О.з. подп. Димитър Чавдаров, служил в 26 РАП Авиобаза - Добрич: Най-хубавото пожелание за всеки летец е да има колкото излитания, толкова и кацания
Добрич. „ Най-хубавото благопожелание за всеки авиатор е да има колкото излитания, толкоз и кацания “. Това съобщи о.з. подп. Димитър Чавдаров, служил в 26 РАП Авиобаза - Добрич, която през днешния ден тържествено означи 70-годишен празник, съобщи сътрудник на Радио „ Фокус ” – Варна .
26-а разследваща авиобаза е някогашна военновъздушна база на българската войска с интервал на интензивност 1 април 1951 година – 2001 година Димитър Чавдаров си спомня, че ориста му на боен водач е в някаква степен предопределена от младежките години, когато членува в аероклуб. И въпреки че го е посещавал за малко време, заниманията там и първичната авиационна просвета са оказали въздействие при приемането му във Военно-въздушното учебно заведение, което приключва с отличие.
„ С връчването на пагоните ми връчиха и фотоапарат „ Смяна 8 “. Разпределиха ме да послужвам в тогавашния Толбухин. Питаха ни кой къде желае. Попълнихме декларация. Първо предпочитание записах Толбухин, второ - Толбухин, трето - Толбухин. Защото въпреки всичко аз съм от този край, Варненско “, уточни Димитър Чавдаров. И по този начин неговата орис на военен водач се свързва вечно с Добрич, тогавашния Толбухин.
В Добрич той идва с други свои млади сътрудници, всички признати доста добре от техния пълководец полк. Костов. Той се е употребил с голямото доверие на младите летци, които още на втората година от идването си в авиобазата стартират да вземат участие в учения. Димитър Чавдаров съобщи, че няма авиатор, механик или различен човек, чиято орис по някакъв метод да е била обвързвана с авиобазата в Добрич, и да не изпитва горест и носталгия, че тя е към този момент някогашна. „ Там просто бяхме доста хора, огромно летище, доста живот кипеше там, с доста полети. Нашата авиобаза е характерна, беше, с профил въздушно разузнаване. Това значи, че от въздуха би трябвало да разузнаем даден регион, да установим къде какво има, какви войски и бойна техника, да създадем фотография от въздуха, да излъчим донесение, които са нужни за сухопътните войски. Дали ми е мъчително за авиобазата?! Но по този начин се стича животът и световната политика и по този начин ще го приемем “, уточни Димитър Чавдаров.
С носталгия той си спомня, че през 70-те години на предишния век в страната са функционирали три летища за образование на курсанти. По думите на военния водач, с цел да упражняваш тази специалност, е нужна преди всичко дисциплинираност. Неотменно е поддържането на режим - добър сън, никакъв алкохол, добра подготовка, четене, тренировки, а във връзка с влечението към военните полети той разяснява по този начин: „ или го имаш, или го нямаш “. Според военния авиатор съвсем няма разлика в това дали си в пътнически или военен аероплан - возиш се, гледаш през илюминатора.
„ Едно и също е когато се лети в водоравен полет. Когато обаче би трябвало да се изпълнят маньоври, било то за пилотаж, било то за влияние по земна цел, било то за влияние по въздушна цел, тогава става комплицирано и би трябвало и физическа мощ, тъй като при маньовър се получават големи натоварвания, с нарастване пет пъти. И в това време би трябвало да изпълняваш прецизен маньовър, да се прицелиш, да изпълняваш някакви функционалности. Това е разликата от другите типове полети. Тежка специалност. А когато сме в комплицирани условия, нощем е доста мъчно, когато стане мрачно. Така и нашия сътрудник над Шабла…Не доста мъчно е над море, извънредно мъчно е. Когато се получи заблуда - усещаш, че си нагоре, а в действителност приборите демонстрират, че си хоризонтално “, означи Димитър Чавдаров.
Той призна, че животът в авиобазата - в полка, в ескадрилата, събиранията и диалозите с сътрудниците, изобщо авиационният живот доста му липсват. Летецът си напомни преживелица от 1982 година, когато е взел участие в по този начин наречените морски подготвителни стратегии. Тогава при стартиране на колесника лявата стойка не се е пуснала. Изпробвани са всички разновидности по директива, горивото привършва и е взето решение за спешно кацане. Благодарение на непокътнатото хладнокръвие, без суматоха, самолетът е партерен посредством превъртане по тревата и интервенцията приключва наред. Следват човешки обятия, възторгът и насладата в очите на приятелите и на сътрудниците. А по-късно сътрудниците му не престават с поддръжката за превъзмогването на напрежението, с цел да признае през днешния ден Димитър Чавдаров: „ Приятелството, това е огромна работа “. На учението „ Щит’82 “ старши лейтенант тогава, Димитър Чавдаров взе участие със същия свръхзвуков аероплан при обезпечаване на настъплението на братските армии от Варшавския контракт. Със заповед на министъра на националната защита армейски военачалник Добри Джуров старши лейтенант Димитър Чавдаров е награден тогава с орден „ За отличие в Българска народна армия “, Централен комитет на ДКМС го удостоява с нагръден знак „ За геройство и воинска героизъм “, регистриране в Книгата на воинската популярност и ръчен часовник.
Жулиета НИКОЛОВА
26-а разследваща авиобаза е някогашна военновъздушна база на българската войска с интервал на интензивност 1 април 1951 година – 2001 година Димитър Чавдаров си спомня, че ориста му на боен водач е в някаква степен предопределена от младежките години, когато членува в аероклуб. И въпреки че го е посещавал за малко време, заниманията там и първичната авиационна просвета са оказали въздействие при приемането му във Военно-въздушното учебно заведение, което приключва с отличие.
„ С връчването на пагоните ми връчиха и фотоапарат „ Смяна 8 “. Разпределиха ме да послужвам в тогавашния Толбухин. Питаха ни кой къде желае. Попълнихме декларация. Първо предпочитание записах Толбухин, второ - Толбухин, трето - Толбухин. Защото въпреки всичко аз съм от този край, Варненско “, уточни Димитър Чавдаров. И по този начин неговата орис на военен водач се свързва вечно с Добрич, тогавашния Толбухин.
В Добрич той идва с други свои млади сътрудници, всички признати доста добре от техния пълководец полк. Костов. Той се е употребил с голямото доверие на младите летци, които още на втората година от идването си в авиобазата стартират да вземат участие в учения. Димитър Чавдаров съобщи, че няма авиатор, механик или различен човек, чиято орис по някакъв метод да е била обвързвана с авиобазата в Добрич, и да не изпитва горест и носталгия, че тя е към този момент някогашна. „ Там просто бяхме доста хора, огромно летище, доста живот кипеше там, с доста полети. Нашата авиобаза е характерна, беше, с профил въздушно разузнаване. Това значи, че от въздуха би трябвало да разузнаем даден регион, да установим къде какво има, какви войски и бойна техника, да създадем фотография от въздуха, да излъчим донесение, които са нужни за сухопътните войски. Дали ми е мъчително за авиобазата?! Но по този начин се стича животът и световната политика и по този начин ще го приемем “, уточни Димитър Чавдаров.
С носталгия той си спомня, че през 70-те години на предишния век в страната са функционирали три летища за образование на курсанти. По думите на военния водач, с цел да упражняваш тази специалност, е нужна преди всичко дисциплинираност. Неотменно е поддържането на режим - добър сън, никакъв алкохол, добра подготовка, четене, тренировки, а във връзка с влечението към военните полети той разяснява по този начин: „ или го имаш, или го нямаш “. Според военния авиатор съвсем няма разлика в това дали си в пътнически или военен аероплан - возиш се, гледаш през илюминатора.
„ Едно и също е когато се лети в водоравен полет. Когато обаче би трябвало да се изпълнят маньоври, било то за пилотаж, било то за влияние по земна цел, било то за влияние по въздушна цел, тогава става комплицирано и би трябвало и физическа мощ, тъй като при маньовър се получават големи натоварвания, с нарастване пет пъти. И в това време би трябвало да изпълняваш прецизен маньовър, да се прицелиш, да изпълняваш някакви функционалности. Това е разликата от другите типове полети. Тежка специалност. А когато сме в комплицирани условия, нощем е доста мъчно, когато стане мрачно. Така и нашия сътрудник над Шабла…Не доста мъчно е над море, извънредно мъчно е. Когато се получи заблуда - усещаш, че си нагоре, а в действителност приборите демонстрират, че си хоризонтално “, означи Димитър Чавдаров.
Той призна, че животът в авиобазата - в полка, в ескадрилата, събиранията и диалозите с сътрудниците, изобщо авиационният живот доста му липсват. Летецът си напомни преживелица от 1982 година, когато е взел участие в по този начин наречените морски подготвителни стратегии. Тогава при стартиране на колесника лявата стойка не се е пуснала. Изпробвани са всички разновидности по директива, горивото привършва и е взето решение за спешно кацане. Благодарение на непокътнатото хладнокръвие, без суматоха, самолетът е партерен посредством превъртане по тревата и интервенцията приключва наред. Следват човешки обятия, възторгът и насладата в очите на приятелите и на сътрудниците. А по-късно сътрудниците му не престават с поддръжката за превъзмогването на напрежението, с цел да признае през днешния ден Димитър Чавдаров: „ Приятелството, това е огромна работа “. На учението „ Щит’82 “ старши лейтенант тогава, Димитър Чавдаров взе участие със същия свръхзвуков аероплан при обезпечаване на настъплението на братските армии от Варшавския контракт. Със заповед на министъра на националната защита армейски военачалник Добри Джуров старши лейтенант Димитър Чавдаров е награден тогава с орден „ За отличие в Българска народна армия “, Централен комитет на ДКМС го удостоява с нагръден знак „ За геройство и воинска героизъм “, регистриране в Книгата на воинската популярност и ръчен часовник.
Жулиета НИКОЛОВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ