, което се случва на терен, най-голямата опасност за гласоподавателите на Движение за права и свободи са ГЕРБ. Само ГЕРБ е влезнала по-сериозно в етническите райони.
- Одобрявате ли избори на 28 март, каквато поръчка за провеждането им даде президентът Румен Радев?
- Не съм сюрпризирана от тази дата и не мога да схвана за какво политиците са сюрпризирани. Принципно предписание е, че щом свършат едните избори, би трябвало да се готвиш за другите. Освен това 4 години политическите партии, които не са власт интензивно ни оповестяват, че всеки миг ще има предварителни избори и те са подготвени за тях. Да не приказваме за тази последна година, в която най-малко от 6 месеца е ясно, че изборите идват. И в този момент внезапно всички са сюрпризирани и неподготвени. Аз съм просто шокирана.
Разликата от един месец не може да се окаже потребна или неполезна. Не е изненадващо, че президентът разгласи първата допустима дата като се има поради, че той още през февруари сне доверието си от това държавно управление и като се имат поради позициите му по време на митинга.
- Споменахте, че очаквате пъстър парламент. Каква е прогнозата Ви?
- При доста ниска интензивност бариерата от 4% ще е прекомерно дребна в количествено изражение на гласовете. Това ще даде опция за по-шарен парламент. Но той ще е дотам пъстър, че казусът за сформиране на държавно управление ще стане трагичен. Което може би кара част от сътрудниците ми да настояват, че са вероятни втори парламентарни избори следващата година - при неспособност да се сформира кабинет или неспособност той да стартира да действа обикновено. Другият вид е интензивността да е някакви по-сериозни измерения. Последните проучвания преди локдауна демонстрират много съществено предпочитание на българите да вземат участие в изборите. Не мога да кажа до каква степен ще се осъществя. При междинни равнища на интензивността не е несъмнено, че Народното събрание ще е пъстър, тъй като може да се получи прахосване на гласове - както през 2013 година Тогава при съвсем 42% интензивност масата от дребни партии, които бяха решили, че е настъпил моментът да влязат в Народното събрание след митингите, не съумя. И, помните, имаше 4 партии.
При една доста висока интензивност към този момент сигурно жителите ще можем да вземем в ръцете си политическото решение. От това ще зависи кои партии с каква тежест ще влязат в Народното събрание. Като виждам обаче социологическите данни, жителите желаят смяна, само че не виждат съществени опция за нея. Така че всеки, в това число ръководещите, имат своя късмет да покажат, че могат да създадат те смяната. Оттук нататък всичко ще зависи от акциите. Данните демонстрират, че в случай че нещо сме придобили около ковид, то е да седим, да следим в медиите и в обществените мрежи какво се случва и да обсъждаме с другари и фамилията си по този начин, както при започване на 90-те години доста се обсъждаше какво тъкмо се случва. Не споделям, че това води до по-рационален и по-информиран избор, само че във всеки случай води към друга мотивация от онази, която имахме преди пандемията. От това коя партия какви листи ще направи към този момент ще зависи доста. Защото най-малко за 1/3 от гласоподавателите най-важният претекст ще бъде да поддържат съответен политик, съответно лице, което персонално им харесва.
- Каква съгласно Вас ще е тежестта на изборите на новите играчи - Слави Трифонов, Мая Манолова и Цветан Цветанов?
- Всичко ще зависи от това какво ще създадат на терен. При Цветан Цветанов нещата са изрично обречени. Няма по какъв начин при под 1% поддръжка в този момент да стигне 5 на 100 и повече на изборите. За другите, тъй като и десните направиха по-различни обединения, с които ще вземат участие на вота, доста ще зависи от акцията. Първо като познаваемост, тъй като хората ги разпознават посредством имената на техните водачи, които обаче към момента не са официални водачи. Не са изрично ясни участниците към тях. Изборите се вземат решение на място от дейностите и акциите по места. И тъй като в този момент, поради пандемията, няма да може да има пряк контакт на място с доста работа измежду хората, в действителност резултатът ще бъде от медиевизацията и от това дву-три-петстепенно комуникиране по-скоро на правилото на мълвата, слуха и клъстерното разпространяване на информацията.
Репутацията, престижът, отношението към хората, които по места са свързани с тези партии и с техните листи, ще има възходяща роля.
- Красимир Каракачанов загатна за коалиция ГЕРБ+ - общо явяване на ГЕРБ и Патриотите. Това блъф ли е или действителна опция?
- За мен е действителна опция. За Патриотите - сигурно да влязат в Народното събрание. Те се разрушиха и нямат никакъв късмет да създадат още веднъж коалиция, каквато им разреши да влязат преди 4 години в Народното събрание. Дори и да съумеят още веднъж да я създадат, гласоподавателите към този момент не имат вяра на тяхното единение и взаимоотношение. Така че единственият метод те да запазят и поразширят изгубеното си въздействие и да бъдат показани в Народното събрание и във властта е през листите на ГЕРБ. Там наличието им няма да наподобява необичайно след общото им ръководство. Второ това ще бъде още един знак в удостоверение на декларираното от Бойко Борисов, че той няма да прави коалиция с Движение за права и свободи. Тоест ориентиране непосредствено към патриотичния избор. Заедно с позицията към Македония това дава опция и на ГЕРБ да си разшири поддръжката, и на Патриотите да съставляват своите партии както в Народното събрание, по този начин и във властта.
- Каква е оценката Ви за българската позиция във връзка с Северна Македония? Правилна ли е?
- Големият проблем е, че изпуснахме тези 30 години да разтеглим, задълбочим и стабилизираме икономическите си връзки. Ние не сме си сменяли позицията. Изведнъж в този момент някак осъзнаваме цялата й цялост и категоричността на нейното обществено заявяване.
Ние постоянно гледаме тази позиция спрямо Гърция. Какво прави тя? Гърция, бидейки обществено доста по-агресивна към Северна Македония, стопански вкара доста вложения и в този смисъл си приготви публично мнение и поддръжка вътре в Северна Македония, което компенсираше агресивността. При нас бе противоположното. Публично бяхме доста по-толерантни. Но бяхме извънредно пасивни по построяването на тези мостове сред страните и опциите, които бихме имали при една по-сериозна инвестиционно-икономическа съгласуваност. Позицията към Северна Македония също ще се обвърже доста съществено с обстоятелството, че имаме избори. И прогнозата ми е, че по никакъв метод твърдостта на позицията ни няма да омекне.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ