Добрич. . В Дом-паметник Йордан Йовков“ ще бъде открита уникалната

Добрич. . В Дом-паметник „ Йордан Йовков “ ще бъде открита неповторимата фотодокументална галерия „ Българската литература - срещи и разговори със света “. Това заяви гл. организатор на Литературния музей в добруджанския град доктор Кремена Митева, съобщи кореспондентът на Радио „ Фокус ” – Варна . Автор на мобилната галерия е Националният книжовен музей. Специален посетител ще бъде един от създателите на експозицията - Катя Зографова. След откриването на изложбата ще бъде показана най-новата й книга „ Бележити дами на/за България “, излязла на книжния пазар през 2022 година. „ В тази единствена по рода си галерия Националният книжовен музей показва най-значимите имена и събития в многовековния културен разговор сред България и света. В 30 пана посредством документален роман се наблюдават духовните мостове сред българската, европейската и международната литература от Средновековието доникъде на ХХ век. Експозицията стартира с най-значимия ни принос в международната просвета – делото на светите равноапостоли Кирил и Методий, провъзгласени за съпокровители на Европа. Техните почтени възпитаници и почитатели, популяризирали светилника на писмената измежду целия славянски свят, задават високия начален небосвод на българската просвета. След рухването на България под османска власт духовни мъже като Григорий Цамблак и Св. Киприан съумяват да пренесат и запазят освен мостри на църковнославянската литература, само че и традициите и постижения на българската книжовна школа. Богомилското обучение от Х век е показано със своя път към Западна Европа и въздействието му върху шедьоври на международната литература като „ Ад ” на Данте Алигиери и „ Изгубеният парадайс ” на Джон Милтън. Една от най-интригуващите и непроучени до момента тематики са българските претекстове в европейските литератури. Като се стартира с появяването на облика на българите и България в културното пространство на Европа през XVI в. и се акцентуват знаковите му преображения във времето – от този у ренесансовия Лудовико Ариосто, през международния отзив от Априлското въстание, та до авангардната звукова поема за българския самолет, сътворена от Томазо Маринети “, показват от музея. Вдъхновение носят и европейските създатели с българско родословно начало, като „ принцът на поетите ” Пиер дьо Ронсар, поетесата Ана дьо Ноай, потомка на Софроний Врачански. Включени са и Никола Пиколо, Григор Пърличев, Любен Каравелов, Панайот Станчов-Черна, които заемат видно място и в гръцката, сръбската и румънската литература. Модерните естетически търсения на Европа са показани посредством световете на Пейо Яворов, Теодор Траянов, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Димитър Бояджиев, Гео Милев и Чавдар Мутафов. С „ безконечните заглавия ” от международната литературна класика се срещаме посредством преводите им от най-големите наши създатели или в истински издания в персоналните писателски библиотеки. Най-значимите българисти, изключителните преводачи, самоотвержените издатели с паметни библиотечни поредици са почетени като строители на трайни духовни мостове сред България и света. Българските писатели не остават равнодушни към огромните събития на своето време. Образ и оценка на Първата международна война, Октомврийската гражданска война, Испанската революция, зараждащия се фашизъм откриваме в творчеството на Николай Хрелков, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Светослав Минков, Димитър Димов, Веселин Ханчев, Александър Вутимски, Ламар.
Как писатели видяха света е също измежду тематиките на тази галерия. По-кратко или по-дълго престояване в непозната страна, среща с естествени явления, запознаване с историята на различен народ, обществени и национални спорове, директен или индиректен контакт с емблематични създатели отключват креативното въображение. Разбира се, по количество тълкования Париж държи палмата на шампионата – Николай Лилиев, Елисавета Багряна, Веселин Ханчев, Атанас Далчев, Тодор Генов, Петър Увалиев и още доста други са въодушевени от града на Сена. Що се отнася до Италия, Иван Вазов ù е посветил едноименната си стихосбирка, а Константин Величков – своите прелестни „ Писма от Рим ”. Аржентина намира място в слово и картина при Борис Шивачев, Лондон откриваме в творчеството на Асен Христофоров, Япония – при Светослав Минков.

Много са чужденците – писатели, художници и театрали, сродени с България. Изследователските писания на Юрий Венелин и Константин Иречек имат решаваща роля за националното ни самоосъзнаване и себеопознаване. Не са пропуснати най-ярките креативен наличия на белоемигранти у нас: Константин Балмонт, Александър Фьодоров, Любов Столица, Иван Бунин, Вадим Лазаркевич. С България свързват орисите си и чешкият публицист Владимир Сис и полският евреин Юлий Розентал, умрял в Илинденско-Преображенското въстание.

„ Срещите и разговорите ” ни със света са онагледени с скъпи литературни реликви – ръкописи, фотоси, издания на безконечни и емблематични книги, движимости, документи, писма, художествени творби от най-висока класа: портрети, шаржове и илюстрации. Експозицията е адресирана до необятна и разнообразна аудитория. Тематиката е завладяваща и образоваща и съставлява интерес както за хора с избрани културни ползи, по този начин и за необятен кръг фенове, за възпитаници и студенти. Приносната информативна и естетическа стойност вършат изложбата подобаваща за показване както в националните експозиционни пространства, по този начин и в българските културни центрове в чужбина и в европейски музеи и галерии. За задачата тя е направена билингва – на български и на британски “, показват още от музея.

Автори на изложбата са Катя Зографова и Анна Свиткова, художник – Ивелина Велинова.
Откриването на изложбата е на 29 юни от 18:00 ч.

Жулиета НИКОЛОВА