Антонина: Животът ми ще има смисъл в само в родината
Добрината се крие не в огромно тяло, а в огромно сърце. Всеки, който е виждал нежната 18-годишна Антонина Лозанова от Видин, знае това. Особено бабите от близките села, за които няма празник, на който да не поканят най-свидното си чадо. От признателност. Защото от 4 години Антонина е единственият човек, който мисли за тях и се грижи на Коледа и на Великден да имат на трапезата си всичко това, което поставят и останалите българи. За разлика от доста свои връстници Антонина се е посветила на идея, за която не жали сили и средства. Нещо повече - тя съумява да въодушеви дребни и огромни да й оказват помощ в благотворителната инициатива “Бъди човек ” в помощ на самотните възрастни хора от Северозапада. От 2014 г. до през днешния ден възпитаничката на Профилираната природо-математическата гимназия „ Екзарх Антим I “ разнася сама - благодарение на родители, родственици, другари и съидейници, артикули от първа нужда на самотните възрастни хора от селата в района.
Тазгодишната акция към този момент стартира. В постройката на главно учебно заведение " Любен Каравелов ", където сега се обитава природо-математическата гимназия, Антонина е сложила кутия за дарения. Средства, с които ще бъдат закупени артикули от първа нужда, се събират и в разкритата от нея специфична банкова сметка. Съпричастността към този момент стигна оттатък океана и средства за възрастните хора от Северозапада подаряват наши сънародници от Америка. Фото студио “Видинчаните ” на майка й Светла Лозанова, в което Антонина работи през уикендите и ваканциите, пък е пунктът за събиране на подготвени хранителни пакети и хранителни артикули. Адресът е ул. " Дунавска " 30. В задачата тази година се включи и неделното учебно заведение към Видинската митрополия. На Лазаровден то провежда благотворителен базар, средствата от който също ще бъдат за пазаруването на храни.
Най-малко 50 самотни възрастни хора от с. Върбовчец ще зарадва в навечерието на Великден Антонина. Тя ще раздаде храните на 21 април. Както всяка година, и тази най-големият й проблем е превозът. Обикновено родителите й и другари оказват помощ с кола.
Всеки, който желае да се включи в акцията на Антонина, може да изпраща средства на банкова сметка:
IBAN: BG56RZBB91551009907289
Титуляр: Антонина Любомирова Лозанова
Хранителни артикули се събират на адрес:
Видин, ул. " Дунавска " 30
Студио “Видинчаните ” - Светла Лозанова
------------------------------------------
- Антонина, по какъв начин се роди концепцията за акцията " Бъди човек "?
- Кампанията " Бъди човек " не е основана от мен, аз единствено се включвах в нея. Откри я майка ми, преди към 5-6 години. В следствие поех отговорността и започнах да я организирам сама за целия град. Когато бях дребна доста рядко си ходех на село, защото прародител ми и прабаба ми починаха, когато бях дребна, дори прародител ми не доживя да ме види. Всичките ми другари събота и неделя, както и през лятото, си ходеха на село при баба и дядо, а пък аз нямах тази опция. От тогава това е една празнота в мен, нещо, което е останало недоизживяно. Затова организирам акцията с голямо предпочитание, хъс и сила, пробвам се да запълня тази " дупка " в мен. След " Северозабравени " взех решение, че е време да основа нещо, което да сплоти хората в този край, и то да е нещо хубаво. Така се роди концепцията за " Северосплотяване ", което от тук нататък ще е наименованието на всяка идея, обвързвана с подкрепяне по какъвто и да е метод, проведено е от мен и подкрепено от всеки жител на страната или даже отвън нея.
- С какво радваш на Коледа и Великден старите хора във видинските села и на какъв брой души до момента е помогнала самодейността ти?
- По време на акцията радваме хората освен с хранителни пакети, само че и с внимание. Ежегодно оказваме помощ най-малко на 50 души, като се връщаме при тях към този момент три години и те ни чакат всякога. Обичам хората от село Върбовчец, те са ми на сърцето, а и това село е много покрай моето родно - гара Орешец. През годините сме посещавали и други села и ще продължаваме да посещаваме, само че за мен това село е особено, тъй като от него стартира всичко. Подпомагаме хората с артикули, които са от потребност за всяко домакинство - макаронени произведения, консерви, плодове, сладки произведения, самун, сапун, веро, колбас, кашкавал, масло и други.
- Освен родителите ти, от къде получаваш най-голяма поддръжка?
- Не можеш постоянно да разчиташ на поддръжка от другите, от време на време би трябвало самичък да си си опора. Изненадващо е, че даже когато човек се занимава с благородни дела, може да бъде хулен. Благодарение на дългите години в залата като волейболистка, волята ми не може да бъде пречупена елементарно. Но, когато се появят дребни пукнатини, тъй като въпреки всичко и аз съм човек, както всички останали, до мен са моите другари. Приятелите са фамилията, което си избираш самичък. На тях мога да разгадавам за всичко, само че най-много, както обичам да ги назовавам, да са моя прочувствен отдушник.
- Какво отговаряш на връстниците си, когато ти споделят: това не е твоя работа, за какво се занимаваш?
- За благополучие нямам в обкръжението си хора, които да ме питат такива неуместни неща. Покрай мен има единствено всеотдайни младежи, окуражени за смяна и по-добър живот за всички ни. Но в случай че някой ме попита не бих се забавила да му отговоря следното: " Проблемите в едно общество са проблем за всички в него. Аз не се занимавам с нещо,което не е моя работа, аз го одобрявам като собствен честен дълг и идея. Работата, по-скоро, я бих свързала с нещо неприятно. А кое ти приемаш за твоя работа и нещо, с което си задължен да се занимаваш? "
- Ти си отличничка, призната си била по стратегия на Руския културно-информационен център да учиш в който пожелаеш университет в Москва. Защо се отхвърли от обучение в чужбина?
- От дребна бленувам да посетя Русия и към този момент като по-голяма, бях окуражена да последвам там. Отидох в гимназия с профилирано проучване на съветски, точно с тази цел. През миналата година завоювах конкурс проведен от РКИЦ, дружно с него безвъзмездна екскурзия до Москва, както и рекомендация за университет. Какво ме спря след толкоз години подготовка и тази неповторима опция? Русия е необятна страна, необикновено развита във всяко едно отношение, с доста благоприятни условия за реализация. Стигнах до извода, че всяка една реализация отвън България не би ми донесла нищо друго, с изключение на оскърбление. Ще бъда щастлива и ще съм сигурна, че съм живяла един логичен живот единствено когато намеря своето място в моята родна страна, на родния ми език, заобиколена от българи. Много хора не се помириха с това мое решение, считат, че изпускам неповторима опция, считат, че съм сбъркала. Но всеки човек избира по какъв начин да живее живота си, а по този начин избрах аз.
- Защо искаш да станеш публицист?
- Всъщност до последно желаех да се занимавам с кино - да стана режисьор или монтажист. Не си представях да върша каквото и да е било друго. Имам 9 първи и 2 втори места от състезания за монтаж през миналата образователна година, както от България, по този начин и от чужбина. Но въпреки това, журналистическата специалност постоянно ме е привличала заради доста аргументи. Главната е, че ти дава свободата да " препускаш " през спорт, просвета, обучение, политика, финанси, общо взето всички сфери от обществото. Винаги ми е било мъчно да се съсредоточвам върху едно нещо и до скоро бях доста объркана, тъй като ме вълнуват доста неща и желая да се занимавам с разнообразни действия. Професията на публицист може да ми разреши тази независимост. Две години се подготвях за НАТФИЗ и за нито един различен университет, само че през февруари попаднах на конкурс за креативен разработки по публицистика в УНСС като разновидностите бяха два - есе или видео. При прочитането на обявата нещо в мен като че ли трепна. Естествено, избрах видео и съчетах нещата, които обичам най-вече. Направих клипче " Моите 10 аргументи да стана публицист ", което е впечатлило Академичният съвет до толкоз, че попаднах измежду първенците, на които се присъжда 6.00 на приемен изпит. Искрено имам вяра в такова нещо като орис, по тази причина - благодаря ти, орис!
- Кой е идващият обществен филм, който подготвяш?
- Наскоро сякаш създавам повече в документалната тенденция. Определено възнамерявам да направя още някой филм на обществена тематика, само че работата е в това, че те не се замислят, те се усещат. Не мога да издам нищо друго, с изключение на заглавието - " 42 ".
Тазгодишната акция към този момент стартира. В постройката на главно учебно заведение " Любен Каравелов ", където сега се обитава природо-математическата гимназия, Антонина е сложила кутия за дарения. Средства, с които ще бъдат закупени артикули от първа нужда, се събират и в разкритата от нея специфична банкова сметка. Съпричастността към този момент стигна оттатък океана и средства за възрастните хора от Северозапада подаряват наши сънародници от Америка. Фото студио “Видинчаните ” на майка й Светла Лозанова, в което Антонина работи през уикендите и ваканциите, пък е пунктът за събиране на подготвени хранителни пакети и хранителни артикули. Адресът е ул. " Дунавска " 30. В задачата тази година се включи и неделното учебно заведение към Видинската митрополия. На Лазаровден то провежда благотворителен базар, средствата от който също ще бъдат за пазаруването на храни.
Най-малко 50 самотни възрастни хора от с. Върбовчец ще зарадва в навечерието на Великден Антонина. Тя ще раздаде храните на 21 април. Както всяка година, и тази най-големият й проблем е превозът. Обикновено родителите й и другари оказват помощ с кола.
Всеки, който желае да се включи в акцията на Антонина, може да изпраща средства на банкова сметка:
IBAN: BG56RZBB91551009907289
Титуляр: Антонина Любомирова Лозанова
Хранителни артикули се събират на адрес:
Видин, ул. " Дунавска " 30
Студио “Видинчаните ” - Светла Лозанова
------------------------------------------
- Антонина, по какъв начин се роди концепцията за акцията " Бъди човек "?
- Кампанията " Бъди човек " не е основана от мен, аз единствено се включвах в нея. Откри я майка ми, преди към 5-6 години. В следствие поех отговорността и започнах да я организирам сама за целия град. Когато бях дребна доста рядко си ходех на село, защото прародител ми и прабаба ми починаха, когато бях дребна, дори прародител ми не доживя да ме види. Всичките ми другари събота и неделя, както и през лятото, си ходеха на село при баба и дядо, а пък аз нямах тази опция. От тогава това е една празнота в мен, нещо, което е останало недоизживяно. Затова организирам акцията с голямо предпочитание, хъс и сила, пробвам се да запълня тази " дупка " в мен. След " Северозабравени " взех решение, че е време да основа нещо, което да сплоти хората в този край, и то да е нещо хубаво. Така се роди концепцията за " Северосплотяване ", което от тук нататък ще е наименованието на всяка идея, обвързвана с подкрепяне по какъвто и да е метод, проведено е от мен и подкрепено от всеки жител на страната или даже отвън нея.
- С какво радваш на Коледа и Великден старите хора във видинските села и на какъв брой души до момента е помогнала самодейността ти?
- По време на акцията радваме хората освен с хранителни пакети, само че и с внимание. Ежегодно оказваме помощ най-малко на 50 души, като се връщаме при тях към този момент три години и те ни чакат всякога. Обичам хората от село Върбовчец, те са ми на сърцето, а и това село е много покрай моето родно - гара Орешец. През годините сме посещавали и други села и ще продължаваме да посещаваме, само че за мен това село е особено, тъй като от него стартира всичко. Подпомагаме хората с артикули, които са от потребност за всяко домакинство - макаронени произведения, консерви, плодове, сладки произведения, самун, сапун, веро, колбас, кашкавал, масло и други.
- Освен родителите ти, от къде получаваш най-голяма поддръжка?
- Не можеш постоянно да разчиташ на поддръжка от другите, от време на време би трябвало самичък да си си опора. Изненадващо е, че даже когато човек се занимава с благородни дела, може да бъде хулен. Благодарение на дългите години в залата като волейболистка, волята ми не може да бъде пречупена елементарно. Но, когато се появят дребни пукнатини, тъй като въпреки всичко и аз съм човек, както всички останали, до мен са моите другари. Приятелите са фамилията, което си избираш самичък. На тях мога да разгадавам за всичко, само че най-много, както обичам да ги назовавам, да са моя прочувствен отдушник.
- Какво отговаряш на връстниците си, когато ти споделят: това не е твоя работа, за какво се занимаваш?
- За благополучие нямам в обкръжението си хора, които да ме питат такива неуместни неща. Покрай мен има единствено всеотдайни младежи, окуражени за смяна и по-добър живот за всички ни. Но в случай че някой ме попита не бих се забавила да му отговоря следното: " Проблемите в едно общество са проблем за всички в него. Аз не се занимавам с нещо,което не е моя работа, аз го одобрявам като собствен честен дълг и идея. Работата, по-скоро, я бих свързала с нещо неприятно. А кое ти приемаш за твоя работа и нещо, с което си задължен да се занимаваш? "
- Ти си отличничка, призната си била по стратегия на Руския културно-информационен център да учиш в който пожелаеш университет в Москва. Защо се отхвърли от обучение в чужбина?
- От дребна бленувам да посетя Русия и към този момент като по-голяма, бях окуражена да последвам там. Отидох в гимназия с профилирано проучване на съветски, точно с тази цел. През миналата година завоювах конкурс проведен от РКИЦ, дружно с него безвъзмездна екскурзия до Москва, както и рекомендация за университет. Какво ме спря след толкоз години подготовка и тази неповторима опция? Русия е необятна страна, необикновено развита във всяко едно отношение, с доста благоприятни условия за реализация. Стигнах до извода, че всяка една реализация отвън България не би ми донесла нищо друго, с изключение на оскърбление. Ще бъда щастлива и ще съм сигурна, че съм живяла един логичен живот единствено когато намеря своето място в моята родна страна, на родния ми език, заобиколена от българи. Много хора не се помириха с това мое решение, считат, че изпускам неповторима опция, считат, че съм сбъркала. Но всеки човек избира по какъв начин да живее живота си, а по този начин избрах аз.
- Защо искаш да станеш публицист?
- Всъщност до последно желаех да се занимавам с кино - да стана режисьор или монтажист. Не си представях да върша каквото и да е било друго. Имам 9 първи и 2 втори места от състезания за монтаж през миналата образователна година, както от България, по този начин и от чужбина. Но въпреки това, журналистическата специалност постоянно ме е привличала заради доста аргументи. Главната е, че ти дава свободата да " препускаш " през спорт, просвета, обучение, политика, финанси, общо взето всички сфери от обществото. Винаги ми е било мъчно да се съсредоточвам върху едно нещо и до скоро бях доста объркана, тъй като ме вълнуват доста неща и желая да се занимавам с разнообразни действия. Професията на публицист може да ми разреши тази независимост. Две години се подготвях за НАТФИЗ и за нито един различен университет, само че през февруари попаднах на конкурс за креативен разработки по публицистика в УНСС като разновидностите бяха два - есе или видео. При прочитането на обявата нещо в мен като че ли трепна. Естествено, избрах видео и съчетах нещата, които обичам най-вече. Направих клипче " Моите 10 аргументи да стана публицист ", което е впечатлило Академичният съвет до толкоз, че попаднах измежду първенците, на които се присъжда 6.00 на приемен изпит. Искрено имам вяра в такова нещо като орис, по тази причина - благодаря ти, орис!
- Кой е идващият обществен филм, който подготвяш?
- Наскоро сякаш създавам повече в документалната тенденция. Определено възнамерявам да направя още някой филм на обществена тематика, само че работата е в това, че те не се замислят, те се усещат. Не мога да издам нищо друго, с изключение на заглавието - " 42 ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ