Дете, родено със сърдечни проблеми преди 17 000 години, също

Дете, родено със сърдечни проблеми преди 17 000 години, също е имало най-ранния прочут случай на сини очи.

Въз основа на генетични данни от останките му, открити в днешна Италия, „ детето евентуално е имало сини очи, тъмна кожа и къдрава тъмнокафява/почти черна коса “, пишат в своята публикация археологът от Болонския университет Оуен Хигинс. Научен сигнал “ е написано.

Подобно на доста други в интервала на палеолита, на детето от ледниковата ера липсват гените, които биха му разрешили да смила млякото като възрастен. Детето също по този начин евентуално е имало извънредно удебелени сърдечни мускули, породено от типично наследствено заболяване.

С дължина единствено 82 сантиметра (32 инча), останките демонстрират къс живот, като възрастта му все още на гибелта се прави оценка на сред 7, 5 и 18 месеца.

Хистологичният разбор на зъбите на бебето и зарасналата фрактура на ключица демонстрират, че майката е имала мъчно раждане и към този момент е претърпяла други стресове.

„ Анализите разкриха малко по-ранно развиване от междинното за актуалните европейски популации и минимум девет епизода на физиологичен стрес, три от които настъпили по време на вътрематочен живот “, сподели Хигинс.

Маркерите за стрес са в сходство с генетични находки, които допускат, че детето е имало хипертрофична кардиомиопатия, вродено сърдечно заболяване, обвързвано с неочаквана гибел в ранна възраст.

Майката на бебето евентуално е претърпяла някакъв стрес по време на бременността и може да е била недохранена. Изотопният разбор демонстрира, че тя е стояла на едно място най-малко през последния интервал от бременността си. Това беше в същия регион, където детето се роди и изживя късия си живот.

Археолози от университета в Сиена откриха скелетни остатъци на праисторическо дете през 1998 година Те са открити скрити, без никакво покритие или украса, зад скални плочи в пещерата Grotta delle Mura в Монополи, Пулия, на югозападния бряг на Италия.

„ Генетичният разбор акцентира близката връзка сред родителите на детето, което допуска, че те евентуално са били първи братовчеди “, изяснява молекулярният антрополог Алесандра Моди от Университета на Флоренция, „ събитие, което рядко се среща в палеолита, само че по-често срещано през неолита. “.

Сините очи се предизвикват от разновидност в гена OCA2, която понижава способността на тялото ни да създава пигмента меланин за кафяви очи. Мутиралият ген OCA2 е открит и при момчето от ледниковия интервал.

Генетичният разбор допуска, че всички синеоки хора през днешния ден, които в този момент може да съставляват до 40 % от някои сегашни европейски популации, могат да бъдат проследени до една единствена разновидност, зародила в Европа сред 6000 и 10 000 години.

Предишният най-стар прочут синеок субект е бил преди към 14 000 години, прочут като Човека Вилабрун. Цветът на очите и други генетични прилики допускат, че роднините на момчето може да са били предшественици на индивида от Вилабрун.

Изследването е оповестено в списание " Nature Communications ".

Превод