CineLibri: Джулиет, гола
Добре, признавам си: гледах този филм поради Итън Хоук. А Роуз Бърн въобще не играе Джулиет, още по-малко пък се появява гола. Но екранизацията по едноименния разказ на Ник Хорнби е същинско скромно украшение.
Ани (Роуз Бърн) живее в забутано градче в британската провинция. От 15 години има връзка с Дънкан (Крис О'Дауд). Той поддържа уебсайт, отдаден на Тъкър Кроу (Итън Хоук) – американски рок музикант и композитор, липсващ от сцената преди 20 години.
Дотук почти добре. Само че Дънкан на процедура е захласнат от Тъкър Кроу и музиката му. Около уеб страницата се е образувало нещо като затворено общество, което боготвори Тъкър, търси остарели демо записи, проучва ги, вълнува се, развива всевъзможни тайни теории по отношение на живота му, къде е той сега, с какво се занимава след скъсването си с музиката и така нататък Дънкан си е направил даже нещо като олтар – стая цялата в плакати, снимки, касетки и дискове със записи на Тъкър Кроу.
Ани е нещастна, само че някак се е примирила с живота си с Дънкан, въпреки към този момент да си дава ясна сметка, че тези 15 години са пропиляно време. Тя се е примирила даже и с общото им (уж) решение да нямат деца. Знам, че нещата звучат зле, само че истината е, че във кино лентата са показани със ужасно възприятие за комизъм.
Един ден Ани разгласява отрицателен (меко казано) коментар под публикация в уеб страницата на Дънкан, възхваляваща новопоявилия се албум на Тъкър Кроу, " Джулиет, гола ". И получава мейл от самия Кроу! Така стартира техният епистоларен трансатлантически романс.
А Тъкър Кроу? Разведен е, само че продължава да живее в дома на някогашната си съпруга. Има няколко деца от няколко разнообразни дами, не работи нищо. Всъщност се е посветил на най-малкото си дете. И макар обикновеността си е към момента някак харизматичен. Само чуйте гласа му!
Приключил е с музиката, за което си има основателна и доста персонална причина. Няма да я издавам обаче, тъй като това е може би най-докосващият момент във кино лентата.
Ани и Тъкър се срещат в Лондон, само че при много непредвидени условия. Сякаш всичко се обърква, с цел да се пренареди в най-точния миг. Имаме и сълзи, и смях, и неизбежна мисъл за кръста, който всеки от нас носи. Да, имаме също и хепиенд, само че не тъкмо подобен, какъвто би ни пробутал всеки различен филм от жанра на сантименталната комедия.
Препоръчвам!
Ани (Роуз Бърн) живее в забутано градче в британската провинция. От 15 години има връзка с Дънкан (Крис О'Дауд). Той поддържа уебсайт, отдаден на Тъкър Кроу (Итън Хоук) – американски рок музикант и композитор, липсващ от сцената преди 20 години.
Дотук почти добре. Само че Дънкан на процедура е захласнат от Тъкър Кроу и музиката му. Около уеб страницата се е образувало нещо като затворено общество, което боготвори Тъкър, търси остарели демо записи, проучва ги, вълнува се, развива всевъзможни тайни теории по отношение на живота му, къде е той сега, с какво се занимава след скъсването си с музиката и така нататък Дънкан си е направил даже нещо като олтар – стая цялата в плакати, снимки, касетки и дискове със записи на Тъкър Кроу.
Ани е нещастна, само че някак се е примирила с живота си с Дънкан, въпреки към този момент да си дава ясна сметка, че тези 15 години са пропиляно време. Тя се е примирила даже и с общото им (уж) решение да нямат деца. Знам, че нещата звучат зле, само че истината е, че във кино лентата са показани със ужасно възприятие за комизъм.
Един ден Ани разгласява отрицателен (меко казано) коментар под публикация в уеб страницата на Дънкан, възхваляваща новопоявилия се албум на Тъкър Кроу, " Джулиет, гола ". И получава мейл от самия Кроу! Така стартира техният епистоларен трансатлантически романс.
А Тъкър Кроу? Разведен е, само че продължава да живее в дома на някогашната си съпруга. Има няколко деца от няколко разнообразни дами, не работи нищо. Всъщност се е посветил на най-малкото си дете. И макар обикновеността си е към момента някак харизматичен. Само чуйте гласа му!
Приключил е с музиката, за което си има основателна и доста персонална причина. Няма да я издавам обаче, тъй като това е може би най-докосващият момент във кино лентата.
Ани и Тъкър се срещат в Лондон, само че при много непредвидени условия. Сякаш всичко се обърква, с цел да се пренареди в най-точния миг. Имаме и сълзи, и смях, и неизбежна мисъл за кръста, който всеки от нас носи. Да, имаме също и хепиенд, само че не тъкмо подобен, какъвто би ни пробутал всеки различен филм от жанра на сантименталната комедия.
Препоръчвам!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ