Добрите музиканти са философи. Те документират нашата култура, карат ни

Предпочитам да бъда мразен заради това, което съм, отколкото да бъда обичан заради това, което не съм ~ Кърт КОБЕЙН

Добрите музиканти са философи. Те документират нашата просвета, карат ни да усещаме, да мислим, предизвикат ни и ни дават нови хрумвания. Последният паметен облик в рокмузиката на 20 февруари можеше да навърши 49 години, само че избра вечно да остане на 27. Думите му постоянно звучат като предсмъртно писмо. Кърт Кобейн е момчето, което изложи на показ пред света изпълнената си с несъгласия душа, отчаянието и гнева в сърцето и тревожния си разум, измести лустросаните звезди от музикалните ранглисти и даде право на глас нацяло едно потомство, което се усещаше като него. Момчето, което страдаше от това, че нещата не са такива, каквито би трябвало да бъдат и се осмели да се бунтува против подменянето на истината. Момчето, което забраняваше на расисти, женомразци и хомофоби да слушат музиката му и не се притесняваше да обича най-скандалната и провокативна жена. Момчето, което искаше да поеме виновността на целия свят върху себе си. Меланхоличният идеалист, който даже на върха на славата не съумя да се впише в този свят и избра да го напусне. Но ни остави поезията и музиката си - най-яркият образец за това, че когато светът ни залива с мизерията си, ние въпреки всичко можем да му връщаме музика.

Те ми се присмиват, тъй като съм друг. Аз им се присмивам, тъй като са идентични.

Да мечтаеш за индивида, който искаш да бъдеш, значи да пропиляваш индивида, който към този момент си.

Мнозина се пробват да живеят живота на другите. Техните мисли - непознати отзиви. Техният живот - мимикрия, тяхната пристрастеност - цитати. Възможността да цитираш добре скрива неналичието на лични хрумвания.

Аз употребявам парчета и частици от други персони, с цел да образувам своята лична.

Най-голямото закононарушение е да се преструваш.

По-добре да бъдеш тъмен идеалист, в сравнение с безумен купонджия.

Всеки от нас е самичък, и всички ние дружно също сме сами.

Аз не мога да приказвам. Аз мога единствено да усещам.

Има положително във всеки от нас и мисля, че просто обичам хората прекалено много – толкоз, че това ме прави прекомерно печален.

Благодаря ви за нещастията. Трябваха ми за изкуството.

Всичко може да се преживее, в случай че изберете вярната ария.

Пънкът е музикална независимост – да казваш, правиш и свириш каквото си поискаш. „ Нирвана “ значи независимост от болката, страданието и външния свят и това е много покрай моето схващане за пънк рок.

Започнах в действителност да се гордея от обстоятелството, че съм гей, макар че не бях.

Не съм гей, макар че ми се желае да бях, единствено и единствено да нервирам хомофобите.

Никога не срещнах умен мъж, тъй че най-вероятно е жена.

Определено се усещам по-близо до женската част от човечеството, в сравнение с до мъжката – или най-малко до американската концепция какъв би трябвало да е мъжът. Изгледайте една реклама за бира и ще разберете какво имам поради.

Някои хора имат вяра, че придобивайки самопризнание и заработвайки пари, могат да си купят благополучие... Това не е по този начин...

Хората са глупави. Срам ме е, че съм човек.

Обичам да карам хората да се усещат щастливи и изключителни, откакто ме видят по какъв начин наподобявам.

Твърде съм ангажиран да се преструвам, че не съм доверчив. Видях всичко. Бях тук пръв.

Приятелят не е нищо друго, с изключение на добре прочут зложелател.

Щастлив съм, тъй като през днешния ден открих приятелите си. Те са в главата ми.

Когато разбрах, че не мога да намеря човек, наподобяващ на мен, аз просто престанах да се сприятелявам с хората.

Обичам те поради това, което аз не съм. Не желая това, което към този момент имам.

Не ми казвай това, което желая да чуя.

Нямаме право да изричаме мнение, до момента в който не знаем всички отговори.

Обичам да се окайвам и да не върша нищо, с цел да подобря нещата.

Всички опиати са празна загуба на време. Те унищожават паметта, самоуважението, всичко, което е обвързвано със самолюбието.

Мисля, че хората, които възвеличават опиатите са задници и в случай че има пъкъл, те би трябвало да отидат там.

Най-лош съм в това, което върша най-добре.

Упражненията те усъвършенстват, само че никой не е идеален, тъй че за какво да се упражняваш?

Направете вашата работа цялостна с живот, а не живота цялостен с работа.

Само тъй като си параноичен, не значи, че не те преследват.

Ако в миналото имате потребност от нещо, апелирам не се колебайте първо да помолите някой различен.

Ще бъда музикант суперзвезда, ще се самоубия и ще си отида в пламък от популярност, тъкмо като Джими Хендрикс.

Мога да се изричам единствено за себе си. Има доста хора, които непрекъснато се занимават с това, което имам да кажа. Намирам това за много плашещо на моменти, тъй като аз съм също толкоз комплициран, колкото и останалите хора. Нямам отговори за нищо.

Защо, по дяволите, публицистите не престават да търсят някакво Фройдитско пояснение на моите текстове, когато в 90% от случаите даже не са ги чули вярно?

Текстовете ми са комбинация от несъгласия, нещо приблизително сред откровеното ми персонално мнение и саркастичния занимателен протест против клишетата, които се използват от години.

Никога не съм жадувал нито за популярност, нито за нещо сходно. Просто по този начин се случи...

Ако отида в пандиза, най-малко няма да се постанова да подписвам подписи.

Ние сме толкоз фешън, че дори подражаваме сами на себе си.

Трудно разбрах, че е мъчно да схванеш...

По-добре мъртъв, в сравнение с готин.

Твърде съм сензитивен. Имам потребност да бъда малко по-безчувствен, с цел да си възвърна ентусиазма, който имах като дете.

Когато умреш си изцяло благополучен и душата ти продължава да живее някъде. Не ме е боязън от гибелта. Абсолютното успокоение след нея и опцията да се трансформира в някой различен е най-голямата вяра, която имам.

Аз нямам останала пристрастеност, тъй че помнете: По-добре да изгориш, в сравнение с да избледнееш. Мир, обич, съчувствие.

Никой в никакъв случай няма да разбере същинските ми планове.